№ 967
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110207126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 542693-F555008 от
19.10.2020 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП-София, с което на
основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на жалбоподателя „******“ ЕООД, с ЕИК ********, е наложена
имуществена санкция в размер на 1496,53 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2
от ЗДДС.
В жалбата се прави искане за отмяна на НП като неправилно и
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че
забавянето било във връзка с пандемията от Covid-19, както и че
нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебното заседание дружеството жалбоподател се представлява от
адв. С., която иска от съда да отмени наказателното постановление, като
поддържа аргументите в подадената жалба.
Въззиваемата страна НАП, редовно призована, се представлява в
съдебното заседание от юрк. Р.. Последната иска от съда да потвърди
наказателното постановление, като моли и да бъдат присъдени разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/19.10.2020 г./, датата на връчване на същото /29.01.2021 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /05.02.2021 г./ съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия 7-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е депозирана от
субект, имащ право на жалба срещу процесното постановление.
Дружеството „******“ ЕООД, с ЕИК ********, подало в
законоустановения срок справка-декларация за ДДС с вх. №
22191396823/16.03.2020 г. до ТД на НАП София, в която отразило данък за
възстановяване в размер на 1424,83 лева, а със справката декларация били
подадени и отчетните регистри за периода месец февруари 2020 г.
Впоследствие, при извършена проверка било установено, че дружеството
не е вписало в дневника на продажбите си за месец февруари 2020 г. издадена
от него фактура с № **********/27.02.2020 г., с данъчна основа 7482,66 лева
и начислен ДДС в размер на 1496,53 лева. Неотразяването на посочената
фактура довело до определяне на дължимия данък за периода месец февруари
2020 г. в занижен размер.
При констатирането на тези обстоятелства, дружеството било поканено
да изпрати в офиса на НАП свой представител за съставяне на АУАН за
извършено нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС. Такъв обаче не се явил и
АУАН бил съставен в отсъствието на представител на дружеството. Същият
бил връчен на упълномощен представител на дружеството на 22.06.2020 г. –
три дни след съставянето му.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП № 542693-F555008 от
19.10.2020 г., издадено от зам.-директор на ТД на НАП-София, с което на
основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, на жалбоподателя „******“ ЕООД, с ЕИК ********, е наложена
имуществена санкция в размер на 1496,53 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2
2
от ЗДДС.
Съдът намира гореописаната фактическа обстановка за безспорно
установена, на базата на събраните по делото писмени доказателствени
материали и гласни доказателствени средства – показанията на свидетеля Д.
М.. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, като ги намира за
пълни и точни, логични и последователни и подкрепящи се от наличните по
делото писмени доказателства. Съдът кредитира и писмените
доказателствени материали изцяло.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически
констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма на изискванията на ЗАНН,
издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия,
констатираното нарушение е описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права.
Налице е обаче порок в НП, който обуславя неговата отмяна. От
съдържанието на оспореното постановление се вижда, че в него не е посочена
датата на извършване на административното нарушение. Нещо повече, тя не е
дори изводима от словесната формулировка на нарушението, защото само е
споменато, че процесната фактура не е отчетена в законовия срок за това. Не
е посочено обаче до кога е бил този срок, нито пък е посочена конкретно и
ясно датата, на която АНО е приел, че е извършено нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят. ЗАНН обаче е категоричен по въпроса за
реквизитите на издаденото наказателно постановление, които следва
задължително да фигурират в него, за да бъде то законосъобразно и датата е
един от тези основни елементи. Ето защо, съдът намира, че е налице липса на
един от безусловно необходимите реквизити на НП, за да може същото да
3
породи законовите си правни последици.
Непосочването на датата на извършване на административното
нарушение всякога представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, защото пряко ограничава правото на защита на санкционирания
субект.
Доколкото НП следва да бъде отменено и предвид липсата на претенция
от жалбоподателя за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не
следва да се присъждат.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 542693-F555008 от 19.10.2020 г., издадено от зам.-
директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на жалбоподателя „******“
ЕООД, с ЕИК ********, е наложена имуществена санкция в размер на
1496,53 лева за нарушение на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4