№ 244
гр. Варна, 26.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600392 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440,ал.2 във вр. с чл.341,ал.2 от НПК
Образувано е по жалба на л.св.М. В. В., чрез неговия процесуалин
представител-адв.Ж.Ж. АК-Добрич срещу протоколно определение №938 от
10.11.2021г. по ЧНД №1166 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с
което е оставена без уважение молбата на л.св. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му
наказание с Присъда по НОХД№253/2020г. на ОС-Добрич от една година
„лишаване от свобода“.
Като основание за отмяна в жалбата се сочи незаконосъобразност и
необоснованост на определението. Излагат се съображения за наличие на
доказателства за основателността на направеното искане. Моли
постановеното определение да бъде отменено, като съдът допусне условно
предсрочно освобождаване.
Постъпило е писмено становище от Началника на Затвора Варна, с
което се иска потвърждаване на определението, като законосъобразно.
Излагат се съображения в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
1
по същество е неоснователна по следните съображения:
С Присъда по НОХД№253/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Добрич
за извършено деяние по чл.354а,ал.1 от НК на осъдения В. е наложено
наказание от една година „лишаване от свобода“.
Осъденият е започнал на търпи наказането на 28.03.2021г., като към
18.11.2021г. е изтърпял фактически наказание,в размер на 7м. и 20дни, от
работа 1м и 6дни, с неизтърпян остатък от наказанието, в размер на 3м. и
4дни.
Едно от кумулативните условия за допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване
от свобода“ е осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от една втора
от наложеното наказание.В конкретния случай тази законова предпоставка по
чл.70,ал.1 от НК е налице.Осъденият е изтърпял към датата на постановяване
на обжалвания акт повече от една втора от наложеното му наказание.
Актуалната оценка на риск от рецидив на осъденото лице сочи средни
стойности, като дефицит е отчетен в почти всички зони:отношение към
настоящото правонарушение,управление на финанси и доходи, начин на
живот и обкръжение,образование и обучение, злаупотреба с наркотици,
междуличностни проблеми и умения за мислене.Оценката на риска от вреди
сочи среден риск за обществото.
Видно от писменото становище на затворническата администрация, към
настоящия момент не може с категоричност да се твърди, че отчетените
позитиви и заявена мотивация за промени имат качеството на вътрешна
убеденост и трайност, а не са епизодични прояви, с оглед по-благоприятно
третиране в условията на МЛС.
Видно от досието на лишения от свобода, същият търпи наказание
„лишаване от свобода“ при “общ“ режим, който не е променян. Със Заповед
на Директора на Затвора Варна В. е назначен на работа на длъжност „етажен
отговорник“ към домакинския щат на ЗО Разделна, като на 10.06.2021г. е
спрян от работа поради извършено дисциплинарно нарушение-държане на
неразрешени вещи. Със Заповед 500/12.07.2021г. му е наложено наказание
„Писмено предупреждение“, което е отложено за срок от два месеца, като към
момента на производство е нова дисциплинарна процедура. От м.август
2021г. л.св. отговаря за Секция „Общообразователно и професионално
2
обучение“ към съвета на общността.
Чл.439а от НПК очертава кръгът от доказателства, които сочат за
установяване на положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. В конкретния случай видно от изложеното, такава тенденция е
налице, но без необходимите трайност и осъзнатост. Включването на
осъдения в мероприятия от режимно-възпитателен и културно-масов
характер, за което двукратно е награден, стремежа да спазва установените
правила и дисциплина сочи на една положителна стъпка към поправянето и
превъзпитанието му. В същото време актуалната оценка на риска от рецидив
и вреди за обществото остава на средно ниво. Независимо от регистрираните
промени в нагласите за законосъобразен живот, правилно
първоинстанционния съд е преценил, че осъденото лице не е поправило
трайно своите престъпни навици. Липсват категорични и убедителни
доказателства за съзнателни положителни промени в съзнанието и
поведението му, каквото е поставеното от законодателя задължително
условие за приложение на института по чл.70 от НК.
Това е предопределило и продължаване на корекционната дейност с
лишения от свобода, насочена към повишаване степента на личностова
зрялост и социална компетентност, като същата се осъществява главно чрез
трудова реализация и индивидуални беседи. За това свидетелства изготвения
план за препланиране на присъдата от 12.10.2021г., в който по отношение на
отчетените зони на дефицит са предвидени индивидуално-корекционно
консултиране чрез разговори, срещи и беседи, както и включване в групова
корекционна програма, вкл. и трудова заетост.
Втората положителна предпоставка за УПО е свързана с наличието на
доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора
неоправдан, а цените на наказанието-възможни, без да се продължава
ефективното му изтърпяване. За разлика от условията на изменение на
режима, от института по чл.70,ал.1 от НК може да се ползват осъдените лица,
при които поправителния процес е завършен,поради което и по-нататъшния
престой в затвора не се налага.
Настоящият съдебен състав се солидализира с изводите направени от
първоинстанционния съд за липса на доказателства за трайни и осъзнати
положителни промени в насока поправяне и превъзпитание. В тази насока са
и изготвените доклади от затворническата администрация, от които е видно,
че спрямо лицето продължава корекционната дейност. Това показва, че
същата е необходима, с оглед пълно преодоляване на диагностицираните
дефицити.
Мерките за поощрение на осъденото лице следва да бъдат ценени също
във връзка с всички данни за поведението му. Следва да се прецени, дали
3
даденото поощрение е израз на съзнателно спазване на режимните
изисквания, вътрешния ред и дисциплина и на осъзната потребност от
участие в ресоциализиращите програми. Позитивното и безконфликтно
поведение в местата за лишаване от свобода, не следва да се счита за
единствен индикатор за съзнателно поправяне, тъй като може да е
мотивирано и от друг интерес. В аспекта на чл.70 от НК следва да попадат
дейности, които изискват съдействие на осъдените и показват степен на
поправяне и превъзпитание, като образователни, обучителни и
квалификационни дейности. Само последните мотивират осъдения да мине
успешно през етапите на прогресивната система при изпълнението на
наказанието.Наред с двете поощрения следва да се отчете и наложено
наказание от 2021г.. Въпреки, че осъдения към настоящия момент се счита за
ненаказан, по силата на чл.107,ал.2 от ЗИНСЗ, тази проява не свидетелства за
безупречност, за каквато твърди жалбоподателя.
Както неведнъж въззивната инстанция е заявявала, правилния подход
при преценка наличието на втората предпоставка на чл.70 от НК е
прогресивната пенитенциарна система, която предлага замяна на режима в
по-лек, с оглед предпоставки за предсрочно освобождаване на осъденото
лице. Предпоставките за прилагане на по-лек режим са аналогични с тези,
които важат за ПО. Ето защо, обстоятелствата на промяна на режима в по-
лек, могат да бъдат показатели за положителния ход на корекционния процес.
Видно от материалите по делото, такива до настоящия момент не са
настъпили. Реализирането на специалната цел на наказанието в пълен аспект
е изпълнена, при достигане на най-лекия режим за изпълнение на наказанието
и извеждане на осъдения в условията на открита среда за полагане на труд,
когато той ще е в състояние да докаже трайността на поправянето и
превъзпитанието си, за да бъде по-рано и успешно ресоциализиран.
В конкретния случай ресурсите на пенитенциарната система далеч не
са изчерпани и не е реализиран принципът на прогресивната система при
изпълнение на наказанието. Възпитателната работа следва да продължи до
постигане разписаните цели по плана на присъдата, осмисляне и изграждане
на приемливи модели на поведение и формиране на устойчива мотивация за
законосъобразен начин на живот.
Съобразявайки изложеното, настоящата инстанция счита, че не са
постигнати целите визирани в чл. 36 от НК, поради което не е налице втората
кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК.
Необходимо е продължаване на поправителното въздействие спрямо В. в
условията на контролираната среда на пенитенциарно заведение, до
изчерпване на ресурсите на пенитенциарната система. По тези съображения
въззивната инстанция счете, че проверяваното определение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение №938 от 10.11.2021г. по ЧНД
№1166 по описа за 2021г. на Окръжен съд Варна, с което е оставена без
уважение молбата на л.св.М. В. В. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание с Присъда по
НОХД№253/2020г. на ОС-Добрич от една година „лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5