Определение по дело №2392/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2333
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Веселина Йорданова Ставрева
Дело: 20201100602392
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

08.07.2020г., гр.София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 5-ти състав, в закрито заседание на осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:                                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ

    ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

       2. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията В.Н.Ч.Д.№2392/2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.396, ал.2 от ГПК, вр. чл.72, ал.1 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Р.Т.- САК срещу Определение на СРС, НО, 11-ти с-в по НЧД№4470/2020г. от 21.04.2020г., с което е допуснато обезпечение по искане на СРП по досъдебно производство №726/2020г. по описа на 05 РУ СДВР на наказанието „Глоба“ за престъпления по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.270, ал.1 от НК, за които е привлечен като обвиняем В.Й.Х..

В сезиращия съда акт се настоява да липсва обосновано предположение за връзка на подзащитния й с твърдяните престъпления, а още повече, че се касае за административно нарушение за деянието по чл.270, ал.1 от НК, което изключва приложение на чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Първостепенният съд в оспорвания акт е счел, че са налице изискуемите предпоставки по чл.396 от НПК - както вероятна основателност на иска, преценено най-вече на база на приобщените гласни доказателства - свидетели-очевидци, така и обезпечителна нужда. Прието е, че е конкретизирана в искането от СРП обезпечителна мярка, поради което и е допуснато обезпечение върху л.а. марка „Волво“, модел „В 40“ с ДК№*******с рама № YV1VW78824F039310 чрез налагане на запор /въпреки че изрично в диспозитива на определението не е посочена обезпечителната мярка/.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, след като разгледа подадената частна жалба и прецени материалите по делото, е на следното становище:

Процесуалният закон обуславя предоставянето на привременна обезпечителна защита от кумулативната даденост на няколко предпоставки: искът следва да е допустим и вероятно основателен с оглед наличието на писмени доказателства в негова подкрепа (чл.391, ал.1, т.1 от ГПК), да е налице обезпечителна нужда и предложената обезпечителна мярка да е подходяща. От своя страна задължителните указания по ТР № 2/11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2012 г., съобразени и с трайната гражданско-правна практика налагат и преценка на съразмерността на обезпечителната мярка и обезпечителния интерес.

Безспорно на първо място се касае за образувано досъдебно производство, по което Х. е придобил качеството на обвиняем за конкретно посочени по-горе престъпления от общ характер. Видно от изложеното по-горе за престъпленията по по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.270, ал.1 от НК се предвижда налагане на наказание от вида, за което е допустимо обезпечение - „Глоба“ с конкретно посочени размери.

И според въззивната инстанция от събраните по делото гласни и писмени доказателства може да се направи обосновано предположение, че В.Й.Х. е съпричастен към инкриминираните деяния. В такава насока, съдът прие за подкрепящи тезата на СГП показанията на св.М.П., св.К.Б., св.П.С., св.И.С., св.И.А., протокола за доброволно предаване на л.а. Т.е налице вероятна основателност на обвиненията, преценена на база на коментираните по-горе доказателства, без да се навлиза в по-подробното им обсъждане. Налице е и обезпечителна нужда, като се има предвид характера и вида на повдигнатите обвинения и вероятната продължителност на досъдебното и съдебно производство, като с действията си обвиняемият може да затрудни изпълнението на евентуално наложеното с присъдата наказание - „Глоба“.

Според ТР № 2/11.10.2012 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2012 г. с оглед систематичното място на чл.72 от НПК налагането на обезпечителни мерки се явява допустима от закона намеса в имуществената сфера с фигурата на обвиняемия. Обезпечителните мерки могат да се вземат само спрямо конкретен обвиняем и служат за обезпечаване на конкретни наказания от системата наказания по НК, които във всички случаи са лични /чл.35, ал.1 от НК/. Нашият Наказателен кодекс изисква наличието на дадено физическо лице, което да бъде признато за виновно в извършване на престъпление, за да му бъде наложено предвиденото в закона наказание, засягащо имуществената му сфера. Поради това според ВКС, преди да наложи съответната обезпечителна мярка, съдът следва да прецени и връзката на лицето, върху чието имущество ще въздейства със своя съдебен акт, с това имущество. В случая спор относно собствеността на процесното МПС, няма.

В настоящия казус обаче не е представена конкретната стойност на МПС, която съотнесена към стойността на глобата, предвидена за визираните две престъпления да послужи за преценка относно съразмерността на обезпечителната нужда, както изисква т.4 от цитираното ТР. Видно от наказателните разпоредби, за които е привлечен да отговаря обвиняемия размера на наказанието „Глоба“ е съответно от 500 /петстотин/ до 2000лв. /две хиляди лева/ - за престъплението по чл.270, ал.1 от НК и от 10 000 /десет хиляди/ до 15 000лв. /петнадесет хиляди лева/ - престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК. От своя страна е обективирано в искането на прокуратурата, че цената на процесното МПС - л.а. марка „Волво“, модел „В 40“ с ДК№*******с рама № YV1VW78824F039310 варира от 1 000лв. /хиляда лева/ до 24 000лв. /двадесет и четири хиляди лева/ според справка, направена от представителя на обвинението в интернет сайт за продажба на употребявани леки автомобили, т.е е посочена цена на МПС, варираща от минимума на „Глобата“ за едно от престъпленията до над размера на „Глобата“ за престъплението по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НПК. Допускането на обезпечение при тази вариативност на стойността на предложената от СРП вещ за обезпечение ще доведе до сериозно засягане имуществената сфера на обвиняемия при драстична несъразмерност в защитавания материален интерес и обезпечението и би излязло извън целената от законодателя защита.

Следва да се посочи, че всяка вещ има определена или определяема стойност, която например в случаите на МПС е застрахователната стойност.

Така мотивиран и на осн. чл.72, ал.1 от НПК, вр. чл.396, ал.2 от ГПК, СЪДЪТ

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение на СРС, НО, 11-ти с-в по НЧД№4470/2020г. от 21.04.2020г., с което е допуснато обезпечение по искане на СРП по досъдебно производство №726/2020г. по описа на 05 РУ СДВР на наказанието „Глоба“ за престъпленията по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.270, ал.1 от НК, за които е привлечен като обвиняем В.Й.Х. като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за налагане на запор върху л.а. марка „Волво“, модел „В 40“ с ДК№*******с рама № *********, собственост на обвиняемия В.Й.Х..

 

ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на определението на СРС обезпечителна заповед от 24.04.2020г.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:...............................    

 

ЧЛЕНОВЕ:1......................................

 

         2.......................................