Решение по дело №226/2015 на Софийски окръжен съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...........

Гр. София, 25.03.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИНА ДОНЧЕВА

          

при участието на секретаря Д.А., като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 226 по описа на Софийски окръжен съд за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от „В.С.” АД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Д. П. А., чрез упълномощените адвокати Т.К. и Ц. Б. искове срещу „Г.-е. Д. – Е. П.” ООД, ЕИК ………, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И. М. К. за: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на стоманен разпределителен газопровод, с дължина 5 266,5 м., ф219 мм., находящ се на територията на община – гр. Е. П., с начална точка АГРС (автоматична газорегулаторна станция) – Е. П. и крайна точка ГРП (газорегулаторен пункт), находящ се в УПИ ХХІХ, за ТИ и ЖП транспорт, кв. 4 по плана на сп. „В.” – с. Р. п.; осъждане на ответника да преустанови ползването и да предаде на ищеца владението върху посоченото по-горе съоръжение в посочения недвижим имот; осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неоснователното ползване на газопровода, с посочени по-горе индивидуализиращи белези, за периода от 03.10.2013 г. – 28.02.2015 г. в размер на 75 084,27 лева, както и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 17.03.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на направените в производството по делото разноски.

Ищецът твърди, че е собственик на цитирания газопровод и съответните сервитутни права на разпределителния газопровод, който към момента се ползва, владее или държи без основание от ответника.

         Твърди, че е собственик на процесния разпределителен газопровод въз основа на правоприемство, евентуално въз основа на присъединяване на давностно владение и придобивна давност, въз основа на следните обстоятелства:

         Като правоприемник на първоначалния собственик „В." ЕАД, ЕИК ……… („В." ЕООД), като правоприемството е осъществено, чрез придобиване на правата, както следва:

         „В.С." АД е частен правоприемник на „С. Л." АД, ЕИК ………, което е частен правоприемник на „В.С." АД, което е частен правоприемник на „В." АД („В." ЕАД), преобразувано от „В." ЕООД, като последното е придобило правото на собственост при преобразуването на държавна фирма „В." във „В." ЕООД, по реда на чл. 17а на Закона за преобразуване и приватизация държавни и общински предприятия /ЗППДОП (отм.)/. Посочените правоприемства и преобразувания са осъществени както следва:

         1.„В.С." АД е придобило собствеността върху процесния разпределителен газопровод на 03.10.2013 г. на основание чл. 68 ЗЗД вместо плащане на задължения на „С. Л." АД към „В.С." АД, по силата на сключено между двете дружества споразумение (спогодба) от 03.10.2013 г. С отделен договор - Нотариален акт за покупко-продажба на сервитут върху недвижим имот № …, т. ..I, рег. № …. дело № … от …. г. на нотариус С. А., вписан в служба по вписванията - гр. Е. П., вх. рег. № …., от ……. г., акт № …, т….., и Нотариален акт за поправка на нотариален акт № …, т. .., рег. № …., дело № … от …. г. на нотариус С. А., вписан в служба по вписванията - гр. Е. П., вх. рег. № …. от .......... г., Акт .., т. .., дело …/…. на ......... г. са прехвърлени сервитутните права за процесния разпределителен газопровод. За извършеното прехвърляне на собствеността и сервитутните права върху процесния разпределителен газопровод от „С. Л." АД са издадени фактури № …………… от ………… г. и фактури № ……….. от ……….. г.

         2. „С. Л.” АД е придобило на основание чл. 73 от ТЗ правото на собственост върху процесния разпределителен газопровод на 07.04.2009 г. - датата на учредяване на дружеството  чрез направена непарична вноска (апорт) от учредител на дружеството - „В.С.” АД, което е видно от Устава на „С. Л." АД и извършената тройна оценителна експертиза от вещите лица: Р. М. Т., Ж. С. Ш. и инж. Д. П.Д. от 12.02.2009 г.

         3. „В.С.” АД е придобило на основание чл. 73 от ТЗ правото на собственост върху процесния разпределителен газопровод на 11.07.2005 г. - датата на решението на Софийски градски съд за учредяване на дружеството чрез направена непарична вноска (апорт) от учредителя на дружеството „В.” АД, което е видно от Устава на „В.С.” АД и от Актуализиран списък Оценка на СПС на активи, собственост на „Верила" АД към извършената Съдебно-техническа оценителна експертиза по ф. д. 138/2005 г. от вещите лица П. Н. Г., Т. Л. Д. и В. С. Ц.

         4. „В." АД е собственик на процесния разпределителен газопровод на основание чл. 17а от Закона за приватизация на държавни и общински предприятия   (ЗППДОП). „В." АД е вписано като акционерно дружество на 02. 10. 1998 г. с Решение на Софийски окръжен съд - фирмено отделение след продажбата от Агенция за приватизация, като представител на Българската държава на 51 % от акциите от капитала на „В.” ЕАД на „В. ….” АД по силата на сключен договор за приватизация и прехвърляне с джиро на правата върху 51 % от акциите от капитала на „В.” ЕАД. „В.” ЕАД е образувано при промяната на правната форма на „В.” ЕООД в еднолично акционерно дружество с решение на Софийски окръжен съд от 27.11.1995 г. „В.” ЕООД е станало собственик на процесния разпределителен газопровод на основание чл.17а от ЗППДОП при преобразуването на Държавна фирма „В.” във „В.” ЕООД на 14. 10. 1991 г., с решение № 1 от 14. 10. 1991 г. на Софийски окръжен съд на основание Заповед ……….. от ………….  г. на М. Н. И., т. и у.. При образуването на „В.” ЕООД нито в решението на съда за образуването, нито в Заповед ………. от ……….. г. на М. Н. И., т. и у. са посочени активи, които не се предоставят в собственост на дружеството при неговото учредяване. Държавна фирма „В.” е образувана като фирма с държавно имущество със Заповед № ……. от ……….. г. на М. Н. И., т. и у., като в т. 2 от Заповедта изрично е посочено, че „предоставя за уставен фонд на фирма „ В.”  - с. Р. п. държавно имущество в размер на 104 026 хил. лева, което тя получава като правоприемник на Комбинат за битова химия „В. " - с. Р. п. /ТК за битова химия „В." и институт по битова химия - с. Р. п./ поделения на фирма „В. „В." - с Р. п., Софийска област образувана с решение №30 на Министерския съвет от 1989 г.", както и че „Фирма „В." - с. Р. п. поема съответната част от активите и пасивите, както и другите права и задължения на фирма „В." - с. Р. п., по баланса към 31.03.1991 г.,  съгласно разделителен протокол.”

         Твърди се, че процесният разпределителен газопровод е проектиран и изграден за газификацията на Стопански комбинат /СК/ „В." и съответно е бил включен и в неговото имущество. Проектирането  било извършено от ИСО „Х." - КИПП „Х." за ХК „В.” видно от Протокол № .. на Технически съвет при ИСО „Х.” от …….. г. и Технико-икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания ИСО „Х.”, КИПП „Х.". Проектът е приет от Техническия съвет при СКБХ „В.”. Строителството на разпределителния газопровод е извършено от КЗУ за В., което се установява от запазените в архива документи- актове заваряване и протоколи от механични изследвания, и било завършено към началото на 1991 г. видно от Акт за техническо освидетелстване на Вътрешна газификация от Кранов възел до консуматорите на ф. „В." - котелна централа, дизелов агрегат при Разпраш. инсталация и котелно „ВОТ" и преосвидетелстване от АГРС – Е. П. до Кранов възел при ТКБХ „В.”.

         Излага съображения, че това се потвърждава и от получено писмо от Държавна Агенция за метрологичен технически надзор, в което е посочено, че в регистъра на газовите съоръжения е вписан: …………../………. г. Разпределителен газопровод от АГРС „Е. П." до В. ЕАД, Ду219, Рраб =0,6МРа, монтиран през 1992 г.

         Твърди се, че процесният разпределителен газопровод е бил експлоатиран от „В." ЕАД към момента на приватизацията на дружеството, което можело да бъде установено и от водената ревизионна книга.

         На 18.12.1998 г. между „Б." ЕАД и „В." АД е сключен договор № .. от …. г. за доставка на природен газ за периода от 01.01.1999 г. до 31.12 2010 г., което също доказва експлоатацията на процесния газопровод от дружеството след неговата приватизация.

         Сочи се, че от издаденото Удостоверение от Общинска служба по земеделие, гр. Е. П. изх. № ……./……….. г. и приложените към него извадки от картата на възстановената собственост (КВС) процесният разпределителен газопровод, преминаващ през имоти в землищата гр. Е. П. и с. Р. п. е нанесен в цифровия модел на КВС на землищата. Имотите, през които преминава трасето на процесния газопровод са отразени в Кадастралния и парцеларен план на трасе на газопровод, захранващ завод „В.", в землищата на гр. Е. П. и с. Р. п., община Е. П., съгласуван с Общинска служба по земеделие, гр. Е. П.

         Твърди се, че ответникът - „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД, изрично признава в сключения Договор за наем от 15.07.2008 г., че му се предоставя под наем собствения на „В.С.” АД стоманен разпределителен газопровод.

         Позовава се евентуално на придобиване на правото на собственост върху процесния разпределителен газопровод по давност въз основа на изтекла придобивна давност при присъединяване на давностното владение на праводателите си, което владение е продължило до 25.08.2012 г., от която дата ответникът е прекратил с писмо изх. № ИП-59 от 25.07.2012 г. сключения между него и „В.С." АД договор за наем на процесния разпределителен газопровод от 15.07.2008 г. по отношение на праводателя на „В.С." АД - „С. Л." АД.

         Твърди се, че давностното владение е осъществявано в следните периоди от следните лица в обратна хронология:

От „С. Л." АД, чрез наемателя на процесния разпределителен газопровод - ответника „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД - за периода от 07.04.2009 г. (датата на придобиване от „С. Л." АД на процесния разпределителен газопровод чрез апорт до 25.08.2012 г.  (датата на прекратяване на сключения на 15.07.2008 г. между „В.С." АД и „Г.-Е. Д. – Е. П." договор за наем, по силата на който „Г.-Е.Д. – Е. П." ООД е наело процесния разпределителен газопровод за срок от една година, с възможност за автоматично продължаване на срока (съгласно чл.19 от Договора), като договорът за наем е бил продължаван автоматично и през следващи години).

За периода от 11.07.2005 г. (датата на придобиване на процесния разпределителен газопровод чрез апорт) до 07.04.2009 г. (дата на прехвърляне на процесния разпределителен газопровод чрез апорт на „С. Л." АД), владението се осъществявало, както следва:      

- от 15.07.2008 г. (датата на сключване на договора за наем с „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД) до 07.04.2009 г. (дата на прехвърляне на процесния разпределителен газопровод чрез апорт на „С. Л." АД) чрез наемателя на газопровода - ответника „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД.

         - от 11.07.2005 г. (датата на прехвърляне на процесния разпределителен газопровод чрез апорт от „В." АД на „В.С." АД) до 15. 07. 2008г. -лично.

         - за периода от монтирането на процесния разпределителен газопровод до 11.07.2005 г. (датата на прехвърляне на процесния газопровод чрез апорт от „В." АД на „В.С." АД) от „В." АД, (съответно - „В."ЕАД и „В." ЕООД).

         Заявява, че без да се търси точната дата на монтиране на процесния разпределителен газопровод може да се установи, че към началната дата на десетгодишния давностен срок 28.08.2002 г., а и доста преди това процесния газопровод е бил във владение на „В." АД, „В." ЕАД и „В." ЕООД, като от момента на учредяването си като търговско дружество, чрез преобразуване на Държавна фирма „В." във „В." ЕООД на 14.10.1991г. с решение на Софийски окръжен съд, „В." ЕООД започва да го владее за себе си.

         Относно претенцията за обезщетение, ищецът излага следните съображения:

         Договорът за наем между „В.С." АД и „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД е прекратен с изявление на „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД от 25.07.2012 г., в което се заявява, че поради обстоятелството, че процесният разпределителен газопровод не е собственост на „В.С." АД и основавайки се на чл. 20, ал. 4 от Договора за наем, ще счита договора за прекратен на 25.08.2012 г.

         Твърди се, че въпреки прекратяването па Договора за наем, считано от 25.08.2012 г. „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД продължава да експлоатира процесния разпределителен газопровод и понастоящем, въпреки, че е предупредено от „В.С." АД, че следва да преустанови използването на процесния газопровод и че ако продължи ползването след прекратяване на договора за наем от него ще бъде търсено съответното обезщетение. Това е направено с писмо от „С. Л." АД от 09.08.2012 г.

         Горното обстоятелство основава претенцията на „В.С." АД да иска осъждането на ответника да заплати обезщетение за неоснователно ползване на газопровода в размер на 75 084,82 лв. (седемдесет и пет хиляди осемдесет и четири лева и 82 ст.).

Ищецът посочва, че размерът на обезщетението е определен въз основа на цената на достъп до съоръжението - процесния разпределителен газопровод, съгласно приетата от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ с решение по протокол № 27/04.02.2008 г. Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ, чийто текст представя. Посочена е и формулата по т. 17 от същата, по която е изчислен.

         Посочени са и формулите за определяне на годишните разходи за експлоатация и поддръжка – т. 3.1 и т. 3.2 от Методиката. Обезщетението е определено за месечна база за следните периоди: за 2013 г. - 3 месеца (октомври, ноември и декември) х 3 855 лв. = 11 565 лева; за 2014 г. -12 месеца х 4 561,66 лева = 54 739,92 лева; за 2015 г. - 2 месеца х 4561,66лева = 8 779,88 лева, като конкретните изчисленията са посочени в приложена справка по чл.366 ГПК.

         Заявеният максимален капацитет на предприятието („Г.-Е. Д. – Е. П." ООД), получило достъп, е определен на база писмо от „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД изх. № ИП-80 от 21. 09. 2012 г. в м3/час.

         Проектният капацитет на процесния газопровод е определен като сбор на заявения максимален капацитет на предприятието („Г.-Е. Д. – Е. П." ООД) и пряко присъединения потребител „В.С." АД в м3/час. Коефициентите за годините 2013 и 2014 са по информация, получена от ДКЕВР, като за 2015 г. е използван коефициентът за 2014 г. Стойността на процесния газопровод е определена като сбор от балансовата стойност на съоръжението и сервитутните права, за което прилагат извадки от инвентарната книга на „В.С." АД и „С.Л." АД за 2012 г., 2013 г. и 2014 г.

         Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника – „Г.-е. Д. – Е. П.” ЕООД – гр. Е. П., който в срока по чл. 131 ГПК, чрез пълномощника си адв. П.П., е депозирал писмен отговор, в който е заявил становището си по допустимостта и основателността на предявените искове.

Заявява, че по отношение на иска по чл. 108 ЗС е недопустимо смесване на търсене на сервитутни права с предаване на владение върху вещ. Освен това е налице необосновано неразграничаване на стоманен разпределителен газопровод по общия закон и съоръжение по специалното законодателство. Заявява, че така предявените искове са неоснователени, поради което моли да бъдат отхвърлени изцяло.

По иска по чл. 108 от ЗС сочи, че същият се основава на твърдението на ищеца, че е собственик на разпределителен газопровод и съответните сервитутни права на разпределителния газопровод. От представените по делото доказателства не било възможно по безспорен начин да се направи извод, че ищецът е собственик на процесните права. Що се отнася до придобиването на съответните права по давност не са отчетени съответните законови пречки това да се случи.

По вторият иск заявява, че също е носнователен, тъй като се явява акцесорен и не следва да бъде уважен отделно от първия. Освен това, размерът на обезщетението не е изчислен правилно.

Сочи, че при предявяването на исковете не е взето предвид специалното законодателство. Наличието на смесване на сервитутни права с предаване на владение върху вещ и неразграничаване на стоманен разпределителен газопровод и съоръжение, обосновава липсата на яснота относно целите, поради които се предявяват исковете. Сочи, че е възможно да не става въпрос само за ревандикация и обезщетение. Това предположение се подкрепяло и от писмо на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол № 92-00-81-934 от 11.07.2012 г., съгласно което  приватизационната продажба на 51 % от капитала на „В." ЕАД  е осъществена на 03.07.1998 г. и стоманен разпределителен газопровод с диаметър ф219/6мм и дължина 5250м. не е включен в активите на дружеството, поради което „В.С." АД не е собственик. Не можело да се направи извод и за придобиване по давност.

Във връзка с горното, изразява становище, че така предявените искове не могат и не следва да бъдат уважени. Възразява, че „В.С." АД е собственик, защото първият праводател „В." ЕАД не е бил собственик на процесия актив към момента на приватизационната продажба на акции в капитала на дружеството. Нямало данни процесният актив да е приватизиран като такъв отделно.

Възразява, че „В.С."АД е собственик на сервитутни
права, защото тези права се учредяват от собственика на земята, а липсват данни такива права да са учредявани в полза на което и да било от дружествата, изредени в исковата молба, които са си прехвърляли такива права. Възразява срещу търсения размер на обезщетението за
неоснователно ползване, защото счита, че размерът е изчислен
неправилно и се е получило завишаване няколко пъти.

В съдебно заседание ищеца и ответника поддържат позициите си, изразени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира че са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими.

По делото се установяват следните факти:

С решение № 1 от 14.10.1991 г., постановено по ф.д. № 4038 по описа на Софийски окръжен съд за 1991 г. е регистрирано „В.” ООД, със седалище и адрес на управление *** предмет на дейност – производствена, научноизследователска, проектоконструкторска и инженерингова дейност в областта на биопродуктите и полимерните материали, търговия в страната и чужбина.

Проектирането на процесния разпределителен газопровод е извършено от ИСО „Х." - КИПП „Х." за ХК „В." видно от Протокол № .. на Технически съвет при ИСО „Х." от ………… г. (л. 200-202 от делото) и Технико-икономически доклад за резултатите от предварителните проучвания ИСО „Х., КИПП „Х." (л. 203-221 от делото).

Проектът е приет от Техническия съвет на СКБХ „В.", като  писмо на зам. министъра на химическата промишленост №05-05-1 от 1.04.1986 г. относно съгласуването на местонахождението на обект „Вътрешна газификация на ХК „В." с. Р. п. - Софийско (л.224 от делото) сочи, че с писмо на ДКП „се отпуска контингент природен газ, с който да бъдат газифицирани горивните уредби за работа през летните месеци".

Строителството на процесния разпределителен газопровод е извършено от Комбинат „Контролно-заваръчни работи” за В., което се установява от актове за заваряване и протоколи от механични изследвания (л.225-226 от делото). Строителството е било завършено безспорно към началото на 1991 г. видно от Акт за техническо освидетелстване на Вътрешна газификация от Кранов възел до консуматорите на ф. „В." - котелна централа, дизелов агрегат при Разпращ. инсталация и котелно „ВОТ" и преосвидетелстване от АГРС – Е. П. до Кранов възел при ТКБХ „В." (л.227 от делото), тъй като съгласно Акта се преосвидетелства газопровода от АГРС – Е. П. до Кранов възел при ТКБХ „В." per. ………./……….. г. От посочения Акт се установява, че поднадзорния обект е монтиран в /съответствие и собственост на/ фирма „В." на територията на комбината и от АГРС – Е. П. до кранов възел при ТБХК„В." и представените от инвеститора /собственика/ документи съответствуват по обем и съдържание.

В представеното писмо от Държавна Агенция за
метрологичен технически надзор (л. 228-229), е посочено, че в
регистъра на газовите съоръжения е вписан: …………/…………. г. Разпределителен газопровод от АГРС „Е. П." до В. ЕАД, Ду219, Рраб.=0,6МРа, монтиран през 1992 г.

Процесният разпределителен газопровод е бил въведен в експлоатация още през 1992 г. и експлоатиран и до сега, което се  установява от водената Ревизионна книга на газопровода (л.232-253), както и от факта, че на 18.12.1998 г. между „Б." ЕАД и „В." АД е сключен договор № .. от ….. г. за доставка на природен газ за периода от 01.01.1999 г. до 31.12.2010 г. (л.254-л.266 от делото).

Процесният разпределителен газопровод безспорно е бил експлоатиран от „В." ЕАД към момента на приватизацията на дружеството, което се установява от записаното в Меморандума, изготвен от „Б. Г. – Б.", във връзка с оценката за приватизация на „В." ЕАД, че „Природният газ се доставя от разпределителната станция Е. П. по изграден газопровод", като е посочено годишното потребление на природен газ от дружеството в обем от 2 736 000 мЗ".

Видно от издаденото Удостоверение от Общинска служба по земеделие, гр. Е.П. изх.№……../……… г. и приложените към него извадки от картата на възстановената собственост (КВС) процесният разпределителен газопровод, преминаващ през имоти в землищата гр. Е. П. и с. Р. п. е нанесен в цифровия модел на КВС на землищата. Имотите, през които преминава трасето на газопровода са отразени в Кадастралния и парцеларен план на трасе на газопровод, захранващ завод „В.", в землищата на гр. Е. П. и с. Р. поле, община Е. П., съгласуван с Общинска служба по земеделие, гр. Е. П.

Строителството на процесния газопровод и началото на неговата експлоатация бе установено и от допуснатите свидетелски показания, които съдът кредитира.

Ищецът е правоприемник на правоприемник на първоначалния собственик „В." ЕАД, ЕИК:………. („В." ЕООД), като правоприемството е осъществено, чрез придобиване на правата както следва:

„В.С." АД е частен правоприемник на „С.Л." АД, ЕИК: ………, което е частен правоприемник на „В.С." АД, което е частен правоприемник на „В." АД („В." ЕАД), което е преобразувано от „В." ЕООД.

„В.С." АД е придобило собствеността върху процесния разпределителен газопровод на 03.10.2013 г. на основание чл. 66 ЗЗД вместо плащане на задължения на „С. Л." АД към „В.С." АД по силата на сключено между двете дружества споразумение (спогодба) от 03.10.2013 г. (л.25-28 от делото). С отделен договор - Нотариален акт за покупко-продажба на сервитут върху недвижим имот №…, т. .., peг. №…., дело №…., от …. г. на нотариус С. А., вписан в служба по вписванията - гр. Е. П., вх. Peг. № …., от ……….. г. акт.№…, t…..и Нотариален акт за поправка на нотариален акт №…, т. .., рег.№ …., дело №…, от ….г. на нотариус С. А., вписан в служба по вписванията - гр. Е. П., вх. Peг. № …., от ……. г., Акт .., т.IХ, дело, …/…., на ……….. г. са прехвърлени сервитутните права за процесния разпределителен газопровод. За извършеното прехвърляне на собствеността и сервитутните права върху процесния разпределителен газопровод от „С. Л." АД са издадени фактури № ………….. от ………. г. и фактури № …………. от ………… г. (л. 29-45 от делото).

"С. Л."АД е придобило на основание чл. 73 от ТЗ правото на собственост върху процесния разпределителен газопровод на 07.04.2009 г. - датата на учредяване на дружеството (л.46-50) чрез направена непарична вноска (апорт) от учредител на дружеството - „В.С." АД, което е видно от Устава на „С. Л." АД.

„В.С." АД е придобило на основание чл. 73 ТЗ правото на собственост върху процесния разпределителен газопровод на 11.07.2005 г. - датата на решението на Софийски градски съд за учредяване на дружеството (л.107-108 от делото) чрез направена непарична вноска (апорт) от учредителя на дружеството „В." АД, което е видно от Устава на "В.С." АД - чл.13, ал.1, б. ”б” пор. № 5 и от Приложение №21 -Актуализиран списък Оценка на СПС на активи, собственост на „В." АД към извършената Съдебно-техническа оценителска експертиза по ф.д. 138/2005.

Между ищеца „В.С." АД и
ответника „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД е сключен Договор за наем от 15.07.2008 г., по силата
на който ищецът, като наемодател, предоставя
възмездно под наем на ответника, като наемател собствения си
стоманен разпределителен газопровод с дължина 5 250 /пет хиляди
двеста и петдесет/ л.м., 0 219 мм, находящ се на територията на
Община Е. П. с начална точка АГРС – Е. П.и крайна точка ГРП на входа на „В." АД", като наемната цена е определена в чл. 2 от Договора при следните минимални размери в зависимост от обема на
преноса: 1 000 лв.; 4 000 лв; 6 000 лв.; 8 000 лв. месечно (л.297-300 от делото).

На 25.08.2012 г., ответникът е прекратил с писмо изх.№ ИП-59 от 25.07.2012г. сключения между него и „В.С." АД договор за наем на процесния разпределителен газопровод от 15.07.2008 г.

По делото са разпитани двама свидетели на ищеца.

От разпита на Е. А. Г. се установява, че работи във В. от 1978 г., към момента на длъжност главен инженер. Газопроводът бил построен в началото на 1980 г. и през 1992 г. заработил. Газта се ползвала за производство и за отопление. Правени били ежегодно проверки от Инспекция по технически надзор и резултатите от тях се вписвали в ревизионна книга за състоянието на газопровода. Когато се налагало били правени ремонти от работници от „В.”, от ремонтно механичен цех или от външна фирма. Към настоящия момент газопроводът функционира.

От разпита на Д. Й. Д. се установява, че работи във В. от 1976 г.,  и към момента също е на работа там. Строителството на газопровода започнало през 1980 г., а газификацията на завода била през 1992 г. Към настоящия момент газопроводът функционира и работи нормално.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в.л. Р.Р.С. /специалност – финанси/, която дава заключение, че обезщетението за неоснователно ползване на разпределителния газопровод за периода от м. 10.2013 г. до м. 02.2015 г. е в размер на 2 865,16 лв.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от  друго в.л. Д.Л.В. /инж. „Топлинна и масообменна техника за химическата промишленост”/, която дава заключение, че обезщетението за неоснователно ползване на разпределителния газопровод за периода от м. 10.2013 г. до м. 02.2015 г. е в размер на 7 486,93 лв.

Няма спор между страните, че понастоящем процесният газопровод се ползва от ответника.

При така установените обстоятелства, съдът прие следното от правна страна:

По иска с правно основание чл. 108 ЗС:

Искът по чл.108 е иск на невладеещия собственик срещу трето лице, което владее вещта без правно основание. За да бъде уважен този иск, ищеца следва да докаже кумулативното наличие на три предпоставки: че е собственик на вещта-предмет на иска; че вещта се намира във владението или държането на ответника и че ответника  владее или държи вещта без правно основание. При тези доказателства съдът приема, че са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на иска по чл.108 от ЗС.

От събраните доказателства се установи, че процесният разпределителен газопровод е проектиран и изграден за газификацията на Стопански комбинат /СК/ „В." още преди момента на преобразуването на Държавна фирма „В." във „В." ЕООД на 14.10.1991 г.

Държавна фирма „В." е образувана като фирма с държавно имущество със Заповед №……… от ………. г. на М. Н. И., т. и ., като в т.2 от Заповедта изрично е посочено, че „предоставя за уставен фонд на фирма „В." -с. Р. п. държавно имущество в размер на 104 026 хил. лева, което тя получава като правоприемник на Комбинат за битова химия „В." - с. Р. п. /ТК за битова химия „В." и институт по битова химия - с. Р. п./ поделения на фирма „В. „В." - с Р. п., Софийска област образувана с решение №30 на Министерския съвет от 1989 г.".

„В." АД е вписано като акционерно дружество на 02.10.1998 г. с Решение на Софийски окръжен съд - Фирмено отделение след продажбата от Агенция за приватизация, като представител на Българската държава на 51% от акциите от капитала на „В." ЕАД на „В. …." АД по силата на сключен договор за приватизация  и прехвърляне с джиро на правата върху 51% от акциите от капитала на В. ЕАД. „В." ЕАД е образувано при промяната на правната форма на „В." ЕООД в еднолично акционерно дружество с Решение на Софийски окръжен съд от 27.11.1995 г. Следователно „В." ЕООД е станало собственик на процесния разпределителен газопровод на основание чл. 17а от Закона за приватизация на държавни и общински предприятия (отм.ЗППДОП), по силата на който при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Т.е „В." ЕООД е станала собственик при преобразуването на Държавна фирма „В." във „В." ЕООД на 14.10.1991 г., с Решение №1 от 14.10.1991 г. на Софийски окръжен съд, на основание Заповед РД-17-483 от 05.08.1991 г. на М. Н. И., т. и у.

При образуването на „В." ЕООД нито в решението на съда за образуването, нито в Заповед ………. от …………… г. на М. Н. И., т. и ус. са посочени активи, които не се предоставят в собственост на дружеството при неговото учредяване.

Експлоатацията на процесния газопровод започва от 1992 г., т.е. след преобразуването на Фирма „В." в еднолично дружество с ограничена отговорност, което означава че преди това преобразуване той е бил изграден.

Правният извод, че праводателят на ищеца „В." ЕООД/ЕАД/АД е собственик на процесния газопровод, не се опровергава от представеното от ответника писмо на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол изх. № ………. от ……….. г., според което газопроводът не бил включен в активите на дружеството като обект от техническата инфраструктура. Както вече се посочи, съгласно чл. 17а от Закон за приватизация на държавни и общински предприятия (отм.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване   или  управление   на   тези   предприятия   с   акта   на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Следователно, за да не бъде предоставен в собственост на приватизираното дружество следва да е предвидено изрично друго - активът да е изваден от капитала, за което няма данни по делото това да е сторено.

От друга страна газопроводът не е държавна собственост, защото съгласно чл. 2, ал. 4 ЗДС не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.

Приватизацията на „В." АД е осъществена, чрез продажбата на акции от капитала на дружеството, което означава, че процесният газопровод, дори да не е бил включен в оценката, след като е част от имуществото на дружеството и след като не е бил изрично изключен при преобразуването от държавна фирма в търговско дружество си остава собственост на дружеството. Самият ответник твърди, че няма данни процесният актив да е приватизиран като такъв отделно, което  води до извода, че той е бил собственост на „В." АД към момента на приватизацията.

При установеното правоприемство се налага извод, че процесният газопровод е станал собственост на ищеца. Изложеното дотук и безспорното между страните обстоятелство, че процесният газопровод се ползва понастоящем от ответника обуславя основателността на иска по чл. 108 ЗС за признаване на установено, по отношение на ответника „Г.-Е. Д. – Е. П." ЕООД, че ищецът „В.С." АД е собственик на стоманен разпределителен газопровод с дължина 5 266,5 л.м., ф219 мм, находящ се на територията на Община Е. П., с начална точка АГРС (автоматична газорегулаторна станция) – Е. П. и крайна точка ГРП (газорегулаторен пункт), находящ в УПИ XXIX, за ТИ и ЖП транспорт, квартал 4 по плана на сп. „В." - с. Р. п. и за осъждане на ответника да преустанови ползването и да предаде на ищеца владението на стоманения разпределителен газопровод.

 

По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:

Съгласно чл.59 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. За да бъде уважен един такъв иск е необходимо по делото да бъде установено, че е налице обедняване на ищeца и обогатяване на ответника, които състояния да са свързани т.е. да произтичат от един общ факт или от обща група факти. Когато е налице непрестационна кондикция се дължи по-малката от двете суми – сумата на обогатяването и сумата на обедняването. В конкретния случай е установено, че ответникът е ползвал процесния газопровод без основание, като е лишил собственика от правото да получава граждански плодове от него-да го отдаде под наем.

Договорът за наем между „В.С." АД и „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД е прекратен с изявление на „Г.-Е. Д. – Е. П." ООД от 25.07.2012 г., в което се заявява, че поради обстоятелството, че процесният разпределителен газопровод не е собственост на „В.С." АД и основавайки се на чл. 20, ал. 4 от Договора за наем, ще счита договора за прекратен -  т. е. на 25.08.2012 г.

         Въпреки прекратяването на договора за наем, считано от  25.08.2012 г. ответникът е продължил да експлоатира процесния разпределителен газопровод.

От представените по делото доказателства се установи, че в периода 03.10.2013 г. – 28.02.2015 г. ответника без основание е ползвал газопровода, с което е увредили интересите на ищеца. Поради това следва да се присъди обезщетение в размер на 7 486,93 лв., което обезщетение се явява доказано в този си размер, съобразно заключението по експертизата на в.л. инж. В., която съдът кредитира. Неоснователни са възраженията на ищеца, че вещото лице е направило грешни изчисления, приравнявайки ищеца на газоразпределително предприятие при определяне на цената на достъп. Дори да приемем, че вещото лице определя ищеца като газоразпределителното предприятие това не променя крайния резултат, тъй като  по иска по чл. 59 от ЗЗД  се дължи по-малката от двете суми – сумата на обогатяването и сумата на обедняването. Съдът приема за вярна като математически изчисления справката на ищеца по чл. 366 ГПК, което се потвърди в съдебно заседание и от вещото лице, но това очевидно е по-голямата сума на обедняването на ищеца, а по-малка е сумата на обогатяване, посочена от вещото лице в размер на 7 486,93 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен и отхвърлен до пълния предявен размер от 75 084, 27 лв. /седемдесет и пет хиляди осемдесет и четири  лева и двадесет и седем ст./.

Обективно съединеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД като акцесорен следва да бъде уважен и присъдена законна лихва върху сумата от 7 486,93 лева от датата на предявяване на иска 17.03.2015 г.

При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските  между страните и да се произнесе по тях.

Ищеца и ответника претендират разноски по делото. Съобразно уважената част от исковете ответника ще дължи на ищеца разноски в размер на 32 370,91 лв. На ответника не следва да се присъждат разноски, съобразно отхвърлената част, тъй като няма данни претендираното адвокатско възнаграждение да е заплатено. В договор № 44551 от 07.04.2015 г. /л. 522 от делото/ е договорено възнаграждение в размер на 10 300, 00 лева, с отбелязване в договора, че сумата е платена по банкова сметка. ***. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за съдилищата, е посочено, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. По делото липсват представени от ответника доказателства, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 10 300 лева е заплатено по банков път, поради което не следва да бъде присъждано такова.

Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Г.-Е. Д. – Е. П." ЕООД, ЕИК: …………, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. М. К., че ищецът „В.С." АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д. П. А. е собственик на стоманен разпределителен газопровод с дължина  5 266,5 л.м., ф219 мм, находящ се на територията на Община Е. П., с начална точка АГРС (автоматична газорегулаторна станция) – Е. П. и крайна точка ГРП (газорегулаторен пункт), находящ в УПИ XXIX, за ТИ и ЖП транспорт, квартал 4 по плана на сп. „В." - с. Р. п.

ОСЪЖДА „Г.-Е. Д. – Е. П." ЕООД, ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. М. К. да предаде на „В.С." АД, ЕИК: …….., със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д. П. А. владението на стоманен разпределителен газопровод с дължина 5 266,5 л.м. ф219 мм, находящ се на територията на Община Е. П., с начална точка АГРС (автоматична газорегулаторна станция) – Е. П. и крайна точка ГРП (газорегулаторен пункт), находящ в УПИ XXIX, за ТИ и ЖП транспорт, квартал 4 по плана на сп. „В." - с. Р. п.

 

ОСЪЖДА „Г.-Е. Д. – Е. П." ЕООД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. М. К. да заплати на „В.С." АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д. П. А. обезщетение за неоснователното ползване на стоманен разпределителен газопровод с дължина 5 266,5 л.м., ф219 мм, находящ се на територията на Община Е. П., с начална точка АГРС (автоматична газорегулаторна станция) – Е. П. и крайна точка ГРП (газорегулаторен пункт), находящ в УПИ XXIX, за ТИ и ЖП транспорт, квартал 4 по плана на сп. „В." - с. Р. п. за периода от 03.10.2013 г. до 28.02.2015 г. в размер на            7 486,93 лв. /седем хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и деветдесет и три ст./, ведно със законната лихва от 17.03.2015 г. до окончателното изплащане. ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение за разликата над 7 486,93 лв. /седем хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и деветдесет и три ст./ до пълния предявен размер от 75 084, 27 лв. /седемдесет и пет хиляди осемдесет и четири  лева и двадесет и седем ст./

 

ОСЪЖДА  „Г.-Е. Д. – Е. П." ЕООД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И. М. К. да заплати на „В.С." АД, ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор Д. П. А. разноски направени пред настоящата инстанция в размер на 32 370,91 лв.  /тридесет и две хиляди триста и седемдесет лева и деветдесет и една ст./.

 

 

 Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        

СЪДИЯ: