Определение по дело №368/2019 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 17
Дата: 30 януари 2020 г. (в сила от 10 февруари 2020 г.)
Съдия: Нанко Събов Маринов
Дело: 20194330200368
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

ГР.ТЕТЕВЕН, 30.01.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-трети състав в открито съдебно заседание на тридесети януари

През две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО МАРИНОВ

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1Р.Р.

                                                                                                                2Е.С.

 

При секретаря:Й Д

И в присъствието на прокурора ВЕНА СТЕФОВА

Като разгледа докладваното ЧН дело №368 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Постъпила е молба от З.И.Г., ЕГН ********** *** съдебна реабилитация по чл.87 от НК.

            В молбата се излага, че Г. е осъждан с присъди по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен, по НОХД №434/2009 година на Районен съд гр.Ботевград, по НОХД №434/2011 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №21802/2011 година на Районен съд гр.София. Твърди, че с определение от 30.01.2014 година по ЧНД №20689/2013 година на Районен съд гр.София на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК са били групирани наложените му наказания по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №434/2009 година на Районен съд гр.Ботевград и му е наложено общо наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. Със същото определение на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК са били групирани и наложените му наказания по НОХД №434/2011 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №21802/2011 година на Районен съд гр.София и му е наложено общо наказание от 2 години лишаване от свобода. Твърди, че е изтърпял наказанията и по четирите присъди, както и че от изтърпяване на последното му наказание е изминал изискуемия от закона срок, имал е добро поведение в обществото, няма образувани срещу него наказателни производства. Твърди, че не е успял да възстанови всички имуществени вреди от престъпленията, тъй като срещу него нямало образувани изпълнителни производства и е изтекъл 5 годишния давностен срок.

Моли да бъде съдебно реабилитиран със законните последици от това.

Позовава се на писмени доказателства.

Представителят на прокуратурата изразява становище, че молбата на Г. следва да бъде уважена, тъй като са налице условията за съдебна реабилитация по чл.87 от НК.

От събраните по делото доказателства-справка за съдимост на името на молителя, удостоверение от Окръжна прокуратура гр.София, удостоверение от Районна прокуратура гр.Ботевград, удостоверение от НСС, удостоверение от СИС при Районен съд гр.Ботевград, удостоверение от НАП, характеристики, 2 броя разпореждания от НАП, съдът приема за установено следното:

Молителят по делото З.И.Г. е осъждан четири пъти за престъпления от общ характер, както следва:

С присъда по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен, в сила от 11.12.2009 година му е наложено наказание от 1 година лишаване от свобода, като изпълнението на същото на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 връзка с чл.20 ал.2 от НК.

С присъда по НОХД №434/2009 година на Районен съд гр.Ботевград, в сила от 15.07.2010 година му е наложено наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, като изпълнението на същото на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години, за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.5 от НК

С присъда по НОХД №434/2011 година на Районен съд гр.Тетевен, в сила от 17.07.2012 година му е наложено наказание от 2 години лишаване от свобода, за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4 и т.7 от НК и на основание чл.68 ал.1 от НК е постановено да изтърпи отделно и наложеното му наказание по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен от 1 година лишаване от свобода.

Със споразумение по НОХД №21802/2011 година на Районен съд гр.София, в сила от 14.11.2013 година му е наложено наказание от 13 месеца лишаване от свобода.

С определение от 30.01.2014 година по ЧНД №20689/2013 година на Районен съд гр.София на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК са били групирани наложените му наказания по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №434/2009 година на Районен съд гр.Ботевград и му е наложено общо наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода. Със същото определение на основание чл.25 ал.1 във връзка с чл.23 ал.1 от НК са били групирани и наложените му наказания по НОХД №434/2011 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №21802/2011 година на Районен съд гр.София и му е наложено общо наказание от 2 години лишаване от свобода.

От справката за съдимост на молителя се установява, че е изтърпял наказанията по ЧНД №20689/2013 година на Районен съд гр.София на 11.03.2016 година.

От представеното по делото удостоверение от Районна прокуратура гр.Ботевград се установява, че няма обвинения по неприключили наказателни производства против Г..

От удостоверението от НСС се установява, че срещу Г. няма обвинения по неприключили наказателни производства.

От удостоверението от Окръжна прокуратура гр.София се установява, че срещу Г. няма обвинения по неприключили наказателни производства.

От удостоверението от СИС при Районен съд гр.Ботевград се установява, че срещу Г. няма висящи изпълнителни дела по описа на службата.

От приложеното по делото удостоверение от НАП се установява, че срещу Г. има задължения към държавата в общ размер на 1085,93 лева, но от приложените по делото два броя разпореждания се установява, че Г. е изплатил изцяло задълженията си към държавата в размер на 1092,70 лева и с разпореждане от 05.11.2019 година е прекратено производството по принудителното изпълнение на публични вземания по изпълнителното дело срещу Г..

Самият молител твърди в молбата си до съда, че не е успял да възстанови причинените имуществени вреди от деянията, но в същото време твърди, че срещу него не е имало предявени претенции от лицата претърпели вреди за тяхното възстановяване, което поради тяхното бездействие е довело до изтичане на петгодишен давностен срок и невъзможност вземанията да бъдат събрани по принудителен ред, тъй като от датата на влизане в сила на последната му присъда по НОХД №343/2011 година-17.07.2012 година са били изминали повече от седем години.

Предвид изложеното следва да се отбележи, че по НОХД №267/2009 година на РС Тетевен не е бил предявяван от пострадалото лице граждански иск, тъй като вещта е била върната видно от мотивите по делото. Установява се също, че по НОХД №343/2011 година на РС Тетевен молителят е бил осъден да заплати имуществени вреди, но се установява също, че по делото не е бил издаван изпълнителен лист срещу молителя за имуществени вреди, което се установява от извършената от съда служебна справка в САС „Съдебно деловодство“ при РС Тетевен. Установява се също, че по последната присъда по НОХД №21802/2011 година на РС София молителят е сключил споразумение, което означава, че същият или е бил възстановил причинените от деянието имуществени вреди или не е имало такива, за да бъде одобрено споразумението. По отношение на присъдата по НОХД №434/2009 година на РС Ботевград, видно от бюлетина за съдимост се установява, че същият е бил осъден за опит да извърши престъплението и същото е останало недовършено, което предполага, че за това деяние няма причинени имуществени вреди. Освен изложеното по делото безспорно се установява от удостоверението от СИС при Районен съд гр.Ботевград, че срещу молителя няма висящи изпълнителни дела по описа на службата, от една страна, а от друга съдът изцяло споделя застъпеното становище в Решение №367 от 13.02.2015 година по Н.Д. №1397/2014 година на ВКС, а именно възстановяването на вредите, резултат от престъпната дейност, действително е условие за допускане на съдебна реабилитация, като това важи както за съставомерните имуществени вреди, така и за неимуществените. То обаче не е абсолютно, като в текста на чл.87 ал.2 от НК изрично е предвидена възможност за реабилитиране на осъдения „и без да е възстановил причинените вреди, ако има за това уважителна причина“. Бездействието на носителя на вземането, признато със съдебен акт, което е довело до изтичане на 5-годишния давностен срок и невъзможност същото да бъде събрано по принудителен ред при направено от осъдения възражение за това е причина, която следва да се отчита за уважителна, тъй като обратното би означавало при наличие на останалите предпоставки за съдебна реабилитация такава да не може да бъде допусната никога, ако не е налице възстановяване на вредите, макар и събирането на признатото вземане да е станало невъзможно, поради изтичане на предвидената погасителна давност.

С оглед изложеното, съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че са налице изискванията на чл.87 от НК за съдебна реабилитация на Г. по отношение на осъжданията му по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен, по НОХД №434/2009 година на Районен съд гр.Ботевград, по НОХД №434/2011 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №21802/2011 година на Районен съд гр.София, тъй като са изтекли изискуемите от закона 3 години от изтичане на срока на наложените му наказания, за които е поискал съдебна реабилитация. Безспорно е че Г. е изплатил изцяло задълженията си към държавата в размер на 1092,70 лева и с разпореждане от 05.11.2019 година е прекратено производството по принудителното изпълнение на публични вземания по изпълнителното дело.  

Безспорно е че Г. е изтърпял изцяло наложените му наказания лишаване от свобода по ЧНД №20689/2013 година на РС София на дата 11.03.2016 година и оттогава до настоящия момент е изтекъл и изискуемия тригодишен срок по чл.87 от НК, през който същият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, имал е добро поведение, няма срещу него образувани изпълнителни дела във връзка с имуществени вреди от престъпленията, няма задължения към държавата, поради което съдът намира, че молбата му е основателна и същата следва да бъде уважена със законните последици от това.

Водим от изложените съображения и на основание чл.87 ал.1 от НК във връзка с чл.436 от НПК, съдът

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

ДОПУСКА СЪДЕБНА РЕАБИЛИТАЦИЯ на З.И.Г., ЕГН ********** ***, като заличава осъжданията му по присъди по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен, в сила от 11.12.2009 година, по НОХД №434/2009 година на Районен съд гр.Ботевград, в сила от 15.07.2010 година, по НОХД №434/2011 година на Районен съд гр.Тетевен, в сила от 17.07.2012 година и по НОХД №21802/2011 година на Районен съд гр.София, в сила от 14.11.2013 година, по които са били определени общи наказания с определение от 30.01.2014 година по ЧНД №20689/2013 година на Районен съд гр.София, с което са били групирани наложените му наказания по НОХД №267/2009 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №434/2009 година на Районен съд гр.Ботевград и му е наложено общо наказание от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца лишаване от свобода, както са били групирани и наложените му наказания по НОХД №434/2011 година на Районен съд гр.Тетевен и по НОХД №21802/2011 година на Районен съд гр.София и му е наложено общо наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода, като отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане.

Препис от определението след влизането му в сила да се изпрати на Бюро „Съдимост“ при Районен съд гр.Тетевен за отбелязване на съдебната реабилитация в бюлетина за съдимост.

Определението подлежи на обжалване и протест в 7-мо дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                          

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1

                                                                                                                   

  2