`
Р Е
Ш Е Н
И Е №74
гр.Враца, 02.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 12.04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№141 по описа за 2018г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск от Н.Г.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Р.М.
от САК, срещу ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7,
ет.5.
Искът е с правно основание чл.226,
ал.1, вр. чл.223 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на
17.04.2014г. около 18ч. Г. Г. А. е пътувала на предната дясна седалка в
управлявания от Г.Б.А. лек автомобил марка "Нисан",
модел "Примера" с рег.№ВР *** ВВ по междуселищен път ІІ-15 в посока
гр.Враца-гр.Оряхово за с.Борован. На км.9+378м., м. "Скорошата"
при мокра настилка водачът загубил контрол върху автомобила и с постъпателно
въртеливо движение, обратно на часовниковата стрелка, странично и напред
навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал удар с насрещно
движещия се лек автомобил марка "Сеат",
модел "Кордоба" с рег.№ВР *** ВХ. В резултат от удара е причинена
смъртта на пътуващата до водача Г. А..
С влязла в законна сила присъда на
Окръжен съд-Враца по НОХД №529/2014г. Г.Б.А. е признат за виновен в това, че
при управление на лекия автомобил, без да е правоспособен водач и в пияно
състояние е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил
смъртта на Г. А. - негова дъщеря.
В исковата молба се сочи, че загиналата
при произшествието е сестра на ищеца. Твърди се, че между брата и сестрата е
била налице силна привързаност, тъй като двамата са израснали в едно
домакинство и били близки и задружни. Г. била с 14 години по-малка от брат си и
двамата много се обичали и подкрепяли. Ищецът закрилял по-малката си сестра, помагал
на родителите си в отглеждането й и емоционалната връзка между тях била много
силна. След загубата на сестрата животът на ищеца е подчинен на скръбта, тъй
като освен сестра си, при произшествието той загубил и своята майка В.Л.Р..
Твърди се, че ищецът ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си, тъй като
Г. била добра и любяща сестра, която била неотлъчно
до своите братя и сестри. Моралните страдания на ищеца са огромни, психиката му
е белязана завинаги с травмата от загубата, той е неспокоен, често сънува
кошмари и плаче насън.
Следващото твърдение е, че към момента
на настъпване на ПТП лекият автомобил "Нисан
Примера" е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество с полица
№23114000658381 с валидност от 23.02.2014г. до 23.02.2015г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпи
от нейната смърт продължителни болки и страдания.
По този начин е обоснован правния
интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 100 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се претендира и законна
лихва, считано от 17.04.2014г. до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
Представлявано по пълномощие от адв.И.И. от САК, ответното
дружество е подало отговор на исковата молба.
По същество искът е оспорен по
основание и размер.
На първо място ответникът оспорва
материалната легитимация /непрецизно посочена като процесуална/ на ищеца да
получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на загиналата при
произшествието и в тази връзка се твърди, че между починалата и ищеца не е била
изградена особено близка и трайна житейска връзка и той не е претърпял болки и
страдания с продължително проявление във времето.
Ответникът оспорва изключителната вина
на водача Г.А. за причиняване на вредоносния резултат и механизма на
произшествието. В тази връзка се твърди, че вина за настъпването на вредите има
и пострадалата, която е дъщеря на А., била е наясно, че той е неправоспособен
водач и е в нетрезво състояние. Отделно от това се твърди, че А. е пътувала без
предпазен колан и по този начин е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат, като не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си
здраве и живот, т.е. налице е принос/съпричиняване/
от нейна страна като основание за намаляване на размера на обезщетението
съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Искът е оспорен и по размер, който ответникът
преценява като прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост, прогласен
в чл.52 от ЗЗД.
Оспорена е и акцесорната
претенция за лихва както по отношение на размера на същата, така и по отношение
на началната дата, от която се претендира, тъй като отговорността на
застрахователя е договорна, а не деликтна. Направено
е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за
лихва.
Пълномощникът на ищеца е представил
допълнителна искова молба. Във връзка с оспорването на материалната легитимация
на ищеца се черпят аргументи от приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.
В допълнителната искова молба се
излагат съображения и във връзка със задължителната сила на присъдата,
съобразно чл.300 от ГПК.
Изразява се несъгласие с твърдяното от
ответника наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата.
Защитата на ищеца развива и правни
съображения във връзка с понятието "справедливост" и поддържа
заявеното в първоначалната искова молба относно изживените от ищеца болки и
страдания.
Във връзка с оспорването от страна на
ответника на началната дата, от която следва да бъде присъдена лихва върху претендираното обезщетение, се настоява, че отговорността
на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на вредите, поради което лихва се дължи от датата на увреждането,
без да е необходимо отправянето на покана за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Ответникът е подал допълнителен
отговор, в който поддържа всички възражения, направени в първоначалния.
По искане на ответника и на основание
чл.219, ал.1 от ГПК е привлечено трето лице-помагач Г.Б.А., ЕГН **********,
който е заявил нежелание да присъства в съдебно заседание и не е взел становище
по иска.
Като взе предвид твърденията и
възраженията на страните и след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за
установено следното:
С исковата молба е представено заверено
копие от влязла в законна сила Присъда №27/09.12.2014г., постановена от Окръжен
съд-Враца по НОХД №529/2014г., с която Г.Б.А. е признат за виновен в това, че
на 17.04.2014г. около 18ч. на път ІІ-15 на км 9+378 м."Скорошата"
с посока на движение гр.Враца-гр.Оряхово, при управление на лек автомобил
"Нисан", модел "Примера" с рег.№ВР 0604 ВВ, без да
е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65 промила алкохол в
кръвта си, в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е
управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия
скорост, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
превозното средства и в нарушение на чл.150 от ЗДвП - като неправоспособен
водач, по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Г. А. - негова дъщеря.
Между страните няма спор по въпроса за
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица
№23114000658381 с покритие от 23.02.2014г. до 23.02.2015г.
От представеното удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки се установява, че починалата Г. А. е сестра на
ищеца.
За доказване на твърдението на ищеца за
претърпени от него болки и страдания от смъртта на сестра му Г. А. по делото са
събрани гласни доказателства.
Св.Б.Н., сестра на ищеца, твърди, че в
деня преди произшествието всички били вкъщи с изключение на баща й, който се
прибрал от работа привечер и семейството тръгнало за с.Борован. Н. твърди, че
не е виждала баща си да употребява алкохол, както и че по нищо не личало да е
пил. Разбрала за това едва след произшествието, когато в болницата й го
съобщили полицаите. Заявява, че баща й
имал свидетелство за правоуправление, но сама не го е виждала. Н. също
пострадала при произшествието, ищецът веднага отишъл в болницата, бил много
разстроен и плакал. Свидетелката съобщава, че ищецът живеел със семейството си
в отделно жилище, но ходел често в дома на родителите си, където живеела сестра
му Г., която извеждал на разходка и прибирал от училище заедно със своите деца.
Според Н. ищецът още не може да приеме случилото се и страда от липсата на
сестра си.
Свидетелят П. Х. установява, че ищецът
живеел в едно домакинство със сестра си допреди 10-11 години, когато се оженил.
Сестрата и братът били много близки и ищецът се грижел за Г., която била доста
по-малка от него. Ищецът започнал работа едва 15-годишен, за да подпомага
семейството си, грижел се за сестра си и дори след като се оженил прибирал Г.
от училище заедно със своите деца. Свидетелят видял ищеца в деня на
катастрофата и по думите той бил "откачил" и плачел много. Според Х.
ищецът още не е превъзмогнал загубата на сестра си, вече не е същия, не се
грижи за себе си, косата му опадала, сърцето му е разбито и постоянно плаче.
За доказване на възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на загиналата при произшествието по делото е допусната специализирана автотехническа експертиза.
Въз основа на приетото в присъдата на
наказателния съд вещото лице сочи, че пострадалата Г. А. е пътувала на предната
седалка до водача на автомобила. Предвид липсата на данни за първоначалната
регистрация на л.а."Нисан", въз основа на
информация за техническата характеристика на тази марка експертизата се
произнася, че мястото, на което е пътувала пострадала, е снабдено с предпазен
колан. Имайки предвид механизма на произшествието и получените от А. травми,
вещото лице приема, че същата е била без поставен предпазен колан. Отново въз
основа на материалите от досъдебното производство вещото лице се произнася, че
скоростта на автомобила е била много по-висока от допустимата, в резултат от
което същият е навлязъл в лентата за насрещно движение и е настъпил удар с
насрещно движещия се автомобил "Сеат".
Мнението на вещото лице е, че поставянето на предпазен колан би намалило степента
на вредите, но не прави категорично заключение, че би предотвратило
настъпването на смъртта на А..
При така изяснената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както бе посочено по-горе в мотивите,
между страните липсва спор по въпроса, че процесният
лек автомобил "Нисан Примера" е имал при
ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите и произшествието е настъпило в срока на нейното покритие.
Налице е влязла в законна сила присъда,
с която водачът на лекия автомобил Г.Б.А. е признат за виновен в това, че е
извършил престъплението, в резултат от което е настъпила смъртта на сестрата на
ищеца Г. Г. А.. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Прекият причинител на деянието е
конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника, но не е взел
становище по иска и не се явява и представлява в съдебно заседание.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на загиналата при произшествието Г. А.. Като
носител на доказателствената тежест по това
възражение, ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта, че
пострадалата е знаела, че водачът е употребил алкохол и не е притежавал
правоспособност да управлява МПС. Дори да се кредитира изцяло заключението на автотехническата експертиза, че пострадалата е била без
поставен предпазен колан, извод, че поставянето на такъв би предотвратило
настъпването на смъртта на А. не може да бъде обоснован. В мотивите на
присъдата на наказателния съд е прието, че ударът е настъпил в предната дясна
част на автомобила, в която е пътувала А.. Прието е също, че след удара
автомобилът е бил тотално унищожен, от
което следва, че и при поставен колан смъртта е била неизбежна.
По делото са събрани доказателства за
претърпените от ищеца болки и страдания. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че между брата и сестрата е имало силна привързаност.
Като по-голям брат ищецът е полагал грижи за сестра си, дори след женитбата си
е поддържал с нея постоянни контакти, водел я на разходки, прибирал я от
училище. Свидетелските показания сочат, че ищецът е изживял тежко загубата на
сестра си и продължава да страда за нея.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че по делото е установено по безспорен начин основанието за възникване
на прякото право на ищеца по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ срещу застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданско отговорност" на автомобилистите
за справедливо обезщетяване на болките и страданията от смъртта на неговата
починала сестра по критериите на чл.52 от ЗЗД, предвид приетото в ТР №1/2016г.
от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС относно материално легитимираните да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък лица.
Във връзка с позоваването от страна на
ответника на разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ /ДВ бр.101 от 2018г./,
предвиждаща, че до влизането в сила на наредбата на утвърждаване на методика по
чл.493а, ал.2 от КЗ обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата
по чл.493а, ал.4, в чийто кръг попада ищецът като брат на загиналата при
произшествието, се определя в размер на 5 000лв., съдът приема следното:
Поставеният от ответника въпрос е такъв
по приложението на закона, предвид новелата на §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., която предвижда, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в
сила на този кодекс.
Принципното становище на този съдебен
състав е, че приложими за разглеждания случай са разпоредбите на отменения
Кодекс за застраховането и разпоредбата на §96, ал.1 от ЗИДКЗ, въвеждащата
лимит на отговорността на застрахователя по отношение на обезщетенията за
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 от новия КЗ, има характера на материалноправна норма, която има действие занапред, т.е. е
неприложима.
Дори да се приеме противното и на
преходната разпоредба се признае обратно действие, следва да се вземе предвид
следното:
Както е прието в множество решения на ВКС
/Решение №83 от 06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., Второ т.о. и др./, практиката
на касационната инстанция е последователна по въпросите както относно
основанието на прякото право по чл.407, ал.1/отм./ от ТЗ - съществуването на
валиден застрахователен договор между делинквента и
застрахователя и непозволено увреждане, така и относно размера на
обезщетението, което по принцип следва да овъзмезди
действително претърпените от третите лица вреди в границите на определената в
договора сума /чл.405, отм. от ТЗ/. При претендирани
обезщетения за неимуществени вреди е приложим принципът на справедливо
обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД, основано на
цялостна преценка на конкретни обективни обстоятелства. Практиката на ВКС е
последователна и по въпроса за детерминирането на критерия за справедливост от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане
на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. От своя
страна икономическата конюнктура е основана и на почти ежегодно нарастване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Това е видно и от действащите в различните периоди
от време наредби за задължителното застраховане. Независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетението би следвало
да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението размер.
В контекста на изложеното следва да се
подчертае, че съгласно чл.492, ал.1 от КЗ минималната застрахователна сума
/лимит на отговорност/ за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е 10 000 000лв. преди и 10 420 000лв. след
изменението на нормата със ЗИДКЗ /ДВ бр.108 от 2018г./. От тази гледна точка
съдът приема, че доколкото разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ
противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, същата не
следва да намери приложение, тъй като въвежда недопустимо подлимитиране
на отговорността на застрахователя. Противоречието на преходната разпоредба с
общата разпоредба на чл.346 от КЗ, съдържаща легална дефиниция на понятието
"застрахователна сума" като горна граница за отговорността на
застрахователя към застрахования, третото ползващо си лице или третото увредено
лице, и с общностното право на ЕС и конкретно с
Директива 1009/103/ЕО, макар е непопадаща формално в приложното поле на чл.15,
ал.2 от ЗНА, дава основание на съда да приеме, че размерът на следващото се на
ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди не може да бъде
ограничен до този, определен в преходната разпоредба.
Във връзка с цитираната Директива е
необходимо да се обърне внимание на това,че съдържащата се в нея разпоредба на
чл.9, ал.1 предвижда следното: "Без да се засягат всякакви по-високи
гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
изисква застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а/в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума от 1 000 000 евро за
пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от
броя на пострадалите; б/в случай на имуществени вреди - 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите" и тази разпоредба е транспонирана в чл.266 от КЗ/отм./ и е
възпроизведена в чл.492 от КЗ. Както вече бе посочено, действащият КЗ въвежда
застрахователната сума като предел на отговорността на застрахователя, а
нейният минимален размер е уреден в Директива 2009/103/ЕО. Размерът на
обезщетението не може да бъде по-нисък от този на застрахователната сума и да
не държи сметка за критерия за справедливо обезщетяване на вредите. В този
смисъл са постановени редица решения на Съда на Европейския съюз, които са
задължителни за всички съдилища и учреждения в
Република България съгласно чл.633 от ГПК.
За определяне на паричния еквивалент на
болките и страданията на ищеца от смъртта на неговата сестра съдът отчете
действителния размер на моралните вреди и съобрази характера и тежестта на
уврежданията, техния интензитет и продължителност. Съдът взе предвид
емоционалната връзка между ищеца и загиналата при произшествието и болките и
страданията от безвъзвратната загуба. Съобразявайки тези обстоятелства и
конкретната икономическа конюнктура в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът приема, че справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД е обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 60 000лв.
Върху обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдена законна лихва. Съгласно чл.223, ал.2 от КЗ/отм./
застрахователят отговаря за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за
забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването
по чл.224, ал.1, каквото застрахованият дължи на застрахователя в 7-дневен срок
от узнаването на обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на
гражданска отговорност. В същия срок застрахованият е длъжен за уведоми
застрахователя за предявените срещу него искове или за плащанията, които е
извършил.
От систематичното тълкуване на чл.223,
ал.2 във вр. ал.1 от КЗ/отм./ следва, че лихвата за
забава не е част от вземането за обезщетение за вреди, а е законна последица от
неточното в темпорален аспект изпълнение, т.е. тя е част от обема на
гражданската отговорност на застрахования, респ. на неговия застраховател. В
подкрепа на това тълкуване следва да се посочи и разпоредбата на чл.226, ал.1
от КЗ/отм./, предвиждаща, че застрахователят може да прави възраженията, които
произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с
изключение на възраженията по чл.207, ал.3 и 4 и чл.224, ал.1. Следва да се
приеме, че началният момент, от който започва да тече лихвата за забавено
плащане на дължимото застрахователно обезщетение за вреди на увреденото трето
лице, е датата на настъпване на деликта, от който
момент вземането става изискуемо. Това следва от обстоятелството, че договорът
за застраховка "Гражданска отговорност" покрива отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица вреди. Застрахователното
правоотношение възниква въз основа на договор, но застрахователното събитие е
юридически факт от категорията на юридическите събития, който поражда
задължението на застрахователя да плати застрахователното обезщетение за
непозволеното увреждане и в този ред на мисли е налице идентичност между
застрахователно събитие и непозволено увреждане и двете задължения възникват в
един и същ момент - този на деликта.
В разглеждания случай застрахователното
събитие/деликтът е настъпил на 17.04.2014г. и от този
момент вземането на ищеца е станало изискуемо. Във връзка с направено от
ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията
за лихви следва да се отчете, че искът е
предявен на 01.11.2018г. Като взе предвид, че вземанията за лихва се погасяват
с изтичането на тригодишния давностен срок по чл.111,
б."в" от ЗЗД, съдът приема, че акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава под формата на законна лихва
следва да бъде уважена с начална дата 01.11.2015г., тъй като в останалата част
е погасена по давност.
При този изход на делото в полза на
пълномощника на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 650лв. на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
В полза на Окръжен съд-Враца ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 2 400лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5 да
заплати на Н.Г.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата 60 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. А. Г., ЕГН
**********, загинала при ПТП на 17.04.2014г., ведно със законната лихва,
считано от 01.11.2015г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск в останалата част като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5 да
заплати по сметката на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 2 400лв.
ОСЪЖДА
ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5 да
заплати на адвокат Р.М. от САК с личен номер от единния адвокатски регистър при
ВАС №********** и адрес на дейност гр.София, ул."Цар Асен"№1, ет.4
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1 650лв.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач Г.Б.А., ЕГН **********.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: