Р
Е Ш Е Н И Е
№ 793/24.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – І – административен състав, в открито съдебно заседание на трети
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Шотева
адм. дело № 381 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано
по жалба на Б.Г.Я. с ЕГН ********** ***, чрез
адв. Л.К., против Решение № 79/10.03.2022 г. издадено от Директора на ТД на
НАП-Пловдив, с което е потвърдено ПНОМ, с изх. № С220013-023-0000332/03.02.2022 г.
С жалбата се твърди,
че оспореният акт е незаконосъобразен, немотивиран, издаден в нарушение на материалния
и процесуалния закон. Твърди се, че
автомобилът, предмет на наложената обезпечителна мярка, е погинал преди повече от 10
години. Поддържа се, че ПНОМ е формално и не съответства на целта на закона. Искането
е да се отмени оспореният акт в оспорената част. Претендира присъждане на разноски
по делото.
Ответникът – директорът
на ТД на НАП Пловдив, чрез гл. юрисконсулт Т., счита жалбата за неоснователна,
а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена
в законоустановения в чл. 197, ал. 2 от ДОПК 7-дневен срок, от легитимирано лице
и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима. Съобщението за
постановяването на оспореното решение е получено от жалбоподателя на 18.03.2022
г., видно от известие за доставяне, приложено на л. 48 от делото, а жалбата е подадена
в ТД на НАП Пловдив на 24.03.2022 г.
Съобразявайки посочените
от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, които се
установяват от събраните по делото доказателства, както и с оглед разпоредбите на
чл. 160 от ДОПК и на чл. 168 от АПК, определящи обхвата на съдебната проверка, административният
съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С ПНОМ с изх. № С220013-023-0000332/03.02.2022
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив е наложен запор на притежаваните
от жалбоподателя безналични ценни книжа, които са вписани в Централния
депозитар, запор на лек автомобил марка ВАЗ, модел 2105, с рег. № ***, година на производство 1982 г. и МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***,
година на производство 1992 г. ПНОМ е издадено,
след като е взето предвид, че ще се затрудни събирането на публично вземане в предполагаем
размер на 35 194,50 лв., от които
23 835,05 лева – главница и лихва – 11 359,45 лева.
ПНОМ с изх. № С220013-023-0000332/03.02.2022
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, е оспорено от Б. Г. Я. по
административен ред.
С обжалваното Решение
№ 79 от 10.03.2022 г. Директорът на ТД на НАП Пазарджик е потвърдил ПНОМ изх. № С220013-023-0000332/03.02.2022 г., в частта, с
която е наложен запор на притежаваните от Б. Гавранлов Я. безналични ценни книжа,
които са вписани в Централния депозитар, както и запор на лек автомобил марка ВАЗ,
модел 2105, с рег. ***, година на производство 1982 г., като е приел за
неоснователно възражението, че лек автомобил марка ВАЗ, модел 2105, с рег.
№ ***, година на производство 1982 г., реално не съществува, но не е отписан
от КАТ, поради наложен запор от ЧСИ и е отменил ПНОМ в частта, в която е наложен
запор на МПС марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № ***, година на производство
1992 г.
Като
доказателство по делото е прието и писмо с вх. № 5997/08.07.2022 г. от ВПД
Началник на РУ Велинград при ОДМВР Пазарджик, съгласно което в ЦАИСДО и ИРПС
при ОДМВР Пазарджик няма данни да е подаван сигнал за погиване на лек автомобил
марка „ВАЗ“, модел 2105 с рег. ***, собственост на жалбоподателя.
Като
доказателство по делото е прието и удостоверение с изх. № 221006020031 от
05.08.2022 г., издадено от ОДМВР, Сектор „Пътна полиция“ – гр. Пазарджик,
съгласно което МПС, марка ВАЗ 2105, с
ДКН ***, двигател – 5757296, рама – 164403, собственост на Б. Г. Я., е снет от
отчет на 05.08.2022 г.
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност в настоящото съдебно производство е Решение № 79 от
10.03.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив.
Решението на Директора
на ТД на НАП Пловдив в случая е издадено в рамките на законоустановената компетентност
на органа по място, по материя и по степен. Съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК Директорът
на ТД на НАП Пловдив, като компетентна териториална дирекция, в съответствие с правомощията
си, се е произнесъл с решение по оспореното пред него ПНОМ. С оглед изложеното обжалваното
решение представлява валиден административен акт.
Оспореното решение
е издадено в законоустановената писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и е
мотивирано в съответствие с изискването на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. От посочените
от органа фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които
органът черпи упражненото от него публично субективно право. Мотивите за издаване
на административен акт могат да се съдържат и в приобщените към административната
преписка документи – арг. от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК, поради
което съдът, като съобрази представената от органа преписка, както и изложеното
в самото решение на Директора на ТД на НАП Пловдив, намира, че в случая не е налице
липса на мотиви, която като нарушение на формата на акта, да представлява самостоятелно
основание за отмяна на обезпечителната мярка.
Не се установят по
делото и допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните
правила, които да обосновават нищожност на акта или да представляват основания за
отмяната на решението на Директора на ТД на НАП Пловдив като незаконосъобразно.
Директорът на ТД на НАП Пловдив, в съответствие с чл. 35 от АПК, във връзка с §
2 от ДР на ДОПК, е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, изяснил е релевантните
към спора факти, след което ги е отнесъл към приложимите правни норми.
В настоящото производство
не се събраха доказателства за несъответствие на оспорения акт с материалния закон
и с целта на закона, респ. не са налице обстоятелства, обосноваващи отмяна на наложената
обезпечителна мярка.
С разпоредбата на
чл. 197, ал. 3 от ДОПК, законодателят е регламентирал, че само в три хипотези
следва съдът да приеме, че са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни
мерки: 1/ ако длъжникът предостави обезпечение в пари, безусловна и неотменяема
банкова гаранция или държавни ценни книжа; 2/ ако не съществува изпълнително основание;
3/ ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки
по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
В конкретния случай
от страна на оспорващия не са представени доказателства за предоставено обезпечение
от категорията на изрично изброените по първата хипотеза.
Първото отменително
основание по чл. 197, ал. 3, пр. 1 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата,
нито до приключване на устните състезания по делото са представени доказателства
за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция, държавни
ценни книжа, което да обуславя задължителна съдебна отмяна на наложения съгласно
чл. 121, ал. 1 ДОПК с ПНПОМ запор.
Второто отменително
основание по чл. 197, ал. 3, пр. 2 от ДОПК в случая не е приложимо.
Спорните обезпечителни мерки са предварителни по чл. 121, ал. 1 от ДОПК
за обезпечаването на бъдещо публично вземане към жалбоподателя. Изпълнително основание
в производството по чл. 121, ал. 1 от ДОПК не се изисква, тъй като обезпечителните
мерки се налагат още в хода на ревизията, с цел предотвратяване бъдещи затруднения
или невъзможност за събиране на установените в хода ѝ вземания. Предварителните
обезпечителни мерки се налагат преди да възникне годно изпълнително основание –
да бъде издаден РА, който подлежи на предварително изпълнение. В рамките на производството
по издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки публичният
изпълнител изцяло е обвързан от предполагаемия размер на задълженията, посочен от
ръководителя на ревизията.
Не е налице и
третото отменително основание. Безспорно се установява по делото, че предварителните
обезпечителни мерки са наложени в хода на извършвана на лицето ревизия, тоест при
образувано и неприключило ревизионно производство, въз основа на отправено до публичния
изпълнител мотивирано искане от орган по приходите. По отношение на предполагаемия
размер на бъдещите задължения публичният изпълнител действа при условията на обвързана
компетентност и се ползва от преценката на ревизиращия орган. В настоящия случай,
след като е взел предвид размера на предполагаемото публично вземане, посочен от
органа по приходите, публичният изпълнител е постановил оспорената обезпечителна
мярка. Съдът намира, че в конкретния случай са налице всички посочени предпоставки
на разпоредбата на чл. 121, ал. 1, вр. с чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
По отношение на доводите
на оспорващия във връзка с налагане на запор върху МПС, за което се твърди, че
реално несъществува.
Съгласно чл. 4, ал.
1 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията
на МПС при прекратяване на регистрацията на МПС (наричана по-долу за краткост
Наредбата), собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите
документи в определения срок за извършване прекратяване на регистрацията му.
Видно от
представено по делото удостоверение регистрацията на процесното МПС е
прекратена на 05.08.2022 г. В жалбите си Я. твърди, че МПС не е в негово владение
повече от 10 години, т. е. още преди прекратяване на регистрацията на МПС. Предвид
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата очевидно към момента на прекратяване на
регистрацията на процесния автомобил оспорващият е действал в качеството си на собственик,
включително на владелец на движимата вещ.
Изложеното обосновава
извод, че правилно Директорът на ТД на НАП Пловдив приема, че Я. е собственик на
процесното МПС, запор, върху което е наложен с оспореното пред Директора ПНОМ.
Наличието на нормативно
предвидена възможност за възстановяване на прекратена регистрация на МПС (по аргумент
на чл. 21, ал. 1 от Наредбата) и липсата в случая на доказателства за разкомплектоване
на процесното МПС сочат на извод, че правилно е наложен запор върху лекия автомобил,
който е собственост на оспорващия, независимо дали Я. упражнява правото си на владение
върху запорираната движимата вещ.
ПНОМ с изх. № С220013-023-0000332/03.02.2022 г.
е законосъобразно, като издадено в съответствие и с целта на закона.
Потвърждавайки процесното
ПНОМ в оспорената част, директорът на ТД на НАП Пловдив е постановил правилен и
законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата срещу който е неоснователна
и следва да се отхвърли.
Предвид изхода на
правния спор и направеното своевременно искане на ответника следва да се присъдят
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 143, ал. 4 и чл. 144
от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, и като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в размер на 100,00 лева.
Така мотивиран и
на основание чл. 197, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Г.Я. срещу Решение № 79 от
10.03.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, в оспорената част, в която е потвърдено
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220013-023-0000332/03.02.2022 г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА Б.Г.Я. с ЕГН ********** ***, да заплати в
полза на ТД на НАП Пловдив сумата в размер на 100,00 (сто) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/П/