РЕШЕНИЕ
№ 1696
гр. Пловдив, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20225330201721 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 3612801 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600
(шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано
устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван
видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата. Взема становище в електронния фиш да е
посочен несъществуващ път, с което да е нарушено изискването за описание
на мястото на извършване на нарушението. Пледира по делото да остава
недоказано наличието на пътен знак В26, който да сигнализира допустима
максимална скорост от 60 км/ч за процесния пътен участък към датата на
1
деянието. Поддържа още недоказано да остава и точното местоположение на
автоматизираното техническо средство и позиционирането му спрямо знака за
ограничение на скоростта. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в минимален размер за трите съдебни инстанции по
разглеждане на делото.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 % в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Т. П. П., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Съдът приема, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. На
първо място делото вече е преминало през касационен контрол, като в
постановеното Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 239/2022 г. на
Административен съд – Пловдив не е констатирано предходното решение на
районния съд да е недопустимо, напротив касационната жалба е разгледана
по същество. Следователно спорът относно допустимостта вече е разрешен по
задължителен начин. На следващо място по делото не е представена разписка
или друго доказателство, носещо подписа на жалбоподателя, относно датата
на връчване на екземпляр от електронния фиш. Твърдението ЕФ да е връчен
на жалбоподателя на 17.06.2020 г. остана недоказано. От представените от
ОДМВР – Пловдив материали за тази дата единствено се установява
жалбоподателят да е подал заявление за издаване на документ за самоличност
и да е бил уведомен, че в автоматизираната информационна система на МВР
фигурират негови задължения, които са със статус „неплатен“ и/или
невръчени наказателни постановления или електронни фишове.
Следователно налице е единствено едно общо и абстрактно уведомяване за
съществуване на задължения или невръчени актове, без те да са
индивидуализирани и конкретно установени. При тези факти не се доказва на
дата 17.06.2020 г. да е бил връчен екземпляр от процесния електронен фиш на
жалбоподателя П.. Отбелязването в информационната система на МВР не
може да бъде обвързващо, след като остава неясно въз основа на какви
2
обстоятелства е направено, но категорично липсва подпис на жалбоподателя.
В тази връзка срокът за обжалване започва да тече от връчването на
екземпляр от електронния фиш, а не единствено от уведомяването за
съществуването на такъв акт. Фактът на връчването като всеки друг факт в
обективната действителност подлежи на доказване и доколкото по делото не
се доказа редовно връчване, то жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, в съответствие с указанията на касационната инстанция.
На следващо място фактът, че в срока за обжалване наложеното
административно наказание глоба е заплатено, не променя извода за
допустимост на жалбата, нито е основание да се приложат последиците по
чл. 79б, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАНН. Посочената разпоредба е в сила от
23.12.2021 г., а плащането на глобата е извършено на 26.06.2020 г. Не е
предвидено правната норма на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН да поражда обратно
действие, тя е процесуална и действа занапред. Следователно към момента на
образуване на съдебното производство и подаване на жалбата тя е допустима.
В хипотезата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН попадат случаите на плащане на
наказанието глоба след влизането в сила на разпоредбата, но тя не преурежда
заварените случаи. Към момента на извършване на плащането законът не е
придавал на това действие за последица недопустимост на съдебното
обжалване на ЕФ, поради което жалбоподателят е действал добросъвестно.
По тези съображения настоящият състав приема, че процесният случай не
попада в хипотезата на нормата по чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, поради
което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.05.2020 г. в 09:32 часа на републикански път II-64, км 44-ти в
посока от с. Граф Игнатиево към с. Труд жалбоподателят Т. П. П. управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № **** със скорост на
движение от 113 км/ч при разрешена максимална скорост за извън населено
място от 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било
заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M с №529. Стойността на измерената
скорост от техническото средство била 116 км/ч, като след приспадната
максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на
скоростта на движение от 113 км/ч, с което жалбоподателят превишил
разрешената скорост с 23 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя П. в качеството му собственик на
автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3612801, с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600
лева. В електронния фиш било прието, че на процесния пътен участък е
действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, което да е сигнализирано с
пътен знак В26, както и че това е стойността на разрешената скорост, поради
3
което наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 06.06.2019 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 6207р-6353/18.05.2020 г. се установява, че на дата 15.05.2020
г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела 66 статични
изображения с последен пореден номер 21116, с начален час на работа 08:40
ч. и краен час на работа 10:25 ч. и с място на контрол републикански път II-
64, км 44-ти в посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Труд.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 21089 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта
на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената
скорост е 116 км/ч, а заснемането е извършено на 15.05.2020 г. в 09:32 часа в
посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя Т. П. П..
От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 23-
24 от делото) се изяснява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е
оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка
на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от
датата на издаване на заповедта.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
С Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 239/2022 г. на
Административен съд – Пловдив е отменено решението на районния съд по
първоначалното разглеждане на жалбата на Т. П. П. против процесния
Електронен фиш серия К № 3612801 и делото е върнато за разглеждане от
друг състав с указания по приложението на закона.
Касационната инстанция е приела, че:
„Въз основа на събраните по въззивното дело /л. 12,19/ писмени
4
доказателства, представени от АПИ, ОПУ Пловдив следва да се приеме, че
не е било налице ограничение на скоростта на движение, въведено със знак
В26 в размер на 60 км/ч, за процесния участък.
Следва да се приеме, че допустимата скорост на процесния участък е
била 90 км/ч.
На основание ТР № 8/16.09.21 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС районният
съд следва да преквалифицира твърдяното нарушение и да наложи санкция
за превишаване на скоростта с 23 км/ч.
… делото следва се изпрати на ПРС, на друг състав, за да наложи
санкция за превишаване на скоростта с 23 км/ч“.
На първо място при проверката за законосъобразност на обжалвания
електронен фиш настоящият състав приема, че ЕФ е издаден в съответствие с
изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на
съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 44-ти в посока от с.
Граф Игнатиево към с. Труд; датата – 15.05.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 09:32 часа; регистрационният номер на МПС –
***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят Т. П. П.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 113 км/ч извън населено място;
нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата
– 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане –
четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
В тази връзка съдът приема за неоснователни възраженията срещу
редовността на съставения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. Макар в същия да има извършени поправки, те не засягат
същественото съдържание на протокола и не препятстват възможността да
5
бъде извършена проверка от съда за законосъобразното използване на
мобилно АТСС, в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Не
всяка поправка автоматично следва да се приема за основание така
съставеният протокол да бъде изключен от доказателствената съвкупност.
Преценката е конкретна и трябва да почива на значението на поправката за
възможността за разкриване на обективната истина по делото и за проверка за
спазването на процедурните правила за използване на мобилно АТСС. В
случая са налице две поправки в протокола. Първата касае данните за
премината метрологична проверка от техническото средство, но за това
обстоятелство по делото е събрано нарочно и самостоятелно доказателство,
различно от протокола за използване на АТСС, а именно Протокол № 2-32-19
от 06.06.2019 г. за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
която засяга има средство за измерване с идентификационен номер 529.
Следователно по делото е доказано по категоричен начин, че към датата на
деянието процесното техническо средство е отговаряло на метрологичните
изисквания за своето използване и успешно е преминало последваща
проверка. Независимо от поправката в протокола значимият за делото факт –
преминатата метрологична проверка от АТСС, е установен с друго
доказателство, поради което поправката не засяга разкриването на
обективната истина и не опорочава съществено съдържанието на протокола.
Другата поправка е на номера на първото заснето за деня статично
изображение, но това отново не засяга същественото съдържание на
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата. Дори и този реквизит хипотетично да
не беше изпълнен, в случая това не би попречило за разкриването на
обективната истина. В протокола надлежно са удостоверени значимите за
делото обстоятелства – датата и мястото на използване на АТСС и на
осъществявания видеоконтрол за спазването на правилата за движение,
посоката на движение на контролираните МПС, видът на използваното
техническо средство, включително и неговият номер, режимът на измерване и
посоката на задействане на радара. Надлежно са вписани началният и
крайният час на работа на техническото средство – от 08:40 ч. до 10:25 ч. При
тези факти се доказва, че процесното деяние е извършено на същите дата и
място, за които е съставен и протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. и в рамките на времето, през което АТСС е било в работен
режим и е заснемало статични изображения с нарушения на правилата за
движение. Освен това надлежно са посочени номерът на последното заснето
поредно изображение – 21116, както и общият брой на заснетите клипове,
който е 66. Следователно доказано е, че снимките от клип № 21089, са
направени при това използване на техническото средство TFR1-M № 529, за
което е съставен процесният протокол.
По гореизложените съображения съдът приема, че не са налице такива
поправки в съдържанието на протокола, които да поставят под съмнение
значимите за делото факти, които съдът установява от съдържанието му.
Поправките касаят несъществени, странични обстоятелства или такива, за
6
които има събрани други надлежни доказателства. Протоколът по чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. се цени за редовен и се ползва от
настоящия състав с присъщата му доказателствена стойност, тъй като не се
доказват пороци от съществен характер или други основания той да бъде
изключен от доказателствените материали.
Не се споделя и възражението да липсва надлежно описано място на
извършване на нарушението. Липсата на вписан конкретен метър по
протежението на четиридесет и четвъртия километър от път II-64 означава, че
обвинението е за деяние, извършено точно на този километър. За прецизност
мястото на нарушението е могло да бъде изписано и като км 44+000, но това
само по себе си не опорочава съдържанието на електронния фиш, тъй като е
описано едно и също място, то е обективно съществуващо, достатъчно ясно е
индивидуализирано и е несъмнено установено. Мястото изцяло съответства и
на вписаното място на осъществявания видеоконтрол в протокола за
използване на АТСС. Обозначаването на път № 64 като път от втори клас чрез
използването на арабската цифра „2“ вместо на римската „II“ категорично не
означава липса на съществуващ път, както се твърди от жалбоподателя. И
двете цифри определят една и съща величина – в случая класа на пътя, по
който е осъществено движението. Пътят е надлежно индивидуализиран с
номера си 64 и съгласно утвърдения списък на републиканските пътища е
именно от втори клас, свързващ гр. Карлово и гр. Пловдив. Изписването на
класа на пътя с арабска цифра изпълнява същата функция, обозначава същия
клас и не представлява обстоятелство, което да не позволи на жалбоподателя
да разбере за кое място се отнася обвинението. Така мотивиран, съдът
приема, че използваното в обстоятелствената част на електронния фиш
изписване „път 2-64“ е достатъчно ясно, небудещо съмнение кой е
обозначеният път и е годно за надлежната и несъмнена индивидуализация на
републиканския път, на който е извършено нарушението, а следователно
разгледаното възражение е неоснователно.
Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш, поддържани в жалбата:
На първо място възражението, че на мястото на извършване на
нарушението не е установено наличие на поставен пътен знак, който да указва
осъществяването на видеоконтрол по спазването на правилата за движение, се
явява неотносимо и не е годно да обоснове основание за отмяна на
електронния фиш. С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
15.05.2020 г., не съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС
да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се
оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет
страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не
представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
7
Неоснователно е и възражението по жалбата, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
е допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове могат да се
издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това
тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на
приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. С
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.) са уредени условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което е преодоляна констатираната в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота,
която е в основата на даденото със същото решение тълкуване на материалния
закон. Към датата на извършване на процесното деяние /15.05.2020 г./ е
налице детайлна нормативна уредба за използването на мобилни технически
средства, както и процедура, регулираща действията на контролните органи
при използването на мобилни технически средства, поради което
нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване
на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този
смисъл е и трайната практика на касационната инстанция по аналогични
казуси – така Решение № 2394 от 07.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2646/2021 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1222 от
27.06.2022 г. по к.а.н.д. № 834/2022 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 2293 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2221/2021 г. на
8
XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 565 от
16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2250 от 25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д.
№ 60/2016 г. на Административен съд – Пловдив.
Характерно както за статичните, така и за мобилните АТСС (временно
разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че
осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се
извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган
не участва в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и
субективни възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е
ирелевантно за факта на установяване и заснемане на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието
на контролен орган и на нарушител. Смисълът на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
вложен в израза: „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се
отнася именно до действието по издаване на електронния фиш, а не до
процеса на установяване на нарушението, който без съмнение винаги изисква
присъствие на нарушител – водач на заснетото моторни превозно средство -
така Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по
к.а.н.д. № 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив.
С оглед направените от жалбоподателя искания и наведени възражения
по делото като писмено доказателство е приета Заповед № 2050-4/11.02.2019
г. на председателя на ДАМТН, която представлява заповед по чл. 38 от Закона
за измерванията (ЗИ) за оправомощаване на лицето, извършило последващата
проверка на средството за измерване. Съгласно т. 2.5 от посочената заповед
Главна дирекция „Национална полиция“ е надлежно оправомощена да
осъществява последваща проверка на мобилни системи тип TFR1-M, с
каквато е установено и процесното нарушение. Установява се още, че
проверката, обективирана в протокол № 2-32-19/06.06.2019 г., е извършена от
проверител, посочен в т. V от заповедта. Лабораторията за проверка на
средства за измерване към Главна дирекция „Национална полиция“ е вписана
под № 36 в поддържания от ДАМТН регистър на лица, оправомощени за
проверка на средства на измерване и на компоненти и допълнителни
устройства към тях, публично достъпен на интернет страницата на ДАМТН,
на адрес: https://www.damtn.government.bg/wp-
content/uploads/registri/opr.lica.pdf. Възраженията срещу законосъобразността
на извършваните проверки от лабораторията към ГД „Национална полиция“
са неотносими към настоящото производство, тъй като проверката за
спазване на изискването по чл. 47, ал. 1, т. 2 от ЗИ се извършва още преди
оправомощаването по чл. 50, ал. 1 от ЗИ (така Решение № 5472 от 02.12.2011
9
г. по к.а.н.д. № 7257/2011 г. на Административен съд – София; Решение №
932 от 17.2.2017 г. по к.а.н.д. № 9927/2016 г. на Административен съд –
София). Тази преценка е от компетентността на председателя на ДАМТН,
като по делото по категоричен начин се доказа, че извършилата проверката на
техническото средство лаборатория е надлежно оправомощена.
По приложението на материалния закон съдът намира, че с електронния
фиш жалбоподателят е наказан за това при управление на МПС извън
населено място да е превишил с 53 км/ч разрешената скорост, чиято стойност
да е 60 км/ч и да е сигнализирана с пътен знак В26. От събраните по делото
доказателства за организацията на движението в процесния пътен участък –
справки от Областно пътно управление-Пловдив, съдът приема, че не се
доказа по категоричен и несъмнен начин към датата на деянието процесният
участък на км 44 от републикански път II-64 да е попадал в обхвата на
действие на пътен знак В26 (60 км/ч) и да е имало въведено такова
ограничение на скоростта. В този смисъл са и фактическите изводи на
касационната инстанция, направени въз основа на същите доказателства.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на Административен съд
– Пловдив, обективирани в Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. №
239/2022 г., съгласно което от представените от ОПУ Пловдив справки следва
да се приеме, че не е било налице ограничение на скоростта на движение,
въведено с пътен знак В26 в размер на 60 км/ч, за процесния участък, като
следва да се приеме, че допустимата скорост на процесния участък е била 90
км/ч. Именно това приема от фактическа страна и този състав на съда.
Следователно за интересуващия делото участък от пътя приложимо е било
общото ограничение на скоростта за движение на МПС извън населено място
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което в случая с оглед категорията на превозното
средство е 90 км/ч.
И в този случай обаче движението на процесния лек автомобил
„Мерцедес 200 Е“ с рег. № *** все пак е осъществено в нарушение на
правилата за движение. Извършено е виновно нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, изразило се в превишаване с 23 км/ч на разрешената максимална
скорост извън населено място от 90 км/ч. Това деяние е наказуемо на
основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП с административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
10
да упражни правомощието си да преквалифицира деянието, за което е наказан
жалбоподателят П., като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Както се посочи,
деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл. 182,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП, за което е предвидено административно наказание глоба в
размер на 100 лева. С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП с наказание глоба от
600 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК на ВС: „кое
престъпление е по-тежко наказуемо се определя от вида и размера на
предвиденото за него наказание“. Изведените указания по приложението на
закона следва да намерят съответно приложение в производството по ЗАНН,
като доколкото и за двете нарушения са предвидени едни и същи по вид
наказания, то по-леко наказуемо е нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
тъй като наказанието глоба е определено в по-нисък размер.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна /време, място,
начин на извършване и автор/ и субективната страна на нарушението. Не се
променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, а именно че нарушението е извършено
на 15.05.2020 г. в 09:32 часа на път II-64, км 44+000 в посока от с. Граф
Игнатиево към с . Труд. Не се променят и фактите, че нарушението е
осъществено при управлението на лек автомобил „Мерцедес 200Е“ с рег. №
***, собственост на жалбоподателя П.. Не се променя и стойността на
установената скорост на движение от 113 км/ч, както и че тя е отчетена с
техническо средство тип TFR1-M с № 529, след приспаднат толеранс от
минус 3 % от стойността на измерената скорост. В случая от обективна страна
не се прибавя никакъв нов факт, а единствено отпада факт от
първоначалното обвинение – действащо ограничение на скоростта от 60 км/ч,
което да е сигнализирано с пътен знак В26. След като режимът на
допустимата скорост не е определен с пътен знак, то приложимо се явява
общото ограничение от 90 км/ч за движение извън населено място и за
съответния вид ППС, която стойност е нормативно определена и в този
смисъл отнапред известна за всички водачи. Този фактически извод е изцяло
в полза на жалбоподателя, тъй като предвижда, че на пътя е действало по-
високо ограничение на скоростта. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено
изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед на
обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава.
В случая правото на защита по никакъв начин не е ограничено, нито
жалбоподателят е поставен в положение да се брани по нови, отегчаващи
положението му факти.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото. Обстоятелството,
11
че жалбоподателят се наказва за по-леко наказуемо нарушение по чл. 21, ал. 1
вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП вместо за по-тежко наказуемото по чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е напълно допустимо и не
ограничава правото на защита, тъй като деецът се е защитавал по
релевантните факти.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и изменени основанието за налагане на наказанието от чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП в чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Съгласно последната разпоредба водач на моторно превозно средство, който
превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва за
превишаване от 21 до 30 км/ч с глоба 100 лева. Видът и размерът на
приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран размер.
По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална
възможност за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
От обективна страна от събраните и проверени по делото писмени
доказателства по категоричен начин се установяват времето, мястото, начина
на извършване на нарушението и неговия автор, а именно на 15.05.2020 г. в
09:32 часа на републикански път II-64, км 44-ти в посока от с. Граф
Игнатиево към с. Труд лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № ***,
собственост на жалбоподателя П., се е движил със скорост от 113 км/ч при
разрешена максимална скорост извън населено място от 90 км/ч. Направеното
описание позволява мястото на извършване на нарушението да бъде
еднозначно определено и отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква съмнение или неяснота къде
точно е осъществено движението на процесния автомобил в нарушение на
правилата за движение, както и че това е станало извън границите на
населено място. В тази връзка по делото е доказано и че максимално
разрешената скорост в процесния пътен участък е била 90 км/ч, която
представлява общото ограничение за движение извън населено място за леки
автомобили. При това положение изцяло неотносими се явяват възраженията
на жалбоподателя да не е доказано, че техническото средство е извършвало
заснемане единствено след като превозните средства вече са навлезли в
зоната на действие на пътен знак В26, като се претендира, че е възможно да е
засичана скоростта на движение и преди мястото, на което се твърди да има
поставен знак за ограничение на скоростта. След като се приема, че
приложимо е общото ограничение от 90 км/ч, то възражението е лишено от
основание. Възприета е най-благоприятната в полза на жалбоподателя
хипотеза, като несъмнено се изяснява, че установената скорост от 113 км/ч се
явява в нарушение и на общото ограничение от 90 км/ч, като превишаването
й е с 23 км/ч. На изготвените статични изображения се вижда единствено
процесният автомобил, собственост на жалбоподателя, който е в кадър и
движението му е проследено от лазерния лъч на АТСС.
12
Правилно жалбоподателят П. е определен като субект на
административнонаказателната отговорност, тъй като същият е санкциониран
в качеството си на собственик на лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач
съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния
фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се
съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на
защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Чрез възможността за
подаване на писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето,
извършило нарушението, е създаден механизъм, по който собственикът може
да отблъсне понасянето на отговорност за чуждо поведение. По делото нито
се твърди, нито се установява жалбоподателят П. да е подавал писмена
декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
неговата отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на
писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира
около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на
деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение
извън населено място и на посочения пътен участък, следователно в
съзнанието му се е отразил и фактът на извършеното превишаване в
съответен размер на разрешената максимална скорост на движение, но
въпреки това е осъществил деянието си. Жалбоподателят е съзнавал и че е
собственик на процесния автомобил.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш
трябва да бъде изменен, като размерът на административното наказание глоба
бъде намален от 600 на 100 лева при приложението на закон за по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
13
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Присъждането на такива са поискали и двете страни. В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Ако искането за отмяна на административния акт е частично уважено и
частично отхвърлено, съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, които провеждат
принципа, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно с отхвърлената част от искането. Тези правила за присъждането
на разноски при обжалването на административен акт намират съответно
приложение и в производството по ЗАНН при обжалването на актовете по
чл.58д от закона. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 1947 от
22.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1813/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д. № 721/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от
26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 769/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 2307/2020
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне
на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
14
по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. Следователно по съразмерност и на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 13,33 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с потвърдената част от електронния фиш. Тази сума се равнява на
една шеста част от общия размер на юрисконсултското възнаграждение. В
случая разноски в полза на въззиваемата страна се дължат и за процесуалното
представителство при първото разглеждане на делото пред районния съд,
както и в производството пред касационната инстанция по КАНД № 239/2022
г. по описа на XIX състав на Административен съд – Пловдив, където са
направени своевременни искания за тяхното присъждане. Тези разноски също
следва да бъдат определени по съразмерност в размер от по 13,33 лева за
всяка инстанция, или жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 39,99 лева /за
трите инстанции/, включително и за настоящото дело.
Разноски се претендират и от жалбоподателя, като в случая съгласно
договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 8 от делото,
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА легитимиран да
получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната
страна, а самият адвокат - така Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм.
дело № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 202 от
01.02.2021 г. по адм. дело № 3051/2020 г. на XXIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 950 от 08.06.2020 г. по адм.
дело № 304/2020 г. на X състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
действителната фактическа и правна сложност на делото; имуществения
интерес от водене на делото и вида на осъществените адвокатска защита и
съдействие. При тези факти настоящият съдебен състав приема, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева.
15
Той се явява справедлив и обоснован и е определен при спазване на
правилата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно по
съразмерност и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА въззиваемата страна
ОДМВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на адвоката сумата в
размер на 250 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с основателната част на жалбата и равняваща се
на пет шести части от общия размер на адвокатското възнаграждение. И тук
разноски се дължат и за трите съдебни инстанции – при първото разглеждане
на делото пред районния съд, в производството пред касационната инстанция
по КАНД № 239/2022 г. по описа на XIX състав на Административен съд –
Пловдив, където са направени своевременни искания за присъждане на
разноски, и по настоящото делото. Тези разноски също следва да бъдат
определени по съразмерност в размер от по 250 лева за всяка инстанция, или
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати разноски за
адвокатско възнаграждение в общ размер на 750 лева /за трите инстанции/,
включително и за настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3612801 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – ПЛОВДИВ, с който на Т. П. П., ЕГН: **********, с
адрес: ***на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП в чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от
ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба от
600 на 100 (сто) лева и
ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от
ЗА да заплати на адвокат С.Ж. П., вписан в ***, със служебен адрес: ****,
сумата от 750 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
16
ОСЪЖДА Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 39,99 (тридесет и девет
лева и деветдесет и девет стотинки) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
17