Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Пазарджик, 15.01.2009г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият районен съд,гражданска колегия в публично заседание проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател:И. И.
При секретаря М.С. като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№2990 по описа на съда за 2007г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.278 от ГПК.Производството е в първа фаза по
допускане на делбата.
В исковата си молба против Д.Н.П.,ЕГН-********** ***,Д.В.П.,ЕГН-********** *** и И.В.П.,ЕГН-********** ***-А ищецът М. Н. П.,ЕГН-********** *** твърди,че по силата на дарение извършено с нот.акт №91,т.VІ,нот.д.№1968/1994г. лелята на страните по делото им прехвърлила собствения си недвижим имот представляващ ПИ №2449 състоящ се от 320 кв.м.в кв.437 по плана на гр.Пазарджик,ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда на площ от 42 кв.м. и второстепенна постройка при съседи на имота: ПИ №2448,ПИ №2450,УПИ VІ-2440,2439,УПИ ХІІ-2445,УПИ ХІІІ-2446 и ул.”Ц.О.”.В съдебно заседание проведено на 26.03.2008г.са направени уточнения в обстоятелствената част на исковата молба в смисъл,че второстепенната постройка е на площ от 50 кв.м.и е построена от ответника И. П. след извършеното дарение на имота.Дарителката починала през 1998г.
Твърди се ,че страните по делото не могат доброволно да си поделят съсобственото имущество описано по-горе,поради съда е сезиран с искане да се произнесе с решение,с което да допусне делба на процесния имот при квоти по 1/4 ид.ч.
Исковата молба се поддържа в хода на производството по
делото,сочат се доказателства.
Ответникът И.В.П. чрез пълномощника си по делото адв.Б. оспорва частично предявения иск за делба досежно второстепенната постройка като твърди,че същата е построена от
И.П. през 1992г.въз основа на отстъпено му право на строеж и същата няма съсобствен
характер .Твърди се освен това ,че тази сграда винаги се е ползвала от
ответника ,поради което той е придобил правото на собственост по давност.Ангажира
доказателства.
Ответницата Д.П. не оспорва предявения иск за
делба.Оспорва възражението на ответника П. като твърди,че право на строеж не
негова полза не е валидно учредено и постройката следва да бъде допусната до
делба.
Като
обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,за да се
произнесе съдът прие за установено следното:
Представеното
като доказателство по делото е Удостоверение №96/16.01.2008г.издадено от
Общината гр.Пазарджик за описание на имота ,от което се установява,че ПИ №2449
участва в УПИ І-Жилищно строителство и магазини в кв.437 по плана на
гр.Пазарджик и е с площ от 320 кв.м.,както и
че е записан на името на страните по делото.От същото се установява,че в
имота е построена едноетажна масивна жилищна сграда на площ от 38 кв.м.по
кадастрален план и 42 кв.м.по нотариален акт и пристройка към нея на 50
кв.м.изградена съгласно представено строително разрешение №43/07.03.1991г.на името
на н-ци А. К..В удостоверението се посочва,че има
нотариално заверена декларация от 19.03.1992г.,с която Й. К. е отстъпила право
на строеж в полза на И.В.П.. От удостоверението се установява идентичност
между имота описан в исковата молба и цитирания в нея нотариален акт №91,т.VІ,нот.д.№1968/1994г.
,с който Й. К. е дарила процесния имот като предмета на дарението е дворното място и
построената в него едноетажна масивна жилищна сграда.
Представен
е акт за женитба от 16.06.1951г.на Й. К.а и А.К..Не се спори по делото ,че
двамата нямат родени от брака си деца.
От
представеното по делото удостоверение за
смърт и наследници №843/01.04.2008г.се установява,че А. Г. К. е починал
на 31.05.1974г.и е оставил за свой единствен законен наследник съпругата си Й. К..
Представено
като доказателство по делото е строително разрешение №43 от 07.03.1991г.за
изграждане на пристройка към съществуващата в имота жилищна сграда в полза на
наследниците на А.К.-към този момент единствено Й. К.,която е била и собственик
на имота,което също не се оспорва от страните по делото.Впоследствие с писмена
декларация с нотариална заверка на подписа на Й. К. от 19.03.1992г.същата е
отстъпила право на строеж в полза на племенника си И.В.П. дадено й с цитираното
по-горе строително разрешение и виза към него №1262/18.12.1990г.От съдържанието
на Удостоверението издадено от Общината гр.Пазарджик с изх.№42/13.05.2004г.и от
депозираните по делото свидетелски показания в съдебно заседание проведено на
30.04.2008г.-св.С. Т.,се установява,че към 03.04.1993г.строителството е
било реализирано процесната
постройка се намира на калкан с огледална такава в съседния имот построени
на калкан с обща разделителна стена от
една тухла и обща покривна плоча.
От
заключението на вещото лице Б.Г. се установява,че в имота са построени
едноетажна жилищна сграда на площ от 38 кв.м..Към тази сграда е долепена
пристройка с площ от около 24 кв.м.с търговско предназначение и същата е
удължена в западна посока с още едно помещение с размери 4,56/4,50 м. обособено
като склад свързан с магазинното помещение.
С оглед на гореизложената и приета за
установена по делото фактическа обстановка от правна страна съдът приема,че
предявения иск е частично основателен.
Съдът
приема за безспорно установено по делото,че Й. К. след смъртта на съпруга си А.К.
е била едноличен собственик на дворното място и построената в него едноетажна
жилищна сграда .С нот.акт №91/03.06.1994г.същата правно валидно се е
разпоредила с правото си на собственост в полза на страните по делото като е
извършила дарение в тяхна полза при равни права на притежавания от нея имот –дворно
място и масивна жилищна сграда.От съдържанието на договора за дарение,което
надарените са заявили ,че приемат с благодарност ,от описанието на предмета на
дарението и вземайки предвид факта,че към 1994г.в дворното място вече е била
изградена и спорната по делото постройка,съдът тълкувайки действителната воля
на страните по договора приема,че дарителката е искала да надари страните по
делото именно и само с дворното място и жилищната сграда.На основание дарение е
налице съсобственост между страните по делото при равни права,която няма пречка
да бъде прекратена с допускане и
извършване на съдебна делба.
Спорен
въпроса за собствеността на другата сграда представляваща търговски обект ,а
именно магазин с функционално свързано с него
складово помещение с обща площ 50 кв.м.,а оттам и за основателността на
иска в тази част.
Във
връзка с това съдът приема,че към датата на извършване на дарението
дарителката е била собственик на спорната постройка.Същата макар и построена от
ответника не е станала негова собственост ,тъй като не е било налице валидно
отстъпено в негова полза право на строеж.Същият твърди,че е придобил правото на
строеж по силата на дадено с нотариално заверена декларация за това от
собственика на терена Й. К..Това право в
случая не е учредено в предвидената от закона форма за учредяване на вещни
,респ.ограничени вещни права ,а именно с нотариален акт.В чл.56 ал.2,т.2 от
ЗТСУ /отм./ действащ към 1992г.облекчена процедура и форма за учредяване на право на строеж е
предвидена за ограничен кръг правни субекти заради родствената им връзка със
собственика и по- точно съпругът (съпругата), роднините по
права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително с
негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните
книги .В настоящия случай тази разпоредба не намира приложение ,тъй
като ответника се явява роднина на собственика по съребрена линия от трета
степен,тъй като е син на нейния брат В. М.П. видно от приложеното по делото
удостоверение за смърт и наследници на А.К. №843/01.04.2008г.Ето защо и само на
това основание съдът приема ,че ответникът И.П. не е придобил права на строеж в
имота и на това основание не може да се легитимира като собственик на процесната постройка.Поради това съдът не следва да обсъжда
въпроса за валидността на суперфицията предвид
разликата между площта ,за която собственика е дал съгласието си -24
кв.м.съгласно цитираното в декларацията строително разрешение и построеното в
размер на 50 кв.м.както и заради това,че обекта е построен през 1991г.както
установяват и двамата разпитани по делото свидетели ,а съгласието е дадено
по-късно през 1992г.Без значение е и обстоятелството дали даденото от Й. К.
съгласие е вписано в нотариалните книги или не ,каквото възражение е изтъкнато
от адв.П. в писменото му становище изразено по
съществото на спора.По силата на чл.92 от ЗС собственик на постройката към момента на построяването й е била Й. К..След
извършването на дарението през 1994г.,тъй като сградата е останала извън
неговия предмет съдът приема,че същата е останала в патримониума
на дарителката. В същото време се установява,че ответникът И.П. и изградил
постройката със собствени средства и за собствени нужди.Св.С. установява,че
след завършването на магазина през 1991г.той се ползва от ответника П.-лично ,а
впоследствие отдавайки го под наем.Св.С. ,който е съсед на имота и има магазин
долепен на калкан с процесния не установява да е
имало спорове относно тази сграда с други лица вкл.и съсобствениците на
имота.Ето защо съдът приема ,че ответникът И.П. е придобил правото на собственост върху
изградената от него постройка по давност при условията на чл.79 ал.1 от ЗС,тъй
като от 1991г.до настоящия момент лично
или другиго упражнява фактическа власт
върху имота с намерение за своене ,което е
било ясно и недвусмислено демонстрирано пред другите съсобственици-използвайки
имота за търговска цел,снабдявайки се с разрешително за ползване на ел.енергия
на негово име-приложено като доказателство по делото с № 5052 от 02.09.1992г., и същите не са се
противопоставили на него,поради което съдът приема,че фактическият състав на разпоредбата
на чл.79 ал.1 от ЗС е осъществен и още
към 1991г.ответникът е бил собственик процесната
сграда.
Ето
защо съдът счита,че иска за делба досежно
едноетажната сграда на 50 кв.м.е
неоснователен ,тъй като същата няма съсобствен
характер ,а е изключителна собственост на ответника по делото И.П. и
поради тази причина следва да бъде отхвърлен.
Ищеца
следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 10,00 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е
Ш И
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Д.Н.П.,ЕГН-********** ***,Д.В.П.,ЕГН-********** *** ,И.В.П.,ЕГН-********** ***-А и Методи Ноков П.,ЕГН-********** *** на недвижим имот представляващ ПИ №2449 състоящ се от 320 кв.м.участващ в УПИ І-Жилищно строителство и магазини в кв.437 по плана на гр.Пазарджик,ведно с построената в имота масивна едноетажна жилищна сграда на площ от 42 кв.м. при съседи на имота: ПИ №2448,ПИ №2450,УПИ VІ-2440,2439,УПИ ХІІ-2445,УПИ ХІІІ-2446 и ул.”Цар Освободител”. ПРИ ПРАВА по 1/4 ид.ч.за всеки един от съделителите.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА ДЕЛБА на построена в описани по-горе имот масивна едноетажна сграда застроена на площ от
50 кв.м. и представляваща долепена
пристройка към жилищната сграда допусната до делба с площ от около 24 кв.м.с търговско
предназначение-магазин, и удължена в
западна посока с още едно помещение с размери 4,56/4,50 м. обособено като склад
функционално свързан свързан с магазинното помещение.
ОСЪЖДА М. Н.П.,ЕГН-********** *** да
заплати ДТ в размер на 10,00 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с въззивна жалба.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: