Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното от съдия
Берберова-Георгиева гражданско дело № 226 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба от „К.Х.М.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.К. и
ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на „Гардения Хилс”, с адрес: гр.Несебър, местност
„Бостанлъка”, представлявана от управителя М.П.Ч.против В.Б.Л.
с Код по Булстат: ********, с адрес: гр.Несебър, П.К.8230, обл.Бургас, к-с „*********************с
правно основание чл.422 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че ответникът Л. е
собственик на самостоятелен обект в комплекс „Гардения Хилс”. Твърди се, че на
09.09.2014г. било проведено Общо събрание на Етажната собственост в комплекс
„Гардения Хилс”. По т.3 от дневния ред на соченото Общо събрание било взето
решение, съгласно което била определена годишна такса в размер на 7 евро на кв.м
без ДДС за поддържане и управление на общите части на комплекса, дължима от
всеки етажен собственик, считано от 2015г., съразмерно на притежаваните от
всеки от тях идеални части от общите части на сградата. С решение по т.4 от
дневния ред на събранието било прието Управителят на ЕС да сключи договор за управление
и поддръжка на комплекса с „К.Х.М.” ЕООД. Твърди се, че съгласно клаузите на
договора, определената годишна такса от 7 евро на кв.м без ДДС, дължима от
всеки от собствениците, можело да бъде заплатена по сметка на „К.Х.М.” ЕООД, за
което дружеството било длъжно и издало фактури към етажните собственици. В
договора за поддръжка било предвидено, че таксата ще започне да се начислява от
2015г. Въпреки многократното изискване на дължимите такси от ответника Л.,
същият не изпълнил задължението си да ги заплати, поради което бил поканен
писмено /по ел.поща/ от управителя на ЕС, с която покана му бил предоставен нов
срок – до 15.08.2016г. за изплащането им, ведно с начислените лихви. Твърди се,
въпреки изпратената покана, изпълнение от страна на ответника отново не
последвало.
Гореизложеното
мотивирало ищцовото дружество да подаде заявление за издаване на Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за претендираните от тях суми, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № 1166/2017г.
по описа на РС-Несебър. Предвид обстоятелството, че съобщението за
издадената срещу ответника Заповед за изпълнение била връчена при условията на
чл.47, ал.5 вр. ал.1 от ГПК, на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК било разпоредено на заявителя, че може да предяви
установителен иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването им,
като довнесе дължимата държавна такса за това. В указания срок, ищците са
предявили настоящата искова молба с искане съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника Л.,
че същият дължи на „К.Х.М.“ ЕООД с ЕИК ********, главница в общ размер от 1097,46 лева /хиляда и деветдесет и седем лева и четиридесет
и шест стотинки/, представляваща незаплатена годишна такса за управление и
поддръжка на общите части на комплекса и вноски към „фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2015г., сумата общо в размер на 149,37 лева /сто
четиридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторна
лихва за периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението. Претендират присъждане на заплатените по
настоящото и по заповедното производство съдебно-деловодни разноски. Правят искане за изискване на ЧГД № 1166/2017г. по описа на РС-Несебър и прилагането му, като доказателство
по настоящото дело. Молят на
основание чл.190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи документ за
собственост на притежавания от него самостоятелен обект в процесната Етажна
собственост. На основание
чл.242, ал.2, т.3 от ГПК, молят съда да допусне предварително изпълнение на
решението, предвид обстоятелството, че ответника не пребивава постоянно в
РБългария, което щяло да препятства изпълнението на решението по делото, както
и изпълнението на решението на Общото събрание на ЕС.
С разпореждане от
12.03.2018г., съдът остави без движение исковата молба с указания за представяне
на квитанция за внесена държавна такса в размер на 25 лева по сметка на
РС-Несебър в едноседмичен срок от уведомяването на ищците, с указания за
последиците от неизпълнение указанията на съда. Разпореждането
не е било изпълнено.
С разпореждане от
13.03.2018г., съдът остави без движение исковата молба с указания да се
конкретизира ищеца/ците по исковата молба; обстоятелствата, въз основа на които
се претендира вземането – сключен договор за поддръжка и управление или решение
на ОС на ЕС; как е формирана претендираната сума; за кой период се претендира
главницата; как е определен периода на мораторната лихва и има ли уговорка
между страните за заплащане на лихва за забава, респективно от кой момент; да
се конкретизира петитума.
В изпълнение
указанията на съда, дадени с разпореждане от 13.03.2018г., по делото постъпи
уточняваща молба с вх.№ 2852 от 24.04.2018г., с която се уточнява, че ищец по
делото е – „К.Х.М.“ ЕООД, които претендират заплащане на сумата от 1097,46
лева, представляваща неплатени такси за поддържане, управление и фонд „Ремонт и
обновление“ за 2015г., сумата от 149,37 лева – мораторна лихва за периода от
30.07.2016г. до 30.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на заповедното
производство до окончателното изплащане на сумите, както и заплатените по
заповедното и по настоящото производство разноски. Уточняват,
че претендираните от тях суми са дължими на основание влезли в сила решения на
ОС на ЕС на комплекс „Гардения Хилс“. Не представят
доказателства за собствеността на ответника в процесната ЕТ, като молят съда да
изиска такива от Л. на основание чл.190, ал.1 от ГПК. Дават
описание за начина на формиране на дължимата от ответника главница в нарочна
таблица. Не сочат как е определен периода на
претендираната мораторна лихва, както и наличието на уговорка за претендиране
на същата. Не става ясно на какво основание се претендират и вноските
към „фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г.
С разпореждане от
21.06.2018г., съдът е приел, че са изправени всички
констатирани нередовности по исковата молба и е разпоредил да се връчи препис
от същата с приложените доказателства на ответника с указания за подаване на
писмен отговор в едномесечен срок от уведомяване на последния. Поради неоткриване на ответника на заявения от него адрес по
Булстат, на основание чл.47, ал.6 от ГПК, на същият е назначен особен
представител, който е депозирал писмен отговор на исковата молба с вх.№ 256 от
11.01.2019г.
Съдът, след като
извърши анализ на направеното от ищеца уточнение на исковата молба и
приложените писмени доказателства, счете, че същата продължава да страна от
съществени недостатъци, налагащи оставянето й без движение при следните
съображения:
На
първо място по делото не е представена квитанция за внесена държавна такса по
сметка на РС-Несебър за предявените от ищцовото дружество два иска – за
главница и лихви, общо в размер на 75 /седемдесет и пет/ лева.
На
следващо място, ищецът не е изпълнил задължението си да представи писмени
доказателства относно собствеността на ответника в процесния комплекс,
легитимиращи го като надлежна да отговаря по иска страна, включващи данни за
площта на имота. В този смисъл неоснователно е
искането на ищеца за задължаване на ответника да представи нотариален акт за
собственост на жилище в ЕС.
На
следващо място, не става ясно как е формирана претендираната от ищеца главница. В таблицата на
уточнителната им молба се сочи, че процесният апартамент е на площ 47,18 кв.м с
6,16 кв.м общи части, което се равнява общо на 53,34 кв.м., а в таблицата е
посочено общо кв.м – 66,8. Дори и да се приеме, че общата квадратура на
жилището на ответника възлиза в на 66,8 кв.м, същото умножено по 7 евро на кв.м
се равнява на 467,6 евро или 914,55 лева, докато в таблицата е посочена сума за
2015г. – 1097,46 лева. С оглед така
констатираното разминаване, следва да се посочи какво включва претендираната от
ищеца главница.
Наред с горното,
от данните по делото се установява, че на процесното ОС на ЕС е взето решение
за размера на дължимата годишна парична вноска /такса/ за разходите за
управление и поддръжка в комплекса, докато в исковата молба се претендират и
вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г., без
да се конкретизира техния размер и основанието на което се претендират.
Не се сочат факти относно
началния и крайния момент на претендираната от ищеца мораторна лихва и на какво
основание, с оглед установяване допустимостта на същия и правилно организиране
правото на защита на ответната страна.
Предвид гореизложеното, с
разпореждане от 18.01.2019г., съдът остави отново
исковата молба без движение с указания до ищеца да отстрани констатираните от
съда нередовности, подробно посочени по-горе, като им указа и последиците от
неизпълнение.
Видно от
постъпилата по делото молба с вх.№ 968 от 05.02.2019г. /л.67-68 вкл./,
подадена от
процесуалния представител на ищцовото дружество, същите представят справка от
имотния регистър относно принадлежността на правото на собственост на ответника
Л. върху имота, за който претендират заплащане на
разходи за поддръжка и управление, както и относно площта на обекта – 59,280
кв.м. С оглед на това прецизират претенцията си, като заявяват, че размера на
задължението на ответника възлиза в размер на 414,96
евро, равняващи се на 811,60 лева /осемстотин
и единадесет лева и шестдесет стотинки/. В тази връзка
заявяват, че не поддържат искането си за установяване размера на задълженията
на ответника към ищеца над този размер. Наред с това заявяват, че не
поддържат претенцията си за заплащане на такси за фонд „Ремонт и обновяване”,
като конкретизират, че предмет на исковата молба са само разходите за
управление и поддръжка на общите части на процесния комплекс. Заявяват, че между страните липсва уговорка за заплащане на лихва
за забава. Независимо от това обаче заявяват, че поддържат претенцията
си за заплащане на мораторна лихва в размер на 110,25 лева /сто и десет лева и двадесет и
пет стотинки/, върху главницата от 811,60 лева, за периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г., ведно
със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането. Прецизират и петитума на исковата молба, както следва:
Да се приеме
за установено съществуването на вземане на „К.Х.М.” ЕООД с ЕИК ******** от В.Б.Л.
с Код по Булстат: ********, с адрес за кореспонденция: гр.Несебър, П.К.8230,
обл.Бургас, к-с „*********************в размер на 811,60 лева, равняващи се на 414,96 евро, представляващо годишна
такса за управление и поддръжка на комплекс „Гардения Хилс” за 2015г., дължима
за притежавания от ответника Апартамент с номер D 3.1, с идентификтор ***********,
с административен адрес: гр.Несебър, комплекс „*********************вземане в
размер на 110,25 лева, представляващо
лихва за забава върху сумата от 811,60 лева за периода от 30.07.2016г. до
30.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение – 13.12.2017г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират присъждане
на направените разноски в заповедното и в настоящото производство. Представят доказателства за заплатена държавна такса по делото,
както и писмени доказателства в подкрепа на изложеното в молбата, включая и за
представителната власт на пълномощника на ищеца.
В законоустановения срок
по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба,
подаден от назначения на ответника Л. особен представител. С подадения отговор се
оспорва изцяло исковата молба, като недопустима, неоснователна и недоказана, и
се моли същата да бъде изцяло отхвърлена, респективно производството да бъде
прекратено, като недопустимо. По отношение на недопустимостта, особеният
представител се позовава на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, съгласно
която Заповед за изпълнение не се издава, ако: „длъжникът няма постоянен
адрес или седалище на територията на Република България". В тази връзка сочи, че ответникът няма постоянен адрес на територията на
РБългария. С оглед на това твърди, че е следвало съда да откаже издаване на
Заповед за изпълнение и да разпореди на ищеца, на основание чл.415, ал.3 от ГПК
да предяви осъдителен иск. В тази връзка
заявява, че настоящото производство е недопустимо. Наред
с това твърди, че ответникът не е призован по надлежния ред, съгласно
разпоредбите на ГПК и др. нормативни международни актове ратифицирани
мужду Р България и Руската Федерация, за лице нямащо постоянен адрес и
непребиваващо на територията на Р България. Сочи, че по делото липсвали
доказателства ответникът да е бил търсен чрез надлежното министерство в Руската
Федерация на адрес в Русия, тъй като видно от доказателствата по делото, същият
е гражданин на Руската Федерация и чак след това да му се назначава особен
представител, което правило призоваването му нередовно. Обстоятелството, че ответникът няма
постоянен адрес и не пребивава на територията на РБългария, според особеният представител
препятствало възможността му да
представи доказателства за това, дали Л. е извършвал някакви плащания
във връзка с исковата претенция или не. Липсата на представени от ищеца надлежни платежни документи, удостоверяващи
всички плащания по така определените от ОС на ЕС суми и такси според особеният представител
пък обосновавало неоснователност и недоказаност на исковата молба. Моли съда да извърши служебна проверка по отношение
на факта, дали ответникът има или няма постоянен адрес или седалище
на територията на РБългария.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа изцяло заявените
претенции против ответника Л.. Представя писмени доказателства. Претендира
присъждане на разноски, за което представят списък по чл.80 от ГПК.
Особеният
представител на ответника Л. оспорва ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани,
и пледира за отхвърлянето им.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално
допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа
изискуемите по закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и
като съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие
следното от фактическа и правна страна:
По делото не се
спори, а и от представената справка от Службата по вписвания при РС-Несебър
/л.70-71 вкл./ се установява, че ответникът Л. е собственик на Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***********, на площ от 59,280 кв.м, находящ се
в гр.Несебър, к-с Гардения Хилс”, вх.Д, ет.3, ап.1.
На 09.09.2014г. било проведено Учредително Общо събрание на Етажната собственост в к-с
"Гардения хилс”, на което са били взети редица решения, сред които и решение
по т.3 от Дневния ред за определяне размера на паричната вноска /такса/ за
разходите за управление и поддръжка на комплекса. От представените две оферти
за избор на Компания за управление и поддръжка била избрана офертата на „К.Х.М.”,
при годишна такса в размер на 7 евро/кв.м без ДДС, дължима от 2015г. Било взето
решение също, съгласно което Общото събрание упълномощава Управителят на
Етажната собственост – Мартин Чолаков да сключи договор с избраната компания за
управление и поддръжка при посочените в офертата параметри. Във връзка с така
приетото решение, ЕС на комплекс „Гардения Хилс”, представлявана от Управителя
Мартин Чолаков, в качеството им на Възложител и „К.Х.М.” ЕООД с ЕИК ********, в
качеството им на Изпълнител, сключили на 23.09.2014г. Договор за управление и
поддръжка на комплекс „Гардения Хилс”, със срок на действие – до 31.12.2024г.
Съгласно чл.32 от Договора, за предоставените Услуги, Възложителят дължи на
изпълнителя такса в размер на 7 евро без включен ДДС годишно, платима за всяка
календарна година. Плащанията се правят от собствениците/възложителя срещу
счетоводен документ, в лева или в евро, по курса на БНБ за деня на плащането
само по банковата сметка на Изпълнителя, посочена в издадената фактура.
Плащания в брой не се приемат /чл.33 от Договора/. При неизпълнение на
задължението за заплащане на предвидените по настоящия договор суми,
Изпълнителят е длъжен да предприеме действия по събиране на сумите, като поиска
от съда по реда на чл.417, т.4 от ГПК издаване на заповед за изпълнение, на
основание настоящия договор, както и следващите действия по принудително
събиране на дължимите по настоящия договор суми. На ответника Л. била издадена
проформа-фактура № ********** за дължимите от същия такси за 2015г., 2016г. и
2017г. общо в размер на 1683,36 евро или по 561,12 евро на година /л.27/. Съгласно
чл.32.2 от Договора, вноските за годишната такса за управление и поддръжка се
заплащат от Възложителя до 31 юли на всяка календарна година. Независимо от
определения с Договора падеж за заплащане на дължимите вноски, ответникът Л. е
бил канен два пъти с писма по електронната поща от 09.03.2016г. и 05.10.2017г.
за заплащане на дължимите от него такси за управление и поддръжка на процесният
комплекс за 2015г., 2016г. и 2017г. /л.28-29 вкл./
Видно от представеното от ищеца Уведомление по чл.46б от ЗУЕС до Кмета на Община Несебър с вх.№ Н5-ЕС-024 от 11.09.2014г., считано от
09.09.2014г. до настоящият момент, Управител на Етажната собственост на
комплекс „Гардения Хилс” е М.П.Ч./л.23/.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по иска с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗЗД е да докаже, че ответникът
е собственик на самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна
собственост и, че с Договор от 23.09.2014г., сключен
на основание взето решение по т.3 от дневния ред на проведеното на 09.09.2014г.
Общото събрание на Етажната собственост на комплекс „Гардения Хилс”, е
определен размера на дължимата от собствениците годишна таксата за управление и поддръжка на посочената ЕС, срока за плащането й
и падежа. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД е да докаже, че е настъпила изискуемостта на вземането,
както и размера на претенцията си. В тежест на ищеца по иска с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претендираната лихва
за забава. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 163 от
18.02.2019г. по чл.140 от ГПК.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗЗД, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответникът Л. е
собственик на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в режим
на етажна собственост.
В чл.38, ал.2 ЗУЕС е предвидена възможност при
неизпълнение на решението на общото събрание в определения срок председателят
на УС (управителят) да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК. В случая такова заявление е
подадено от „К.Х.М.” ЕООД, с която Управителят на процесната ЕС е сключил
Договор за управление и поддръжка на комплекса. Въз основа на подаденото
заявление е било образувано ч.гр.д. № 1166/2017 по описа на РС-Несебър, по
което е била издадена Заповед за изпълнение № 602 от 15.12.2017г. по реда на
чл.410 от ГПК. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен
иск относно вземането си в едномесечен срок от получаването на съобщението за
това.
За уважаването иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД е необходимо да се докаже,
че е сключен валиден договор, който е обвързал ответника в производството. В
случая по делото се твърди, че решението по т.3 от проведено на 09.09.2014г. Общо събрание на ЕС на комплекс „Гардения Хилс”,
въз основа на което е бил сключен впоследствие Договора за управление и
поддръжка на комплекса, не е било атакувано по надлежния ред на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, и не е било отменяно. С оглед
на това, приетото на процесното ОС на ЕС решение по т.3 от дневния ред за определяне размера на паричната вноска /такса/ за разходите
за управление и поддръжка на комплекса, е влязло в сила и подлежи на
изпълнение.
Съгласно чл.32 от Договора от 23.09.2014г. за управление
и поддръжка на посочената ЕС, Възложителят дължи на изпълнителя такса за
предоставените Услуги в размер на 7 /седем/ евро без включен ДДС годишно,
платима за всяка календарна година от собствениците срещу счетоводен документ.
Съобразно площта на притежавания от ответника СОС – 59,280 кв.м, същият дължи
годишна такса за процесната 2015г. в размер на 414,96 евро /четиристотин и
четиринадесет евро и деветдесет и шест евроцента/, равняващи се на 811,60 лева
/осемстотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/, в какъвто размер е и
претенцията на ищеца /окончателно прецизирана с молбата от 05.02.2019г. – л.67-68 вкл./. С оглед установения от съда
размер претенцията за разходи за управление и поддръжка на общите части на
комплекс „Гардения Хилс” за 2015г. следва да бъде уважена изцяло в горепосочения
размер.
Срокът за плащане на таксата е до 31 юли 2015г. /съгласно
чл.32.2 от Договора за управление и поддръжка – л.36/, поради което съдът
счита, че е налице изискуемост на дължимите от ответника суми. При това
положение по силата на сключения Договор от 23.09.2014г. за управление и
поддръжка на Общите части на комплекс „Гардения Хилс”, за ответника Л. е
възникнало задължение да заплати сумата в размер на 414,96 евро /четиристотин и
четиринадесет евро и деветдесет и шест евроцента/, равняващи се на 811,60 лева
/осемстотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/ за 2015г.
От всичко изложено до тук може да се направи извод, че по
делото са доказани всички елементи от фактическия състав на предявения иск
по чл.422 ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло в претендирания размер от 414,96
евро /четиристотин и четиринадесет евро и деветдесет и шест евроцента/,
равняващи се на 811,60 лева /осемстотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/.
Съдът намира за неоснователни възраженията на особения
представител на ответника, че в решението на ОС на ЕС не бил определен падеж за
заплащане на дължимите от собствениците вноски. Действително това е така, но в
настоящият случай, основание за претендираните от ответника суми не са приетите
от ОС на ЕС решения, а сключения въз основа на тях Договор за управление и
поддръжка на Общите части на ЕС на процесния комплекс, в който е определен
падеж за заплащане на сумата – до 31 юли на всяка календарна година. С оглед на
това неоснователни се явяват и възраженията на представителя на ответника
относно необходимостта от изпращане на изрична покана за заплащане на дължимите
такси до последния.
По иска с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за да се произнесе, съдът
съобрази:
Както се установи по иска по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, налице е главен дълг. Съдът
вече посочи, че по делото е доказано изпадане на
длъжника в забава, считано от 30.07.2016г., за която ответникът дължи такса за
поддържане на общите части в ЕС. Предвид уважения общ размер на ищцовата
претенция, а именно – 414,96 евро /четиристотин и четиринадесет евро и
деветдесет и шест евроцента/, равняващи се на 811,60 лева /осемстотин и
единадесет лева и шестдесет стотинки/, дължимата от ответника Л. лихва за
забава за претендирания период от 30.07.2016г. до 30.11.2017г. възлиза в размер
на 110,25 лева /сто и десет лева и двадесет и пет стотинки/, поради което и претенцията за мораторна лихва следва да бъде уважена изцяло в предявения размер. Ответникът Л. дължи и законната лихва върху уважения
размер на главницата от 811,60 лева, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – 13.12.2017г. до окончателното изплащане на
вземането.
Съдът констатира, че в заповедното производство, предмет на подаденото от
ищеца заявление е била главница в общ размер от 1097,46 лева /хиляда
и деветдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
незаплатена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекса и вноски към „фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015г., сумата
общо в размер на 149,37 лева /сто четиридесет и девет лева и тридесет и
седем стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за което е било
издадена Заповед № 602 от 15.12.2017г. по ч.гр.д. № 166/2017г. по
описа на РС-Несебър. След направена конкретизация на ищцовата претенция /с
молба-л.67-68 вкл./, претенциите за главница и лихви са били редуцирани, както
следва: главницата – в размер на 414,96 евро, равняващи се на 811,60
лева /осемстотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща незаплатена
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на
комплекса за 2015г., а мораторната лихва - в размер на 110,25 лева /сто и десет лева и двадесет и пет стотинки/, върху
главницата от 811,60 лева, за периода от 30.07.2016г. до
30.11.2017г., ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. С оглед на това, съдът счита, че са налице основания за обезсилване на издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение в частта й,
с която е разпоредено ответникът Л. да заплати на ищцовото дружество главница
над сумата от 811,60 лева до присъдения със Заповедта за изпълнение размер от
1097,46 лева, както и мораторна лихва над сумата от 110,25 лева до присъдения
със Заповедта за изпълнение размер от 149,37 лева, като заповедното
производство в тази му част следва да бъде прекратено.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят направените в настоящото производство разноски общо в размер на 779
лева /седемстотин седемдесет и девет лева/, включващи заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител, като в тази
част решението следва да бъде с осъдителен диспозитив. Ответникът дължи
разноски, тъй като с поведението си е дал повод за завеждане на настоящето
дело. От своя страна в заповедното производство ищецът е направил разноски в
размер на 25 лв. – за платена държавна такса, поради което ответникът Л. следва
да бъде осъден да заплати на ищеца тази сума - за направени разноски в
заповедното производство (арг. от т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва
да се обърне внимание на обстоятелството, че по отношение на претенциите за
главници и лихви в настоящото производство са предявени установителни искове по
чл.422 ГПК. Основанието, на което се дължат тези суми, е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 1166/2017г. по описа на Районен съд-Несебър. Ето защо
по арг. от чл.412, т.7 ГПК дължимите в това производство суми следва да се
преведат по банковата сметка по заповедта, посочена изрично от заявителя в
производството по чл. 410 ГПК.
Съдът счита, че не са налице основанията на чл.242, ал.2,
т.3 от ГПК за допускане на предварително изпълнение на решението по
делото, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, че В.Б.Л. с Код по Булстат: ********, с адрес: гр.Несебър, П.К.8230,
обл.Бургас, к-с „Гардения Хилс”, вх.Д, ет.3, ап.1 дължи на „К.Х.М.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.К., сумата в размер на 414,96 евро
/четиристотин и четиринадесет евро и деветдесет и шест евроцента/, равняващи се
на 811,60 лева /осемстотин и
единадесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Гардения Хилс” за 2015г., дължима
за притежавания от ответника Апартамент с номер D 3.1, с идентификтор ***********,
с административен адрес: гр.Несебър, комплекс „*********************ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.12.2017г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед № 602
от 15.12.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 166/2017г. по описа на РС-Несебър.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че В.Б.Л. с Код по Булстат: ********, с адрес: гр.Несебър, П.К.8230,
обл.Бургас, к-с „Гардения Хилс”, вх.Д, ет.3, ап.1 дължи на „К.Х.М.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.К., сумата в размер на 110,25 лева /сто и десет лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от 811,60
лева за периода от 30.07.2016г. до 30.11.2017г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 602 от 15.12.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 166/2017г. по
описа на РС-Несебър, в частта й, с която е
разпоредено на длъжника В.Б.Л. с Код по Булстат: ********, с адрес: гр.Несебър, П.К.8230,
обл.Бургас, к-с „Гардения Хилс”, вх.Д, ет.3, ап.1 да заплати на „К.Х.М.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Д.К., главница над сумата от 811,60 лева до присъдения
със Заповедта за изпълнение размер от 1097,46 лева, както и мораторна лихва над
сумата от 110,25 лева до присъдения със Заповедта за изпълнение размер от
149,37 лева, като ПРЕКРАТЯВА
заповедното производство по ч.гр.д. №
166/2017г. по описа на РС-Несебър
в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, В.Б.Л. с Код
по Булстат: ********, с адрес: гр.Несебър, П.К.8230, обл.Бургас, к-с „Гардения
Хилс”, вх.Д, ет.3, ап.1 да заплати на „К.Х.М.” ЕООД с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от управителя Д.К., сумата
общо в размер на 804 лева /осемстотин
и четири лева/, представляващи заплатени по делото разноски в хода на
заповедното и в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: