Решение по дело №104/2018 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2016

 

гр. Пловдив, 12.10.2018 година

 

В  ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, Х състав, в съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                             

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

         при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от  съдия Ангелов административно  дело № 104 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

        

         Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

         Делото е образувано  по жалба на „***“ ЕООД, с ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, чрез адв. М., против Ревизионен акт № Р-16001617000499-091-001 от 14.06.2017 г., издаден от *** – началник сектор, възложил ревизията, и *** - главен  инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 524 от 05.09.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 73 415.25 лв., с прилежащите лихви в размер на 13 441.94 лв., начислени лихви по ЗДДС за несвоевременно внасяне на ДДС по СД по ЗДДС общо в размер на 1 056.55 лв., както и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 875.40 лв. и лихви 644.32 лв. и за 2015 г. в размер на 733.80 лв.  и лихви 89.71 лв.

         В жалбата се твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен,, тъй като ревизиращият екип е игнорирал обстоятелството, че в подписаните между страните договори е уговорен срок за плащане на услугата, както и срок за връщане на стоката и възстановяване на получената сума. Твърди се в този смисъл, че ревизираното лице , съобразно уговорените в договорите срокове е получило плащане по банков път и/или с наложен платеж, но и след направено искане от клиентите за връщане на стоката, е възстановило и получената сума, поради което, съгласно чл.69 от ЗДД дружеството е имало право да приспадне данъка за услугите, които е заплатил.  Сочи се също така, че в този смисъл, констатациите на ревизиращия орган са изцяло погрешни, тъй като същите са изследвали само и единствено получените суми по сделките, но не и възстановените от РЛ. Иска се отмяна на акта, претендират се разноски по делото.

          Ответникът - директор на дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалният си представител – юриск. Д., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

         Ревизионният акт, обект на настоящото производство, е бил обжалван в предвидения за това процесуален срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който е счел същият за законосъобразен в обжалваната му част. Така постановеният от приходния орган резултат и подаването на жалбата, в рамките на установения в закона срок, по повод на която е образувано настоящото производство, налагат извода за нейната допустимост.

         Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001617000499-020-001/30.01.2017 г., е сложено начало на ревизията на жалбоподателя с обхват: - задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2014 г. – 31.08.2016 г., като е определен краен срок за приключването й до два месеца, считано от датата на връчване на посочената заповед, което е сторено на 02.02.2017 г. по електронен път. Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001617000499-020-002/03.04.2017 г., с която срокът на ревизията е удължен до 02.05.2017 г., връчена по електронен път на РЛ на 06.04.2017 г. Цитираните ЗВР са издадени от ***, на длъжност началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив.

         В хода на производството, на основание чл.117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001617000499-092-001 от 15.05.2017 г. Няма данни срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, да е депозирано възражение. Впоследствие, на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, е издаден и оспореният Ревизионен акт (РА) № Р-16001617000499-091-001/14.06.2017 г.

         Този резултат е обжалван от ревизираното лице, като с Решение № 524 от 05.09.2017 г., директорът на дирекция “ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП потвърждава процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

         С оглед делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, по делото е представена Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017 г., издадена от директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11 ал.3 от ЗНАП във връзка с чл.112 ал.1 т.2 от ДОПК.

        

               Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

         Относно облагане по реда на чл.122 от ДОПК.

         Ревизията по ЗДДС обхваща периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г., а по ЗКПО – от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г.

         През ревизирания период дружеството е извършвало основна дейност по НКИД – 4771 – търговия на дребно с облекло. Съгласно представените писмени обяснения, дружеството осъществява  електронна търговия като собственик и ползвател на електронен магазин ***. По обяснения на управителя на дружеството, продажби през електронния магазин се извършват за удобство на клиентите. Дружеството стопанисва магазин в гр. София.

         Дейността е упражнявана в следните обекти: - магазин в ***(според писмените обяснения на управителя на дружеството).

         ЗЛ е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.07.2012 г. Притежава домейнът ***. Използвало е ЕКАФП с № на ФУ DY273749 и № на ФП 36360653, в обект за търговска дейност с облекло в ***, въведен в експлоатация на 23.01.2012 г.

         В дружеството има наети по трудово правоотношение средно за периода 3 лица; съгласно справка, от 14.12.2016 г. няма действащи трудови договори.

         На дружеството са извършени предходни ревизии по ЗКПО и ЗДДС до 31.12.2013 г. с допълнително начислени задължения, съответно, по ЗКПО в размер на 2 892.90 лв. и по ЗДДС – 4 327.44 лв.

         С Протокол № 1150717/20.04.2017 г. е присъединена извършена проверка на дружеството, документирана с Протокол № 16001616116960-073-001/04.01.2017 г.

         В хода на ревизията, от „***“ ЕООД, по реда на ДОПК, са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри, сключени договори и анекси към тях, банкови извлечени и касови книги, главни книги, оборотни ведомости, пътни листове и други. От страна на ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения във връзка с връчените искания.

         Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради установено наличие на обстоятелства по ал.1 т.2., т.4. и т.5. от същия, а именно: - т.2. налице са данни за укрити приходи или доходи; - 4. Липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, и т.5. документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

         Ревизията е извършена по особения ред предвид следната фактическа обстановка:

         През ревизирания период, основна дейност на дружеството е търговия на дребно с облекла, извършвана в обекта в София и чрез електронен магазин „***.“ Електронната търговия се осъществява посредством извършени куриерски и пощенски услуги от *** ООД. Заплащането на пратките става посредством наложен платеж. По обяснения на управителя на дружеството, продажбите от търговския обект и тези, осъществени в интернет магазина, се регистрират на единственото фискално устройство, като няма разделение на маркираните продажби, осъществени от електронния магазин, и тези, от стационарния обект. В обясненията е посочено, че, ако за деня има поръчки от електронния магазин, стоката се изплаща с издадена касова бележка от ЕКАФП с куриер, на посочения адрес от купувача. В общия месечен отчет от фискалното устройство присъстват продажби от стационарния и от електронния магазин. Не се извършва разделение на оборота от двата начина на продажби. Данните от ЕКАФП се отразяват в СД по ЗДДС за съответния период.

         При проверка в интернет е установено, че дружеството има изграден електронен магазин: http://***. От посочената в него информация е установено, че *** е семеен бизнес, основан през 1990 г., като основната дейност е свързана с внос на текстил и платове. По-късно фирмата се специализира в производството на дрехи. От 15 години поддържа собствени марки, както и производството на много други модели, вдъхновени от най-големите световни имена и марки.

         Поръчките от електронния магазин ***. се осъществяват на специално създаден имейл и всички клиенти имат връзка с посочения в сайта телефон за контакт.

         Доставката на поръчаните артикули се извършва с „***“, като при поръчка над 150 лева, цената за доставка е за сметка на доставчика.

         За адрес на фирмата е посочен: - ***, сградата на ***, а за предлаганите стои: дрехи и обувки.

         Във връзка с така установеното, на *** ООД е извършена насрещна проверка, в хода на която, от дружеството са изискани: всички договори, анекси към тях и др. за извършване на куриерски услуги между „***“ ЕООД и *** ООД; всички документи, за куриерските пратки с подател „***“ ЕООД, чрез *** ООД за доставки за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г., разписки за предаване на пратките; документи за предаване на пратките/стоките.

         Изискана е справка в електронен нис с коректни формати на полетата /дата; цени и др./ за събраните в полза на „***“ ЕООД суми от наложен платеж и пощенски парични преводи, както и информацияза начина на изплащане на събраните суми от наложен платеж и пощенски парични преводи на „***“ ЕООД – в брой или по банкова сметка. ***дставянето на копия на документи за извършените плащания.

         *** ООД е представило писмени обяснения и един брой CD /съдържащ справка в табличен вид и сканирани документи/ с придружително писмо за представяне на документи. В писмото е посочено, че справката съдържа информация за всички извършени доставки на пратки в полза на „***“ ЕООД, както и информация за начина на изплащане на събраните суми и парични преводи. Към писмото са приложени:

-          Таблиците за куриерски услуги – подател – xlx – съдържащи информация

за всички куриерски и пощенски услуги с подател „***“ ЕООД за периода 01.01.2014 – 31.08.2016 г.;

-          ППП-получател – xlx – информация за получените пощенски парични преводи от „***“ ЕООД за периода на проверката;

-          Заверени копия на документи pdf – копия но документи, показващи изплащането на наложен платеж и парични преводи и разписки за предаване на пратките.

         В писмените обяснения е направено подробно описание на:

         Таблиците за куриерски услуги – Подател

         За подател: - номер на товарителница /колона А/, дата на подаване /колона В/, от кой офис е подадена пратката /колона С/, името на фирмата подател /колона D/, името на подателя /колона Е/, подател адрес до офис /колона J/;

         За получател: - фирмата получател /колона К/, името на получателя /колона L/, получател адрес /колона М/, получател – телефонен номер /колона N/;

         За услугата: - вида на услугата /колона О/, количеството на услугата /колона Р/, цена от системата /колона Q/;

         За платеца: страна платец /колона R/, време на изплащането на наложения платеж /колона S/, офис на изплащане на наложения платеж /колона Т/, получател фактура ИН /колона U/, клиент /колона V/, служител доставил пратката /колона W/.

         Таблиците за пощенски поръчки – ППП.

         За подател: номер на товарителница /колона В/, дата на подаване /колона С/, от кой офис е подадена пратката /колона D/, подател населено място /колона Е/, име на подателя /колона F/, подател ЕИН /колона G/, подател адрес /колона Н/, подател телефон /колона I/, до офис /колона J/;

         За получател: получател населено място /колона К/, името на получателя /колона L/, получател ЕИН /колона М/, получател адрес /колона N/, получател телефонен номер /колона О/, описание на пратката /колона Р/, цена /колона 0/;

         За платеца: - платец /колона R/, услуги /колона S/ сума без ДДС /колона Т/, сума с ДДС /колона U/, време за разнос /колона V/, материали /колона W/, получател на сумата /колона Х/, сума на пощенски превод /колонаY/, изплатена сума на пощенски я превод /колона ZJ/,  офис на изплащане на превода /колона АА/, дата на изплащане на превода /колона АВ/.

         Според обяснението за начина на изплащане на наложения платеж става ясно от таблица „КУ - Подател“, от колона „офис на изплащане на наложения платеж“ /колона ТУ/. Когато в колона „услуга“ /колона О/ е посочено CD и в колона „офис на изплащане на наложения платеж“ /колона ТУ/ е записано офис, различен от Управление Русе, сумата е изплатена в брой.

         В писмото е направено и пояснение на съкращенията:

         C – куриерска услуга;

         CD – наложен платеж;

         DISC E-ECONT – отстъпка за E-ECONT товарителници;

         CBELOW – проверена сума за плащане: DISC – отстъпка;

OVER – надплатена сума;

         P – приоритетна доставка по обявен час;

         ACD – отпаднал наложен платеж за сметка на клиента;

         BELOW –сума за доплащане;

         BONUS – бонус точки;

         OS – обявена стойност.

         В хода на ревизията, при преглед на информацията за получените суми от наложен платеж от „***“ ЕООД, е установено, че информацията за получените наложени платежи по доставка на дрехи, извършени от куриерската фирма „*** ***“ ООД се съдържа в предоставената от куриера таблица KU-PODATEL.

         С помощта на програмен продукт ACL е извършен анализ на данните, получени от куриерската фирма „*** ***“ ООД. Създаден e ACL проект ***.ACL, в който е импортирана получената от куриерската фирма информация – таблица KU-PODATEL, която е обект на анализ, тъй като съдържа необходимата за целите на проверката информация, а именно:

-          (Товарителница №) номер на товарителницата за всяка пратка;

-          (под. фирма) име на фирмата, подател на пратките;

-          (под. име) име на лицето, което е подател на пратките;

-          (услуга) вид на услугата;

-          С – куриерска услуга;

-          Р- приоритет (доставка до определен час);

-          CD – наложен платеж;

-          BONUS –заплатена куриерска услуга с бонус точки, от клиента;

-          ОС – обявена стойност (повишена отговорност на куриера до размера на обявената стойност с лимит 10 000 лв.);

-          (колич. на услугата) сумата на наложения платеж;

-          (време на изпл. на CD) датата на изплащане на наложения платеж;

-          (офис на изпл. на CD) офис на изплащане на наложения платеж, като, ако е записан офис, различен от Управление Русе, сумата е изплатена в брой.

         Извършен е анализ на базата данни в таблица KU-PODATEL. В резултат на същия е установено, че в таблица KU-PODATEL се съдържат 11 409 записа от № 1 до № 11 409. Всеки запис съдържа информация за извършените куриерски пратки. Като всеки номер на товарителница съответства на една извършена куриерска пратка.  От наличната информация в таблицата е установено, че записите по дата на подаване на пратките са за периода от 03.01.2014 г. до 31.08.2016 г. При филтриране на данните за получаване на данни само за изплатените наложени платежи е установено, че има 4 447 записа, като данните за изплатени наложени платежи са за периода от 03.01.2014 г. до 31.08.2016 г. (датата, към която е направена справката от куриерската фирма).

         При филтриране на записите при задаване за установяване на начина на изплащане на наложените платежи и използване на филтър FIND (офис_на_изпл_на_CD; Русе) е установено, че няма наложени платежи, за които в колона „офис на изплащане на наложения платеж“ е посочено Управление Русе, поради което е прието, че всички наложени платежи за изплатени в брой на ревизираното дружество „***“ ЕООД.

         При преглед на наличната информация от товарителниците за доставките от *** ООД е установено, че пратките са изпращани основно от гр. София и гр. Пловдив, където се намира магазинът и седалището на дружеството. От куриерската фирма са представени разписки за изплатените наложени платежи.

         Общата сума на изплатените наложени платежи за периода 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г. е в размер на 645 921.99 лв.

         След съпоставка и анализ на събраните документи е установено, че дружеството не е отразило на приход постъпили средства от търговия с дрехи, реализирана чрез *** ООД. В тази връзка органите по приходите за изготвили на стр.12 -13 от РД, таблица, в която по месеци са вписани получените суми от наложен платеж, данъчната основа на сумите от наложен платеж, данъчната основа на декларираните суми по СД по ЗДДС. Разликата между данъчната основа на получените суми от наложения платеж от *** ООД и данъчната основа на декларираните данни по СД по ЗДДС  е определена от органите по приходите като укрит приход от „***“ ЕООД.

         В резултат на гореизложеното е установено, че „***“ ЕООД не е осчетоводило по надлежния ред приходи  от извършени продажби на стоки, реализирани чрез куриерски услуги от *** ООД.

         Предвид факта, че са налице данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена счетоводна отчетност, съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и, когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване, ревизиращият екип е приел, че в конкретния случай са налице обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, които дават основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка, към определената от него данъчна основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК.

         На основание чл.124 ал.1 от с. к., на ЗЛ е връчено уведомление по чл.124 ал.1, в което е посочено, че данъчната основа за облагане с корпоративен данък и данък върху добавената стойност за ревизираните периоди ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. На лицето е връчено и ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл.124 ал.3 от ДОПК. Извършен е анализ на изброените в чл.122 ал.2 от ДОПК точки, а именно: - т.1., т.2., т.3., т.4., т.5., т.8., т.9., т.10., т.15 и т.16. В резултат на този извод, ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК.

         При определянето на данъчната основа по реда на чл.122 от ДОПК да взети предвид декларираните от „***“ ЕООД продажби, като към тях е прибавена стойността на укритите приходи, определени като разлика между данъчната основа на получените суми от наложения платеж от *** ООД и данъчната основа на декларираните данни по СД по ЗДДС.  

         Предвид гореизложеното, с обжалвания РА, органите по приходите са констатирали следното:

 

По ЗДДС: „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 20.07.2012 г.

Според гореописаната фактическа обстановка, от една страна, е установено, че общата сума на изплатените наложени платежи в полза на „***“ ЕООД за периода 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г. е в размер на 645 921.99 лв., а от друга, по обяснения на управителя на дружеството, продажбите от търговския обект и тези, осъществени в интернет-магазина се регистрират на единственото фискално устройство. Не се извършва разделение на оборота от двата начина на продажби. Данните от ЕКАП се отразяват в СД по ЗДДС за съответния период.

         В същото време, при съпоставка на декларираните от „***“ ЕООД продажби, отчетени по СД, възлизащи общо на 205 330.48 лв., в т. ч. ДО – 171 192.07 лв. и ДДС 34 238.41 лв., и сумата на получените по месеци наложени платежи от куриерска фирма *** ООД, възлизащи общо на 645 921.99 лв., в т. ч. ДО – 538 268.33 лв. и ДДС – 107 623.67 лв., са получени разлики между сумата на декларираните продажби и сумата на получените наложени платежи по извършени доставки за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г. Данните от извършената съпоставка са обобщени в таблица на стр. 12-13 от РД, която е описана и на стр.23-24 от РД. От същата е установено, че превишение на реализираните продажби по данни от изплатените наложени платежи от *** ООД спрямо продажбите, отчетени в СД по ЗДДС за съответните периоди, се наблюдава за целия проверяван период.

         Така според приходната администрация, реализацията на въпросните стоки представлява доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Същата е облагаема според чл.12 от ЗДДС и за тези сделки не е начислен дължимия ДДС. Така реализираните продажби не са отчетени по реда и изискванията на ЗДДС, тъй като не са документирани чрез издадени данъчни документи или касови бележки, а оттам, размерът на дължимия данък по ЗДДС не е включен при определяне резултата за съответния данъчен период.

         „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 20.07.2012 г., поради което като регистрирано по ЗДДС лице, според органите на данъчната администрация, лицето-жалбоподател е задължено да начисли косвен данък за доставката, по която то е изпълнител и, която е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и представлява доставка на стока. Данъчната основа на неотчетените доставки е определена от органа по приходите по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, като разликата между данъчните основи на получените суми от наложен платеж от куриерска фирма *** ООД и тези, декларирани по СД по ЗДДС. Същата е изчислена по периоди, предвид факта, че отчетният период по ЗДДС е календарния месец.

         Общо установените от ревизията неотчетени облагаеми доставки, за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г., са в размер на 367 076.26 лв., а неначисленият ДДС – 73 415.25 лв. Същият е вменен на лицето като задължение за внасяне, ведно с прилежащите лихви от 13 441.94 лв.

         Наред с това, в хода на ревизията е установено, че за периода от м.03.2015 г. до м.06.2016 г., „***“ ЕООД е декларирало по СД по ЗДДС, ДДС за внасяне общо в размер на 7 127.72 лв. Предвид факта, че към датата на издаване на РА, процесната сума не е внесена от дружеството, същата му е вменена като задължение, а за несвоевременното й внасяне, са начислени лихви общо в размер на 1 056.55 лв., които са дължими от „***“ ЕООД.

По ЗКПО:

Ревизията на „***“ ЕООД по ЗКПО обхваща данъчните периоди на 2014 г. и на 2015 г. за задълженията за корпоративен данък.

Органът по приходите е установил допълнително дължим корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 3 609.20 лв. и е начислил дължими лихви в размер на 796.96 лв. по години, както следва:

-          За 2014 г. – корпоративен данък за 2 875.40 лв. и лихви за 707.25 лв., в т. ч. лихви за просрочие за деклариран, но невнесен корпоративен данък за 62.93 лв. и лихви за допълнително начислен корпоративен данък за 644.32 лв.;

         - за 2015 г. – корпоративен данък за 733.80 лв.и лихви за 89.71 лв.

         В хода на ревизията, с цел изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД.

         При ревизията, от представените от лицето документи и от постъпилите от *** ООД данни и доказателства, е прието, че дружеството не е отразило на приход постъпили средства от търговия на дребно с облекла, реализирана чрез *** ООД. Констатирано е, че голяма част от приходите, реализирани чрез тази фирма, не са намерили отражение в счетоводните регистри на РЛ и търговецът не е отчел, както отчетната стойност на тези стоки, така и приходите от извършените продажби на облекла чрез куриерската фирма.

         Стойността на приетите за укрити приходи от „***“ ЕООД по години е, както следва:

-          За 2014 г. неотчетени приходи общо за 111 055.11 лв.;

-          За 2015 г. неотчетени приходи общо за 130 696.20 лв.

Ревизиращият екип е приел, че стоките са реализирани с надценка,

определена въз основа на декларираната от лицето отчетна стойност и приходи от продажби по години, както следва: - за 2014 г – 18.83% и за 2015 г. – 17.36%. Констатирано е, че отчетната стойност на неотчетените стоки по години е, както следва:

-          За 2014 г. са общо в размер на 93 457.13 лв.;

-          За 2015 г. са общо в размер на 109 986.71 лв.

В резултат на гореизложеното и предвид констатираното обстоятелство по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, органът по приходите е определил основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО, след анализ на обстоятелствата, визирани в чл.122 ал.2 от ДОПК.

         За 2014 г. с ревизията е определена данъчна основа за определяне на корпоративен данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК в размер на 31 562.09 лв. и дължим корпоративен данък /10%/ в размер на 3 156.21 лв. Начислен, но невнесен данък от ЗЛ 280.81 лв. допълнително установен с ревизията корпоративен данък за внасяне 2 875.40 лв.

         За 2015 г. с ревизията е определена данъчна основа за определяне на корпоративен данък по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК в размер на 7 338.00 лв. и дължим корпоративен данък /10%/ в размер на 733.80 лв.

         За да потвърди РА, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като  освен нормативната база, уреждаща този вид отношения, е посочил още, че са неоснователни претенциите на лицето, че са налице не само доставени, но и върнати пратки от клиенти, в т. ч. върнати суми, което не е взето предвид от ревизиращите органи. Посочено е също така, че от представената от *** ООД информация в табличен вид, се установява, че същата съдържа информация с инициали ACD – отпаднал наложен платеж за сметка на клиент, т.е. тези суми не участват в сумата от 645 921.99 лв., представляващ изплатени суми по наложен платеж. Посочено е също така, че жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на своите претенции, от които да е видно какъв е размерът на върнатите суми, както и през кой период е станало това.

          В съдебно заседание на 04.10.2018 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за изготвянето на която вещото лице е взело предвид всички приложени по делото и събрани по административната преписка писмени документи, както и и е извършило проверка в счетоводството на дружеството-жалбоподател.

Така експертът е потвърдил изцяло констатациите на ревизиращия екип относно наличието на стационарен и електронен магазин, наличието на един касов апарат, който отчита продажбите и от двата магазина. Констатирал е, че при продажба от електронния магазин, стоката се изпраща с издадена касова бележка по куриер до посочения от купувача адрес. Установено е, че в месечния отчет на фискалния апарат фигурират продажбите и от двата магазина; доставката е за сметка на купувача, както и куриерската услуга за евентуалната замяна с друг размер или модел и връщането на стоката. Експертът е установил също така, че всички продажби се заплащат в брой. Експертизата е констатирала, че за ревизирания период, в счетоводството на дружеството, не са налице сторнирани суми от оборота или за маркирани и анулирани продажби.

Експертизата е направила съпоставка на декларираните продажби за процесния период, изплатените наложени платежи на дружеството-жалбоподател от *** ООД с изпратената информация в НАП от фискалното устройство, посредством системата за дистанционна връзка. При извършената съпоставка на декларираните от „***“ ЕООД продажби с изплатен наложен платеж за процесния период от *** ООД по данни от РА, е получена разлика неотчетени приходи по РА в размер на 367 076.26 лв., а при съпоставка на декларираните от „***“ ЕООД продажби с изплатен наложен платеж за процесния период по данни от справка на *** ООД разликата на неотчетените приходи по справката е 366 490.43 лв.

Експертизата е установила, че продажбите за всеки от отчетните периоди се осчетоводяват на месечна база, като за първите седем месеца на ревизирания период, отчетността е извършвана на годишна база, като приходите от получени от  наложен платеж суми са определени на основание СД по ЗДДС. Констатирано е също така, че в счетоводството на дружеството не се осчетоводяват отделните продажби на стоки по клиенти, като се отразява сумарната величина на получените в брой наложени платежи за месец. Вещото лице сочи, че по тази причина, в счетоводството на жалбоподателя не са налице данни за извършените продажби по клиенти и не може да бъде даден отговор за наличие на неосчетоводени такива с индивидуализиране по време, стойност и брой. В този смисъл изводът на експерта е, че са налице неосчетоводени продажби, констатирани на база разликата в стойността на отчетените приходи от продажби и стойността на наложения платеж по данни от представената от *** ООД информация.

Що се отнася до начина на отразяване в счетоводството на върната стока от страна на купувача, вещото лице сочи, че стоката се връща на продавача в седем дневен срок от датата на продажбата, при запазена цялост на стоката, опаковката и етикета. Не е налице изрично изискване за връщане на стоката с касовата бележка, с която е извършена продажбата. Експертът сочи също така, че при върната стока без касова бележка за заплатена стойност на същата в брой, не е налице легална възможност за анулиране на продажбата и сторниране на прихода. Крайният извод на експерта е, че обстоятелство на рекламирани и върнати стоки, чиято стойност е възстановена на купувача, не са отразени /осчетоводени/ в счетоводството на дружеството-жалбоподател.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - 1 бр. CD с информация за „***“ ЕООД; писмо изх. № 5741/15.05.2018 г. от *** ООД, ведно с клиентска карта на фирмата-жалбоподател и CD-ROM с таблици във файлов форма за периода от 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г. за всички изпратени и получени наложени платежи от РЛ.

         При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Разрешаването на административноправния спор по същество, в случая, на първо място, налага да се съобразят разпоредбите на чл.122-124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии при особени случай. Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпо­редбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, съгласно т.4 - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; а според т.5 - документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

На следващо място, и относно наличието на предпоставките по чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, и с оглед направените възражения от жалбоподателя в тази насока, е необходимо да се отбележи още следното:

С оглед направения още в хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства, обективирана в Протокол № П-16001616116960-073-001/04.01.2017 г. (л.110), анализ на данни в електронен формат на „***“ ЕООД за контрол върху лица, извършващи търговска дейност в интернет, са установени несъответствия между получени суми от наложен платеж и декларирани приходи от продажби. При съпоставка на установените при проверката продажби, отчетени по справка-декларация и сумата на получените наложени платежи от куриерска фирма *** ООД са получени като резултат разлики между сумата на декларираните продажби и получени наложени платежи по извършени доставки за периода 01.01.2014 г. – 31.08.2016 г. в общ размер 432 623.65 лв. Данните са подробно описани в табличен вид в ПУФО на л.116-гръб от делото. В  хода на ревизионното производство констатации, ор­ганите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2, т.4 и т.5 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити /в смисъл на неотчетени/ приходи, реализирани от стопанската дейност на ревизираното лице „***” ЕООД за процесните отчетни периоди в съот­ветните размери; липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред; документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване.

В тази насока данните, съдържащи се в приобщените в хода на ревизион­ното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т.ч и данните относно свалените /снетите/ ин­формационни файлове от база данни, както от програмния счетоводен продукт „***“ в проверения тър­говски обект – стационарен и интернет-магазин, така и от програмния продукт ACL, предоставен от „*** ***“ ООД, според съда, налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди на 01.01.2014 г. – 31.08.2016 г. жал­боподателят „***” ЕООД е реализирал приходи от продажби в посочените обекти, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за прихо­ди и разходи и Справки – декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, съгласно определения в съответните нор­мативни актове ред.

Установява се по безпротиворечив начин от приобщените в хода на реви­зионното производство писмени доказателства, в т.ч и протокола, обективира­щ действията на органите по приходите по сваляне /снемане/ на информационни файлове от база данни на програмния продукт – протокол от 11.09.2017 г. (л.29), както в проверения търговки обект, така и със­тавени по установения ред и форма, съгласно чл.50 от ДОПК и чл.54 ал.4 от ДОПК, че жалбоподателят е реализирал приходи от продажби на стоки в търгов­ския си обект  - стационарен магазин, находящ се в ***и интернет-магазин, които не са наме­рили съответното счетоводно отражение в Отчетите за приходи и разходи и в Справки - декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, нито в отчетите на наличните в обекта фис­кални устройства, както и не са представени съответните документи.

Както е констатирано от органите по приходите, при проверката в търговския обект, обективирана в съставения протокол, в случая е устано­вено следното: - от наличните данни за отчетени от фискалното устройство продажби посредством системата за дистанционна връзка на касовите апарати със сървърите на НАП, където „Общ_дневен_оборот_“ на извършените продажби е установено, че са отчетени приходи по години, както следва: - 2014 – 107 229.50 лв.; 2014 – 69 946.00 лв. и 2016 – 29 718.00 лв. По данни от информационния масив на НАП е установено, че дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2014 и 2015 г., като е посочило данъчна загуба за 2014 г. в размер на 21 993.88 лв. и 0.00 лв. годишен корпоративен данък, а за 2015 г. е деклариран приход в размер на 2  808.81 лв. и годишен корпоративен данък за внасяне – 280.81 лв.

Извършен е и анализ на базата данни в таблица KU-PODATEL, предоставена от *** ООД, посочи се по-горе, при което е установено, че се съдържат 11 409 записа от № 1 до № 11 409, като всеки запис съдържа информация за извършените куриерски пратки. Посочи се също така, че при филтриране на данните за получаване на данни само за изплатените наложени платежи е установено, че има 4 447 записа, като данните за изплатените наложени платежи са за периода от 03.01.2014 г. до 31.08.2016 г.    

Действията на органите по приходите в об­съжданата насока, обективирани в съответно съставе­ни протоколи, са имали за цел да установят всички продажби в търговските обекти на ревизираното дру­жество – стационарен и интернет-магазин, като в случая контролът е насочен към онлайн продажбите, в частност тези, които не са били насочвани към съответното фискално устрой­ство, и съответно не са наме­рили отражение в отчетите от фискалните устрой­ства и в Справки – дек­ларации по ЗДДС за съответ­ните ревизирани периоди.

Все в обсъжданата насока, следва да се посочи и това, че констатациите на органите по приходите в обсъжданата насока са обосновани с годни доказателст­вени средства – протокол, съставен при условията и реда на чл.50 от ДОПК, обективиращ действията на органите по приходите по сваляне /снемане/ на дан­ни от информационните файлове на програмния продукт “ACL“, предоставен от *** ООД, както и от счетоводния продукт „***“ на жалбоподателя в проверения търговски обект, от длъжностни лица в кръга на правомощията им, по установения ред и форма. Безспорно се установява, че CD-ROM с информация е предоставен от „*** ***“ ООД във връзка с изпратено до задълженото лице ИПДПОЗЛ № П-29002916143170-040-001/16.08.2016 г., като данните са копирани от оправомощени за целта длъжностни лица, и протоколът е надлежно подписан от тях, като към него е приложен и електронният носител, съдържащ информацията, свалена от базата данни на програмния продукт. Отделно от това, съдът констатира липса заявени възражения в тази насока. В случая, протоколите за извършена проверка на органите по приходите в проверявания търговски обект са офи­циални документи, съставе­ни по установения ред и форма от органите по прихо­дите в кръга на правомощия­та им, измежду които е бил и служител от отдел „Ин­формационни системи“ в ТД на НАП, притежаващ необходимата квалификация във връзка с информацион­ните технологии и системи, възражения по която ком­петентност не е заявено и в хода на процеса, както и началник сектор „Деловодство и архив“ при ТД на НАП – Пловдив, и които протоколи, доколкото не са ос­порени и опровергани по съ­ответния ред, съставляват пълно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и об­стоятелства, съгласно чл.50 ал.1 от ДОПК.

В случая, събраните при проверките данни от технически носители, съдър­жащи се в програмния продукт, наличен в компютъра, намиращ се, както в търговския обект, където ревизираното лице упражнява дейността си – интернет-магазин и стационарен магазин в ***, така и в предоставения от *** ООД CD-ROM, се обхващат от хипотезата на чл.54 от ДОПК. В случая, без всякакво съмнение се касае за данни, получени на технически носители по електронен път по установения нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект, съгласно чл.54 ал.5 от ДОПК, които като такива, съставляват годно доказателствено средство. В тази на­сока е необходимо да се посочи още, че в разпоредбите на ДОПК се съдържат специални правила относно доказателствената стойност на данните от техничес­ки и електронни носители на информация и компютърни данни за ревизираните субекти или техни съконтрагенти, които в случая са спазени, поради което и със­тавеният протокол и получените данни от технически и електронни носители на информация, съставляват годни доказателствени средства, обосноваващи конс­татациите в процесния ревизионен акт.

Между впрочем, оплаквания на жалбоподателя в този смисъл липсват. В обсъжданата насока в случая следва да се посочи още и това, че проверката в процесния търговски обект на ревизираното дружество е извършена при всички случаи в присъствие на представляващ оспорващия, който е запознат на място с всяко едно процесуално действие на проверяващите органи, като при приключване на съответната проверка му е бил връчен екземпляр от съответния протокол с приложенията, в т. ч. и форматирания диск, съдържащ ин­формацията от базата данни на програмния продукт „ACL“, и който протокол, макар и неподписан от ревизираното лицето, не е оспорен. Тези данни са несъмнени и са обек­тивирани, като фактически констатации в протокола от извършена провер­ка в тър­говския обект на ревизираното дружество, които и доколкото не са оспорени и оп­ровергани по надлежния ред, съставляват пълно доказателство за извърше­ните от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелст­ва.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно и законосъобразно органите по приходите са провели ревизионното производство по особения ред на чл.122 от ДОПК.

Прави впечатление, че от страна на жалбоподателя не са направени възражения, че има пропуски в механизма на работа на програмата, не са посочени никакви спецификации и особености на тази програма; че не е изяснена функционалността на същата, за да може програмният продукт на приходната администрация за извличане и анализ на процесната информация да може да предостави коректни резултати, поради което съдът приема данните, изнесени в РД за точни и коректни. Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ, в изследваните таблици е извършена съпоставка на данните по отчет и по РА, както и по отчет и данни от *** ООД при които безспорно е установена разлика на неотчетените приходи и в двата варианта, както се посочи по-горе. Експертът е пояснил, че в счетоводството не се осчетоводяват отделните продажби на стоки по клиенти, а се отразява сумарната величина на получените в брой наложени платежи за съответния месец, поради което не може да се даде информация за наличие на неосчетоводени такива с индивидуализиране по време, стойност и брой.  Крайният извод на вещото лице в тази насока, каза се, е наличие на неосчетоводени продажби. Отделно от това е констатирано, че в счетоводството на дружеството жалбоподател не са отразени рекламирани и върнати стоки,у чиято стойност е възстановена на купувача. Т.е. безспорно се установява, че счетоводството на „***“ ЕООД е нередовно водено.

Тук е необходимо да се отбележи и факта, че въпросният софтуер не е фискално устройство по смисъла на Наредба № Н-18, но същият софтуер безспорно е използван в дей­ността на дружеството-куриер, именно в връзка с осъществяване продажбите от „***“ ЕООД, тъй като такова е естеството на работа на куриерската служба. Отделно от това, съдът намира, че следва да се изключи всякаква възможност за манипулация на данните от страна на куриерската служба, тъй като е ноторно известно, че всяка една пратка може да се проследи във всеки един момент в интернет по нейното местонахождение. Достатъчно е в тази връзка да се цитира изложеното от обясненията на *** ООД вх. № 26-Е-13433/09.11.2016 г. (л.160), които са изключително подробни по отношение на цялата информация за всяка една пратка, и изключват всякаква възможности за пропуски или допълване на информация. Несъответствие в записите е безспорно, като от страна на жалбоподателя не са представени никакви доказателства и писмени обяснения относно липсата на по-голямата част от тях.

В този смисъл и базата данни на програмен продукт „ACL“, притежаван от куриерската служба, в същ­ността си ка­сае именно “транзакциите” по повод извършени продажби в обекти на нейни клиенти, в частност – в интернет-магазин на „***“, за управле­нието на осъществяваната търговска дейност от *** ООД.

В този смисъл, правилно и законосъобразно, органите по приходите за ус­тановяване на обема от реализираните продажби в проверявания обект са изхо­дили именно от данните, съхраните в базата данни на същия този програмен про­дукт – „ACL“ чрез извършената съпоставка със счетоводния програмен продукт на дружеството-жалбоподател – „***“.

Горните констатации не се променят и от представените разяснения от управителя на „***“ ЕООД с вх. № 31169/20.12.2016 г., че базата данни на информационната система за управление на дейността се съхранява на собствен компютър, находящ се в офиса на фирмата на адреса на управление, още повече, че продажбите се отчитат на един касов апарат, както и, че не се извършва разделение на оборота от двата начина на продажби, поради което не може да се представи справка по месеци за всеки поотделно. В подкрепа на горното е и заключението на вещото лице по ССчЕ.

При констатираните от органите по прихо­дите налични данни за извършени продажби по таблица KU-PODATEL за периода от 03.01.2014 г. до 31.08.2016 г. за записи от номера от № 1 до № 11 409, информация за филтрирани данни само за наложените платежи 4 447 записа за същия период, и на база анализ, при който е извършена съпоставка между декларираните от „***“ ЕООД продажби от интернет-магазин, находящ се в гр. София по месеци за периода на анализа, и тези, установени на база на извършен анализ от базата данни в ПП „***“, използван за счетоводно отчитане на продажбите в обекта, каза се, е установено, че декларираните онлайн продажби от ревизираното дружество за период от 01.01.2014 г. до 31.08.2016  г. са в много по-малък размер от установените в хода на извършената проверка и анализ. 

От друга страна, обаче, категорични са експертните изводи на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експерти­за, че липсва част от информацията, обстоятелство потвърдено и от писмените обяснения на управителя на дружеството-жалбоподател. Така от команда: TOTAL FIELDS колч_на_усл_ таблица: KU_PODATEL са извлечени записи, съдържащи информация за получените парични средства в резултат на извършени онлайн продажби чрез куриерската служба и същите са установени като брой продажби на обща стойност 645 921.99 лв. за период от 01.01.2014 г. до 31.08.2016 г. включително /табл. на стр.11 от РД/ (л.115). При съпоставката обаче на данните от отчета за приходите и разходите и оборотната ведомост за разглежданите периоди, и като са взети предвид нетните приходи от продажби и балансовата стойност на продадените активи са установени следните декларирани приходи и разходи за съответните години и съотношенията между тях, както следва:

-          За 2014 г. – декларирани приходи от стоки 88 139.89 лв., отчетна

стойност на продадените стоки 74 175.78 лв. при 18.83% надценка;

-          За 2015 г. декларирани приходи 58 287.83 лв., отчетна стойност на

продадените стоки 49 667.24 лв. при надценка 17.36%

Посоченото съотношение е послужило на приходната администрация за установяване на разходите, които съответстват на установените при ревизията недекларирани приходи, при което са установени недекларирани (укрити) приходи без ДДС за 2014 г. -  в размер на 111 055.11 лв., а за 2015 г. – 130 697.21 лв.

Предвид факта, че тази информация е установена от програмния продукт „ACL“ на *** ООД, а такава липсва в счетоводния продукт „***“ и в ИС на дружеството-жалбоподател, правилно органите по приходите са приели, че е налице и обстоятелството по чл.122 ал.1 т.8 от ДОПК - когато ревизираното или проверяваното лице не осигури достъп до подлежащ на контрол обект или до счетоводни и/или търговски данни от значение за производството, съхранявани на електронен носител, при което ревизията може да се проведе по особения ред, тъй като съгласно чл.38 ал.1 т.4 от ДОПК, счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове: за всички останали носители - 5 години (напр. CD).

Тези данни, на първо място, кореспондират с възприетото в РД, а и отделно от това безспорно касаят именно процесните данъчни периоди.

В таблица KU_PODATEL, каза се, се посочват подробни данни за куриерските услуги: - за подател; - за получател; - за услугата; за платеца; - за пощенските поръчки: - за подател; за получател; за платеца, като подробните данни се посочиха по-горе в настоящото изложение, като е пояснен начинът на изплащане на наложен платеж от същата таблица от колона „офис на изплащане“.

В таблица KU_PODATEL, каза се, се съхранява информация за извършените куриерски пратки по дати на подаването им и именно при филтриран анализ на записите е установено, че липсват записи на голяма част от продажбите при дружеството-жалбоподател. Същевременно, от куриерската служба са представени разписки за изплатени наложени платежи.

Отделно от това, установената на база данните от ПП ”ACL” на *** ООД стойност на продажбите, които не са били отчетени по наложените платежи, надвишава в пъти отчетения по съответния за това ред оборот от про­дажбите, осъществени в съответния обект – интернет-магазин. Безспорно е установено също така от ССчЕ, че в счетоводството на дружеството не са отразени рекламираните и върнати стоки,  поради което и съдът намира изводите на приходната администрация за правилни и законосъобразни.

Несъстоятелно е възражението, че РЛ, съобразно договорените срокове е получило плащане по банков път и/или с наложен платеж, но и след направено искане от клиентите за връщане на стоката е възстановило и получената сума. Очевидно, последно цитираното обстоятелство не е отразявано в счетоводните регистри, поради което и ревизиращият екип е анализирал само и единствено получените суми, но не и възстановените. Каза се, ССчЕ безспорно установи в случая може да се приеме, че липсва информация в тази насока, поради което и същата не би могла да бъде изследвана.  

Действително, справките от процес­ните таблици в ПП “ACL” не съставляват счетоводен документ, но в съ­щите се съдържат подробни данни за продадени стоки по доставки и продажни цени, полу­чени плащания и т.н., поради което от съдържанието им обосновано могат да се направят изво­ди, че са на­лице укрити приходи, върху които не са на­числени съот­ветния пряк и косвен данък. При това положение е вън от всякакво съмнение, че данните в таблица KU_PODATEL, предоставена от *** ООД, включително и липсващите записи, сочат по­лучени от клиенти на интернет-магазина на „***“ ЕООД плащания срещу продаде­ни стоки за ревизирания период. Оттук следва, че са осъществени об­лагаеми дос­тавки, нев­ключени в отчета за приходите и разходите към подадените ГДД и ме­сечните справки-декларации по ЗДДС.

Следователно, правният извод, който се налага е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, което предопре­деля определяне на основата за облагане с процесните преки и косвени да­нъци по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК. Именно, наличието на несъмнени данни за реализирани приходи от продажби в търговския обект, стопанисван от жалбопода­теля – стационарен и интернет-магазин в гр. София през процесните ревизирани периоди: 01.01.2014 – 31.08.2016 г., установени по надлежния ред в хода на проведеното ревизионно производство, които не са отчетени в Отчета за приходи и разходи, в подадените Годишни данъчни декларации за облагане по ЗКПО и Справки – дек­ларации по ЗДДС, и за тях не са начислени следващите се преки и косвени данъ­ци, както липсата на счетоводна документация и нарушеното правило за съхранение на същата, е наложило необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във все­ки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съ­ответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в нормата на чл.122 ал.1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоя­телства /критерии/, които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се до­ближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нор­мално развитие на правоотношението.Това разбира се, в никакъв случай не озна­чава, че следва да бъдат напълно игнорирани и основните принципи на обла­гане, възведени в съответния материален закон.

В конкретният казус, се констатира, че органите на приходната администра­ция са съобразили основните правила за облагане по ЗДДС и при нали­чието на предпоставките, предвидени в нормата на чл.122 ал.1 т.2, т.4., т.5 и т.8 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл.122 ал.2 т.1-16 от ДОПК, и по този начин са определили основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от казаните отчетни периоди.

Каза се, че съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК данъчната ос­нова, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпател­но в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК, като органът по приходите следва да ана­лизира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал.2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за обла­гане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкрет­ния ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили именно това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2, и са опреде­лили данъчната основа по възможно най-достоверния начин спрямо ревизира­ния су­бект, съобразявайки относимите  критерий, съгласно т.1 - т.16  по отноше­ние на конкретния ревизиран субект. Механизмът за определяне на облагаемата основа, от страна на ревизи­ращите органи, е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които са способствали за определяне на облагаемата основа по начин, до­ближаващ се в максимална степен до обективно осъществения фактически със­тав. В случая подходът, възприет от ревизиращите органи при определяне на об­лагаемата основа, несъмнено е максимално обективен и способства за форми­ране на облагаемата основа по чл.122 ал.2 от ДОПК по възможно най- достовер­ният начин спрямо ревизирания субект.

Неминуемо, така определената облагаема основа по реда на чл.122 ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения да­нъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на за­дълженото лице, независимо, че в разпоредбата на чл.122 ал.2 от ДОПК са рег­ламентирани критериите за определяне на облагаемата основа, като по този на­чин, различието се свежда до минимум. Задълженото лице обаче разполага с про­цесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопреде­ля с оглед правилото на чл.154 чл.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с §2 от ДР на ДОПК. В спорното съдебно производство, двете страни – данъч­ният субект и административният орган са равнопоставени и имат еднакви възмож­ности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с по­мощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица стра­ната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.

В случая без всякакво съмнение е приложимо и правилото, възведено в чл.124 ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на реви­зионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия ко­декс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на против­ното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено от събра­ните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказа­телствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъоб­разността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл.122 от ДОПК, като придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдър­жащите се в ревизионния акт фактически констатации, когато те са надлежно обосновани със събраните в хода на ревизията доказателства.          

Или съгласно презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по прави­лата на чл.122 от ДОПК, данъчният субект е този, който е следвало да обори същите в хода на процеса.

Съобразно изложеното по-горе, следва да се приеме, че данните от приоб­щените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, в т.ч и дан­ните относно свалените /снетите/ информационни файлове от базата данни на програмния продукт „ACL“ на куриерската служба, както и информацията от ИС и счетоводния ПП „***“ на „***“ ЕООД, налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди на 2014, 2015 и 2016 г. жалбоподателят е реали­зирал приходи от продажби в посочения обект, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за приходи и разходи, и в подадените Годишни данъчни декларации по ЗКПО и Справки - декларации по ЗДДС за съответните от­четни периоди, нито дори в отчетите на наличното в обекта фискално устрой­ство.          

Каквито и да е доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е опровергало истинността на фактическите констатации, посредством ангажираните от него доказателства, включително и посредством експертното заключение на приетата по делото ССчЕ. Дори напротив, в случая констатациите на вещите лица са в унисон с установените фактически констатации в ревизионния акт и ко­респондират напълно с тях.

Следва в случая да се посочи и това, че по отношение на останалите факти, които са от значение за формиране на облагаемия оборот, съответно оп­ре­деляне на данъчната основа за облагане по чл.122 ал.2 от ДОПК, спор не се формира между страните. Няма причина при това положение да не се приеме, че тези факти са точно установени от органите на приходната администрация. С ог­лед точното определяне на конкретния размер на данъчните основи за облага­не за обсъжданите периоди и съответното изчисление на размера на дължимите преки и косвени данъци, следва да се приеме, че в тази насока от страна на ре­визиращите органи също не са допуснати нарушения на закона. Конкретният раз­мер на облгаемия оборот, облагаемата основа и дължимите данъци, и съответно прилежащите лихви за забава, са определени в ревизионния акт, и срещу тези из­числения в тази част на РА, няма конкретно заявени възражения. Не са налице  доказателства, кои­то да подлагат на съмнение така възприетите изводи на ревизиращите органи.

В заключение, и с оглед коментирания по-горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не ангажира в настоящото производство не­обходимата пълнота от доказателства, с които успешно да опровергае, посред­ством проведено пълно насрещно доказване нормативно установената материал­на доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК.

Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по  безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснованият и логичен извод за на­личие на неотчетени приходи от продажби от страна на ревизираното дружество, при което законосъобразно органите по приходите са определили облагаемата основа по реда на чл.122 от ДОПК, и съответно са начислили следващите се от това преки и косвени данъци.

Крайният извод, който се налага, че правилно и законосъобразно е начислен допълнителен ДДС.

Що се отнася до задължението и за лихви в размер на 1 056.55 лв., определени с РА, съдът намира за установено следното от правна страна: 

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че за данъчни период м.03.2015 г. и м.06.2016 г.  дружеството е декларирало резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 7 127.72 лв., който данък не е внесен своевременно. Същият не е внесен и към момента на издаване на РА.

С оглед установеното, правилно и законосъобразно органът по приходите за невнесения данък в срок е определил задължения на дружеството за лихви в общ размер 1 056.55 лв.

Съгласно чл.110 ал.2 от ДОПК ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Тълкуването на цитираната разпоредба води до извод, че по време на извършване на ревизията органите по приходите установяват всички неизпълнени изискуеми публични задължения на дадено лице от съответния вид и за определения срок в зависимост от обхвата на проверката. Нормата не създава ограничение с ревизия да се установяват само недекларирани публични задължения. Спорните в случая задължения са за ДДС за данъчни период м.03.2015 г. и м.06.2016 г., т.е. те попадат в обхвата на възложената ревизия. Изцяло в синхрон с разпоредбите на ДОПК и правомощията на органите по приходите при извършване на ревизия, да установят размера на непогасено задължение по СД и поради невнасянето му в срок, да определят и размера на дължимата лихва. Установените задължения са дължими. Същите не са платени, съгласно представената справка за задълженията. От жалбоподателя не са представени доказателства, че сумите са платени, а и не са налице такива твърдения.

Възражения в тази насока не се излагат от страна на жалбоподател, поради което РА и в тази част е правилен и законосъобразен, и следва да бъде потвърден.

Въз основа на констатираните при ревизията укрити приходи от продажби на стоки – дрехи от интернет магазин, ревизионният екип е определил данъчна основа за облагане с корпоративен данък на „***“ ЕООД за всеки от ревизираните данъчни периоди, тъй като голяма част от приходите, реализирани чрез *** ООД, не са намерили отражение в счетоводните регистри на РЛ и търговецът не е отчел както отчетната стойност на тези стоки, така и приходите от извършените продажби чрез куриерската служба. Така,  размерът на неотчетените приходи за 2014 г. е общо в размер на 111 055.11 лв., а за 2015 г. – общо в размер 130 697.20 лв. При посочените по-горе проценти на надценка за всяка година, ревизиращият екип е установил и размерът на отчетната стойност на неотчетените стоки, съответно за: 2014 г. – 93 457.13 лв., а за 2015 г. – 109 986.71 лв. След определяне размера на укритите обороти по реда на чл.122 ал.2 във връзка с ал.1 ДОПК и приспадане на съответстващите им разходи, данъчната ставка по чл.20 от ЗКПО е приложена към определената по години данъчна основа, която е разликата между  продажната цена с надценка /за 2014 г. – 18.81% и за 2015 г. – 17.36%/ и отчетната стойност на стоките, като са взети данните за нетните приходи от продажби и балансовата стойност на продадените активи, посредством който е установено недекларирането на печалба от 31 562.09 лв. за 2014 г., а за 2015 година – на 7 338.00 лв. С оглед установените неотчетени печалби са определени задължения за корпоративен данък за 2014 и 2015 година, съответно в размер на 2 875.40 лв. и 733.80 лв. Върху определения корпоративен данък е начислена и съответна лихва, съгласно чл.1 от ЗЛДТДПДВ. Наред с това, за данъчен период 2014 г., от лицето е начислен данък в размер на 280.81 лв., който не е внесен, и за него в случая също се дължат лихви.

Поради изложеното, жалбата на „***“ ЕООД срещу РА следва да бъде отхвърлена като неоснователна и в частта по ЗКПО.

От изложеното следва, че жалбата срещу оспорения ревизионен акт е изцяло неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответника и същите се констатираха в размер на 3 306.71 (три хиляди триста и шест и 0.71) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от Нaредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

         Водим от горното, Административен съд – Пловдив, Х състав,

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД, с ЕИК  ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***,  против Ревизионен акт № Р-16001617000499-091-001 от 14.06.2017 г., издаден от *** – началник сектор, възложил ревизията, и *** - главен  инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 524 от 05.09.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив, в частта за допълнително начислен ДДС в размер на 73 415.25 лв., с прилежащите лихви в размер на 13 441.94 лв., начислени лихви по ЗДДС за несвоевременно внасяне на ДДС по СД по ЗДДС общо в размер на 1 056.55 лв., както и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 2 875.40 лв. и лихви 644.32 лв. и за 2015 г. в размер на 733.80 лв.  и лихви 89.71 лв.

         ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК по Булстат ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***, да заплати на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 3 306.71 (три хиляди триста и шест и 0.71) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                              

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: