Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 06.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Донка Шулева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1446 по описа за 2021 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
предявени
са искове с правно основание чл. 2, ал.1,
т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ, Й.И.И., ЕГН: **********, твърди, че в досъдебно производство № 5327/2009
г., по описа на СДВР-София, пр. пр. № 34888/2009 г. по описа на СРП е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от
общ характер по чл. 211,
предл. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК за това, че за времето между 05.03.2009г. и 26.03.2009г. с
цел да набави имотна облага както за „Д.И.“ ООД, така и за неустановено по
делото лице, в съизвършителство и предварителен сговор с В.В.създал неверни
представи у служители на „П.(България)“ ЕАД, че управляваното от него дружество
„Д.И.“ ООД възнамерява да се задължи по договор за финансов лизинг с „П.(България)“
ЕАД и че като лизингополучател ще изплаща дължимите по сделката вноски. С така
възбуденото и поддържано заблуждение Й.И. причинил на „П.(България)“ имотна
вреда. Имотната вреда се изразява в това, че са предприети действия по
сключване на договор за лизинг за предоставяне на намиращ се в разпоредителната
власт на „П.(България)“ самосвал, марка „Ивеко“, на стойност 187 759,
68лв. във фактическата власт на Й.И.И., който впоследствие се разпоредил с
вещта в полза на неустановено по делото лице, като измамата е в особено големи
размери и същата представлява особено тежък случай.
На 16.02.2010 г. от СРП е внесен в
Софийски районен съд обвинителен акт, с който на ищеца Й.И.И. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл. 211, предл. 1
вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 НК. По така внесения обвинителен
акт е образувано НОХД № 11442/2018 г. по описа на СРС.
Ищецът
твърди, че по делото е постановена оправдателна присъда от 09.10.2019г., влязла
в законна сила на 25.10.2019г.
Твърди, че воденото в продължение на 10 години наказателно производство
срещу него му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно
стресово състояние, пречещо му да работи и общува пълноценно с близките и
причинило му епизодични физиологични неразположения, болки и проблеми с
паметта. Незаконното
обвинение ограничило възможността му да води обичайния си начин на живот и
опетнило името му. По отношение на ищеца е била взета и мярка за неотклонение –
парична гаранция. През по-голямата част от воденото срещу него наказателно
производство е действала и друга мярка за процесуална принуда – забрана за
напускане пределите на Република България. Вследствие на нея ищецът е бил лишен
от възможността да пътува при близките си роднини и да посети сестра си, която
по това време умира от онкологично заболяване в чужбина.
Претендира
П.НА.Р.Б.да бъде осъдена да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв. ведно със законна
лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане,
На основание чл.86 ЗЗД претендира
заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 5 289,
31 лева за период от 26.10.2019 г. до 02.02.2021г.
ОТВЕТНИКЪТ - П.НА.Р.Б.,
взема становище, че искът е основателен, но недоказан по размер.
Възразява, че претенцията
за неимуществени вреди, нейният размер и връзката им с повдигнатото обвинение
не са доказани. Липсват доказателства за твърдените негативни последици, както
и за причината за продължителността на производството. Възразява, че
твърденията за злепоставянето на ищеца пред близки и познати и за уронване на
престижа и доброто му име вследствие процесното обвинение не са доказани.
Ответникът възразява и срещу претенцията за неимуществени вреди като прекомерна
по размер.
Моли съдът да отхвърли исковете.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени доказателствата по делото, намира от фактическа страна
следното:
По
делото са представени писмени доказателства и няма спор между страните относно
фактическата обстановка, че в досъдебно производство № 5327/2009
г., по описа на СДВР-София, пр. пр. № 34888/2009 г. по описа на СРП Й.И.И. е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление от общ характер по чл. 211, предл. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2
вр. чл. 209, ал. 1 НК, че за времето между 05.03.2009г. и
26.03.2009г. с цел да набави имотна облага както за „Д.И.“ ООД, така и за
неустановено по делото лице, Й.И.И. в съизвършителство и предварителен сговор с
В.В.възбудил заблуждение у служители на „П.(България)“ ЕАД; че имотната вреда
се изразява в предприемане на действия по сключване на договор за лизинг за
предоставяне на намиращ се в разпоредителната власт на „П.(България)“ самосвал,
марка „Ивеко“, на стойност 187 759, 68 лв. във фактическата власт на Й.И.И.,
който впоследствие се разпоредил с вещта в полза на неустановено по делото
лице.
Обвинителен акт е внесен в Софийски
районен съд, образувано е НОХД №
11442/2018 г. по описа на СРС, НО, 5 с-в
и по него е постановена оправдателна присъда от 09.10.2019г., влязла в законна
сила на 25.10.2019 г.
От правна страна съдът намира
следното:
претенциите
за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2, ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ,
според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано.
В
случая фактическият състав на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез
действия от страна на прокуратурата - повдигане и поддържане на обвинение в
престъпление по чл.211, предл. 1 вр. чл. 210, ал. 1, т.2 вр. чл. 209, ал. 1 НК,
като след внасянето на обвинителния акт е образувано наказателно производство,
което завършва с постановяване на оправдателна присъда.
Налице
са основания за ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяване на
неимуществените вреди от незаконното обвинение. Ето защо искът се явява
основателен.
Относно
размера на иска: съгласно т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г.по т.д.№ 3/2004 г.
на ОСГК на ВКС и т.ІІ на ППВС № 4/1968 год., е въпрос на фактическа преценка, с
оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения,
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД. Справедливостта винаги трябва да се свързва
с обективно настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и
колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид.
Предвид
факта на повдигнато обвинение в извършване на престъпление разумът сочи, че
ищецът при всички положения е понесъл неимуществени вреди, които са се отразили
неблагоприятно върху психичното му здраве и са му причинили епизодични
физиологични неразположения.Установено е,че след повдигане на незаконното
обвинение част от познатите на ищеца са странели от него,било е повод на бъде
отстранен от работа,което пък довело до самоизолация. Съдът приема за
установено твърдението на ищеца, че лишаването му от възможността да посещава
близките си извън страната и да види сестра си преди да почине от онкологично
заболяване в чужбина поради наложената му мярка за процесуална принуда –
забрана за напускане пределите на страната, се е отразило тежко върху
психичното му здраве и негативно на личния му живот.
Съдът
не приема твърдението на ищеца, че повдигнато обвинение му е причинило проблеми
с паметта, тревожно депресивно разстройство, а също и че е накърнило името и
положението му в обществото, доколкото в тази насока не бяха ангажирани никакви
доказателства.
С
оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 6000 лв. - за незаконно
обвинение, в който размер искът за неимуществени вреди следва да се уважи, а за
разликата до претендираните 40 000 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Върху уважения размер на претенцията следва да се начисли законна лихва,
считано от 03.02.2021 год.
до окончателното й изплащане.
Искът за присъждане на мораторна лихва
върху обезщетението от дата 26.10.2019 г. до датата на исковата молба -
02.02.2021 год. е частично основателна предвид уважения размер на главното
вземане. След изчисляването на мораторната лихва върху 6000 лв. за исковия
период съдът следва да уважи тази претенция в размер от 778 лв., а над него до
претендирания от 5 289, 31 следва да бъде
отхвърлена.
На
ищеца е оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата, поради което на пълномощника му следва да се присъди
възнаграждение по делото в размер на 510 лв., платимо от ответника.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. София, бул. ”********Съдебна палата, да заплати
на Й.И.И.,
ЕГН: ********** чрез адв. А.Т. от САК, адрес ***, по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ сумата 6000
лв. - обезщетение за незаконно обвинение,по което има постановена оправдателна
присъда постановена по
НОХД № 11442/2018 г. по описа на СРС,
заедно със законната лихва върху тази сума от 03.02.2021 год. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения
размер до претендирания такъв от 40 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, да заплати
на Й.И.И.,
ЕГН: **********, по иск с правно основание чл.
86,ал.1 ЗЗД сумата 778 лв.- мораторна лихва върху главницата от 26.10.2019 г.
до 02.02.2021 год., като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания такъв от 5 289, 31 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П.на Р. Б., гр.София, да заплати
на адв.
А.Т. от САК на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закон за адвокатурата сумата 510 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: