РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Сандански, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20251250100410 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. Я. Я., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.”С.Х.”, № **, против „Фератум България“-ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, р-н „Младост”,
ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51, вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от
И.В.В. и Д.В.Н., с която е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за
потребителски кредит № ******* от 02.06.2021г., поради противоречие със закона-чл.10,
ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.68г и чл.68д от ЗЗП, поради заобикаляне на закона- чл.19,
ал.4 от ЗПК, с правно основание - чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД, както и евентуален иск за
прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.5 от договор за потребителски
кредит № №******* от 02.06.2021г., като неравноправна и поради заобикаляне на закона-
ЗПК, с правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143, ал.1, ал.2, т.5 от ЗЗП и чл.26,
ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.
Сочи се в исковата молба, че на 02.06.2021г. между страните по делото е сключен
договор за потребителски кредит № *******, като са се договорили отпуснатия заем да бъде
в размер на 500лева. Сочи се още, че е посочен ГПР в размер на 49,85%, както и че в чл.5 от
договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
„МултитюдБанк" в полза на Дружеството ответник. Твърди се, че при сключването на
договора за потребителски кредит никъде не е посочено в съдържанието на договора какъв е
размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора
1
дружество, както и че след като усвоила сумата от 500 лв., ищцата установила, че освен
заемната сума от 500лв., й е начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга
предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 148,10лв. Твърди се,
че заплащането на възнаграждение за поръчителство е предвидено в договора за
предоставяне на поръчителство, сключен между ищцата и посочено от ответника
гарантиращо дружество-Мултитюдбанк, като вноските по него се заплащат на ответника
разсрочено, заедно с вноските по кредита. Твърди се, че договорът е нищожен, тъй като на
основание чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; че
договорът е недействителен поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не
съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо
дължимата сума по него, както и че посочения ГПР не отговаря на действителния, тъй като
сумата по предоставяне на поръчител не е включена като разход по договора, а е следвало да
бъде включена, тъй като ответникът не предоставя възможност за сключване на договора за
кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително
възнаграждение и представлява разход във връзка с предоставяне на кредита. Твърди се, че
при включването на сумата по предоставяне на поръчител в ГПР същият ще надхвърля
законовото ограничение, както и че посочените в договора по-ниски стойности,
представляват невярна информация, която подвежда потребителя и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Твърди се, че и
клаузата на чл.5 от договора е нищожна като неравноправна, тъй като съдържа уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
защото го задължава да заплати необосновано високо възнаграждение за поръчителство.
Твърди се, че клаузата е нищожна и поради заобикаляне на закона-ЗПК, тъй като води до по-
висок размер на ГПР от пет пъти размера на законната лихва. По изложените съображения
ищцата предявява настоящите искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Същият оспорва твърдяната нищожност на клаузата на чл.5 от договора.
Твърди, че сключването на договора за гаранция с МултитуюдБанк не е задължително, като
кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора, като
в сайта „Фератум България“ потребителят сам избира обезпечението. Ответникът оспорва
наличието на заблуждаваща търговска практика, тъй като ищцата сама е избрала
МултитуюдБанк като поръчител в електронния формуляр и след като е била информирана
за дължимите такси, е подала заявление за кредит; че е получила преддоговорна
информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит
„Фератум България“ изисква поръчителство; че е получила и документи от МултитуюдБанк,
включително договор за гаранция и че след като е била информирана, ищцата е потвърдила
чрез SMS желанието си да сключи договора. Ответникът оспорва и твърдението на ищцата,
че в ГПР следва да се включи и разхода по договора за гаранция, тъй като договорът за
гаранция е възмездна услуга от трето лице и не е задължителен.
2
По искане на ищцата, направено по реда на чл.190 от ГПК, ответникът е представил по
делото документи, а именно:
-представен е договор № ******* за предоставяне на финансови услуги (заеми) от
разстояние от 02.06.2021г., сключен между „Фератум България“-ЕООД, като заемодател, и Т.
Я. Я., като заемател, с размер на заема от 500лв. Съгласно този договор, заемателят следва
да върне заема, ведно с лихва в размер на 16,90лева, с еднократно плащане, извършено на
падежа, а именно на 17.07.2021г. В договора е посочен лихвен процент в размер на 3,38%,
ГПР в размер на 49,85 и общата дължима сума в размер на 516,90лв. В чл.5 от договора е
предвидено, че заемът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза
на дружеството, като договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на
работния ден, в който е сключен заема, както и че одобряването на обезпечението се
извършва чрез одобряването на заема.
-представен е СЕФ, в който е посочено, че се изисква обезпечение-договор за
предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя /т.8 от част 2 на
СЕФ/ и че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант,
предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на
148,10лв., които разходи не се включват в ГПР по кредита/т.4.3 от част 3 на СЕФ/.
-представен е договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк p.l.c., със
седалище в Малта, като гарант, и Т. Я. Я., като клиент, по силата на който гарантът
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на задълженията,
произтичащи от договора за заем, сключен от клиента с „Фератум България”-ЕООД с №
******* от 02.06.2021г., при дължима такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в
размер на 148,10лв.
След представяне на горепосочените документи, същите не са оспорени от ищцата.
При така събраните по делото доказателства съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищцата и ответникът са страни по договор за предоставяне на потребителски кредит,
който договор е нищожен, респ. съдържа нищожна клауза.
По основателността на предявените искове:
За да се уважи предявения иск, в тежест на ищцата е да докаже сключването между нея
и ответника на договор за потребителски кредит № ******* с твърдяното съдържание и
твърдените от нея пороци на договора.
Предвид представения по делото договор № ******* за предоставяне на финансови
услуги (заеми) от разстояние от 02.06.2021г. и направеното от ищцата признание в исковата
молба, че тя е усвоила сумата по договора, съдът намира, че между страните е сключен
договор за заем с предмет-предоставяне в заем на сума в размер на 500лв.
Ищцата твърди две основания за нищожност на процесния договор за кредит-
3
противоречие със закона и заобикаляне на закона, като съдът е длъжен да ги разгледа според
тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от по-тежкия към по-лекия.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит (страните имат качествата съответно потребител и
кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК), поради което за него важат разпоредбите
на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК).
По отношение на твърдението на ищцата, че договорът е нищожен поради
противоречие с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма
съдът излага следното:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител. Дефиницията на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР
на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана
до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Доколкото се касае за договор
за предоставяне на заем от разстояние, то за него се прилагат и разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги ЗЕДЕУУ. Съгласно нормата на чл. 6 от
ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече. Електронно изявление записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ (чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ), а съгласно чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ
писмената форма се смята спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ
електронно изявление. Доказването на електронния документ се извършва по правилата на
чл.184 от ГПК. В съответствие с тази разпоредба ответникът представи по делото
възпроизведен на хартия препис от договора, който препис не бе оспорен от ищцата.
Предвид изложеното съдът намира, че е спазено изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК.
По отношение на твърдението на ищцата, че договорът е нищожен поради
противоречие със закона-нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съдът
излага следното:
Един от задължителните реквизити на договора за потребителски кредит е посочване
годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1
към закона начин. Нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е налице не само
когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато е посочен такъв, но не са посочени
взетите предвид допускания при определянето му или те са посочени по начин, който не е
4
достатъчно пълен, точен и ясен, поради което не позволява на потребителя да разбере
реалното значение на посочената цифрова величина, както и когато е налице такова
посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително
прилагания между страните. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, а съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В процесния договор е посочен размер на ГПР -49,85%, като в СЕФ към договора са
посочени взетите от кредитора допускания при формирането му, но съдът намира, че ГПР
не съответства на действително прилагания в отношенията между страните по следните
съображения:
Установи се, че в договора за заем е предвидено, че заемът се обезпечава с
поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството, както и че
одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. По делото бе
представен договор за гаранция (поръчителство) между Фератум Банк p.l.c., със седалище в
Малта, като гарант, и Т. Я. Я., като клиент, с предмет- предоставяне на гаранция за
обезпечаване изпълнението на заемополучателката по сключения от нея с „Фератум
България“-ЕООД договор за заем, в който е предвидено заплащане на такса за предоставяне
на гаранция (поръчителство) в размер на 148,10лв. Заплащането на тази такса на гаранта от
заемополучателката е посочено и в СЕФ, но не е включено от кредитора при определяне на
ГПР, а е следвало да се включи , тъй като представлява сигурен разход, пряко свързан с
договора за заем, който разход е известен на заемодателя. Като не е взел предвид този разход
при определяне на посочения в договора размер на ГПР/отразеният в договора ГПР не
отразява реалната му стойност/, заемодателят е нарушил чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а това води
до недействителност на договора за паричен заем по силата на чл.22 от ЗПК.
Възражението на ответника, че сключването на договора за гаранция не е
задължително условие за сключване на договора за кредит, е неоснователно. Недоказано
остана твърдението на ответника, че ищцата е имала възможност да избере свой поръчител
или този, предложен от кредитора. Нещо повече-в договора за кредит не е отразена такава
възможност за избор /изрично е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителство
предоставено от Ferratum Bank/. Но дори да се приеме, че ищцата е имала възможност да
избира вида обезпечение /макар че липсват доказателства за това/, съдът счита, че тази
възможност би била само формална и че целта на кредитора е да насочи заемополучателката
към сключване на договор за гаранция с предложено от него дружество-гарант
/съобразявайки, че се касае за „бърз кредит”, който се сключва от разстояние и по който
евентуалния поръчител предложен от ищцата ще следва да бъде одобрен от кредитора за
разлика от гаранта Ferratum Bank, което дружество се предлага от самия кредитор/.
5
Доводът на ответника, че договорът за заем и договорът за гаранция са две отделни
правоотношения е несъстоятелен, тъй като макар отношенията между заемополучателката и
заемодателя и между заемополучателката и гаранта да са регламентирани в отделни
договори (съответно в договор за заем и в договор за гаранция/поръчителство) съдът
намира, че се касае за обусловени отношения, които не могат да съществуват самостоятелно,
поради което следва да се разглеждат като едно цяло.
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да уважи предявения иск за
прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******* от 02.06.2021г.,
поради противоречие със закона-чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, без да е нужно да обсъжда другото
наведено от ищцата основание за нищожността на договора, тъй като и при наличието му
евентуалните последици ще са идентични.
Поради уважаване на главния иск съдът не разглежда предявения при условията на
евентуалност иск за нищожност на клаузата предвидена в чл.5 от договора за потребителски
кредит.
Относно разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски. Ищцата е направила разноски
за платена държавна такса в размер на 51,10лева. Ищцата има право и на адвокатско
възнаграждение. По делото ищцата е представлявана от еднолично адвокатско дружество
„Д. М.”. Ищцата е сключила с това адвокатското дружество договор за правна защита и
съдействие, като правната помощ е предоставена безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Процесуалният представител на ищеца претендира разноски. Предвид посоченото и на
основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищцата по делото адвокатско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 360лева с ДДС.
Водим от горното и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор № ******* за предоставяне на
финансови услуги (заеми) от разстояние от 02.06.2021г., сключен между „Фератум
България“-ЕООД, с ЕИК:********* и Т. Я. Я. с ЕГН-**********, поради противоречие
със закона- чл. 11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит.
ОСЪЖДА „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със съделище и адрес на
управление-гр.София, р-н „Младост”, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Т. Я. Я., с ЕГН-
**********, с адрес-гр.С., ул.”С.Х.”, № **, сумата от 51,10лева (петдесет и един лева и
десет стотинки) за направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Фератум България“-ЕООД, с ЕИК:*********, със съделище и адрес на
6
управление-гр.София, р-н „Младост”, ж.к.”Младост 3”, бул.”Александър Малинов”, № 51,
вх.А, ет.9, офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично
адвокатско дружество ”Д. М.”, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, с адрес на
упражняване на дейността-гр.София, бул.”Александър Стамболийски”, № 125-2, ет.5, офис
5-3, представлявано от Д. М. М.-управител, сумата от 360лева (триста и шестдесет лева),
съставляваща възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по
делото Т. Я. Я..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7