Р Е Ш Е Н И Е № 223
гр. ВРАЦА,10.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА Г.
МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря МАРИЯ
ЦЕНОВА, като разгледа докладваното от мл. съдия Никифорски в.гр.дело N 270 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 4946 / 29.03.2019 година, подадена от адвокат К.К., в качеството му на процесуален представител на К.Л.К. и В.Г.К. срещу Решение № 202 / 07. 03. 2019 г., гр. дело № 2213 / 2018 г.по описа на PC-Враца, II гр. с-в, в частта, с която са отхвърлени исковете им за обезщетение на неимуществени вреди над 35000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лева.
Срещу решението е подадена и въззивна жалба вх. № 5302 / 03.04.2019 година от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД,със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, район Младост,, ,ЕИК по БУЛСТАТ ***, в частта, с която са уважени предявените от К.Л.К. и В.Г.К. искове за обезщетение на неимуществени вреди в размер от по 35000 лева.
В срока по чл. 263 ГПК не са
постъпили писмени отговори от насрещните страни по подадените въззивни
жалби.
Твърди се
във въззивна жалба вх. № 4946 /
29.03.2019 година, подадена от адвокат К.К., в качеството му на процесуален
представител на К.Л.К. и В.Г.К., че решението на съда в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно.
На първо място се посочва, че не е доказано по
безспорен начин съпричиняване на вредата от страна на починалия, тъй като в
конкретния случай за установяването на тези обстоятелства е назначена
експертиза, но същата не почива на събраните в настоящето производство
доказателства, вкл. свидетелските показания на свидетелите на ответника. Твърди
се, че експертизата е обоснована изцяло на показанията на свидетелите по н. о.
х. д. №43/2018 г. на ОС - Враца, които са събрани именно в това наказателно
производство и следователно са от значение единствено за него.Като безспорен
факт в тази насока се посочва обстоятелството, че експертизата е назначена,
изпълнена и приета преди разпита на свидетелите по гр. дело № 2213 / 2018 г. на
PC - Враца. Поради това тя изцяло е проведена на база фактическа обстановка,
установена в друго производство и следователно - ирелевантна за настоящия
граждански процес. Твърди се също така, че в същността си заключението на
вещото лице представлява анализ на поведението на починалото лице по време на
трудовата злополука (установено в друго производство) и правната квалификация
на това поведение, последната възприета изцяло от PC, като в този смисъл заключението на вещото лице е в
пряко противоречие с чл. 195, ал. 1 от ГПК, тъй като съдържа отговори на
въпроси, за които са необходими единствено правни знания. Аргументира се, че PC
не е имал основание да цени заключението на тази експертиза, а е следвало сам
да достигне до правните изводи, послужили като основание за постановяване на
обжалваната част от решението.
Навеждат
се доводи също така, че PC въобще не е съобразил в мотивите си, че по настоящия
спор свидетелите на ответната страна изнасят доказателства, които установяват
добросъвестност, дългогодишен опит и професионализъм в изпълнение на служебните
задължения от страна на починалия. Същите свидетели, изнесли данни, че Г.К. не
би могъл да се качи на стълба за времето, което се заявява в наказателното
производство, което сериозно разколебава възприетата от PC теза за
съпричиняване на трудовата злополука.
Въз
основа на изложеното се отправя искане до въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
обжалваното решение на РС - гр. Враца в посочената част и да уважи изцяло
предявените от К.Л.К. и В.Г.К. искови претенции.
Твърди се
във въззивна жалба вх. № 5302 /
03.04.2019 година, подадена от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, че атакуваното
решение е изцяло незаконосъобразно, тъй като е неправилно и необоснован.
Посочва
се на първо място, че е неправилен извода на РС, че е преклудирано направеното
възражение от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД за изтекла погасителна давност и
погасяване на правото на иск на ищците.Развиват се съображения в тази насока.
Твърди се също така, че исковете на ищците К.Л.К.
и В.Г.К. срещу “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД са напълно неоснователни, тъй
като при осъществяването на своите трудови функции служителят Г.Ц.К. е допуснал
груби нарушения на трудовата дисциплина, в резултат на проявената от него груба
небрежност, като злополуката е настъпила единствено и само в резултат на
нарушенията извършени от Г.К. и от неговите самоволни, неправилни и
незаконосъобразни действия, осъществени в пълно противоречие с правилата и
нормите за безопасност при работа на въздушен електропровод.
Посочва
се на следващо място, че във връзка със станалата трудова злополука със
служителя Г.Ц.К., на ищците К.К. и В.К. като негови наследници от ЗАД „АРМЕЕЦ”
им е изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 101 808 лева - по 50
904 (петдесет хиляди деветстотин и четири) лева на всяка от тях, които са
преведени по банковите сметки на ищците К.К. и В.К. в Централна Кооперативна
банка - по силата на сключения договор №13- 257/20.12.2013 г. и АНЕКС
№4/05.12.2014 г. за задължителна застраховка за риска „Трудова злополука”,
между „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД и ЗАД " „Армеец”, поради което РС
неправилно е отказал заплатеното обезщетение по задължителната застраховка
трудова злополука, сключена от работодателя, да се приспадне от обезщетението,
определено по исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Твърди
се, че с оглед конкретните обстоятелства в настоящия случай и механизма на
настъпване на злополуката, обективният принос на работника в съпричиняването на
вредоносния резултат следва да се приеме, че съставлява 75 %, а не 50 %, както е приел първостепенният съд.
Иска се
от въззивния съд да отмени изцяло решението на PC - гр. Враца, като неправилно
и незаконосъобразно и присъждане на направените деловодни разноски.
В срока
по чл. 263 ГПК не са постъпили писмени отговори от насрещните страни по подадените въззивни
жалби.
Във въззивното производство
доказателства не са събирани
При извършената проверка на редовността
и допустимостта на жалбите, съдът констатира, че същите са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК и са насочени против
обжалваем съдебен акт. При констатираната
допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Атакуваното решение на РС-
гр.Враца е валидно и допустимо.
Районен
съд - гр.Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявени в условията на
обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.200 КТ вр.
чл.86 ЗЗД и чл.84, ал.3 ЗЗД от К.Л.К. и В.Г.К. против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София за сумата от по 70000 лв. за всеки от ищците,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху претендираните обезщетения от 20.05.2015г. до
окончателното им изплащане.Така предявените искове са уважени от първостепенния съд до размер от по 35 000
лева за всяка от ищците, като е отхвърлил исковете на К.Л.К. и В.Г.К. за
обезщетение на неимуществени вреди в останалата им част до пълните претендирани
размери от по 70 000 лева.Съдът е достигнал до извода, че предявените искове са
доказани по основание, но е приложил чл. 201, ал. 1 КТ, като е приел, че в
конкретния случай Г.Ц.К. е действал при груба небрежност.
Съдът е
разпределил и разноските съобразно уважената част от исковете.
В исковата молба се твърди, че на 20.05.2015г. наследодателят на ищците Г.Ц.К. претърпял трудова
злополука в землището на гр.Криводол, м.”Тепето”, на СРС № 27, част от
електропровод „Дъгата”, от която е причинена смъртта му.
Твърдят, че трудовата злополука е установена с декларация за трудова
злополука от 26.05.2015г. Поддържат, че между тях и починалия били изградени
изключително близки, топли отношения и силна емоционална връзка, който с
всеотдайността си към тях бил опората на семейството. В личен план починалия
бил пример и водещ фактор за положителното израстване на дъщеря си В., без
който пример нейното успешното реализиране в живота ще бъде поставено под
въпрос или най-малкото затруднено. Считат, че за търпените от тях болки и
страдания вследствие смъртта на техния наследодател следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника като негов работодател.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира
писмен отговор, чрез пълномощник, в който оспорва исковете по основание и
размер и моли за отхвърлянето им. Подържа и алтернативно становище за
съпричиняване на вредоносния резултат от самия ищец, с твърдение, че
злополуката е настъпила в резултат на проявена от починалия груба небрежност.
Навежда и доводи за изплатени от ответника на ищците след смъртта на
наследодателя им парични суми по групова застраховка „Трудова злополука”,
сключена със ЗАД „Армеец” от по 50 904.00 лева на всеки, които моли да бъдат
съобразени при произнасяне по размера на исковете.
Като взе предвид твърденията на
страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията
във въззивните жалба, настоящият съдебен състав приема, че предметът на
въззивната проверка обхваща изцяло повдигнатия спор, свързан със
законосъобразността на постановеното от първостепенният съд решение.
За да се произнесе по
основателността на жалбите, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота,
при което приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото удостоверение
за наследници, издадено от Община Враца се установява, че щщците са преживяла
съпруга и дъщеря на починалия Г.Ц.К..
Не е налице спор между страните,
а и от събраните по делото доказателства е установено по несъмне начинтова се
установява по безспорен начин, че наследодателят на ищците Г. К. е работил по
трудово правоотношение с ответника, при който заемал длъжността „ел.монтьор,
изграждане, поддържане, ремонт на ел.проводни линии и мрежи” по трудов договор
№ 39/28.06.1988г. и допълнително споразумение № ДС 9-458/30.08.2013г.
На 20.05.2018г. около 00.54 ч. в
землището на гр.Криводол, м.”Тепето”, на СРС №27, част от електропровод
„Лъката”, при локализиране на авария по същия – 20 киловолта, Г.К. е претърпял
трудова злополука, вследствие на което настъпила неговата смърт.С присъда от
19.04.2018г., постановена по НОХД № 43/2018г. на ВОС е признат подсъдимия В.Й.Х.
на длъжност при ответника „Ел.монтьор, изграждане, поддържане, ремонт на
електропроводни линии и мрежи” /Ръководител група/ за виновен в това, че на
същата дата, час и място, в качеството си на изпълнител на работа”, /съгласно
пар.3, т.11 от ДР на ПБЗРЕУЕТЦЕМ/, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил
смъртта на Г.Ц.К. и на подсъдимия е наложено наказание на основание чл.123,
ал.1, пр.2 вр. чл.58а, ал.1 и вр. чл.54 от НК при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Установява се, че въз основа на
заповед №105/15.06.2015г. на директора на ТП на НОИ Враца на основание чл.58,
ал.1 от КСО е назначена комисия за разследване на причините за злополуката.
Комисията е изготвила протокол № 01/26.06.2015г.,в който е отразено, че Г.К.
има необходимото образование изискващо се за заемане на длъжността, както и че
същия е медицински освидетелстван след извършен периодичен медицински преглед
на 25.07.2014 г. с издадено заключение от СТМ при „Одико 69”ООД, съгласно което
Г.Ц.К. може да изпълнява заеманата длъжност „ел.монтьор ИПРЕПЛМ”.
Посочено е също така, че Г.К. е
декларирал с подписа си, че на 19.02.2014 година е запознат с длъжностната си
характеристика за длъжността „ел.монтьор ИПРЕПЛМ”. В т.7 от длъжностната
характеристика е отразено: „Участва в планови, ремонтно аварийни и
възстановителни работи по електрическите съоръжения в електроразпределителната
мрежа, както и в мероприятия, свързани с ремонтната и инвестиционна дейност на
Дружеството”.
Същият е декларирал с подписа си,
че е запознат: със Задълженията за осигуряване на БЗУТ, съгласно чл.126, т.6 от КТ на 18.01.2000 г.; със Заповед №424 от 24.11.2001 г. за създаване на по -
добри ЗБУТ с оглед предотвратяване на злополуки... във връзка с използването на
ЛПС и СРО; със Заповед №425 от 29.11.2001 г., във връзка със спазването на
Правилника за безопасност и здраве и Наредбата за техническа експлоатация на
ел.обзавеждането; с Колективен трудов договор; с Правилника за вътрешния трудов
ред и Вътрешните правила за работна заплата.
Посочва се на следващо място, че Г.К.
е подписал Декларация на 03.12.2001 г.,с която се задължава да спазва точно
изискванията на Правилника по безопасност и здраве, техническата експлоатация и
инструкциите за безопасна работа свързани с прилагането на организационните и
техническите мерки за безопасност.
Г-н К. е притежавал IV - та
квалификационна група по ел.безопасност, удостоверена с Удостоверение №Д-18 от
04.07.2014 г. и с Протокол № Д-18 от 04.07.2014 г. от проведен изпит за
проверка на знанията по Правилника за БЗР в ел. уредби на електрически и
топлофикационни централи и по ел. мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/. Същият е преминал
обучение и изпит за проверка на знанията по Наредба №9 за техническата
експлоатация на електрически централи и мрежи, удостоверено с Удостоверение №
ЕП-18 от 28.02.2014 г. и с Протокол № ЕП-18 от 28.02.2014 г. от проведен изпит.
Посочва се, че на Г.К. е проведен начален инструктаж при постъпване на
работа, инструктаж на работното място и периодичен инструктаж по програми
утвърдени от работодателя, като на 14.04.2015 г. е проведен последният му
периодичен инструктаж.
В деня на злополуката 20.05.2015
г. /сряда/ около 00,54 часа Г.Ц.К. с ЕГН ********** е бил със средства за
индивидуална защита: работно облекло, работни обувки, предпазни ръкавици,
предпазен колан и въже съобразно извършваната работа. На мястото на злополуката
е имало и указател за напрежение за над 1000V и преносими заземители.
От дадените писмени обяснения,
взети от инж.Р.И.Т. - ръководител район Оперативен център Враца към „ЧЕЗ
Разпределение България” район Враца, притежаващ V-та квалификационна група по
електробезопасност; С.П. Д. ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца,
притежаващ V-та квалификационна група по електробезопасност; В.Й.Х. -ел.
монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца, притежаващ V-та квалификационна
група по електробезопасност; Е.Г.И. - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ОЦ-Враца, притежаващ
IV-та квалификационна група по електробезопасност; М.М.С. - ел. монтьор
ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца, притежаващ V-та квалификационна група по
електробезопасност и П.Д.И. - инженер - енергиен диспечер/диспечер СрН-НН-
СДЗ”Север” - Плевен, притежаващ V-та квалификационна група по
електробезопасност и И.Н.Р. - оператор ел. подстанция в ел. подстанция Криводол
към ECO - МЕПР - Враца, притежаващ IV-та квалификационна група по
електробезопасност Враца, се установи, че на 19.05.2015 г. към 20,00 ч.
дежурният диспечер П. Д. И. от СДЗ”Север” (РДС - Плевен) е съобщил на лицата,
които са домашно дежурство по графика за месец май 2015 г. В.Й.Х. - ел. монтьор
ИПРЕПЛМ ръководител група за аварии, Е.Г. И. - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ОЦ-Враца и С.П.Д.
- ел. монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група/ОЦ - Враца, за станала авария по
електропровод 20 KV „Лъката” от подстанция Криводол и за станали аварии по
мрежи НН в ЖК*** - Враца и с.Голямо Пещене, вследствие на падналия проливен
дъжд и силната грамотевична буря. В.Х. е информирал ръководителя на район ОЦ -
Враца – Р.Т. за станалите аварии, като е помолил да се възложи отстраняването
на авариите по мрежи НН на друга група извън графика за дежурство, а хората,
които са домашно дежурство да поемат аварията по електропровод „Лъката”, за да
може да се възстанови захранването на абонатите за по-кратко време. След
проведени телефонни разговори между дежурния диспечер П. И., ръководител
групата за аварии – В.Х. и ръководителя на район ОЦ-Враца Р.Т. се взема решение
съгласно Заповед №IND-300-1490 от 18.05.2009 г. на Изпълнителния директор на
„ЧЕЗ Разпределение България”АД и съгласно утвърдена Процедура №141/2012 г. за
отстраняване на масови аварии в съоръжения ВН, СрН и НН част от
разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България”АД да се
извика още една аварийна група от ОЦ - Враца, която да помогне за
отстраняването на авариите. Р.Т. се обажда на М. Й. С. - ел. монтьор ИПРЕПЛМ/
ръководител група да поеме отстраняването на авариите по мрежи НН заедно с Г.Ц.К.
- ел. монтьор ИПРЕПЛМ като втора аварийна група. Двамата отиват на посочените
адреси на авариите по страна НН в ЖК*** - Враца и с.Голямо Пещене. След
отстраняване на авариите двамата по нареждане на дежурния диспечер отиват на
друга авария в с.***, по ул. ***. След отстраняване на аварията към 23,50 ч. се
обаждат на диспечера, че аварията е отстранена и че тръгват за Враца. Обаждат
се на ръководител групата В.Х. дали имат нужда от помощ по отстраняването на
аварията по електропровод 20 KV „Лъката” - Криводол. Към 00,00 ч. на 20.05.2015
г. двете аврийни групи се срещат при ЖР№35 от електропровод 20 KV „Лъката”.
След като са се срещнали са отишли на площадката пред Мелницата. Според
писмените обяснения на свидетелите от „ЧЕЗ Разпределение България”АД В.Х. е дал
нареждане на Г.Ц.К. и Е.Г. да работят по секция на ЖР№27 „Лъката” като разкъсат
мостовите връзки на ЖР№27 „Лъката”. Двамата са взели предпазните колани,
преносния заземител и указателя за напрежение и са се изкачили към ЖР 27
„Лъката”. В.Х. се свързва с дежурния диспечер за изключване на електропровод 20
KV „Лъката” от ММП (маломаслен прекъсвач), ЛНР (линеен ножов разединител) и
включен СЗНР (стационарен земен ножов разединител) от подстанция „Криводол”.
След получено подтвърждение от дежурния диспечер, че прекъсвача е изключен,
линеиния разединител е изключен и СЗНР е заземен, В.Х. се обажда на Е. Г., че
могат да разкъсат мостовите връзки на ЖР№ 27 „Лъката” с Г. Ц. К.. По телефона Е.
Г. се обажда на ръководител групата В. Х., че са разкъсали мостовите връзки на
ЖР№27 „Лъката”, а В. Х. се обажда на дежурния диспечер да се направи проба по
електропровод 20 KV „Лъката”. След известно време в 00.44ч. дежурния диспечер
уведомява В. Х., че пробата е успешна.
В частта от протокола означена
„Отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с
тези отклонения”, се посочва, че при извършеното прослушване на записите на
телефонните разговори между ръководител групата В. Х. и дежурния диспечер П. И.
се установи, че има несъответствие между дадените писмени обяснения от свидетелите
от „ЧЕЗ Разпределение България”АД и записа при дежурния диспечер относно
извършването на работата по електропровод 20 KV „Лъката”. От даденото обяснение
от дежурния диспечер П.Д. И., от записа в електронния дневник и от записите на
телефонните разговори става ясно, че В.Х. е поискал от диспечера изключване на
електропровод 20 KV „Лъката” от ММП (маломаслен прекъсвач) и ЛНР (линеен ножов
разединител) и включване на СЗНР (стационарен земен ножов разединител) в
подстанция „Криводол” за да се работи по секция ЖР№32 на гръбнака, а не по
ЖР№27 „Лъката". След като В. Х. е поискал от дежурния диспечер да се
изключи отново електропровода 20 кУ”Лъката” на прекъсвач и линеен разединител и
да го заземи, за да бъде възстановена секцията на ЖР№27 „Лъката”, дежурния
диспечер разбира, че дежурната група е разкъсала мостовите връзки на ЖР№27
„Лъката”, а не на ЖР№ 32 и се разбират тъй като пробата е била успешна за ЖР№27
„Лъката”, след изключване на електропровода да се възстанови секцията на ЖР№27
„Лъката” и да се отиде на ЖР №32. Според обясненията си В.Х. се обажда на Е.Х.
и ги предупреждава с Г.К. да не се качват по стълба докато не им се обади, че
електропровода е изключен отново. В същото време тримата В.Х., М.С. и С.Д.
отиват към трафопостта на мелницата, за да го огледат за евентуална повреда.
В раздел от протокола " начин
на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането" е посочено:Е.Г. и
Г.К. не са изчакали потвърждение от В.Х., че електропровод 20 KV „Лъката” е
изключен и без да проверят за отсъствие на напрежение и да поставят преносимия
заземител Г.К. се качил на стълба да затвори отворената секция, посягнал е с
дясната ръка към проводниците, предизвикал е електрическа дъга, попада под
напрежение и увисва на колана.
Посочено е, че са допуснати са
според назначената комисия следните нарушения на нормативните актове:
Закона за здравословни и безопасни
условия на труд ЗЗБУТ (ДВ бр.124/1997 г.)
чл.33 Всеки работещ е длъжен да се
грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността на
другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с
квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Правилник за безопасност и здраве
при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и
по електрически мрежи.
чл.35 Всеки работещ е длъжен да се
грижи за безопасността и здравето си, както и за безопасността и здравето на
другите хора, засягани от неговата дейност, в съответсвие с изискванията на
този правилник и инсрукциите на работодателя.
чл.36 (1) Работещите в
съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни да:
2.използват правилно личните предпазни средства и специалното работно облекло, които са им
предоставени от работодателя;
6. спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на
нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този
правилник и вътрешните инструкции за безопасност;
чл.51 Забранява се самоволно
извършване на работи или разширяване на работните места и обема на работата
извън определените с нареждане или наряд.
чл.108 Изпълнителят на
работата/наблюдаващият след получаване на нареждането е длъжен:
т.1 да заведе бригадата на
работното място и да посочи границите на обектите за работа
т.3 да упражнява контрол на членовете
на бригадата за спазване на мерките за безопасност и сам да ги спазва;
Чл. 142. Обезопасяването на
електропроводна линия се извършва от оперативния персонал в следната
последователност: …. Т.5 на мястото на
работа оперативно–ремонтният персонал проверява отсъствие на напрежение и
поставя преносими заземители върху проводниците на електропроводната линия под
ръководството на отговорния ръководител.
„Кодекс на труда“:
чл.126 При изпълнение на работата,
за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
-да спазва техническите и
технологически правила;
-да спазва правила за здравословни
и безопасни условия на труд;
чл.284, ал.2 Работниците и
служителите са длъжни да използуват специалното работно облекло и личните
предпазни средства по предназначението им, и то само по време на работа.
Констатирано е, че лицата
допуснали нарушенията са:
1.Г.Ц.К. с ЕГН ********** - ел.
монтьор ИПРЕПЛМ/ОЦ-Враца нарушил: чл.ЗЗ от ЗЗБУТ(ДВ бр.124/1997 г.); чл.35,
чл.36, ал.1 т.2 и т.6, чл.51, чл.142, т.5; чл.192, ал.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и чл.126
т.5 и т.6 и чл.284, ал.1 от КТ.
2.Е.Г.И. с ЕГН ********** - ел.
монтьор ИПРЕПЛМ/ОЦ-Враца. нарушил: чл.ЗЗ от ЗЗБУТ(ДВ бр.124/1997 г.); чл.35,
чл.36, ал.1 т.2 и т.6, чл.51. чл.142, т.5; чл.192, ал.1 от ПБЗРЕУЕТЦЕМ и чл.126
т.5 и т.6 и чл.284, ал.1 от КТ.
3.В.Й.Х. с ЕГН ********** - ел.
монтьор ИПРЕПЛМ/ ръководител група /ОЦ - Враца: нарушил чл.ЗЗ от ЗЗБУТ(ДВ
бр.124/1997 г.); чл.35, чл.36, ал.1 т.2 и т.6; чл.108, т.1 и т.З от ПБЗРЕУЕТЦЕМ
и Вътрешна Процедура №167/13.08.2014г. на „ЧЕЗ Разпределение България”АД.
С разпореждане №18092/03.07.2015г.
на НОИ ТП-София град декларираната от осигурителя - ответник злополука е приета
за трудова по чл.55, ал.1 от КСО.
С цел изясняване на обективната
истина по делото пред районният съд са разпитани петима свидетели.
Разпитаните свидетели на ищеца В.Н.
и М.Й. излагат твърдения, че семейството
на пострадалия било много задружно, че същия бил много трудолюбив,отговорен към
близките членове на семейството си, полагал необходимите грижи за тях и те
много разчитали на неговата подкрепа.Твърдят също така, че ищците преживяли
силен шок от загубата на Г.Ц.К.. Дъщеря му и
жена му много са разчитали на неговата подкрепа, той е бил тяхна опора,
преживяват много тежко загубата му и още не могат да я превъзмогнат. Според св.К.
в негово лице ищците са имали морална и материална подкрепа, а дъщеря му когато
е починал е била студент. Негова смърт се е отразила негативно на ищците, които
станали по-затворени. По отношение на професионалните и морални
качества показания дават и свидетелите на ответника, които са единодушни, че Г.
е бил много добър професионалист, отговорен, сериозен и дисциплиниран. Бил е
добър и като човек, и като работник.
Разпитаните свидетели на ответника
Е.Г.И., В.Х. и С.Д. излагат твърдения свързани с обстоятелства при възникване
на трудовата злополука, като по същество подкрепят констатациите описани протокол за злополуката.
За изясняване на обективната
истина пред районният съд е изслушана и съдебно-техническа експертиза. Според
експерта, преди да възстанови откачените проводници /мостове/ на стълб №27 Г.Ц.К.
е трябвало да извърши следните технически мерки за безопасна работа,свързани с
обезопасяване на работното място:
- Да изчака разрешение за
пристъпване към обезопасяване на работното място. В случая разрешението е
трябвало да бъде дадено от изпълнителя на работа В.Х..
- Да провери за отсъствие на
напрежение посредством указател за напрежение и с използване на диелектрични
ръкавици.
- След установяване на отсъствие
на напрежение да постави преносими заземители от двете страни на работното
място, като също използва диелектрични ръкавици и щанга за поставяне на заземления.
Изпълнението на тези мерки се
прави преди пристъпване към конкретно поставената задача. В процесния случай не
е изпълнено нито едно от горепосочените мероприятия.
Според вещото лице
причинно-следствената връзка между действията на Г.Ц.К. и настъпилата с него
трудова злополука се изразява в това, че Г.Ц.К. се качва на стълб № 27 без да
му е потвърдено от В.Х. за изключване на електропровод „Лъката“ 20 kV, започва
работа без да изпълни техническите мерки за безопасност, скъсява минимално
допустимите изолационни разстояния на електропровод 20 kV „Лъката“, попада под
напрежение, което довежда до настъпването на трудовата злополука.
Посочва се, че ако Г.Ц.К. е
изчакал да му бъде потвърдено от В.Х., че електропровод „Лъката“ 20 kV е
изключен и заземен в подстанция „Криводол“ и след това е изпълнил техническите
мерки за безопасност при обезопасяване на работното място съгласно Правилника
за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/ е нямало да се
стигне до трудовата злополука.
Ищците признават, че по сключена
от ответника Застрахователна полица за групова застраховка „Трудова злополука”
са получили от „Армеец” ЗПАД сумата от по 50904.00 лева всяка.
По отношение на професионалните и
морални качества показания дават и свидетелите на ответника, които са
единодушни, че Г. е бил много добър професионалист, отговорен, сериозен и
дисциплиниран. Бил е добър и като човек, и като работник, а свидетеля В.Х. го
определя като „златен човек”.
При
така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Първоинстанционният
съд правилно е отбелязал, че спора по делото се свежда до въпроса налице ли са
основанията за ангажиране отгворността на работодателя по чл. 200 КТ.Съдът е
приел, че са осъществени всички материално - правни предпоставки / юридически
факти/ за уважаване на предявените искове, поради което същите са уважени в
целия предявен размер, но обезщетението което следава да бъде заплатено от
работодателя „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД на ищците следва да бъде редуциран
с 50 %, поради съпричиняване на вредонсония резултат от страна на увредения
служител - Г.К..
Настоящият
съдебен състав споделя изложените от районния съд мотиви за уважаване на
предявените осъдителни искове и на основание чл.272 от ГПК препраща и към тях.
Съображенията за това са следните:
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ за
вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени като
последица от трудова злополука следва да се установи наличие на трудово
правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които
са последица от злополуката.Отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия –
при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала
работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но
не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и
при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201,
ал. 2 КТ е използван терминът „груба небрежност”) отговорността на работодателя
може само да бъде намалена.В настоящият случай от събраните по делото
доказателства са установени по несъмнен начин наличието на елементите от
фактическия състав на чл. 200 от КТ. Между ответника и починалия е съществувало
валидно трудово правоотношение, към момента на възникване на трудовата
злополука.Трудовият характер на злополуката е признат със стабилен административен
акт по надлежния ред.Констатацията на компетентния административен орган, че
злополуката е настъпила през време и по повод работата, която определя трудовия
характер на злополуката (аргумент чл. 55, ал. 1 КСО),е задължителна за
гражданския съд.Причинно следствената връзка между злополуката и увреждането и
обстоятелството, че то е настъпило през време и във връзка с изпълнение на
трудовите задължения на наследодателя на ищците в ответното дружество, не се
оспорва от ответника, а освен това се установява от представените по делото
писмени доказателствени средства, както и от разпита на свидетелите, доведени
от ответника.Настъпилата смърт на Г.К. е в пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка с действията му по качване на електрическия стълб и
започване на работа без да изпълни техническите мерки за безопасност.Следователно,
правилен е извода на първостепенния съд, че исковете са доказани по несъмнен
начин по тяхното основание.
При определяне
на обезщетението по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД, следва да се вземе
предвид степента на родство, обстоятелството дали ищците и пострадалия са едно
семейство и са живеели в едно домакинство, емоционалните страдания,
продължителността и интензитета им, социалното положение и обществените условия
в страната. Ищците са съпруга и пълнолетна дъщеря, живеели са с починалия в
едно домакинство, независимо от обстоятелството, че по време на злополуката
ищцата - дъщеря на пострадалия е била студентка.Последните са били издържани от
пострадалия.Емоционалните страдания са били интензивни и продължителни, което
се установява по несъмнен начин от показанията на св. В.Н. и М.К.. При тези обстоятелства, с оглед
възрастта на ищците, обществените условия и с оглед практиката на съда при
сходни случаи,първоинстанционният съд правилно е уважил предявените претенции в
пълен размер от по 70 000лв. за дъщерята и съпругата на починалия Г.К..
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и
страданията с предоставянето на други блага, тъй като тези вреди са неоценими.
С оглед критерия за справедливост, съдът счита, че именно така определения
размер на обезщетението би имал значението да компенсира преживените болки и
страдания.
При
определяне размера на обезщетението му съдът следва да се съобрази с дадените в
т. 11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС указания, съгласно
които е длъжен да вземе пред вид всички конкретно установени обстоятелства,
обуславящи претърпените вреди и да прецени тяхното значение и тежест.Настоящият
съдебен състав намира, че при определяне размера на дължимото обезщетение
районният съд е съобразил всички посочени обстоятелства.
При трудова злополука обезщетението може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба
небрежност. Тя не се отличава по форма /според субективното отношение към
увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност представлява неполагане
на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност, при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание, внимание и
пренебрегване на основни технологични правила за работа и безопасност,
отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен.
Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата
злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които
представляват и критериите за намаляване на обезщетението. Грубата небрежност
на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при
определяне на процента на съпричиняване е конкретният принос на увредения.
Поради това, колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата,
толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.
Спорен пред настоящата инстанция е въпросът
за наличието на хипотезата на чл. 201, ал. 1 от КТ, както и размера на процента
на съпричиняване. С въззивната жалба,подадена от адвокат К. - процесуален
представител на ищците е наведено възражение за липса на съпричиняване на
вредите при условията на груба небрежност или по - точно липсата на
доказателства за наличието на такова.Същото е неоснователно.Наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат се установява както от протокола от
разследването на комисията по трудовата злополука, неоспорен от страните и
представляващ официалнен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила за
установените в тях правнорелевантни обстоятелства, съгласно чл. 58, ал.6 КСО,
така и от свидетелските показания на свидетелите доведени от ответника.В
цитирания протокол са отразени нормите, които пострадалия Г.К. е нарушил от
Правилника за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/:
чл.35, чл.36, чл.57 и 61, както и норми от Кодекса на труда и ЗЗБУТ, подробно
описани по - горе в решението.Предвид тези съображения съпричиняването на
вредоносния резултат е установено по несъмнен и категоричен начин, включително
и от заключението по назначената и изслушана от първостепенният съд експертиза.Правилен
е и извода на районният съд, че съпричиняването е осъществено от работника в
хипотезата на чл. 201 от кодекса на труда - проявена груба небрежност.
При
отчитане процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Г.К., районният съд е съобразил всички конкретно установени
обстоятелства по делото.Следва да се отбележи, че пострадалия К. е имал
необходимата правоспособност за извършване на работата - притежавал IV - та квалификационна група по
ел.безопасност, удостоверена с Удостоверение №Д-18 от 04.07.2014 г. и с
Протокол № Д-18 от 04.07.2014 г. от проведен изпит за проверка на знанията по
Правилника за БЗР в ел. уредби на електрически и топлофикационни централи и по
ел. мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/., инструктиран е по надлежния ред и е запознат с
правилата за безопасност.Същият е предприел извършване на действия,които са
необходими за изпълнение на работата му, но пренебрегвайки разпореждането
дадено от ръководителя - В.Х. до него и Е.Г. да не се качват по стълба докато
не им се обади, че електропровода е изключен и въпреки липсата на изрично
разрешение от последния за това, отправено до пострадалия Г.К.. Предвид тези
обстоятелства следва да се отбележи, че пострадалия сам се е поставил в
ситуация на повишен риск.Следва обаче да бъде отбелязано, че е установено по
несъмнен начин, че друг служител на дружеството В.Х. е допринесъл за настъпване
на вредата, като е признат с влязла в сила присъда за виновен и осъден на осн.
чл.123, ал.1, пр.2 от НК за това, че поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност е причинил
смъртта на Г.К., вследствие преминаване на електрически ток през тялото.При
тези съображения, настощият съдебен състав приема, че съобразно приноса на
пострадалия Г.К. в съпричиняване на вредоносния резултат, обезщетението което
следва да бъде заплатено на ищците правилно е редуцирано с 50 % от Районният съд.Настоящия
състав не намира основания за опрделеняе по - висок процент съпричиняване,
основания за това това биха били налице, ако вредите са настъпили
преимуществено в резултат от действията на пострадалия.
Неоснователно е възражението на
адвокат К. във връзка с назначената и изслушана пред първостепенният съд
експертиза.Същата е компетентно изготвена, след запознаване на вещото лице с
всички материали по делото, включително и протокола от трудовата злополука.При
разследване на злополуката и съставянето на протокол от същата сведения са дали
същите лица - свидетели на ответника, които са разпитани и в хода на
наказателното производство, поради което несъстоятелно е възражението, че
експертизата е изготвена единствено въз основа на свидетелски показания, дадени
в хода на наказателното производство и заключението на вещото лице не е
следвало да бъде ценено от първостепенния съд.Съдът е достигнал до своите
правни изводи след като е изградил фактическите констатации въз основа на
всички надлежно събрани в хода на производството доказателства.
Неоснователно
е възражението на адвокат К., че никой
не е довел до знанието на Г.К., че електропровода не е изключен.Установява се
от показанията на В.Х., че същия се е обадил по телефона на свидетеля - Е.Г.,
тъй като Г.К. е бил без телефон, като е уведомил същите,да стоят и дачакат
разпореждане от него, след като установи връзка с дежурния диспечер.От
показанията на св.Е.Г. се установява, че В.Х. му се е обадил по телефона и го е
уведомил, че дежурния диспечер му е позвънял по телефона и го е уведомил, че е
включен електропровода до стълб № 27 и двамата с Г.К. трябва да изчакат, докато
диспечера изключи и заземи ел.проводника, като Х. ще ги уведоми, когато това бъде
реализирано.Св. Г. потвърждава, че В.Х. все още не се е бил обадил, за да
потвърди, че е изключен електропровода, когато пострадалия Г.К. се е покачил на
въпросния стълб.Освен това св.Г. е категоричен, че нито той, нито пострадалия К.
са получавали разрешение от св. Х. да се
качат на стълба.Настоящяата съдебна инстанция кредитира с доверие тези
показания, тъй като същите са последовтаелни, логични и безпротиворечиви.
Що се
касае до възражението на адв. К., че PC въобще не е съобразил в мотивите си, че
по настоящия спор свидетелите на ответната страна изнасят доказателства, които
установяват добросъвестност, дългогодишен опит и професионализъм в изпълнение
на служебните задължения от страна на починалия, то следва да се отбележи, че
тези обстоятелства са ирелевантни по отношение на отговорността на работодателя
и съпричиняването на вредоносния резултата от пострадалия.
Адвокат К.
твърди, че същите свидетели, изнесли данни, че Г.К. не би могъл да се качи на
стълба за времето, което се заявява в наказателното производство, което
сериозно разколебава възприетата от PC теза за съпричиняване на трудовата
злополука.Това твърдение е несъстоятелно.Ирелевантно е обстоятелството, какво е
необходимото време, за което пострадалия би могъл да се покачи на електиречския
стълб.Съществено за съпричинявавнето на вредоносния резултата е това, че
пострадалия К. се е качил на електрическия стълб, преди да е получил разрешение
за това от ръководителя си - В.Х..
Неоснователно
е възражението на въззивното дружество за погасяване правото на иск с
изтичането на 3-годишна давност по чл.358, ал.1, т.3 от КТ.Видно е, че това възражение е релевирано извън срока за
отговор по чл.131 от ГПК.При това положение, настоящата инстанция счита, че с
оглед постановките на т.4 от тълкувателно решение №1/9.12.2013 г. на ВКС по
т.д.№1/13 г. на ОСГТК възражението на ответника срещу предявения иск за изтекла
погасителна давност е преклудирано с изтичане на срока за отговор на исковата
молба по чл.131 ал.1 от ГПК.
Неоснователно
искнето на дружеството - въззивник за отхвърляне изцяло на предявението искове.Както
бе посочено по - горе,отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия –
при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала
работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но
не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и
при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201,
ал. 2 КТ е използван терминът „груба небрежност”) отговорността на работодателя
може само да бъде намалена.
Неоснователно
искнето на дружеството - въззивник за намаляване размера на обезщетението на
всеки от ищците, с по 50 904 лева,какъвто е размерът на изплатеното обезщетение
от застрахователя ЗАД "Армеец" на всеки от тях.Видно е от исковата
молба, че в същата изрично е посочено, че исковете са частично предявени /
намалени с по 51 504 лева за всеки ищец/, като е приспаднато обезщетението
изпалтено от застрахователя ЗАД
"Армеец" /.По тези съображения съдът намира, че в конкретния случай
разпоредбата на чл.200, ал. 4 от КТ не
намира приложение.
Предвид
изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното
решение –потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК К.Л.К.
с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН ********** следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** направените в настоящата
инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.Съдебният състав намира, че
с оглед фактическата и правна сложност на делото, справедливото възнаграждение
за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено от съда по реда
на чл. 78, ал. 8, изр. І-во от ГПК (в редакцията, обн. ДВ, бр. 8 от 2017 г.)
във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ е в размер на 300.00 лв. / триста лева/.Необходимо е да се
посочи, че юрисконсултското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК, а не както твърди процесуалния представител на въззивното
дружество по реда на чл.78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 7, ал.2, т. 5 от наредба №
1 от 28.03.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. К.Л.К.
с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН ********** следва да бъдат осъдени солидарно да
заплатят на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** направените в настоящата
инстанция разноски за заплатената държавна такса за въззивно обжалване в размер
на 1 400 лева.
Разноските на дведе страни следва да бъдат присъдени по съразмерност,
съобразно уважената, респективно отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ***
следва да бъде осъдено да заплати на К.Л.К. с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН ********** направените в настоящата инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът - „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** следва да заплати в полза на Окръжен съд -
гр. Враца държавна такса по делото за въззивно обжалване, съобразно уважената
част от исковете, в размер на 1400.00 лева.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 202 / 07. 03. 2019 г.,постановено по гр. дело № 2213 / 2018 г.по
описа на PC-Враца, II гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** да заплати на К.Л.К. с ЕГН **********
и В.Г.К. с ЕГН ********** сумата от 1250.00 лева, направени разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК К.Л.К.
с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН ********** солидарно да заплатят на „ЧЕЗ
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** сумата 850.00 лева, представляваща
направени разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Враца сумата от 1400.00 лева държавна такса за въззивно
обжалване на основание чл. 78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........