№ 4036
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100503639 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 8.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 66110/ 2021 г. на Софийски
районен съд, ГО, 165 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че В. С. Г. /ЕГН **********/ дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД
/ЕИК *******/ сумата 333.77 лв.- главница, представляваща цена на доставена в
топлоснабден имот: апартамент № 104, находящ се в гр. София, жк „******* II
*******, топлинна енергия за битови нужди за периода 01.05.2017 г.- 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,
и сумата 32.09 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г.-
26.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 15020/ 2021 г. на СРС, 165 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата-
за горницата над уважената част до пълния предявен размер от 763.22 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за битови нужди за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., и относно лихвите за забава- за горницата над
уважената част до пълния предявен размер от 139.24 лв., претендирани за периода от
15.09.2018 г. до 26.02.2021 г. С решението са отхвърлени и предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК *******/ срещу В. С. Г. /ЕГН **********/
установителни искове за признаване дължимостта на сумата 32.12 лв.- цена на
1
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г.,
и на сумата 4.68 лв.- обезщетение за забава за периода от 31.08.2018 г. до 26.02.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15020/
2021 г. на СРС, 165 състав, като неоснователни. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът В. Г. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата
447.95 лв.- разноски за исковото и заповедното производства.
Постъпила е въззивна жалба от В. С. Г. /ответник по делото/- чрез особен
представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която е призната
дължимостта на горе-посочените суми- главница и лихви за забава, и в частта за
разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за отхвърляне на исковете като неоснователни.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната
част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.
Третото лице- помагач „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява
становище по жалбата на ответника.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е неправилно в обжалваната от
ответника част и следва да бъде отменено.
Основателността на предявените по делото установителни искове е
предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на
ответника да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма
на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната
разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение
2
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота- собственост или вещно право на ползване.
Нормата на чл.153 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по
силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с
вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател.
Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено
вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на
същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в
специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест
разноските, свързани с ползването на вещта.
В случая ищецът основава претенциите си към ответника В. Г. на твърдението,
че е собственик на процесния имот, в която връзка представя Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 158/ 4.04.1991 г. на софийски нотариус, според който
ответникът В. С. Г. получил по дарение от родителите си С.П. Г.а и С.К. Г. 1/2 идеална
част от апартамент № 104, находящ се в гр. София, жк „******* *******, ведно с
принадлежности, и Нотариален акт № 33/ 16.07.1995 г. на софийски нотариус, по
силата на който С.П. Г.а прехвърлила на сина си В. С. Г. „собствената си придобита по
наследство 1/4 идеална част“ от същия недвижим имот. В двата цитирани по- горе
нотариални акта се съдържат изявления, според които: през 1991 г. дарителите С.П. Г.а
и С.К. Г. си запазили пожизнено правото на ползване върху прехвърляемия недвижим
имот и през 1995 г. прехвърлителката С. Г.а „запазила за себе си и съпруга си
пожизнено ползване на прехвърляемия имот“. Следователно, независимо, че
ответникът В. Г. се легитимира като собственик на 3/4 идеални части от процесния
апартамент /а не на целия имот/, вещни ползватели на тази част от имота са посочените
трети за спора лица, за които не са направени твърдения, нито са представени
доказателства да са се отказали от това вещно право или същото да е било погасено
/арг. чл.59 ЗС/ към началото на процесния период.
При това положение за потребител на доставената в процесния имот топлинна
енергия и съответно- за страна по процесното облигационно правоотношение с
предмет- доставка на топлинна енергия, следва да се считат вещните ползватели на
топлоснабдения имот, явяващи се трети за настоящия спор лица, а не ответникът В. Г.,
който- като „гол собственик“ на 3/4 идеални части от имота, е бил лишен от
възможността да го ползва.
При тези съображения, тъй като в случая при конкуренцията на вещни права
превес има правото на ползване върху имота, а не голата собственост, за потребител на
топлинна енергия следва да се счита вещният ползвател, а не „голият собственик“,
лишен от правото да ползва имота, поради учредяването на такова ограничено вещно
3
право на друго лице. Доказване на противното от страна на ищеца не е проведено по
делото, което налага приемането на извод, че ответникът В. Г. не е пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря за задълженията за цената на топлинната
енергия, доставена в процесния имот. В този смисъл приетият от първоинстанционния
съд, при незачитане на учреденото върху имота в полза на трети лица вещно право на
ползване, извод за ангажиране отговорността на ответника като собственик на
процесния имот, не може да бъде споделен от въззивния съд.
Исковете по чл.422 ГПК за признаване дължимостта на горните суми- цена на
топлинна енергия /главница/ и лихви за забава, са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени, а поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора постановеното от СРС решение, което е неправилно в
обжалваната част, следва в тази част да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 333.77 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, и 32.09
лв.- лихви за забава, като неоснователни.
При този изход на спора съобразно чл.78, ал.6 ГПК въззиваемото дружество
дължи да заплати по сметка на СГС сумата 50 лв.- държавна такса за въззивното
обжалване.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 8.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 66110/ 2021 г. на
Софийски районен съд, ГО, 165 състав, в частта, в която по предявени от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че В. С. Г. /ЕГН **********/
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 333.77 лв.- главница,
представляваща цена на доставена в топлоснабден имот: апартамент № 104, находящ
се в гр. София, жк „******* II част“, *******, топлинна енергия за битови нужди за
периода 01.05.2017 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 17.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 32.09 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 15.09.2018 г.- 26.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15020/ 2021 г. на СРС, 165 състав, а също и в частта
относно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК в
размер на 447.95 лв. общо /разноски за исковото и заповедното производства, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД- гр. София
/ЕИК *******/ срещу В. С. Г. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422
4
ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата
333.77 лв.- главница, представляваща цена на доставена в топлоснабден имот:
апартамент № 104, находящ се в гр. София, жк „******* II част“, *******, през
периода 01.05.2017 г.- 30.04.2020 г. топлинна енергия за битови нужди, ведно със
законната лихва от 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане, и на сумата 32.09 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 15.09.2018 г.- 26.02.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 15020/ 2021 г. на
СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София ЕИК *******/ да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата 50 лв. /петдесет лева/- държавна такса за
въззивното обжалване, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението по гр.д.№ 66110/ 2021 г. на СРС, ГО, 165 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД- гр. София
като трето лице- помагач на „Топлофикация София“ ЕАД в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5