Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 243 ал. 6 и ал. 7 от НПК. С определение № 111 от 29.08.2014година, постановено по ЧНД № 261/2014 година Свищовският районен съд е оставил без уважение като неоснователна жалбата на С. А. Н. от гр. С. против постановление от 15.08.2014 г. на прокурора при Свищовската районна прокуратура В. А., с което тя прекратила на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство по ДП № ЗМ - 150/2014 г. по описа на РУ „Полиция” С. /прокурорска преписка № 256/2014 г. на Районната прокуратура /, водено срещу Х. Г. Х. с ЕГН *, за престъпление по чл. 122 ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението. Недоволен от определението останал повереникът на С. А. Н., адв. Й. М. от ВТАК, който като нейн процесуален представител и от нейно име го обжалва и твърди, че същото е неправилно и необосновано, при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и съществени наказателни съдопроизводствени правила и то съдържа в себе си явни пороци въпреки обстоятелствеността му понеже не са били изяснени конкретни факти, които РП гр. С. според него игнорирала. Излага съображения за това общо и моли въззивния съд да го отмени и даде необходимите указания на Свищовската районна прокуратура за доразследване на делото. Твърди се, че и самото разследване е било проведено неправилно, непълно и това е довело до невъзможност да се разкрие причината за смъртта а оттам и докаже престъплението. Великотърновският окръжен съд, в настоящия си състав след като провери определението по повод жалбата, взе предвид исканията и доводите, намери за установено следното: ДП № ЗМ - 150/2014 г. по описа на РУ „Полиция” С. е започнало на основание чл. 212 ал.1 от НПК с постановление от 25.03.2014 година за образуване досъдебно производство. Тогава наблюдаващия прокурор В. А. се и разпоредила да се проведе наказателно производство срещу Х. Г. Х., който на 18.02.2014 год. в гр. С. причинил по непредпазливост смъртта на Ю. Р. Н. от с.град - престъпление по чл.122, ал.1 от НК. По делото е било повдигнато и предявявено обвинение на Х.. За да остави жалбата на Н. и адв. Й. М. против прекратяването на наказателното производство по горното ДП без уважение районният съд е приел, че от събраните доказателства по делото не може да се направи достатъчно категоричен извод, че обвинението за извършено престъпление по чл.122 ал.1 НК е доказано по един несъмнен начин, както и такъв извод за извършено друго престъпление от общ характер. Настоящата инстанция споделя изводите не само на районния съд но и на решилия ДП наблюдаващ прокурор. Жалбата е процесуално допустима но разгледана по същество се явява неоснователна. Установена е по несъмнен начин следната фактология: Обвиняемото лице Х. Г. Х. е пенсионер, който живее в град С.. На 18.02.2014 година, след обяд около 15.00 -15.30 часа Х. отишъл до дома на пострадалия Ю. Р. Н.. Двамата живели в един квартал и се познавали отдавна. Обвиняемият споделил с Н., че е решил да смени маслото на лекия си автомобил. Пострадалият го посъветвал, че в магазин намиращ се срещу бившето СОУ“Алеко Константинов“ в град С. продават качествени масла. Въпреки, че съпругата му, св. С. Н. била против излизането, тъй като Ю. Н. имал здравословни проблеми, той тръгнал с Х.. Така двамата се качили в лек автомобил “Мазда 121”, с рег.№ ., управляван от обвиняемия. Последният купил автомобилно масло, при което Н. посъветвал Х., че може да го смени в гаража на бившето Енерго. Зад сградата имало естакада от ламарина и винкели, както и платформа. Височината на естакадата била около 80-1,00 метър. Обвиняемият се опитал на два пъти да качи колата, но не успял тъй като било високо, оказало се че автомобилът му нямал мощност. Според обясненията дадени от Х. като единствен очевидец на случилото се, Ю. Н. се местел „ту на ляво, ту надясно, насам, натам” и го подканвал нервно да де газ. Така той преди да из качи колата си на естакадата, не виждал къде се намира Н., предполагал, че е някъде в страни, където го оставил при качването в автомобила. По този начин Х. без да вижда Н., качил колата на естакадата, натиснал спирачката - крачна и ръчна, но тъй като разстоянието било късо, колата се наклонила надолу и задницата се вдигнала. Едва тогава в този момент обвиняемият забелязал,че Н. е на земята, като крайниците му се намирали под предната част на бронята. Той бил паднал по гръб. Х. попитал пострадалия от къде е изскочил и му казал да не мърда, последният му отвърнал със„спокойно“. След като подложил под главата му шапка обвиняемият влязъл в сградата на Енергото и обяснил, че е станал инцидент със затиснат човек. Служителите и свидетели А. Т. и Х. Р. излезли отвътре и видели,че Н. е легнал на земята, като предната част на лекия автомобил е затиснала краката му. А. Т. подал сигнал на ЕЕН 112. На място пристигнали от пожарна С., РУП С. и ЦСМП С.. Ю. Н. бил закаран с линейка до ЦСМП гр. С.. Пред служителя на РУП, св. И. И., пострадалият се държал адекватно, не е имал оплаквания. В ЦСМП Доктор М. Б. П. прегледала Ю. Н. Същият също не е имал оплаквания. Направена била рентгенова снимка на крайниците и се установило,че липсват фрактури. Н.в седял по време на прегледа и настоявал да си тръгва. Движел се сам. Доктор П. му прегледала зениците, те били еднакви и нямало никакви данни за черепно мозъчни травми. Пострадалият не е повръщал, бил е спокоен, не буйствал. Прегледа, изследванията на Н. продължили около два часа. Въпреки, че той нямал оплаквания, раната в тилната част на главата била обработена, йодирана и поставена марля. Раната била повърхностна, не кървяла.Извършеният преглед, направените изследвания и манипулации съответно били отразени в медицинската документация водена в ЦСМП С., копия от които са приложени и по делото. Х. закарал Н. до дома му, с такси, като в таксиметровия автомобил пострадалия повърнал. При прибирането му С. Н. видяла на главата на Н. марля и се притеснила. Обвиняемият и обяснил,че няма нещо страшно, че са го прегледали в Спешна помощ и само са му ожулени краката от бронята на колата. Н. се скарала на Х., загдето е търсил съпруга и, започнала да го обижда, след което го изгонила. Обвиняемият се опитвал да я успокои. Н. казал на съпругата си, че го боли главата, след което тя отишла до ЦСМП С. и разговаряла с д-р П., лекарката прегледала съпруга й. П. и обяснила, че го е прегледала и че травмата няма нищо общо с предишното му заболяване и операцията, която Н. бил претърпял. Доктор П. уверила св. Н., че няма нищо страшно и че в случая е оказана необходимата медицинска помощ. След като Н. се прибрала в дома си, се обадила на своята снаха, св. Л. Н. и същата вечер около 21,00 часа закарали пострадалия в Спешен център град Плевен. Там представили и епикризите във връзка със заболяванията на Н., извършените изследвания, оказана медицинска помощ и проведено лечение. Направен му бил скенер на главата, раната на главата била зашита и били включени съответно системи. Установило се, че пострадалия имал счупен череп и кръвоизливи в главата. Консултиран бил с неврохирург и на следващия ден му извършили оперативна интервенция в УМБАЛ“Д-р Георги Странски“ЕАД град Плевен. На 01.03.2014 г. Н. бил изписан от болницата. При извършените прегледи, изследвания, направени манипулации и проведено лечение са съставени необходимите медицински документи като копия от тях били приложени по делото.В болничното заведение установили, че Н. имал високо кръвно налягане, бронхит, както и висока температура. След изписването му от болницата, той споделил на съпругата си, че Х. го е ударил с колата, без да обяснява точно по какъв начин и при какви обстоятелства е станало това. Н. бил преглеждан и от личния си лекар, доктор В. М., която го лекувала в това си качество. Същата споделила, че Н. страдал от много заболявания - хипертонична сърдечна болест, генерализирана епилепсия без гърчове, биполярно афективно разстройство, последици от мозъчно съдова болест. През 2001 година той претърпял травма на главата, като тогава му е правена и операция във връзка с тази травма. През 2011 година постъпил за лечение в „Център за психично здраве“ град Велико Търново, тъй като е бил във влошено психично състояние. Редовно приемал предписаните лекарства и ходел на преглед при психиатър д-р Д. При провежданото психологическо изследване отразено на 12.07.2011 е записано, че Н. имал забавен мисловен процес и затруднена социална адаптация. След изписването от болницата, личният лекар му издал направление за невролог, тъй като му се влошило състоянието след хоспитализация и проведено оперативно лечение в град Плевен. Доктор К. го прегледал и консултирал на 04.03.2014 година,като прегледа бил отразен в приложения Амбулаторен лист. На 07.03.2014 година Н. починал в дома си. Личният му лекар д-р В. М. съставила Медицинско свидетелство за смърт № 8/07.03.2014 година, приложено по делото, в което отразила, че причината за смъртта на Ю. Н. е „Остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Болест или състояние, довели до смъртта ХСБ, МСБ и сърдечна недостатъчност. Смъртта е предизвикана или дължаща се на състояние след операция/фрактура на черепа/.“ Не е извършена аутопсия, тъй като Н. починал в дома си и при издаване на Медицинското свидетелство за смърт не е имало възражения или твърдения, някакви спорове за причините за неговата смърт. Приложена по делото е етапна епикриза на Н. издадена от „ИППМП” Д-р В. М.”, в която са отразени заболяванията от които той е страдал: хипертонична сърдечна болест, запушване и стеноза на пред мозъчните артерии, генерализирана епилепсия без гърчове, афективни психози, хипертонична болест на сърцето, оклузия и стеноза на церебрална артерия, последици от мозъчносъдова болест, мания с психотични симптоми, психични разстройства дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък биполярно афективно разстройство, последици от вътремозъчен кръвоизлив. В тази етапна епикриза е отразено, че в край на месец декември 2013 г. пострадалия имал малки припадъци с неуточнен произход. Извършена е комплексна съдебно - медицинска експертиза по писмени данни-журнали от извършени прегледи, епикризи и други книжа, съдържащи данни за заболяванията, разпити на свидетелите С. Н., Н. Т., А. Т., Х. Р., д-р В. И., д-р П., И. Х., и след съобразяване с техните показания вещите лица са изготвили заключението, основното и определящо, в което е че извършването на ексхумация /изравяне/ на трупа на Н., сега вече не може да даде отговорите на основните въпроси за причината за смъртта, предвид изминалия период от време от настъпването и, неизвършването на аутопсия. Вещите лица са категорични, че при ексхумация могат да се установят увреждания на костите – стари и пресни, наличие на чужди тела, отравяния с някои вещества. Според направените изводи, когато смъртта е в резултат на възпалителен процес или на болести или травматични увреждания във вътрешните паренхимни органи, в органите настъпват автолитични и гнилостни изменения, които правят поставянето на морфологична диагноза невъзможно или направените заключения несигурни. Вещите лица са заключили, че тъй като не е извършена аутопсия при смъртта на Низамов, причината за смъртта остава неизяснена, а посочените в Медицинското свидетелство за смърт причини за смъртта са общи, без конкретно съдържание по отношение на конкретната причина. Дадено е заключение, че от патологична гледна точка най вероятна причина за смъртта са т.н. „вторични кръвоизливи“, които се развиват около огнищата на контузия или на кръвоизлив, поради некроза в тяхната периферия със засягане на съдовете. Тяхното развитие и последствията от тях не могат да бъдат предвидени или лекувани. Посочено е още, че при липса на после смъртна обдукция не могат да се отхвърлят и други причини за смъртта, несвързани с травмата от 18.02.2014 година, напр. инфаркт, инсулт, сърдечна недостатъчност по други причини, като се има предвид общото му здравословно състояние. При проведените прегледи и изследвания на Н. е била установена тежка черепно-мозъчна травма /разкъсно-контузна рана по главата тилно, счупване на черепа в същата област, мозъчни контузии двустранно челно, вътре мозъчен кръвоизлив и кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка, като е извършена операция за отстраняване на кръвоизлива. Уврежданията са резултат на тъпа травма, като техният характер – вид и локализация е типичен за описания механизъм на причиняване - падане по гръб върху твърда повърхност, а контузиите на мозъка в челните области са от вида на т.нар. „противоударни”, които се получават при травма с ускорение при падане назад и удар в тила на главата. На Н. са причинени разкъсно-контузна рана и подлежащо счупване на черепните кости, които водят до проникващо в черепната кухина нараняване, кръвоизливите в черепната кухина и контузията на мозъка представляват разстройство на здравето, с реална опасност за живота, която вероятно е щяла да се реализира със смърт наскоро след травмата, ако не е била оказаната специализирана медицинска помощ. Заключението е, че от материалите по делото може да се изготви следната картина – падане на Н. назад /причинено или не от блъскане от автомобила при падането му от естакадата/, след което автомобилът го е затиснал в областта на краката. Пострадалият не е имал увреждания в областта на краката, не е имал счупвания на кости, основната травма е в областта на главата и същата е свързана с цялостното протичане на инцидента – падане назад. Изводът е, че при наличните данни по делото и липсата на свидетелски показания, както и на очевидци обсъждането на начина /механизма / на причиняване на телесните повреди остава спекулативен. Уврежданията могат да бъдат получени при падане назад по всякакъв начин и причина например спъване, загуба на равновесие /каквито смущения са описани в медицинските документи/, при блъскане от автомобила, както и от съчетанието им, като същите не могат да дадат категорично заключение по отношение на точното протичане на инцидента. Поради неизвършването на аутопсия, по - вероятната причина за смъртта на Низамов е настъпилото усложнение и последствия от черепно мозъчната травма. Експертите допускат обаче, че е възможно смъртта да е настъпила в резултат и на друга причина, свързана с диагностицирани системни заболявания на Н. - високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, мозъчно съдова болест, както и преживяна черепно мозъчна травма в миналото. В този случай травмата от 18.02.2014 година ще играе ролята само на утежняващ фактор. Даденото заключение е, че смъртта най-вероятно е настъпила като последствие от травмата, с наличие на причинно-следствена връзка между тях. На Н. е оказана своевременна медицинска помощ въпреки,че в ЦСМП С. не е имало насоченост за черепно мозъчна травма, това се явява пропуск, но от медицинската практика е известно, че при вътре черепни кръвоизливи може да има период /т.н.светъл период/ след травмата, в който да няма изразена клинична симптоматика. Н. е бил транспортиран до УМБАЛ Плевен, където му е оказана и специализирана медицинска помощ, оперативно лечение. Изводът на експертите е, че въпреки пропуска с неоткриването на травмата, не може да се твърди, че забавянето от няколко часа е било решаващо за изхода от нея, защото основно значение има нейната тежест. При тази фактология настоящия съдебен състав счита изводите на СвРС за правилни, а направените възражения от жалбоподателите не почиват на събрания доказателствен материал. Следва да се отбележи в самото начало, че съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 от НПК правомощията на съда са контролни и същите са свързани с основанията за прекратяване на наказателното производство, като се преценява дали постановлението е обосновано от гледна точка на събраните и относими към случая доказателства и дали правилно е приложен закона при конкретно установената от тези доказателства фактическа обстановка. Казаното до тук намира израз в изготвените мотиви. В това производство се осъществява съдебен контрол по спазване на закона при упражняване правомощията на прокурора да прекрати наказателното производство. Съдебният контрол не може да изземва правомощието прокуратурата, и на наблюдаващия прокурор да направи преценка дали събраните по досъдебното производство доказателства са достатъчно убедителни, за да обосноват повдигане на обвинение пред съда, чрез внасяне на обвинителен акт. При проверката по чл.243 от НПК съдът не може да заменя прокурора и да му дава задължителни указания за повдигане на обвинение и изготвяне на обвинителен акт. Съдът преценява дали са извършени всички процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина и дали прокурорът правилно е прекратил наказателното производство, съобразно събраните доказателства или следва да се дадат задължителни указания по приложението на закона, ако постановлението за прекратяване е незаконосъобразно. Законосъобразен и правилен е извода както на прокурора така и на СвРС, че не може да бъде установена по несъмнен начин пряка причинно следствена връзка за това – смъртта на Н. да е настъпила от определено действие или действия на Х., тоест такава непосредствена връзка с инцидента от 18.02.2014 г.. За да се достигне до подобно твърдение в действителност следва да се изясни категорично въпроса за причината за смъртта на пострадалия, а точно това явно и обективно не може да се случи в рамките на настоящото производство въпреки събраните доказателства. Това се явява основен въпрос без разрешаването на който не може да се следва по нататък разсъждението има ли престъпление и какво точно е то по състав. Въпреки положените усилия при разследването, неизвършването своевременно на аутопсия върху трупа на Ю. Р. Н. е попречило по един несъмнен начин да се достигне до отговор, което да позволи вече изясняване на останалите основни елементи от престъпния състав. Единственото процесуално следствено действие можещо да даде отговор на подобен въпрос се явява извършването на ексхумация/изравяне на трупа/ и провеждане на аутопсия върху него. Видно от заключенията на вещите лица по комплексната съдебно - медицинска експертиза, заключение, основното и определящо, в което е че извършването наексхумация /изравяне/ на трупа на Н. не може да даде отговорите на основните въпроси за причината за смъртта, предвид изминалия период от време от настъпването и, неизвършването на аутопсия. Вещите лица са категорични, че при ексхумация могат да се установят само увреждания на костите – стари и пресни, наÙичие на чужди тела, отравяния с някои вещества. Според направените изводи, когато смъртта е в резултат на възпалителен процес или на болести или травматични увреждания във вътрешните паренхимни органи, в органите настъпват автолитични и гнилостни изменения, които правят поставянето на морфологична диагноза невъзможно или направените заключения несигурни. Вещите лица са заключили, че тъй като не е извършена аутопсия при смъртта на Н., причината за смъртта остава неизяснена, а посочените в Медицинското свидетелство за смърт причини за смъртта са общи, без конкретно съдържание по отношение на конкретната причина. От там нататък вече причината може да се определя само като най вероятна причина за смъртта, което прави невъзможно повдигане и поддържане на обвинение в съдебна фаза. Липсват обективни находки, а и не могат да се съберат такива поради несвоевременното им събиране, документиране и приобщаване, от които вещите лица да направят категорично заключение по отношение протичането на инцидента. Падането назад е възможно да се е случило както в резултат на блъскане от автомобила, така и вследствие спъване, загуба на равновесие, извод произтичащ от заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза, като вещите лица са посочили, че такива смущения са описани в медицинските документи. При наличните данни по делото и при липса на свидетелски показания за случилото се, вещите лица сочат, че обсъждането на начина /механизма/ на причиняване на телесните повреди остава спекулативен. В обсъждания случай няма свидетелски показания за начина на протичане на инцидента, с изключение обясненията на обвиняемото лице, не е извършван оглед на местопроизшествието, нито изготвен фотоалбум. На следващо място не е извършена аутопсия, поради което причината за смъртта на Н. остава неизяснена и това не може да се компенсира или замести по друг начин. В този аспект направеният извод, че не е доказано по несъмнен и безспорен начин, че смъртта на Н. е настъпила пряко и непосредствено от определено действие на обвиняемия, както и че се намира в пряка причинно-следствена връзка с инцидента на 18.02.2014г., е законосъобразен и правилен. Съдът в настоящия си състав намира за неоснователни възраженията на повереникът на С. А. Н., адв. Й. М. от ВТАК, в жалбата му за допуснати нарушения на материалния закон и на съществени наказателни съдопроизводствени правила, както и за непълнота на доказателствата и необоснованост на съдебното определение. Основно той ги свързва с въпроса който поставя на съдебните инстанции - би ли настъпила смъртта на пострадалия, въпреки различните съпътстващи здравословното му състояние заболявания без значение давността на появата им? Въпроса явно е риторичен тъй като се дава и отрицателен отговор от жалбоподателя. И след като вече е настъпила то е трябвало да се изяснят и причините за тази смърт. Точно това обаче би трябвало да се изясни чрез извършване на своевременна аутопсия върху трупа и то когато е било възможно, непосредствено след настъпването на смъртта. Понастоящем въпросът не би могло да бъде разрешен само и единствено чрез приобщената медицинска документация или прилагане на друга възможна такава защото вече причината за смъртта може да се определя само със степен на вероятност, а тя не е достатъчна за обвинението. Поставянето на такива въпроси както в жалбата, начинът по който те се формулират не налага единствено възможният отговор като причина за смъртта. Не допринасят изобщо за изясняването и са неотносими към основните въпроси на разследването направените искания да се извърши проверка за естеството на техническото съоръжение определено като естакада, за начина по който става обслужването на превозните средства, които се изкарват върху нея, за това съществуват ли правила за поведение на лицата, които я обслужват, имало ли е забрана за външни лица да я ползват без разрешение на фирмата собственик, както и да ли е била изправна? С оглед на това съдът намира обжалваното определение за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното Великотърновски окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция и на основание чл. 243 ал.7 НПК О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 111 от 29.08.2014 година, постановено по ЧНД № 261/2014 година на Свищовския районен съд, като правилно и законосъобразно. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |