Старозагорски окръжен съд - 1
- н.о.х.д. № 2/2015
г.
МОТИВИ:
Срещу подсъдимия Д.Т.И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл. 194,
ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК
за това, че на 10.09.2014 г. в гр. Стара Загора е отнел чужди движими вещи – 1
бр. мъжки портфейл на стойност 27 лв., 1 бр. дебитна карта към Банка – ДСК с титуляр С.И.Д., 1 бр.
кредитна карта към Банка – ДСК с титуляр В.Д.Д. и пари – сумата от 70 лв.,
всичко на обща стойност – 97 лв. от владението на В.Д.Д., без негово съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Срещу подсъдимия Д.Т.И. е повдигнато обвинение и за
извършено престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че на 10.09.2014 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, е
използвал платежни инструменти – две банкови
карти с номера 670501хххххх7101 и 416988хххххх0502, издадени от Банка –
ДСК, без съгласието на титулярите им – С.И.Д. и В.Д.Д., като, съответно:
- с банкова карта №
670501хххххх7101, с титуляр С.И.Д., на два
пъти, във времето от 10.10 ч. до 10.11 ч. изтеглил общо сумата от 320 лв.;
-с банкова карта №
416988хххххх0502, с титуляр В.Д.Д., на
три пъти, във времето от 10.12 ч. до 10.30 ч. изтеглил общо сумата от 820 лв.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Прокурорът поддържа така
повдигнатите обвинения
по чл.196, ал.1,
т.1, във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл.29,
ал.1, б.”б” 1 от НК и по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК срещу подсъдимия Д.Т.И. и счита, че следва да му
бъде наложено наказание при условията на чл.58а,
ал.1 от НК, около средния размер, предвиден в закона за двете
престъпления. Според прокурора, след като приложи чл.23, ал.1 от НК за двете
наложени наказания, на основание чл.23, ал.2 от НК съдът следва да присъедини и
наказанието глоба, равна на двойния размер на изтеглената сума /съгласно
чл.249, ал.1 от НК/. Счита, че гражданският иск е доказан по основание и по
размер и следва да бъде уважен изцяло.
В наказателното производство
е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия В.Д.Д. за обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от престъплението в размер на 890 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014 г. до окончателното изплащане на сумата.
Гражданският ищец Д. моли
съда да уважи предявения граждански иск изцяло.
Подсъдимият Д.Т.И. твърди, че съжалява за стореното.
- 2 -
Моли съда да му наложи минимално и справедливо наказание. Подробни съображения за това
развива в пледоарията си служебният му защитник адв. Р.А..
Делото е разгледано
по реда на гл. ХХVІІ от НПК – реда на съкратеното съдебно следствие.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Подсъдимият Д.Т.И. е роден на *** ***, с постоянен адрес: гр.Поморие, обл.Бургас, ул. „*****” № 3, български гражданин,
със средно
образование, неженен, осъждан,
безработен, ЕГН **********.
През месец март 2014 г. подсъдимият И. ***,
където имал намерение да се установи и да
живее със своя приятелка.
Но тъй като бил безработен, подсъдимият И. започнал да си набавя средства
като извършвал кражби. Той обикалял града и търсел жилищни сгради с апартаменти, в които се извършвало ремонт. Изчаквал работниците да
започнат работа, да
отключат вратите на тези
апартаменти и да ги оставят отворени.
След това И. влизал в ремонтираното жилище и отнемал
оставените от работниците или живеещите там чанти, портфейли с пари и
документи и др.
подобни вещи.
Сутринта на 10.09.2014 г. подсъдимият И. обикалял централната част на гр. Стара Загора с описаната по-горе цел.
Около 9.30-10.00 ч. бил в района на ул. „****” № 30, където забелязъл, че на етретия етаж на жилищната сграда се извършва ремонт. Това бил апартамент № 11,
в който ремонт извършвал свидетелят В.Д.Д..
Този ден свидетелят Д. започнал ремонта около 9.00 ч. сутринта. Той работел сам, като оставил входната врата отворена, за да ползва ток от коридора /за това бил пуснал ел. кабел/.
Кабелът преминавал през „Г”-образния коридор на апартамента /с
дължина около осем метра/ и
водел към банята, където работел свидетелят Д.. Преди да започне работа, свидетелят Д. оставил
чантата си на около четири метра от
себе си. В нея Д.
държал черен портфейл от
естествена кожа, в
който имало 70 лв. и две банкови
карти, издадени от Банка – ДСК /на Д. и на майка му –
свидетелката С.И.Д./.
Едната карта, с номер 416988хххххх0502, била
кредитна, с титуляр
свидетелят Д.. Втората банкова
карта, с номер
670501хххххх7101, била дебитна, с титуляр свидетелката Д.. В портфейла свидетелят Д.
бил оставил и листче с ПИН – кодовете за теглене на пари от двете карти.
Докато свидетелят Д. работел в
банята, подсъдимият И.
незабелязано влязъл през отворената
входна врата в апартамента, видял оставената в коридора чанта, отворил я и взел
от нея само кожения портфейл на Д., ведно с намиращите се в него 70 лв., описаните две банкови карти и листчето с ПИН-кодове за тях.
Старозагорски окръжен съд - 3 - н.о.х.д. № 2/2015
г.
След това
подсъдимият И. отишъл към стадион „****”, където имало банкомат, монтиран на магазин за авточасти „****” с адрес гр. Стара Загора, ул. „****” № 1. Банкоматът – АТМ
D0122301, бил поставен и обслужван от Банка – ДСК.
За времето от 10.10 ч. до 10.30 ч. сутринта
на 10.09.2014 г., чрез посочения по-горе
банкомат,
подсъдимият И. извършил
последователно няколко операции с банковите карти.
С дебитната карта на свидетелката
Д., с № 670501хххххх7101, подсъдимият И. изтеглил на два пъти сумата от
общо 320 лв., видно от банковото извлечение за
тази карта /л.33 от д.п. № 946/2014 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/. А
именно:
-в 10.10 ч. изтеглил
сумата от 20 лв.;
-в 10.11 ч. изтеглил
сумата от 300 лв.
С кредитната карта на свидетеля Д., с № 416988хххххх0502, подсъдимият И. изтеглил на три пъти сумата от
общо 820 лв.,
видно от банковото извлечение за тази карта /л.31 – л.32 от д.п. № 946/2014 г.
по описа на Първо РУП – Стара Загора/. А именно:
-в 10.12 ч. изтеглил
сумата от 20 лв.;
-в 10.13 ч. изтеглил сумата от 400 лв.;
-в 10.30 ч. изтеглил сумата от 400 лв.
От двете банкови карти подсъдимият И., с гореописаните пет транзакции успял да изтегли общо 1 140 лв.
След това
подсъдимият И. хвърлил
двете банкови карти в контейнер за смет, като задържал портфейла и намиращите
се в него 70
лв.
Към 12.30 ч. на 10.09.2014 г. свидетелят Д. решил да си
купи цигари. Потърсил портфейла в чантата си и установил, че той липсва. Свидетелят Д.
разбрал, че портфейлът му е откраднат, тъй като сутринта, преди
да започне работа, си бил купил кафе.
Той веднага уведомил Банка – ДСК за станалото и поискал да
бъдат блокирани двете карти. Тогава свидетелят Д. разбрал, че
двете карти вече са били използвани и с
тях са изтеглени посочените по-горе парични суми.
Свидетелят Д. подал жалба за случая в Първо РУП – Стара Загора.
При извършените издирвателни
полицейски действия
като извършител бил установен подсъдимият И., който предал доброволно откраднатия портфейл, видно от протокол за доброволно предаване от 24.09.2014 г. /л.17 от д.п. № 946/2014 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/.
С разписка от 10.12.2014 г.
предаденият портфейл бил върнат на собственика му – свидетелят Д. /л.47 от д.п. № 946/2014
г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/.
- 4 -
Видно от заключението на съдебно-икономическа експертиза от 09.12.2014 г. /л.43 – л.44 от д.п. № 946/2014 г. по описа на Първо РУП – Стара Загора/, пазарната стойност на 1 бр. мъжки портфейл към 10.09.2014 г. била 27 лв. Банковите карти са без
стойност.
Видно от заключението на техническата експертиза –
протокол № 712/04.12.2014 г. /л.35 – л.39 от д.п. № 946/2014 г. по описа на
Първо РУП – Стара Загора/, представените за изследване оптични носители на
информация представляват, както следва: два броя цифрови носители –
„компактдискове „Verbatim CD-R, 7000MB”
/съдържащи снимки, направени от записите на
камерите на АТМ устройства на Банка – ДСК
на 10.09.2014 г./, в които се намериха общо 41 бр. изображения в „.JPEG” формат. За нуждите на разследването са подбрани общо 5 бр.
изображения в „.JPEG” формат формат с резолюция 640х480 пиксела,
на които се вижда как лице от мъжки пол извършва транзакция на АТМ устройство.
Идентификацията на лица
изисква наличие на достатъчно информация в изследваното изображение, позволяващо
отчетлива визуализация. Ниската
резолюция на изследваните изображения и нивото
на компресия на файловете са
фактори, които водят до загуба на детайли в изображенията, което не дава
възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво идентификационни признаци.
От така изброените общо 5 бр. изображения е
изготвен фотоалбум, който е неразделна част от експертизата.
Заключенията са компетентни и мотивирани и съдът ги възприема.
Видно от справка за съдимост № 4331/03.12.2014 г. от Старозагорския районен съд /л.49 – л.51 от д.п. № 946/2014 г. по описа на
Първо РУП – Стара Загора/, подсъдимият И. е осъждан многократно – пет пъти за различни престъпления от общ
характер срещу собствеността и срещу неприкосновеността на жилището.
Осъжданията,
определящи правната квалификация на престъплението, в което е обвинен
подсъдимият И. – кражба, извършена при условията на опасен рецидив, са изброени
по-долу.
Със споразумение №
103/23.11.2010 г. по н.о.х.д. № 451/2010 г. по описа на Районен съд – Айтос, за
извършено на 12.02.2010 г. престъпление
по чл.206, ал.1 от НК, на подсъдимия И. му е наложено наказание 5 месеца „лишаване от
свобода”, изтърпяването на което е било отложено по реда на чл.66 от НК за срок
от три години. Споразумението е влязло в сила на 23.11.2010 г.
Със споразумение №
111/06.07.2012 г. по н.о.х.д. № 505/2012 г. по
описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 04.07.2012 г. престъпление по чл.198, ал.3, във вр. с ал.1 от НК от НК, на подсъдимия И. му е наложено наказание 6 месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим, в затвор. Споразумението е влязло в сила на 06.07.2012 г.
Старозагорски окръжен съд - 5 - н.о.х.д. № 2/2015
г.
С определение от 06.07.2012 г. по н.о.х.д. № 505/2012 г. на Районен съд – Несебър на основание чл.68 от НК е било приведено
в изпълнение и наказанието от пет
месеца „лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия И. по
н.о.х.д. № 451/2010 г. на Районен съд – Айтос. Определението е влязло в сила на 24.07.2012 г.
Наказанието е
изтърпяно на 23.06.2013 г.
С присъда № 63/28.12.2012 г. по н.о.х.д. № 977/2012 г. по описа на Районен съд – Несебър, за извършено на 03.07.2012 г.
престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1 от НК на подсъдимия И. му е
наложено наказание „глоба” в
размер на 300 лв.
Присъдата е влязла в сила на 28.12.2012г.
Поради изложеното за съдебното минало на подсъдимия И.,
престъплението кражба се явява извършено в условията на опасен рецидив – И. е
извършил това престъпление, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едното от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК.
Налице е горната правна квалификация на извършеното от подсъдимия И., тъй като не са
изтекли пет години от изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода”,
наложено на осъдения по горецитираните дела, до извършване на престъплението
кражба, предмет на настоящото дело.
Описаната по-горе фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от изявлението на подсъдимия И. по чл.371, т.2 от НПК, показанията на свидетелите Д. и Д. /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, заключението на вещите лица Стоянова и Борисов /по реда на чл.373, ал.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК/, както и от приложените към делото писмени и веществени доказателства.
Въз основа на описаната по-горе безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д.Т.И. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.196, ал.1, т.1,
във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като на
10.09.2014 г. в гр. Стара Загора е отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки
портфейл на стойност 27 лв., 1 бр. дебитна
карта към Банка – ДСК с титуляр С.И.Д., 1 бр. кредитна карта към Банка –
ДСК с титуляр В.Д.Д. и пари – сумата от 70 лв., всичко на обща стойност – 97
лв. от владението на В.Д.Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
От субективна страна
престъплението по чл.196, ал.1,
т.1, във връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл.29,
ал.1, б.”б” от НК извършено с пряк умисъл.
Посъдимият И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици.
- 6 -
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият И. признава вината си и искрено съжалява за случилото
се, същият е млад
човек и има възможност да се поправи. Отегчаващите вината обстоятелства са
престъпната упоритост на подсъдимия И. и това, че щетите от деянието не са
възстановени.
Предвиденото в закона
наказание за престъплението по чл.196, ал.1, т.1, във
връзка с чл. 194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.”б” от НК е лишаване от свобода от две до десет години.
Поради изложените съображения
и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия И., като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намали
така определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
Съдът счита, че наказание от три години лишаване от свобода е справедливо и
отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, тъй като деянието и
деецът се характеризират с висока степен на обществена опасност, но в случая има и смекчаващи
вината обстоятелства, изложени по-горе. След като
наказанието от три години се намали с една трета /една година/, се получава
наказание от две години лишаване от свобода.
Въз основа на описаната по-горе безспорна
фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Д.Т.И. е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните признаци на деянието, визирано в чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2014 г. в гр. Стара Загора, в условията на продължавано престъпление, е
използвал платежни инструменти – две банкови
карти с номера 670501хххххх7101 и 416988хххххх0502, издадени от Банка –
ДСК, без съгласието на титулярите им – С.И.Д. и В.Д.Д., като, съответно:
- с банкова карта №
670501хххххх7101, с титуляр С.И.Д., на два
пъти, във времето от 10.10 ч. до 10.11 ч. изтеглил общо сумата от 320 лв.;
-с банкова карта №
416988хххххх0502, с титуляр В.Д.Д., на
три пъти, във времето от 10.12 ч. до 10.30 ч. изтеглил общо сумата от 820 лв.,
като деянието не съставлява по-тежко престъпление.
С оглед на посочената правна
квалификация и след като се съобрази с целта на специалната и генералната
превенция, и с обстоятелствата, посочени в чл.54 от НК, както и с разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК, съдът счита, че следва да приложи разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК. Смекчаващите вината обстоятелства са, че подсъдимият И. признава вината си и искрено съжалява за случилото
се, същият е млад
човек и има възможност да се поправи. Отегчаващите вината обстоятелства са
Старозагорски окръжен съд - 7 - н.о.х.д. № 2/2015
г.
престъпната упоритост на
подсъдимия И. и това, че щетите от деянието не са възстановени.
Предвиденото в закона
наказание за престъплението по чл.249,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК е
лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.
Поради изложените съображения
и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и чл.58а, ал.1 от НК, съдът следва да определи наказание на подсъдимия И., като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намали
така определеното наказание лишаване от свобода с една трета.
Съдът счита, че наказание от три години лишаване от свобода е справедливо и
отговаря на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, тъй като деянието и
деецът се характеризират с висока степен на обществена опасност, но в случая има и смекчаващи
вината обстоятелства, изложени по-горе. След като
наказанието от три години се намали с една трета /една година/, се получава
наказание от две години лишаване от свобода.
Относно наказанието
глоба, съдът счита, че сладва да наложи на подсъдимия И. наказание гроба в
размер на 2 280 лв. – двойният размер на получената сума
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът следва да наложи на подсъдимия И. едно общо най-тежко наказание две години лишаване от свобода.
Съдът счита, че така
определеното общо най-тежко наказание е справедливо и че за постигане на целите
му /поправяне на подсъдимия/ е наложително подсъдимият И. да изтърпи така наложеното наказание лишаване от
свобода ефективно, поради което и на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът следва да определи първоначален
„строг” режим за изтърпяването му, което да стане в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.23, ал.3 от НК съдът следва да присъедини към така наложеното на подсъдимия И. общо най-тежко наказание две
години лишаване от свобода и
наказанието глоба в размер на 2 280 лв.
Пострадалият В.Д.Д. е
конституиран като граждански ищец по делото, като е предявил против подсъдимия И. граждански иск за обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от престъплението в размер на 890 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Гражданският ищец Д. моли
съда да уважи предявения граждански иск изцяло.
По безспорен и категоричен начин по делото
се установи, че на 10.09.2014
г. подсъдимият И. е отнел от гражданския ищец Д. 820 лв. /изтеглени с кредитната
му карта/ и 70 лв. /намиращи се в портфейла му/, като е извършил
-
8 -
престъпленията по чл.196,
ал.1 от НК и по чл.249, ал.1от НК, предмет на настоящото наказателно производство.
По делото не се спори, че понастоящем подсъдимият И. не е
върнал отнетите 890 лв. на пострадалия Д..
Предвид гореизложеното, съдът
счита, че искът за обезщетение за имуществени вреди на гражданския
ищец Д. за сумата в размер на 890 лв. от престъпленията по чл.196, ал.1 от НК
и по чл.249, ал.1от НК, предявен срещу
подсъдимия И., е доказан както по основание, така и по размер.
С оглед на това, съдът счита, че предявеният
граждански иск за имуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния
предявен размер, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2014 г.
Веществените
доказателства по делото – 2 бр. CD, съдържащи
видеозаписи от камера на АТМ устройство /приложени в плик на л.41 от д.п. № 946/2014 г. по описа на
Първо РУП – Стара Загора/, следва да бъдат унищожени като
малоценни предмети след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият И.
следва да бъде осъден да заплати както
следва:
-по бюджетната сметка на
Висшия съдебен съвет – държавна такса в размер на 48, 40 лв.;
-по сметка на Първо РУ
”Полиция”-Стара Загора направените по делото разноски в размер на 66, 31 лв.
Причините
за извършване на престъплението от подсъдимия И. са
ниско правно съзнание и желание да се облагодетелства по неправомерен начин.
Предвид
гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: