РЕШЕНИЕ  

 

    №         23                15.02.2019 година     град  Пазарджик

 

               В     И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    двадесет и втори януари  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Величка Новакова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №130  по описа за   2018  година

 

Производството е по реда на чл.208 ал.1 от КЗ /отм./ във вр. §22 от ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г. и по  чл.86 от ЗЗД.

В депозираната искова молба от Л.Д.Т. с ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес *** оф. адв.Н.П. срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51Д,представлявано от М С М –Г,П В Д,Г Н Г и тримата изп.директори,се твърди,че ищецът е собственик на л.а.“...“ ..., с рег. № ... и автомобилът бил застрахован със застраховка „Каско на МПС”, застрахователна полица №  от 11.08.2015г., валидна до 11.08.2016г. в ЗК „Лев Инс“ АД. Твърди се, че автомобилът е бил застрахован  на действителна пазарна стойност от 42 000 лева,  като първата вноска  била в размер на  497.56 лв. и заплатена при сключване на застраховката на 11.08.2015г., когато и автомобилът бил представен за оглед и издаден съответно талон.Сочи се,че след сключването на застраховката Л.Т. придобил качеството на потребител на застрахователни услуги по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на КЗ/отм./ във връзка с чл.113 от ГПК.    

Твърди се, че автомобилът бил управляван  на законно основание от Б.И. с нотариално заверено пълномощно рег. №5146 от 31.07.2014г., което пълномощно било безсрочно. Въз основа на него автомобилът бил управляван в страната и чужбина, а Б.И. пътувал  през 2015г. по работа  във Ф. Република Г. и на  19.10.2015г.в околностите на    Г.било предизвикано ПТП от друг автомобил, от което Б.И. пострадал сериозно, а водачът на другия автомобил починал. Твърди се, че И.   бил откаран веднага в клиника за спешни случаи Л. Г. и бил подложен на животоспасяваща операция,защото имал счупване на двата крака, счупване на кръстни връзки и при операцията му била  поставена пластина в лявото бедро.След операцията бил преместен в интензивно отделение на болницата, където престоял около 10 дни, като през време на престоя И. нямал възможност да става, да говори по телефон, да бъде посещаван от близки.Твърди се,че едва след 10 дни бил преместен в друго отделение на болницата и му  бил предаден личния телефон и  на 11-тия ден след ПТП-то бил посетен в болницата от своя приятел А. от гр.Пловдив, който живеел в Г. и го накарал да отиде до полицията и да разбере къде се съхранява автомобила след катастрофата, както и да му донесе застрахователната полица - „каско на МПС“.

На следващия  ден А. му  съобщил, че автомобила е задържан на паркинг за задържани и конфискувани превозни средства от германската полиция, което обстоятелство било записано и се виждало от преведените от немски документи на стр.59, приложени към исковата молба,а именно изрично изписано, че автомобила е задържан на този паркинг по искане на старши полицейски комисар  К. и на следващия ден А. получил документите, включително и застрахователната полица, които предал на Б.И. в болницата.

 Изложени са от ищеца обстоятелства, че И. веднага позвънил на телефоните изписани в полицата на застраховката. От първия изписан  телефон го препратили на друг, от там на трети, където приели съобщението за ПТП-то. По този валиден начин било съобщено на ЗК за станалото ПТП, че автомобила със застраховка „каско на МПС“ е пострадал със сериозно причинена  тотална  щета.Сочи се,че по-късно И. съобщил на собственика на автомобила Л.Т. за ПТП-то. А в предвид сериозните увреждания и операциите, които бил претърпял Б.И. след ПТП-то той не бил имал обективната възможност по-рано да съобщи на ЗК за станалото произшествие. Била заведена щета при ответника  ЗК „Лев инс“ АД  под № от 03.11.2015г.

 Твърди се,  че към момента на образуване на щетата е действал стария Кодекс за застраховането/отм./, и именно по неговите разпоредби е следвало да се проведе процедурата по изплащане или отказ на изплащане на застрахователното обезщетение, но ЗК поискала от ищеца да бъде доставен за оглед катастрофиралия застрахован автомобил в България, при което ищецът с помощта на И. организирал превозването  на автомобила от Г. и го предоставил за оглед на ЗК „Лев Инс“, където и до момента на подаване на исковата молба автомобила се съхранявал.Автомобилът бил фотографиран, огледан, изготвен опис на техническа експертиза по щетата, както и били предоставени на компанията всички изискани от тях документи,с превод български език.

Твърди се, че въпреки, че били представени всички оригинални документи от ищеца, ЗК „Лев Инс“ АД отказала да заплати обезщетение по застрахователна полица № от 11.08.2015г., валидна към датата на ПТП-то,/като автомобилът бил преминал  годишния технически преглед на 12.09.2015г, бил технически изправен, за което било издадено удостоверение за техническа изправност на ППС, протокол № и разрешение №от 12.09.2015г./,като единствено основание се сочело, че не били уведомени за застрахователното събитие в срок от пет работни дни, считано от деня на узнаването им. Посочено е писмото, с което е направен този отказ  изх. № от 09.11.2016г. и е изпратен отговора.

Ищецът сочи разпоредбата на чл.107, ал.1 от  отменения КЗ  според, която в срок от 15 дни от представяне на всички доказателства по чл.105 от КЗ, застрахователят трябва да се произнесе по един от  алтернативно посочените в т.1 и т.2 от цитираната разпоредба начини, като или определи и изплати размера на застрахователното обезщетение или мотивирано откаже плащане. Твърди се, че това не било направено в законовия срок.

Изложени са правни доводи както и че с молба изпратена на 23.05. 2017г. до ответника ЗК „Лев Инс“ било поискано да бъдат върнати всички оригинални документи и отново поканени за плащане на обезщетението.

Развити са правни доводи при действието на стария  КЗ, както и отказ за изплащане на застрахователното обезщетение при новия КЗ и кога отказа, би бил законосъобразен. Твърди се, че  в изброените хипотези  при действието и на единия и на другия КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само  при умишлено причиняване на застрахователно събитие от лице, което има право да получи застрахователно обезщетение или от трето ползващо се лице. При неизпълнение на задължението на  застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователен договор. Като в случая не била налице нито една от тези  предпоставки на посочените хипотези. Посочена е константна съдебна практика във връзка с така оформения казус.

 По данни на експерта инж. Фотев била изготвена частна оценъчна експертиза, която установила, че е налице тотална щета, тъй като разходите по ремонт на автомобила надхвърляли 70-80% от действителната му стойност към датата на настъпване на застрахователното събитие.Именно тази експертиза определила справедливата пазарна стойност  на автомобила към датата на ПТП в размер на 40698.50 лева.

Ищецът сочи още, че било налице пълно неизпълнение на задължението по застрахователния договор от ответника да заплати застрахователното обезщетение, а от друга страна не било налице такова  неизпълнение  от страна на ищеца, който бил ползвател на застрахователна услуга и имал валиден договор.

 Във връзка с така изложените обстоятелства, се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното застрахователно дружество „Лев Инс“ да заплати на ищеца Л.Д.Т. сумата от 42 000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско на МПС“ по застрахователна полица                            №   от 11.08.2015г., със срок на валидност до 11.08.2016г., ведно с лихви за забава от изтичане срока на плащане на застрахователното  обезщетение   в размер на 9141.58 лева,за периода от  20.02.2016 г. до 11.04.2018 г., датата на депозиране на иска, както и се претендира законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-11.04.2018г. до окончателното изплащане.

 Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

 В дадения срок за отговор е постъпил такъв от ЗК „Лев Инс“АД.

Със същия се изразява становище, че исковете са допустими, но изцяло неоснователни като се оспорват, както по основание, така и по размер. Твърди се, че в самата полица било отразено, че процесното МПС ще се ползва за лични нужди.Посочени са общите условия съобразно, които в т.14.17.3 застрахования следва да уведоми застрахователя в седемдневен срок за настъпване на всяко изменение в ползването на МПС, което е свързано с промяна на обичайното му предназначение, с промяната на владението или с ограничаване правото  на собственост върху него, като отдаване под наем, заем за прослужване, изрично упълномощаване и т.н. Твърди се, че ищецът без да уведоми ответника го е предоставил за ползване на трето лице, което осъществило повредите на претендираните имуществени вреди, които били в резултат на виновни противоправни действия на същото лице. Твърди се още, че застрахователят не бил уведомен за това отстъпване владението на автомобила и същото представлявало самостоятелно основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.Изложени са съображения, че не било без значение кой управлява  застрахования автомобил, именно  поведението на това трето лице, което било причина за настъпване на застрахователното събитие.

 На следващо място се сочи, че съгласно т.14.13 от цитираните общи условия е следвало застрахования да уведоми застрахователя за всички застрахователни събития най-късно до 5 работни дни от узнаването им. Той бил длъжен да даде пълна и достоверна информация за щетата, а уведомяването можело да бъде както писмено така и по телефон,  по факс  или по ел. поща.Оспорва се твърдението  в исковата молба, че ищецът е бил в невъзможност да изпълни това задължение, поради обстоятелството, че ползвателя на процесното МПС  към момента на катастрофата Б.И. също е бил в невъзможност да го направи, поради здравословното си състояние.Сочи се ,че това се опровергавало от приложените към исковата молба писмени доказателства, като така например в медицинското удостоверение, издадено от клиника за спешни случай  Л. на 13.10.2017г. т.е. две години след датата на ПТП-то било отразено, че Б.И. е бил в невъзможност да уведоми застрахователя за катастрофата в рамките на първите 24 часа след нея. В бележка за вземане на кръвна проба пък било установено, че при пострадалия е дошъл на място близък на пострадалия Б.И., негов братовчед, който искал да уведоми  работодателя и семейството му за ПТП-то.

Алтернативно се сочи от ответника, че дори и да се приемат тези твърдения за верни, ищецът сам се бил поставил в ситуация да не може да изпълни предвиденото му задължение, предоставяйки процесното  МПС на друго лице за ползване и неуведомявайки за това застрахователя.   Сочи се нормата на чл. 20„а”  от ЗЗД, който се прилага субсидирано в случая, че договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили, а  общите разпоредби и условия към договора били ясни и не създавали трудности за тълкуването им.Цитира се т.15 от общите условия на застрахователното дружество, а именно, че ако застрахования не изпълни някое от задълженията си или наруши договореното по тези общи условия застрахователят е в правото  си да намали или откаже изцяло плащането на обезщетението, както и да прекрати едностранно застрахователния договор.В този смисъл била и практиката на съдилищата.Посочено е решение на Пловдивски апелативен съд по в. т. д. № 90/2018г. влязло в законна сила.

В дадения срок от ищеца е постъпила допълнителна искова молба, в която се заявява, че съгласно т. 14.13 от Общите условия към застраховка „каско“ ищецът е следвало да уведоми и да даде пълна и достоверна информация в срок от 5 работни дни за настъпилата щета. Това било първото основание, за да бъде отказано застрахователното обезщетение на ищеца.Отново се повтарят обстоятелствата изложени в исковата молба за обективна невъзможност на Б.И. да уведоми ищеца и същият да спази срока пред застрахователя. Твърди се, че било несъстоятелно твърдението на ответника, че пострадалия при ПТП-то Б.И. е бил в състояние веднага след първите 24 часа да съобщи на собственика на   автомобила и на застрахователя за произшествието,тъй като И. бил в тежко състояние и претърпял животоспасяваща операция и процедури. След 10 дни бил настанен в интензивно отделение на болницата,  където не се позволявало посещение и използване на телефон. По повод наведеното за направения превод на документите на немски език, че  в клиниката в  Г. дошъл близък братовчед на Б.И. от ответника, ищецът сочи, че липсвали доказателства кое е това лице и изобщо  идвало ли е такова лице. В същия ден Б.И. бил претърпял операция и бил в невъзможност да се среща и контактува с познати,а едва на 11-ия ден той бил в състояние да говори с негов близък А.,  на когото след като представил документите било съобщено за настъпилата щета. Сочи се в допълнителната искова молба, че дори и да се приеме, че още в деня на застрахователното събитие не било съобщено на застрахователя,  това по никакъв начин не било допринесло за увеличаване или намаляване на щетите по автомобила,застрахован с „каско МПС“. Твърди се отново, че е налице неизпълнение на задължение по застрахователния договор, като отказвайки  да заплати застрахователно обезщетение по заявената претенция ответника нарушавал и умишлено забавял  гарантираното им от закона право на  справедливо обезщетение.

 Сочи се константна практика на касационните съдилища.

На второ място се твърди, че несъстоятелно било твърдението в писмения отговор на ответника, че ищецът без да го уведоми е предоставил  застрахования си автомобил на трето лице за ползване и това било самостоятелно основание за отказ за изплащане на застрахователното обезщетение.Сочи се, че ищецът  бил предоставил на И. автомобила за ползване на законно основание, с нотариално заверено пълномощно, като И. бил правоспособен водач не бил употребил алкохол, нито наркотици и не е напуснал мястото на произшествието.Според ищеца цитираната разпоредба от ответника т. 14.17.3 от общите условия за уведомяване на застрахователя в седемдневен срок за настъпване на всяко изменение за ползваното МПС ищецът счита, че неуведомяването по тази точка само по себе си не представлявало неизпълнение на задължение, което значително да засяга интереса на застрахователя като се сочат отново предпоставките за отказ за изплащане на обезщетение.

 В допълнителната искова молба ищецът излага съображения, че е налице неравноправна клауза в общите условия, а именно т.14.17.3 /общите условия/ и моли да бъде  обявена за неравноправна и оттам за нищожна. Заявява, че ищецът като потребител на застрахователни услуги попада в обхвата на нормите на Закона за защита на потребителите и по конкретно чл.143 и следващите от същия, като отново се цитира нормативната уредба и съдебна практика. Моли се съда да приеме, че клаузата е нищожна като неравноправна в отношенията между страните.

 На четвърто място в допълнителната молба ищецът моли исковата молба да бъде разгледана съобразно нормите на стария КЗ, тъй като застраховката била сключена през 2015г., тогава било станало застрахователното събитие и тогава била заведена щетата/посочен е и параграф 22 от преходните заключителни разпоредби на новия КЗ/.

 В срок е постъпил  и допълнителен отговор в резултат на допълнителната искова молба, в който са застъпени правни аргументи по цитираната практика, представени с допълнителната искова молба. Отново се изтъква, че за застрахователя е от значение обстоятелствата,които съпътстват промяна на ползването на въпросното МПС и увеличаване на риска от настъпване на застрахователно събитие или в конкретния случай кое лице е управлявало,  в коя държава  и, че именно виновните действия на упълномощеното лице са довели до претендираните вреди.
          По възражението на  ищеца за неравноправност на клаузата на т.14.17.3 от общите условия, ответника е изложил съображения, че същото е неоснователно.Твърди се, че за да е неравноправна една клауза следвало тя да съдържа уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като едновременно трябва да е налице и някоя от хипотезите по т.1-14 на чл. 143 от ЗЗП.Въпросната клауза не водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и по никакъв начин не нарушавала изискването за недобросъвестност, нито отговаряла на някоя от хипотезите по т.1-14 на чл. 143 от ЗЗП.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. чл.208 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.208 от КЗ, ищецът дължи установяване наличието на застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно събитие във времедействието на договора за застраховка „каско“. Разпоредбите на чл.208 ал.3 от КЗ/отм./ във вр. чл.203 ал.2 КЗ /отм./ във вр. с ал.4, предвиждат, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено друго, обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността срещу която вместо него може да се купи друго имущество със същото качество, т.е. пазарната му стойност.Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено като пазарната му стойност към датата на увреждането.

Безспорно от представените писмени доказателства се установи,че страните са обвързани от договор за застраховка „каско“ по застрахователна полица № от 11.08.2015г., валидна до 11.08.2016г. до 24.оо часа в ЗК „Лев Инс“ АД,по силата на която ищецът е застраховал л.а. “...“ ..., с рег. № ..., на стойност - 42 000 лева.

Установи се също,че на 19.10.2015 година с нотариално заверено пълномощно от ищецът автомобилът е бил управляван от Б.Й.И. и е настъпило ПТП,с тотална щета за автомобила.Б.И. е претърпял медицински интервенции и операции и е съобщил за застрахователното събитие  на ответника на 12 ден от настъпилото ПТП.Смидетелските показания на изслушаните по делото свидетели на ищцовата страна са категорични,за невъзможността на ищеца или Й. да спазят този срок.

Установява се от приетите доказателства,че при ответното дружество ЗК “ЛЕВ ИНС“ е била  образувана щета под №.

С писмо изх.№9281/9.11.2016г. ответникът  е уведомил ищеца,че не било налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение,тъй като ищецът не изпълнил изискванията на т.14.13 от общите условия,че „застрахователят не дължи обезщетение в случаите на неуведомяване за всички застрахователни събития,най-късно до 5 работни дни,считано от деня на узнаването.“

Така изложеното налага извода, че от една страна ответникът не оспорва, че застрахователно събитие със застраховано при него МПС е осъществено, но от друга отказва да заплати договорената между страните застрахователна стойност,поради нарушение на общите условия- т.14.13.

Отделно от това с писмения отговор ответникът прави и ново възражение,с което обосновава неплащането на обезщетението,а именно,че ищецът е нарушил клаузата на т.14.17.3 от общите условия ,като не уведомил в 7-дневен срок застрахователят,за учреденото ползване на друго лице.

 След запознаване с приложените към делото Общи условия на застрахователя /л.187/, съдът констатира, че в Общите условия, представляващи неразделна част от договора за застраховане съгласно чл.186 КЗ /отм./, се предвижда в т.14.13 задължение на застрахования да „уведоми писмено застрахователя,за всички други застрахователни събития,най-късно до 5  работни дни,считано от дена на узнаването им.Заедно с уведомлението той е длъжен да даде,пълна и достоверна информация,за обстоятелствата,при които е настъпило събитието и опише конкретните щети…….“

В т.14.17.3 от същите общи условия е предвидено изискване застрахования да уведоми застрахователя,за всяко изменение в ползването на МПС,което е свързано,с промяна на обичайното му предназначение,с промяна на владението или с ограничаване правото на собственост върху него…..,изрично упълномощаване на друго лице.

С определение от открито съдебно заседание проведено на 20.11.2018г. по искане на ищеца съдът е уведомил страните,че ще разгледа възражението на ищцовата страна и твърдението,че клаузата на т.14.17.3 от общите условия на застраховка „каско“ е неравноправна и не е индивидуално уговорена.В това заседание е разпределил и доказателствената тежест.

       Съгласно общата разпоредба на чл.211 от КЗ, застрахователят по имуществена застраховка може да откаже плащане на обезщетение само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице; 2. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор; 3. в други случаи, предвидени със закон.

При съпоставяне на хипотезите на т.2 и т.3 от КЗ и доколкото те са изведени като отделни самостоятелни групи основания, даващи право да се откаже заплащане на обезщетението, между които няма припокриване, е видно, че разпоредбата на чл. 211, т.2 КЗ обхваща случаите на неизпълнение от страна на застрахования на задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е предвидено или в застрахователния договор, или в закона, а т.3 на чл. 211 КЗ визира хипотези извън тези на т. 2 на чл.211 КЗ, при които случаи отказът да се заплати обезщетението е предвиден единствено в закона и не е свързан с виновно неизпълнение на задължение от страна на застрахования, като например: възражение на застрахователя за погасяване по давност на вземането за обезщетение; ако вредата не надвишава размера на самоучастието при условното самоучастие - чл. 194, ал. 3 КЗ; когато са налице изключени от покритието рискове- чл.268 КЗ; за вредите над застрахователната сума - чл. 193, ал.2 КЗ и други.

От разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователно обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение, което е значително с оглед интереса на застрахователя.

В КЗ изрично са визирани хипотези, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователно събитие, тъй като е налице неизпълнение от застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно: 1. ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или на новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието - чл.189, ал.4 КЗ и чл.191, ал.2 КЗ; 2. ако застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя - чл.206, ал.3 ТЗ; 3. ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението - чл.207, ал.2 КЗ.

В настоящият случай не е налице нито една от изрично предвидените хипотези на неизпълнение задължение на застрахования. Обстоятелството,че застрахователят не е бил уведомен в 5 дневния срок,по причини независещи от застрахованато лице, не следва да доведат до санкцията неплащане на обезщетението.

От друга страна изискването на чл.186, ал.7 КЗ/отм./, в сила към приемане на процесните ОУ, е че същите не могат да предвиждат условия и изисквания към застрахования, включително такива при настъпване на застрахователното събитие и по отношение на неговото доказване, за които може да бъде направена благоразумна преценка, че нямат съществено значение по отношение на ограничаването на риска от настъпване на застрахователното събитие или на доказването му, както и такива, за които може да се прецени, че съществува правна или фактическа пречка да бъдат изпълнени.В случая безспорно сме изправени пред хипотезата на фактическа пречка, да бъдат изпълнени,спазени кратките срокове.В този смисъл е и решение №185 от 05.03.2014г. по т.дело №350/2012г. на І т.о., - прилагането на нормата на чл.211, т.2 от КЗ, винаги е обусловено от доказване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на застрахования, обявено за "значително" с оглед интереса на застрахователя по условията на договора за застраховка, от една страна, и настъпването на вредоносното събитие - от друга. Условието за значителност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това да не се допуска посредством договорни клаузи, формално основани на текста на чл.211, т.2 КЗ, да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател.

В случая не е налице „значително“ по смисъла на закона неизпълнение на задължение от страна на застрахованото лице,да спази 5- дневния срок за уведомяване на застрахователя  и това не би се отразило на вредоносното събитие.

С оглед направеното възражение от ищеца за неравноправност на клаузата на т.14.17.3 от общите условия и задължението на съда служебно да следи за наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза и в потребителски договор /в т.см. решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о./.

В практиката на Съда на Европейския съюз последователно е изразено разбирането, че за да извърши външна намеса и служебно да се провери клауза от потребителски договор, националният съд преценява само дали по делото са налице фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на договорната клауза. /Цит. в реш. №237/20.01.2017г. по т.д. №2927/2015г. на І т.о. на ВКС, ТК./ Изброените хипотези по чл.143 ЗЗП са в съответствие с Директива 93/13/Е, като се налага извод, че неравноправна клауза в потребителски договор е налице при наличието на общата предпоставка по чл.143 ЗЗП /чл.3, пар.1 от Директивата/– уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравноправна би била клауза, която отговаря на посочените условия, независимо дали има за предмет или постига някой от изброените в разпоредбата на чл.143, т.1-18 ЗЗП конкретни резултати. Ограничаването на преценката за неравноправен характер до изследване единствено на основанията по чл.143, т.1-18 ЗЗП е в нарушение както на националния закон /т.19 на чл.143/, така и на Директива №93/13./ решение № 23/07.07.16г. по т.д.№ 3686/14г. на ВКС, І т.о./

Съдът намира, че нормата на чл. 14.17.3 от ОУ на застрахователя е в противоречие с КЗ /отм./ тъй като без да е обвързана с неизпълнение на задължение на застрахованото лице, посочено в договора или в ОУ, при пълно изпълнение на останалите задължения по договора за застраховане, му възлага в тежест санкцията - неизплащане на обезщетението.Застрахователят не твърди и конкретните неблагоприятни последици от неизпълнението на това действие от застрахования, които биха обосновали евентуално извод за засягане на значителен за застрахователя интерес.

Видно от изслушаното заключение по САвтЕ, определеният размер обезщетение следва да  е действителната стойност на лек автомобил ...“ ..., с рег. № ...,към момента на настъпване на застрахователното събитие- 19.10.2015г.,който експерта е определил на 42 000 лева изчислена според правилото, установено в чл.203 ал.2 от КЗ – стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.

С оглед на гореизложеното, при завеждане на щетата и приемане на платените от застрахованото лице премии, застрахователят незаконосъобразно е отказал плащане на обезщетение в размера по чл.208 КЗ /отм./.във връзка с изложеното предявения главен иск,следва да се уважи изцяло,като се осъди ответника да заплати обезщетение в размер на 42 000 лева,ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба-11.04.2018 година.

По претенцията по чл.86 от ЗЗД.

За застрахователя е възникнало задължението да обезщети застрахования за причинените му от събитието вреди до размера на застрахователната сума, уговорена в договора,която е 42 000 лева.

Касае се за парично задължение с определен падеж, който падеж, съгласно чл.208 ал.1 от КЗ е 15-дни след деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.206 и чл.207 от КЗ. Не се спори, че на 20.02.2016г. е представен последният изискуем документ от застрахования, при което застрахователят е изпаднал в забава считано от тази дата. Не се спори размерът на претендираната с исковата молба мораторна лихва, а и видно от представеното извлечение от „On-line“ – Калкулатор, размерът на мораторната лихва, считано от 20.02.2016г. до 11.04.2018 година,върху главницата от 42 000 лева е в размер на 9141.58 лева.Затова и тази искова претенция следва да бъде уважена изцяло.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се полагат разноски.Представен е списък по чл.80 от ГПК за направени разноски в размер на 5695.92 лева от които – 3500 лева адв.възнаграждение, 2045.92 лева – общо държавна такса и 150 лева възнаграждение на вещото лице.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение заплатено от ищеца,в случай,че надхвърля минималния размер на адв.възнаграждения по Наредба №1.

От представеният по делото договор за правна защита и съдействие №008187/20.11.2018г.,се установява,че ищецът Л.Т. е заплатил в брой адв.възнаграждение в размер на 3500 лева.

Според чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адв.възнаграждения,за процесуално представителство минималното адв.възнаграждение се определя за интерес от 10 000 лева до 100 000 лева – 830 лева + 3 % за горницата над 10 000 лева.Изчислено по това правило минималното адв.възнаграждение,според материалния интерес на двата обективно съединени иска  е в размер на 2064.24 лева.С оглед направеното възражение разноските на ищеца,следва да бъдат редуцирани до размера-4260.16 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА  ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София бул.“Черни връх“ №51Д,представлявано от М С М –Г,П В Д,Г Н Г и тримата изп.директори, да заплати на Л.Д.Т. с ЕГН **********,с адрес ***,със съдебен адрес *** оф. адв.Н.П.,на основание чл.208 КЗ/отм./,сумата от  42000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „каско на МПС“ по застрахователна полица  №   от 11.08.2015г.,ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на иска-11.04.2018 година до окончателното изплащане както и мораторна лихва за периода от  20.02.2016г. до 11.04.2018г., /датата на депозиране на иска/,върху главницата - в размер на 9141.58 лева и разноски в настоящото производство в размер на 4260.16 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

             Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: