Р Е
Ш Е Н
И Е260095/24.2.2021г.
гр. ЯМБОЛ.24.02.2021..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........28.01.2021г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М….....................................……...........и в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА…………….....…...гр.дело N .2593... по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното.....................................................................
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Дискрет“ ЕООД , като желае да се
осъди „ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ“ ООД да им заплати сумата от 2854,07 лева,
представляваща неизплатена продажна цена съгласно фактури № *** год. на стойност
2000,02 лева и фактура № *** год. на стойност 854,05 лева, ведно със законната
лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба се твърди, че ищецът е продал на
ответника 4 броя дивани на обща стойност с ДДС – 2000,02 лева, за което била
издадена фактура № *** год., както и един брой диван и 12 броя калъфи за
възглавници на обща стойност 854,05 лева с ДДС, за което била издадена фактура
№ *** год. Стоките били доставени на ответника със стокова разписка съответно
на 20.07.2020 год. и 10.08.2020 год.
Към момента на подаване на исковата молба дължимите
суми не били изплатени, с което ищецът обоснова правния си интерес от
предявяване на иска.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, в който посочва че иска е допустим. Излага твърдения, че
е забавил плащането на цената по фактурите, т.к. стоките били предадени с
дефекти, но на 05.11.2020г. е заплатил по сметка на ищеца цялата цена по двете
фактури, ведно с лихвите, с което признава иска, но предвид извършеното плащане
искът се явява неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема следното от правна и фактическа страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Страните не спорят относно съществуващото задължение
на ответника по заплащане на доставени стоки по представените от ищеца фактури.
Не се спори, че с платежно нареждане от 05.11.2020г. ответника е заплатил
сумите по двете фактури в размер на 2875лв., ведно с лихвите. Поради това предявеният иск следва да се отхвърли,
т.к. претенцията по него е удовлетворена в хода на производството.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и,
ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от противното,
когато ответникът признава иска, но с поведението си е дал повод за завеждане
на делото, той следва да понесе направените от ищеца деловодни разноски.
Нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК намира пряко приложение при разрешаване на спора
по делото по същество. По аналогия тази разпоредба следва да намери приложение
и ответникът носи отговорност за разноски при отхвърляне на иска, ако след
предявяването на иска настъпят нови, независещи от ищеца факти и обстоятелства,
с които неговото право се погасява и отпада качеството му на кредитор, ако
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
С
неплащане на задължението си към кредитора-ищец и изпадане в забава, длъжника-ответник
е станал причина за предприемане на действия по събиране на вземането, каквото
се явява подаването на настоящият иск, и
по арг. от чл.72,ал.2 от ГПК ответникът дължи на ищеца сторените от него
разноски в настоящото производство. Съгласно представения списък ищецът е направил разноски в размер на 114,16лв.
– платена държавна такса и 430лв. – адв. възнаграждение. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение по чл.78,ал.5 от ГПК. Съобразно минималните размери установени в чл.7, ал.2,т.2 от Наредба №1 от
09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в
действащата им към момента редакция, за предявеният иск минималното
възнаграждение е 429,78лв. С оглед на това възражението за прекомерност на
заплатеното адв.възнаграждение е неоснователно, т.к същото е определено на
границата на минимума, като се има предвид,и че по делото са извършени и
действия по обезпечаване на иска.
Воден от гореизложеното, ЯРС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
„ДИСКРЕТ“ ЕООД със седалище: гр.Я.,, адрес на управление: ул.*** представлявано
от*** Т. С. Г., с ЕИК *** със съден адрес: гр.Я., ул.***-адв.В. К. от АК-Я. иск
по чл.327, ал.1 от ТЗ вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД против „ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ“ ООД със седалище: гр.Б. и адрес на
управление-ж.к.***, представлявано от ***Д. К. Г. и К. И. Г. със съдебен адрес:
***, партерен етаж, ***- Адв.И. Т. от АК-Б. за сумата от 2854.07лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ПЕРФЕКТ КОНСУЛТ“ ООД да заплати на „ДИСКРЕТ“ ЕООД направените
по делото разноски в размер на 114,16лв.
– платена държавна такса и 430лв. – адв. възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: