Р Е Ш Е Н И Е № 676
гр.Пловдив, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав
Съдия: Росица
Кюртова
секретар: Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т.дело №586
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ.
Ищецът Национална
агенция по приходите, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52, представляван от В.П.–
Д. на дирекция „Държавни вземания“ съгласно Заповед №ЗЦУ-1071/11.08.2014 г., твърди,
че е кредитор на ответното дружество „ПЛАНЕКС“ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Четвърти Януари“ №36,
с публични вземания в общ размер 53 428,87 лв., установени с ревизионен акт и
декларация по чл.92 ЗКПО. Твърди, че е предявил вземанията в производството по
несъстоятелност и същите са включени в списъка на приетите от синдика вземания,
но не със заявената от кредитора привилегия. В тази връзка изтъква, че с
постановление от 29.08.2018 г. на публичен изпълнител са наложени обезпечителни
мерки – запори върху банкови сметки в пет на брой търговски банка на
територията на страната, които запори са вписани в централния регистър на
особените залози под номер 2019030600121. Въпреки това, вместо с претендираната
от НАП привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, синдикът включил вземанията в
списъка с поредност по чл.722, ал.1, т.6 за тези, възникнали до датата на
съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, и по
чл.722, ал.1, т.9 ТЗ – за вземането за лихви, възникнало след тази дата. Твърди
още, че е подал възражение срещу списъка, което не е уважено от съда по несъстоятелността
и списъкът е одобрен с посочената от синдика поредност на вземанията на ищеца.
Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, според която
кредитор, чието вземане е обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ, има право на
предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми от реализация на
обезпеченото имущество. Ето защо и доколкото обезпечението, наложено в полза на
ищеца по реда на ДОПК, е вписано в ЦРОЗ, ищецът намира, че вземанията му е
следвало да бъдат включени в списъка с посочената привилегия. Обстоятелството,
че запорът е вписан в ЦРОЗ след решението за откриване на производството по
несъстоятелност, не лишава кредитора от тази привилегия, тъй като вписването в
ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагане на обезпечителната мярка, а
самото им налагане с постановление на публичния изпълнител е извършено по-рано.
Ето защо, в исковата молба е формулиран петитум да бъде признато за установено
в отношенията между страните, че вземанията на ищеца, включени от синдика в списъка
на приетите вземания с поредност по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, имат поредност
на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Претендират се разноски.
В срока по чл.367 ТЗ не
са постъпили отговори на исковата молба от ответника и от синдика Д.Н.М..
Становище по иска същите не се взимат и по-нататък в хода на процеса.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
От вписванията в
търговския регистър се установява, че с решение от 14.02.2019 г., постановено
по т.д.№638/2018 г. по описа на ОС Пловдив, е открито производство по
несъстоятелност за ответното дружество. Установява се, че решението е обявено в
регистъра на 19.02.2019 г. С последващо решение от 08.11.2019 г. ответникът е
обявен в несъстоятелност, като е постановено започване на осребряване и
разпределение не имуществото от масата на несъстоятелността.
От вписванията в
деловодната програма на ПОС за горното дело се установява, че с молба от
18.03.2019 г. Националната агенция за приходите е предявила вземания в общ
размер 53 428,87 лв., от които 24 988,43 лв. – главница, а останалите
28 440,44 лв. – лихви, начислени до 06.03.2019 г., установени с два броя
ревизионни актове и декларация по чл.92 ЗКПО. Заявено е желание вземанията да
бъдат включени в списъка на приетите вземания с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ – поради наложен от публичен изпълнител при ТД Пловдив запор върху банкови
сметки в двадесет и пет търговски банки на територията на страната, който запор
е наложен с постановление от 29.08.2018 г. и е вписан в ЦРОЗ под
№2019030600121.
Установява се, че горните
вземания са включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен в
търговския регистър на 15.04.2019 г. В графа „Поредност“ на списъка синдикът е
отразил: чл.722, ал.1, т.6 за главницата в размер 24 988,43 лв. и лихва в
размер 28 301,60 лв., съответно чл.722, ал.1, т.9 – за вземане в размер
138,84 лв., представляващо лихва след датата на решението за откриване на производство
по несъстоятелност.
Установява се, че ищецът
е оспорил списъка в частта му относно поредността на вземанията по реда на
чл.690 ТЗ с възражение, подадено на 19.04.2019 г. С определение на съда по
несъстоятелността от 20.06.2019 г. възражението е оставено без уважение и
списъкът е одобрен във вида, в който е представен от синдика. Това определение
е обявено в търговския регистър на 21.06.2019 г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установителният иск по
реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ е допустим, тъй като е предявен от легитимиран
ищец и срещу легитимиран ответник в срока по чл.694, ал.6 ТЗ – определението по
чл.692 ТЗ е обявено в търговския регистър на 21.06.2019 г. , а исковата молба е
подадена на 04.07.2019 г. Според трайно установената съдебна практика по
въпроса, приетата от синдика в оспорения списък поредност на удовлетворяване на
вземането може да бъде самостоятелен предмет на иска по чл.694 ТЗ по аргумент
от разпоредбата на чл.726, ал.2 ТЗ, според който когато е оспорено само
обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до
разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която
кредиторът би получил за обезпечено вземане. Във връзка с изложеното, съдът
намира, че предявеният иск е допустим.
По същество, в тежест на
ищеца по предявения положителен установителен иск е да докаже пълно и главно съществуването
на твърдяната привилегия.
В тази връзка следва да се изтъкне, че ищецът
основава претендираната привилегия на запор, наложен от публичен изпълнител и
вписан в Централния регистър на особените залози. Съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ
при извършване на разпределение на осребреното имущество вземанията се изплащат
в следния ред: 1. вземания, обезпечени със залог или ипотека, или запор или
възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози – от получената сума
при реализацията на обезпечението; …. 6. публичноправни вземания на държавата и
общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност; …. 9. Вземанията по чл.616, ал.2, т.1 – законна или договорна
лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност. Действително, в т.1 са включени и
вземания, във връзка с които са вписани запор или възбрана по реда на Закона за
особените залози. Посочената разпоредба, обаче, според съда следва да се
тълкува корективно по следните съображения: По реда на ЗОЗ няма вписване на
възбрана, тъй като обект на особен залог не могат да бъдат недвижими имоти и
кораби (чл. 4 ЗОЗ). От друга страна, вписваните по ЗОЗ запори по своя характер не
са обезпечения, а обезпечителни мерки и
свързаните с тях последици са различни от тези на обезпеченията (залог и
ипотека). С обезпечителните мерки се забранява на длъжника извършване на разпоредителни
действия с определено имущество, които действия са непротивопоставими на
кредиторите (чл.451 и чл. 452 ГПК). Въз основа на запора или възбраната в полза
на кредитора не възниква право на предпочтително удовлетворяване на кредитора
при осребряване на имуществото, върху което е наложена и вписана
обезпечителната мярка – чл.136 ЗЗД. Наложените в индивидуалното изпълнение
запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността,
като не се допуска налагане на нови обезпечителни мерки, както по реда на ГПК,
така и по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на
производството по несъстоятелност (чл.638, ал.4 ТЗ). При осрeбряване на
имуществото по реда на ДОПК в хипотезата на чл.193, ал.1 ДОПК във връзка с
чл.638, ал.1 ТЗ (в 6-месечния срок от откриване на производството по
несъстоятелност), съгласно чл.194, ал.1 ДОПК кредитор, в чиято полза са
учредени залог или ипотека или който е упражнил право на задържане по общия ред
върху имущество, срещу което са започнали изпълнителни действия или са наложени
обезпечения по чл.193 ДОПК, се смята за присъединил се в производството пред
публичния изпълнител. След като в хипотеза, при която наложената обезпечителна
мярка по чл.193 ДОПК е запор и той е вписан в първичния регистър по ЗОЗ,
публичното вземане, във връзка с което е вписан запорът, няма привилегия по
ДОПК, равна на особената привилегия, която се предоставя на заложния кредитор,
то по аргумент за по-силното основание, това публично вземане не се ползва с
особена привилегия от първи ред (по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ) и когато
удовлетворяването на вземането става след изтичане на 6-месечния срок по
чл.193, ал.4 ДОПК чрез осребряване на имуществото, предмет на запора, в рамките
на производството по несъстоятелност. Горният извод следва и от граматическото
тълкуване на чл.724, ал.1 ТЗ. Разпоредбата е наименована „удовлетворяване на
обезпечен кредитор и на кредитор с право на задържане”, като предмет на същата
е единствено разпределението на продажната цена на заложена или ипотекирана
вещ, съответно на вещ, върху която има право на задържане, но не и на
възбранена или запорирана вещ. Ето защо съдът намира, че запорът и възбраната,
вписани по ЗОЗ, не дават право на предпочтително удовлетворяване на кредитора.
На следващо място, дори
да не бъде споделено горното становище, разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ
изисква вземанията, ползващи се с привилегия по този ред, не само да са
възникнали, но и да са обезпечени преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. След тази дата обезпеченията са недопустими
съгласно чл.638, ал.4 ТЗ. Ако посочената разпоредба дава привилегия на
вземания, за които е наложен запор, то изискването е запорът да е вписан по
реда на ЗОЗ отново преди датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, към който момент се установява съществуването и привилегията
на вземанията по т.1 на чл.722, ал.1 ТЗ. Това е така, тъй като вписването в
централния регистър на особените залози създава действие на противопоставимост
спрямо третите добросъвестни лица, в това число следва да бъдат включени и
останалите кредитори на несъстоятелността. Разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ
касае само обезпечения, които са противопоставими за третите добросъвестни лица
и кредиторите на несъстоятелността, а оповестителното действие на вписването
стои в основата на непротивопоставимостта на вписаните обстоятелства – в този
смисъл ТР №1/10.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо съдът намира, че, ако и да
се приеме, че запорът, вписан в ЦРОЗ, създава привилегия, то тази привилегия ще
възникне, само ако вписването в регистъра е извършено преди датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност. В конкретния случай няма
спор, а и се установява, че решението за откриване на производство по
несъстоятелност по т.д.№638/2018 г. датира от 14.02.2019 г., а запорът на НАП е
вписан в ЦРОЗ на 06.03.2019 г. Ето защо правилно процесните вземания са
включени с поредност по т.6 и т.9 на чл.722, ал.1 ТЗ от синдика. (В този смисъл
е и решение №326/22.11.2018 г. по в.т.д.№516/2018 г. на АС Пловдив, недопуснато
до касационно обжалване с определение №519/15.11.2019 г. на ВКС по
т.д.№515/2019 г.) Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.694,
ал.7 ТЗ държавна такса не е внесена предварително. Принципно, при отхвърлен иск
същата следва да се определи с решението и да се присъди в тежест на ищцовата
страна. Ищецът, обаче, е освободен от такси на основание чл.84 ГПК, тъй като
искът касае публични държавни вземания. Ето защо такса не следва да бъде
присъждана. Искът е отхвърлен, за това ищецът няма право на разноски, а ответникът
не претендира такива. Ето защо и деловодни разноски не следва да се присъждат.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Национална агенция
по приходите, гр.София, бул.“Княз Дондуков“ №52, представлявана от В.П.– Д. на
дирекция „Държавни вземания“, против „ПЛАНЕКС“ЕООД-в несъстоятелност, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Четвърти Януари“ №36,
синдик Д.Н.М., за признаване за установено, че публичните на вземания в общ размер
53 428,87 лв., от които 24 988,43 лв. – главница, а останалите 28 440,44 лв. –
лихви, начислени до 06.03.2019 г., установени с ревизионни актове от 08.04.2014
г. и от 25.05.2015 г. на ТД – НАП Пловдив и декларация по чл.92 ЗКПО от
08.02.2010 г., предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ като обезпечени със запор,
наложен с постановление на публичен изпълнител от 29.08.2018 г., вписан в
централния регистър на особените залози под №2019030600121, и включени в
списъка на приетите от синдика вземания в производството по т.д.№638/2018 г. на
ОС Пловдив, подлежат на удовлетворяване по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.
Решението подлежи на
обжалване пред АС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: