Р
Е Ш Е
Н И Е № 50
гр.Кюстендил, 01.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, наказателно отделение ,
в откритото заседание
на деветнадесети май
през две хиляди и двадесета година,
в състав
Председател:ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря Любка Николова
като разгледа
докладваното от съдия Братанова НЧХД
№ 83
по описа за 2020 г. на
КнОС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част III, глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда
№4 на Дупнишкия районен съд от
15.01.2020 г. по НЧХД № 1214/2018 г. на същия съд подсъдимата Д.К.П. е призната за виновна в това, че
на 21.07.2018 г.
около 13:30 часа в гр. Дупница, в двора на ул. *** № *** е причинила на М.Г. *** разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК, с което е извършила престъпление по чл.130, ал.1 от НК. На осн. чл.78а от НК същата е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 000 лева. Със същата присъда подс.П. е осъдена да заплати на М.П. сумата 1 500 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди в резултат на нанесената й лека телесна повреда, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 21.07.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
пълния претендиран размер от 2 500 лева искът е отхвърлен като неоснователен. Подсъдимата е осъдена да заплати и разноските
по делото на частния тъжител и следуемата се държавна такса в размер на 60
лева.
Присъдата се обжалва от адв. Й.Б.- защитник
на Д.К.П.. Във въззивната жалба се инвокират съображения за допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че доказателствения
материал по делото е обсъден превратно и че присъдата страда от липса на
мотиви. Иска се същата да бъде отменена и да се постанови нова, оправдателна
присъда, респ. отхвърляне на гражданския иск. Предявено е алтернативно искане
за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Повереникът на тъжителката-
адв. Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на подс. Н..
Изтъкват се доводи за обоснованост и законосъобразност на присъдата.
Пред въззивния съд адв.Б.
поддържа въззивната си жалба и пледира за оправдаване на подсъдимата.
Подсъдимата Д.К.П. твърди, че е невинна и
иска постановяване на оправдателна присъда.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на събрания фактически и доказателствен материал, след
неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност и като съобрази
релевираните в жалбите оплаквания,
доводите и възраженията на страните, счита, че въззивните жалби на подсъдимите
са неоснователни, а постановената присъда е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена. Съображенията за това са следните:
За да признае подсъдимата Д.К.П. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 130,
ал.1 НК, в мотивите на атакуваната присъда първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя и от
въззивния съд:
Въззиваемата страна живее в
гр.Дупница, ж.к.”***”. Родната й къща се
намира в същия град, на ул.”***”№***, където живее майка й- св.С.. Съседният имот се обитавала от подс. П., като между страните имало стари
спорове по повод оградата между двата имота.
На 21.07.2018г. П.
отишла в дома на майка си по обяд. Към 13, 30 ч. отишла
да оправи телената мрежа, която била паднала поради
наличието на хвърлени дърва. Тя се навела, като в
това време подс.
П. се развикала, приближила се към нея и
я ударила с дървен кол в областта на гърба вляво. Докато П. се
изправяла, подс. П. я ударила с дървения прът по левия крак, долу ниско. Тъжителката успяла да се изправи и изтръгнала дървения прът от ръцете на
подсъдимата. Независимо от това, последната започнала да драска
П. по лицето, шията
и гърдите. Скъсала златния й ланец, който П.
носела на шията си, и го хвърлила в двора. П. се опитала да прикрие лицето си, но подс. П. продължила
да я дърпа и удря в областта на ръцете, като едновременно с
това отправяла обиди по неин и на семейството й адрес.
Свидетел на случващото се била майката на
тъжителката- св. С., която се намирала на терасата на къщата. Същата
се изплашила силно от станалото и се развикала, като
заявила, че ще се обади на телефон 112. Тогава подс. П. се
прибрала в дома си, а тъжителката се обадила по мобилния си телефон
на съпруга си, който дошъл на място и виждайки в какво
състояние е съпругата му, я закарал в Бърза помощ на МБАЛ „Св
Иван Рилски” ЕООД. Там била прегледана
от дежурен хирург д-р
Н., който й предписал лечение
и издал медицинско свидетелство №1049/
21.07.2018г. В него като обективни находки фигурират множество
травматични охлузвания, както и
такива по мишниците двустранно, травматичен
хематом в областта на ляво рамо, охлузвания
на лява подбедрица, стъпало и по
предната гръдна стена. Те отговарят на давността,
съобщена от пострадалата- 21.07.2018 г.
От назначената по делото СМЕ,
изготвена от в.л. д-р П., се установява,
че М.П. е
получила гореописаните травматични увреждания. Същите могат
да бъдат получени вследствие на удар с твърд тъп предмет или
падане върху такъв за хематома в областта на ляво рамо. Охлузванията
се причиняват при тангенциалното действие на предмети с неравна повърхност, при удари с такива и/
или падане върху такива. Биха
могли да бъдат получени при описаните обстоятелства-
а именно-удар с дървен прът, драскане
с ръце и евентуално съприкосновение с неравна повърхност на земята. Възстановяването ще бъде пълно за период от
15-20 дни, през който лицето би търпяло болки и
страдания с постоянно затихващ интензитет, без
налични функционални нарушения. При направения на
01.04.2019г. преглед от вещото лице не се
установяват остатъчни явления от причинените травматични изменения по ръцете и
тялото.
За
да стигне до описаната фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал
всички доказателства, необходими за правилно решаване на делото. Направил е
анализ на събрания по делото доказателствен материал, като е обмислил
доказателствата както поотделно, така и в съвкупност. Провел е пълен и подробен
разпит на св. С., В., С., М. К., К., изискал е полицейските преписки във
връзка с отношенията между страните, изискал е справка от тел.112, приел е СМЕ.
Изводите на съда
са изградени въз основа на показанията
на посочените свидетели, като същите са приети като обективни, логични и безпротиворечиви. ДнРС е изложил
причините, поради които приема показанията на посочените свидетели за
достоверни, както и защо не е дал вяра на показанията на св. Петков и Рангелова, към които настоящата
инстанция също се присъединява. Следва изрично да се подчертае, че първият
свидетел е син на подсъдимата и не е присъствал на случката, респ. не е пряк
очевидец, а втората свидетелка също не е присъствала на конфликта, а предава
възприятия относно поведението на подсъдимата след случката, нейния разказ пред
нея- че била бита от тъжителката, като същевременно в показанията на тази
свидетелка не се съдържат преки факти за наличие на видими следи от насилие по
подсъдимата. В този аспект ДнРС обосновано е отхвърлил тези показания и е
изградил доводите си върху показанията
на св. С., която независимо, че е майка на подсъдимата, предава подробни
показания относно механизма на увреждането, които изцяло се потвърждават от обективните
находки, отразени в приложеното медицинско свидетелство, издадено същия ден, и
от СМЕ относно давността и механизма на същото. Несъстоятелността
на защитната теза (че подс. П. е била бита от тъжителката) се опровергава по
категоричен начин от пок. на св.Сотиров-служител на РУ Дупница, който е посетил инцидента непосредствено след същия и не е установил следи
от наранявания по тялото на подсъдимата, както и от индиректно- от пок. на св.
И. Т. който е видял тъжителката след инцидента и лично
възприел белезите от физическа агресия
върху нея- със зачервени рамене, с
травматични увреждания в областта на шията, следи от дърпане,
удряне, драскане. Отхвърля се довода, изразен в пледоарията на защитата на
подс. П. относно датата на медицинското свидетелство. Същото е издадено под №1049/21.07.2018 г. и в него изрично е
посочено, че прегледаната М.П. е
съобщила, че е била бита с дърво по
гърба именно на тази дата- 21.07.2018 г. В този аспект довода, че посочения
медицински документ е издаден на 22.07.2018 г. е несъстоятелен и не намира
опора в делото.
В заключение- при обсъждането
на доказателствения материал ДнРС
стриктно е спазил процесуалните правила и ясно е заявил на какви
доказателствени средства дава вяра, в коя част и защо- в тази насока е спазил изискванията на
разп. на чл. 305, ал.3 НПК и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК. Наличието на
преки доказателства, изразяващи се в пок. на св. С., С., Т., М., които предават лични, а не опосредени
възприятия относно начина на извършване на деянията, съпоставени със
заключението на СМЕ на д-р Полянов относно механизма на травмите на
пострадалата, налагат единствения възможен извод за доказаност на авторството
на деянието. В този смисъл ДнРС е направил правилни и обосновани изводи относно
авторството на деянието и механизма на причиняването му, които напълно се споделят от въззивния съд.
ДнРС е изложил и аргументирани доводи относно деянието по чл. 130, ал.1 НК от обективна и субективна страна,
които изцяло се споделят от настоящата инстанция. На 21.07.2018 година подс. П. *** е причинила на пострадалата М.П. лека
телесна повреда с разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, изразяващо се в множество травматични охлузвания в областта на лицето, както и такива по мишниците двустранно, травматичен хематом в областта на ляво
рамо, охлузвания на лява подбедрица,
стъпало и по предната гръдна стена. Несъмнено телесните увреждания, причинени на пострадалата, имат характер
на лека телесна повреда по см. на чл. 130,
ал.1 НК и се изразяват във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, довело до болка и страдание. От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл- подсъдимата е съзнавала, че нанася
увреждания на пострадалия, в това число и от характера на получените, но
независимо от това е сторил всичко възможно за постигане на крайния резултат.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно приложението на чл. 78А от НК при определяне на наказанието
по отношение на подсъдимия. КнРС правилно е посочил предпоставките, визирани в
този текст и е преценил, че основанията
в него са налице, респ. че същият следва да бъде приложен. В този аспект
подсъдимата законосъобразно е бил освободена от наказателна отговорност и й е
наложено административно наказание „глоба” в полза на държавата в размер на
1 000 лева, който е в минимален размер.
КнОС счита, че присъденото
обезщетение по уважения граждански иск срещу подсъдимата в размер на 1 500 лева, е справедлив и не се налага изменение на гражданската част
на присъдата. Вследствие причиненото от деянието на подсъдимата увреждане,
въззиваематата страна М.П. е понесла неимуществени вреди, които безспорно
следва да бъдат възстановени. Безспорно в случая са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като пострадалата П.
несъмнено е от кръга на лицата, имащи въможност да търсят обещетение за
неимуществените вреди, причинени от престъплението, респ. подсъдимата е длъжени
да репарира виновно причинените й вреди. Присъдената сума са справедлива и е съобразена с
характера на претърпяното от пострадалия
увреждане. П. е претърпяла леко телесно увреждане, което е нарушило нейния
телесен интегритет, цялост и неприкосновеност, респ. същата е понесла болки
и страдания в рамките на около 12- 15 дни; била е
наранена нейната психика, чувство на себеуважение и лично достойнство.
Същевременно естеството на уврежданията /кръвонасядания/ не е довело до
съществени неудобства и ограничения в
ежедневното общуване с оглед тяхното местонахождение. В този аспект
определеното обезщетение е справедливо, с оглед на което и присъдата в
атакуваната й гражданска част се явява законосъобразна и следва да бъде
потвърдена, респ. КнОС отхвърля доводите във въвзивната жалба и на двете страни
в тези им части.
По
тези съображения присъдата на Кюстендилския районен съд следва да се потвърди като правилна, обоснована и
законосъобразна.
Водим
от гореизложеното и на осн. чл. 314 НПК, вр. 334, т.6 НПК вр. чл.338 НПК,
окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 4/15.01.2020 г., постановена от Дупнишкия районен съд по НЧХД № 1214/2018
г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.