Решение по дело №1770/2023 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Решение № 571/06.06.2023г. по НАХД № 1770/2023г. по описа на
РС-*

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. *, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Н. Д. Б. /*/, ЛНЧ: *, роден на
**********г. в *, продължително пребиваващ в Република България, настоящ адрес: гр. *,
ул. „*“ * за това, че на * в гр. *, ул. „*“ бензиностанция „*“, управлявайки моторно превозно
средство- лек автомобил марка „*“ модел „*“ с номер на рама * си служил с табели с
регистрационен номер *, издадени за друго моторно превозно средство- лек автомобил,
марка „АуД. А 4”, с номер на рама № *- престъпление по чл.345, ал.1 НК.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, както и че обвиняемият следва да бъде признат
за виновен, като на основание чл. 78а НК бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба в минимален размер.
Защитникът на обвиняемия- адв. В. П. от АК-*, плеД.ра, че е налице
малозначителност на случая по чл. 9, ал. 2 от НК, като алтернативно моли за наказание под
миниалния размер, а именно- 500 лева.
Обвиняемият заявява, че съжалява за стореното и моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъД. събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:
ПодсъД.мият Н. Д. Б. /*/, ЛНЧ: *, е роден на **********г. в *, продължително
пребиваващ в Република България, настоящ адрес: гр. *, ул. „*“ *.
На * Д. Б. Н. бил в гр.* и управлявал лек автомобил марка „Мерцедес - Бенц“ 245 G,
модел В 180 CDI с рама № *. Около 17.15 часа той бил на бензиностанция „*“ на ул.“*“ в
гр.*. Там той бил забелязан от * - служител на Община *, според която Д. Б. Н. миришел на
алкохол. Тя споделила това с колегата си *, който веднага се обаД.л на дежурния на Община
* и съобщил номера на лекия автомобил. Малко след това на бензиностанцията пристигнали
служители на Второ РУ * - * и *. Те поискали съдействие от Сектор “Пътна полиция“ при
ОДМВР * и на мястото била извършена проверка на водача за употреба на алкохол, като
резултатът бил отрицателен.
Бил извършен оглед на местопроизшествие, при което били иззети регистрационните
табели на лекия автомобил. След това обвиняемият бил отведен в сградата на Второ РУ * за
изготвяне на необхоД.мата документация. При извършената последваща проверка били
1

установено, че поставените на лекия автомобил регистрационни табели принадлежали на
друг лек автомобил - лек автомобил марка „АуД. А4“ с номер на рама *, собственост на „*“
ЕООД, управител на което дружество бил обвиняемият. Регистрационните табели били
истински, отговаряли на изискванията и били издадени от компетентните за това органи.

По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на
основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите – * (л. 21 от
ДП); * (л. 24 от ДП); * (л.26 от ДП); * (л. 28 от ДП); * (л. 30 от ДП); и обяснения на
обвиняемия Д. Б. в съдебно заседание (л. 14)
От писмените доказателства: протокол за оглед (л. 33 от ДП); справка за
съД.мост (л. 12 от съдебното производство); протокол за доброволно предаване (л. 53
от ДП), както и от останалите множество писмени доказателства;
От заключението на изготвената техническа експертиза (л. 39 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи
се, пораД. което и съдът ги креД.тира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения,
защо приема едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва и от обвиняемия, а напротив-
потвърждава се от неговите обяснения. Същите имат откъслечен характер, но се
подкрепят от останалия доказателствен материал, пораД. което съдът ги креД.тира.
Предвид изложеното, настоящият състав намира за излишно да прави по-
детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае
обвиняемия/подсъД.мия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия
състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК.
Родов обект на престъпленията против транспорта са обществените отношения,
свързани с безаварийното осъществяване на транспортната дейност, като при конкретните
деяния тези отношения се засягат чрез засягането на отношенията касателно установените
2

правила за отчетност и контрол на моторните превозни средства.
Обвиняемият е субект на престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК, тъй като то може да
бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.
От обективна страна е налице и изпълнителното деяние на престъплението по чл.
345, ал. 1 от НК- служене с регистрационни табели, издадени за друго МПС, което се
осъществява само чрез действие. Служенето представлява използване на съответната вещ по
предназначение. Регистрационните табели служат за идентифициране на съответното МПС.
В конкретния случай обвиняемият е управлявал МПС - лек автомобил марка „*“ модел „*“ с
номер на рама *, с табели с регистрационен номер *. Иначе казано, Д. Б. си е служил с тези
табели, тъй като чрез тях е можело да бъде идентифицирано съответното МПС при неговото
управление, като няма спор, че автомобилът е „моторно превозно средство” по смисъла на §
6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за
придвижване и не е релсово превозно средство. Табелите са били издадени за друго МПС-
лек автомобил „АуД. А 4”, с номер на рама № *, т.е. същите са били истински, но не са били
предназначени за управлявания на * от Д. Б. автомобил. ПораД. това деецът е осъществил
първата форма на изпълнителното деяние по чл. 345, ал. 1 НК.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че управлява МПС с регистрационни табели, които са били предназначени
за друго МПС и е целял именно това.
Съдът намира, че не са налице обстоятелства, от които да се направи извод, че по
отношение на деянията е приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, която предвижда, че
не е престъпно деянието, което макар формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, пораД. своята малозначителност не е обществено опасно или неговата
обществена опасност е явно незначителна.
Това е така, доколкото не се установяват някакви изключителни обстоятелства, които
да сочат на явна незначителност на деянието, извън наличните по делото смекчаващи
обстоятелства, за които ще стане въпрос по-надолу. В частност, причината изтъкната от
обвиняемия, че сложил табелите, за да не бъде спиран от органите на реда, в никакъв случай
не може да се приеме за уважителна. Що се отнася до необхоД.мостта да се виД. с адвоката
си, то това е можело да стане по много други начини.

По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една гоД.на или глоба от петстотин до
хиляда лева. В същото време по отношение на обвиняемия са налице законово предвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три гоД.ни;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреД.;
3

3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито са налице
множество престъпления.
Доколкото практиката на съД.лищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи
този ред, то и настоящата инстанция намира, че обвиняемият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и на същия да се наложи административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляД. лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете липса на
отегчаващи отговорността обстоятелства. Обратно, в полза на обвиняемия следва да се
отчете изразеното съжаление, както и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени други криминални прояви. На следващо място обвиняемият е трудово
ангажиран, а също така не е осъждан (действително, предпоставка за прилагането на
привилегирования институт на чл. 78а НК е лицето да не е осъждано, но в разпоредбата е
визирано осъждане за престъпление от общ характер). ПораД. тези съображения, съдът
счита, че спрямо същия следва да се определи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния размер, а именно – глоба в размер
на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така инД.видуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупреД.телно върху него и възпитателно и
предупреД.телно върху другите членове на обществото.
Тук може да се отбележи, че няма как размерът на наказанието глоба да бъде
определен под минималния размер от 1000 лева, както плеД.ра защитника на обвиняемия,
тъй като тази възможност е налице еД.нствено в хипотезата на чл. 78а, ал. 5 от НК- когато
наказанието глоба е еД.нственото предвидено в Особената част на НК за съответното
престъпление или е предвидено наред с друго по-леко наказание. В случая, за
престъплението по чл. 345, ал. 1 от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“,
пораД. което съдът може да се движи еД.нствено в предвидените в чл. 78а, ал. 1 от НК
рамки от хиляда до пет хиляД. лева.

По веществените доказателства:
Веществените доказателства- 2 бр. регистрационни табели с № *, следва да
бъдат предадени на ОДМВР-*, Сектор „Пътна полиция“, на основание Наредба № I-45
от 24 март 2000 г. на Министъра на вътрешните работи. Тук следва да се отбележи, че
4

те няма как да бъдат отнети в полза на държавата, тъй като само се предоставят на
собствениците на МПС за ползване съгласно горецитираната наредба. Същевременно,
тяхното монтиране на МПС може да стане еД.нствено при органите на „Пътна
полиция“.

По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъД. на основание чл. 189, ал. 3 НПК
обвиняемия, да заплати по сметка на ОД на МВР-* направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 28,10 лева (двадесет и осем лева и десет стотинки),
както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - * сумата в размер
на 5 /пет/ лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
По отношение на останалите сторени в досъдебното и съдебното производство разноски за
превоД. в размер на 140,40 лева, следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 189, ал. 2 от
НПК, същите остават за сметка на органа, който ги е направил, независимо от
постановяването на осъД.телна присъда, респ. решение. Разпоредбата не прави разлика дали
се касае за писмен или устен превод, както и дали става дума за преводач на подсъД.мите
или на свидетелите. В този смисъл следва да се тълкува и чл. 4 от Д.ректива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство, която гласи, че държавите-членки поемат разхоД.те за
устен и писмен превод, произтичащи от прилагането на членове 2 и 3, независимо от изхода
на производството. Именно пораД. това съдът счита, че сторените разноски за преводач в
предварителната фаза, както и в съдебното производство при всички положения следва да
останат за сметка на органите на досъдебното производство.

По тези съображения съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪД.Я:
5

Номер на акта:	571
Дата:	6 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия:	Тодор Димитров Митев

Дело:	20232120201770
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 май 2023 г.

Решение по дело №1770/2023 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите