Р Е Ш Е Н И Е
09.10.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
08.10. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1089 2020
дело № по описа за година.
М.А. Акалийска, ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу С.В.Л., ЕГН: **********, с пост. адрес: *** и наст. адрес: с. К., ул. „*“ № 5, общ. Дупница, обл. Кюстендил, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК.
Иска съда да постанови решение, с което да замести съгласието на ответника малолетното дете на страните А.С.Л., ЕГН: ********** да напуска пределите на Република България и да пътува в страните-членки на Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Република Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония, неограничен брой пъти за срок от пет години от влизане на решението в сила, придружавано от ***си или упълномощено от нея лице, както и да му се издаде нов задграничен паспорт. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че с решение от 12.03.2018г., постановено по гр.д.№ 140/2018г. бил прекратен по взаимно съгласие бракът й с ответника, като родителските права по отношение на роденото от брака дете А.С.Л., ЕГН: **********, били предоставени на нея, а на ответника бил определен режим на лични контакти и издръжка, която да заплаща в полза на сина си. След развода ответникът се установил да живее във Великобритания, сключил нов брак и ограничил контактите със сина си. На 18.05.2017г. ответникът подписал нотариално заверена декларация-съгласие детето да пътува, придружавано само от ***си, до всички държави в Европа, но се оказало, че така даденото съгласие е безполезно, тъй като ответникът не е дал разрешение за снабдяване с необходимите документи за това. Същевременно ищцата иска и има възможност да води детето си на екскурзии в Европа и съседните балкански държави, но не може, поради липсата на съгласие от ответника.
В срока за отговор на
исковата молба не е депозиран такъв от ответника.
Съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото като доказателство по делото Решение от 12.03.2018г., постановено по гр.д.№ 140/2018г. е прекратен по взаимно съгласие сключения между страните на 15.08.2013г. граждански брак, като упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете А.С.Л., ЕГН: *********, е предоставено на майката М.А. Акалийска.
В представения по делото от ДСП-Дупница социален доклад е отразено, че след раздялата на родителите грижата и издръжката за малолетното дете на страните е изцяло поета от майката. Същата има нов брак и родени още две малолетни деца. Майката желае да извежда и трите си деца в чужбина на море и екскурзии, но е възпрепятствана от липсата на съгласие от бащата на А.. Майката е създала правилен режим на отглеждане и възпитание на детето, старае се по най-добър начин да задоволява неговите потребности, може да разчита на помощ и подкрепа от роднини и му е осигурила сигурна и стабилна семейна среда. Бащата е бил в Р. България до 10.09.2020г., след което е заминал да живее и работи в Англия.
От събраните по делото показания на свидетелката Теодора Акалийска-***на
ищцата, които, преценени съобразно чл.172 от ГПК, съдът кредитира като
обективни и кореспондиращи на останалите събрани по делото доказателства, се
установява, че бащата на детето живее и работи в Англия и отказва да съдейства
на майката за извеждане на детето им в чужбина и за снабдяването му с
необходимите за това документи. Майката има голяма желание и възможност да води
А., както и децата си от настоящия си брак на екскурзии в страните от ЕС, както
и в съседните балкански държави, но е възпрепятствана от липсата на съгласие от
страна на бащата на А.. Освен това, има организирани екскурзии от училището на
детето, на които то също не може да отиде.
Съгласно даденото в чл. 127а, ал. 1 и 2
СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а в случай, че същите не постигнат съгласие, спорът между тях се
решава по съдебен ред – от районния съд по настоящия адрес на детето. В тази
връзка за успешното провеждане на предявен по реда на чл.127а, ал. 2
от СК в тежест на ищеца е да установи, че той и ответницата се явяват родители
на детето, че същото има нужда и интерес
от издаването му на задграничен паспорт и пътуване в чужбина.
В разглеждания
случай безспорно установено по делото е, че страните по делото са родители на
детето – малолетният А.С.Л..
На следващо място съдът намира, че съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства мотивира несъмнения извод, че в интерес на
детето е уважаване на предявената претенция. От друга страна необходимо е да се
подчертае, че при разрешаването на спора, с който е сезиран, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето.
Въз основа на горните фактически
констатации и като съобрази гарантираното в чл. 35, ал. 1 КРБ право на свободно
придвиждане, установено и в международните актове (чл. 12, т. 3 от
Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 13, т.1 и 2 от
Всеобщата декларация за правата на човека), които след ратификацията и
обнародването им представляват част от вътрешното законодателство по силата на
чл. 5, ал. 4 КРБ и имат приоритет над тези норми, които им противоречат,
съдебният състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл.
127а, ал. 2 СК за положително произнасяне по предявения иск.
Според съда от събраните по делото гласни и писмени
доказателства безспорно се установяват твърденията на ищцата, че проявената от
ответника пасивност и нежеланието му да съдейства за издаването на паспорт на
детето и да даде разрешение то да напуска границите на страната, възпрепятства
упражняването на правата му и в частност - правото му на свободно придвижване.
В чл. 45, ал.2 от Закона за българските лични документи е
посочено, че заявлението за издаване на паспорт на малолетни и непълнолетни се
подава от родителите. Последното изискване, заявлението да се подаде от
родителите е залегнало и в чл. 23, ал.1 от ПИБЛД. В ал. 3 на същия текст е уредена
хипотезата, при която е налице отсъствие на родител. Когато единият родител
отсъства, в т. 1 на ал. 3 е посочено, че се представя влязло в сила решение за
издаване на паспорт на лице ненавършило 18г., а ал. 4 урежда по аналогичен
начин издаването на паспорт при разногласие на родителите. Т.е. за издаване на
паспорт е необходимо заявлението да бъде подадено от двамата родители, а когато
липсва такова на единият родител, то следва да бъде заместено от влязло в сила
решение на съд за издаване на паспорта. При тази законова уредба и въз основа
на установените обстоятелства относно проявената дезинтересираност на ответника
от нуждите и желанията на детето, съдът счита, че предявеният иск с правно
основание чл. 127а, ал. 2 СК с искане да
бъде заместено съгласието на бащата С.Л. за издаване на паспорт и даване на
съгласие за пътуване на детето в чужбина е основателен.
В тези производства релевантни за разглеждане на молбата са
фактите, свързани с предпоставките, при които детето може да напуска пределите
на Р.България – дали това е в негов интерес от гледна точка на държавите, които
се планира то да посети и периода, през който ще пребивава в тях. При даването
на разрешение на детето да пътуват в чужбина следва да се вземе предвид
задължителната съдебна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
03.07.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2016 г. Съгласно цитираното
тълкувателно решение съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило
пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в
определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто
кръг е определяем. Съдебната администрация на тези отношения изисква не само
съобразяване с правото на лични отношения на детето с родителя, при когото не
живее, но и с гаранция, че то няма да бъде отведено в място, което не е
препоръчително да посещава поради размирици или неотстранени последици от
природни бедствия (Решение № 697/01.11.2010 г. по гр.д. № 1052/2010 г., ІV г.о.
на ВКС, Решение № 669/26.11.2010 г. по гр.д. № 1623/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС,
Решение № 446/30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г., ІV г.о. на ВКС, Решение №
32/28.01.2011 г. по гр.д. № 170/2010 г., ІV г.о. на ВКС). В решение №
234/30.05.2012 г. по гр.д. № 1580/2011 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че
родителят, на когото е възложено упражняването на родителските права не може да
взима самостоятелно решенията за издаване на задграничен паспорт и за
извършването на пътувания зад граница. Детето има право на свободно придвижване,
но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само,
нито със съдействието на само единия от родителите.
В настоящия случай съдът счита, че на детето следва да се
разреши да пътува без съгласието на ответника, заедно със своята ***или
упълномощено от нея лице до посочените в исковата молба държави, неограничен
брой пъти, за срок от пет години от влизане на решението в сила.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се следват съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство в размер на 330.00 лева, от които 30.00 лева за внесена
държавна такса и 300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на С.В.Л., ЕГН: **********, за издаване на паспорт или заместващ го документ за
пътуване в чужбина, по реда на Закона за българските лични документи, на малолетното му дете А.С.Л., ЕГН: **********.
ЗАМЕСТВА СЪГЛАСИЕТО на С.В.Л., ЕГН: **********, малолетното му дете А.С.Л., ЕГН: ********** да пътува с ***си М.А. Акалийска, ЕГН: **********, или с упълномощено от нея лице от Република България до Република Сърбия, до Република Турция, до Република Северна Македония, до Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и до държавите – членки на Европейския Съюз и обратно, без ограничения в броя на пътуванията, за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила.
ДОПУСКА предварителното изпълнение на настоящото решение на
основание чл. 127а,
ал.4 СК.
ОСЪЖДА С.В.Л., ЕГН: **********, да заплати на М.А. Акалийска, ЕГН: **********, съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на общо 330.00 (триста и тридесет) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС – Кюстендил
в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: