№ 1346
гр. Варна, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500740 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. А. А.
чрез адвокат Т. П. срещу решение № 299 от 02.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ ********* по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети
състав, в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата П.
А. А. с децата М. П.ов А. и М. П.ова А.а; в частта, с която ползването на
семейното жилище е предоставено на С. К.; както и в частта относно
определената за заплащане държавна такса върху определената издръжка за
двете деца.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението. Доводите досежно
определения режим на личен контакт на бащата с децата се свеждат до това,
че въпреки изразеното становище, че в интерес на децата е да бъде опредлен
разширен режим, то същият е намален в сравнение с този по постановените
привременни мерки. Сочи се, че от раздялата на страните майката
възпрепятства срещите на бащата с децата, настройва ги срещу него, което
още повече задълбочава отчуждението между тях. Излагат се подробни
аргументи защо *** на ж.к. «Ч.» в град Варна не е семейно жилище, а такова е
друг апартамент. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, като
бъде постановено ново, с което да бъде определено бащата да вижда и взема
двете деца при себе си всеки вторник от 18,30 часа до 19,30 часа, всяка сряда
1
от 18,30 часа до 9 часа в четвъртък с преспиване, всеки първи и трети и, ако
има, пети, петък от месеца от 18,30 часа в петък до 18,30 часа в неделя с
преспиване, през лятото – от 1 до 15 юли и от 1 до 31 август; да бъде
предоставено за ползване на С. К. и децата семейното жилище в град ***,
както и да бъде намален размера на разноските за държавна такса по исковете
за издръжка.
Въззиваемата страна С. К. чрез адвокат А. Н. в писмен отговор е
оспорила жалбата като неоснователна, като подробно е изложила аргументите
си за правилността и законосъобразността на обжалваното решение и иска
неговото потвърждаване.
За да се произнесе, настоящият състав на въззивния съд съобрази
следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от ищеца П. А. А.
срещу ответницата С. А. К. искова претенция за постановяване на съдебно
решение, с което да бъде прекратен сключеният между страните граждански
брак; родителските права на родените от брака деца да бъдат предоставени на
майката; да бъде определен разширен режим на лични отношения между
бащата и децата, като бащата е съгласен да заплаща месечна издръжка в
размер на 170 лева за всяко от децата.
Приети за съвместно разглеждане в производството са предявените от
ответницата насрещни искове, а именно: бракът да бъде прекратен по вина на
ищеца; за предоставяне на родителските права спрямо децата М. и М. на
майката; за определяне на режим на лични отношения между бащата и децата
всяка първа и четвърта събота от месеца от 10 часа до 17 часа в присъствието
на майката; за осъждане на бащата да заплаща в полза на всяка едно от децата
издръжка в размер на 250 лева месечно; за предоставяне на семейното
жилище на майката.
Предмет на разглеждане пред въззивната инстанция са само исковете за
определяне режим на лични отношения на бащата с децата и предоставяне
ползването на семейното жилище.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не е спорно между страните, че са били в граждански брак, който е
прекратен по силата на необжалваното в тази му част и влязло в сила решение
по първоинстанционното дело за прекратяване на брака. От брака си страните
имат родени две деца – М., роден на 07.02.2017 г., и М., родена на 20.02.2019
г.
2
Също така с цитираното решение родителските права по отношение на
децата са предоставени на майката.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната
инстанция доказателства – заключението на приетата съдебно-
психологическа експертиза и изслушването на родителите на основание член
59, алинея 6 от СК.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-психологическа
експертиза се установява, че при двете деца не са открити проблеми по
отношение на развитието и функционирането им, по отношение на
способността им за изграждане на емпатия и емоционални връзки с нови и
непознати за тях хора; при децата основно значимата фигура е майката, която
е техният обект на емоционална привързаност, като не се идентифицира
абсолютно никаква емоционална принадлежност към бащата, когото и двете
деца посочват като лош, предизвикващ у тях страх, безпокойство и
тревожност; и към момента на раздялата на родителите, и към настоящия
момент двете деца се намират във възраст, в която са лесно внушаеми и
манипулируеми, като въздействието върху тях може да се упражни от
авторитетна фигура /майка, роднина/ и то може да бъде както целенасочено и
умишлено, така и индиректно; у децата понастоящем напълно отсъства
конфликт на лоялност, а също така и амбивалентно отношение към бащината
фигура; децата се намират в крайната трета степен на синдрома на
родителско отчуждение, чието преодоляване става много трудно;
препоръчително е първите контакти между децата и техния баща да бъдат в
присъствието на майката в защитена среда и с подкрепата на съответни
специалисти /социален работник и психолог/, които да следят психо-
емоционалното състояние на децата.
При изслушването му в съдебно заседание, проведено на 30.10.2023 г.,
вещото лице добавя, че резултатите от проведените тестове се отнасят
персонално за всяко едно лице и не е необичайно да съвпаднат изследванията.
като посоченото по всеки един показател не означава, че изследваното лице
страда от алкохолизъм или ниска трудоспособност, но при определени
житейски ситуации е възможно това нещо да се отключи, но това не означава,
че към момента изследваното лице е такова. При обследването на децата не е
присъствала майката, а само вещото лице, преводачът и двете деца, като е
работено с децата поотделно. М. е по-малката и при нея нивото на развитие не
предполага организация на дългосрочната памет, тя към настоящия момент
все още оперира с кратковременната си памет. Има възможност да запомня и
да съхранява неща от ежедневието, но ако се говори за целенасочено
манипулативно действие, детето няма интелектуалните възможности към
настоящия момент предвид развитието си да съхранява по-дълго една мисъл,
3
ако тя е внушена от страната. Като пример дава, че М. разказва от първо лице
за дядо си А., без да го познава, и това няма как да стане, без да е говорено на
детето за този човек, предвид факта, че той е починал. Вещото лице пояснява,
че пасивното и недиректното въздействие е да не се обсъжда отсъстващият
родител пред децата, а да се говорят неща, които волно или неволно
представят отсъстващия родител в неблагоприятна светлина, докато
целенасоченото въздействие е умишленото и при него се използват съвсем
други методи. Вещото лице потвърждава, че и двете деца са в крайната
степен на отчуждаване - бащата е възприет като изцяло лош, майката като
изцяло добра, като тази степен е трудно преодолима, дори и с терапевтична
помощ. Допълва се, че през цялото време специалистът е търсил
амбивалентно поведение, което децата да имат имат. Амбивалентността
представлява едновременно да приемаш и да отхвърляш една фигура, но
спрямо бащата те нямат тази амбивалентност. Той е изцяло лош, само го
отхвърлят, при тях няма никакво приемане, дори няма усещането, че това е
техен родител. При М. би следвало да има спомени за бащата, М. е била по-
малка, когато фактически се разделят родителите. М. би следвало да има
спомен както за баща си, така и за изградена семейна триамбулация майка-
родител-баща. М. говорел за баща си в минало време, което е крайно
неестествено за дете на тази възраст, но не може да каже дали това се дължи
на обстоятелството, че детето основно използва руски език. Децата разбират
български език, но по-лесно им било да комуникират на руски език. За
преодоляване на отчуждението ще трябва дълга работа и сътрудничество на
двамата родители. Ако започне да се работи с помощта на социална услуга,
трябва да има сътрудничество и от двамата родители, защото без такава няма
да се преодолее. При М. няма потребността от бащината фигура, от
авторитета, от силата, от подкрепата, от поставянето на граници, без това да
означава, че майката не може да се справи, но това ще го постави в
ситуацията, в която би могъл да избере поведение, което да не е чак толкова
добре приемливо социално и го поставя го в риск. При М. е обратното - ако тя
няма изградено отношение с бащината фигура, което да е емоционално
подкрепящо и градивно, това би могло да я постави в ситуация на риск при
изграждане на взаимоотношения със срещуположния пол в бъдеще. Ако има
наистина агресивно поведение, децата не е добре да стават свидетели на
такова.
П. А. А. при изслушването си на основание член 59, алинея 6 от СК
заявява, че няма нормална среща с децата над 2 години. Имал две срещи в
Центъра за закрила на детето в кв. „Ч.“ миналата година за около 45-50
минути в присъствието на социален работник с двете деца, а другата среща
била в центъра, който е близо до Окръжна болница, но само с М.. Твърди, че е
правил много опити да вижда децата, има постановени привременни мерки,
но когато отиде да ги вземе, ставали все неприятни неща. Всеки път, като
иска да бъдат изпълнени привременните мерки, майката на децата му пречи:
крият децата; не са в апартамента в дадения час, когато трябва да се
4
осъществи контакта; не му се отваря. Преди две седмици, когато ходил за
последен път, заедно с баща си влезли в апартамента в коридора и майката на
децата започнала да ги изблъсква. Ходил е в детската градина, която децата
посещават, но не ги е виждал, а само е говорил с директорката.Заявява, че би
ползвал услуги на психолог. Гневен е, защото децата са умишлено доведени
до това положение и сега изведнъж се е оказало, че те са абсолютно и тотално
отчуждени, и им се втълпява постоянно, че аз той е насилник и побойник. От
моя страна твърди, че ще приложи всички усилия, но не е сигурен дали има
гаранция, че след като се върнат децата в дома, в който живеят заедно с
тяхната майка и с тяхната баба по майчина линия, с двамата си братя от друг
баща, няма да бъдат пак манипулирани, защото те живеят в тази среда, а той е
в неизгодно положение.
С. К. при изслушването си на основание член 59, алинея 6 от СК започва
с нападки, че въобще не може да разбере защо се защитава интересът на един
агресор и насилник. Твърди, че изпълнява определението на съда, но бащата
на децата и роднините му влизат в жилището, отварят вратата, а децата се
плашат, защото са виждали агресия от него, той постоянно й крещял. Заявява,
че дава децата винаги, ако не са болни и децата искат да отидат, но преди две
седмици не поискали да отидат с него. Потвърждава, че не е имало среща през
последните две години, защото децата не искат да отидат, а тя не може насила
да ги даде, тъй като това ще е нещо ужасно и те ще загубят доверие към нея.
Тя им казвала, че това е техният баща и трябва да се виждат с него, но те
виждали обратното, на това, което говори, защото той я псувал, дърпал ги да
излязат с него. К. също заявява, че иска да ползва социална услуга и е
съгласна да участва в програми, ако съдът постанови. Разбира, че
отношенията им ще се отразят негативно на децата.
По режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да
бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са
предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства с оглед интереса на детето като възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите,
пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59,
алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират
комплексният критерий, въз основа на който се извършва преценката. Под
"интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания
са запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират
всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане, възпитание и
развитие, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4
от СК, както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е
5
минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия
интерес на детето по смисъла на § 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Поддържането на лични отношения между бащата и децата е жизнено
необходимо за тях с оглед създаване на възможност чрез общуване те да
развиват чувства на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за
правилното им развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата
на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този,
на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В
съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към
семейния живот изисква, когато семейният живот е приключил, контактът
между детето и отсъстващия родител да продължи. Известно е становището
на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която
родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от
семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека
и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно
приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко
право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от
родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс
между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от
контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като
двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако
ненамесата би причинила вреда на детето. В тази връзка следва да се
отбележи, че за родителя, комуто са предоставени родителските права
възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо
другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе
отбелязано по-горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във
всички случаи се отнасят за бъдещ /след влизането в сила на решението/
период, ограничен по силата на закона само до навършването на пълнолетие,
те може да бъдат определени и по конкретни периоди, съобразени с опитните
правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психоемоционалните способности и потребности на детето. При
неефективност на така определените мерки законът дава възможност на всеки
родител да иска изменението им или определянето на нови.
Основният проблем в настоящия казус е констатирания от вещото лице
синдром на родителско отчуждение в тежка степен. Безспорно е от събраните
по делото доказателства, че върху децата е упражнявано активно
отчуждаващо действие от страна на майката с помощта на нейните близки,
вземащи участие при отглеждането им. В тази връзка следва да бъде обсъдено
и твърдението на майката, че отчуждението на децата е в резултат на
агресивното поведение на бащата спрямо майката и децата, за което има
постановени решения по ЗЗДН. Фактът на упражнено домашно насилие от
6
единия родител спрямо другия или спрямо детето/децата сочи на
недостатъчни морални качества. На такава недостатъчност сочи и
обстоятелството, че единият родител отчуждава детето/децата от другия и го
настройва срещу него и близките му. Съдът следва да съобрази тези факти и с
оглед обстоятелствата да прецени кое е най-добре за децата, в конкретния
случай – какъв режим на лични отношения и как да се изпълнява режимът.
Отказът на К. да съдейства за осъществяване режим на лични отношения на
децата с бащата предхожда актовете на домашно насилие, а е безспорно, че
всички случаи са свързани с невъзможността бащата да осъществи контакт с
М. и М.. Това поведение на А. в никакъв случай не може да бъде толерирано,
но времето, когато са извършени актовете на домашно насилие е от значение
за преценка дали е налице СРО, тъй като в теорията се приема, че няма СРО,
ако родителят сам и със свое поведение, за което носи отговорност, е
отблъснал децата. В конкретният случай не може да се приеме, че не е налице
СРО, тъй като бащата със своето поведение е станал причина децата да се
отчуждят от него, защото безспорно е доказано, че установеният случай на
домашно насилие, извършено от А., е след раздялата с майката и във връзка с
категоричното й противопоставяне бащата да осъществява режим на лични
отношения с децата,.
Следва да се създадат условия връзката между бащата и децата да бъде
възстановена и укрепена. Прекъсването на тази връзка не е в интерес на
децата, като няма основания контактите да се осъществяват единствено в
присъствието на майката. Реконструкцията на връзката между бащата и
децата предполага известно отстраняване на майката и на родителите на
страните от ситуацията. Майката би трябвало да осъзнае отговорностите си за
бъдещето на децата в тази насока и да има поведение, което да съдейства за
възстановяване на отношенията им с бащата, независимо от личното й
отношение към него. Следва да се отбележи, че въпреки изразеното
становище от нейна страна при изслушването й, то се налага мнението, че
това е декларативно и е казано с оглед представянето й пред съдебния състав
в социално желателно поведение.
Въззивният съд намира, че единственото ефективно поведение при
констатиран СРО в тежка степен и в конкретния случай /предмет на спора не
е кой да упражнява родителските права, а режимът на лични отношения на
бащата с децата/ е да се определи на първо място режим на контакти, чрез
който постепенно и с помощта на специалисти да се възстанови връзка на
децата с техния баща, а след това този режим да бъде разширен. Съдът следва
да обърне внимание на С. К. с оглед констатираната тежка форма на СРО, че
ако продължава да не съдейства за осъществяване на режима на лични
отношения на бащата с децата и да задълбочава СРО, то А. има възможността
да поиска изменение на постановеното решение в частта му досежно това кой
родител да упражнява родителските права по отношение на децата.
Поради изложеното настоящият състав на въззивния съд намира, че
7
следва да определи следния режим на лични отношения на бащата с децата М.
и М.:
1/ След влизане на решението в сила:
- първите три месеца - всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа
до 12 часа в събота в присъствието на майката и на социален работник и
психолог в сграда на ДСП – Варна, като да се задължат родителите да ползват
социална услуга „Контактен център“;
- следващите шест месеца - всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа до 12 часа в събота без присъствието на майката, но в присъствието на
социален работник и психолог в сграда на ДСП – Варна;
- следващия един месец - всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа до 12 часа в събота без присъствието на трети лица;
- следващите два месеца – всяка първа и трета седмица от месеца от 10
до 16 часа в събота и от 10 часа до 16 часа в неделя без преспиване
2/ След изтичането на преходната една година:
- всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се
приема за нечетна/ за времето от 09 часа в събота до 17 часа в неделя, като
бащата ще взема децата от дома на майката и ще ги връща обратно;
- всяка нечетна година на рождения ден на детето М. /седми февруари/ от
16 часа или след учебните занятия в учебно време до 20 часа, като бащата ще
взема децата от дома на майката или учебното заведение, което децата
посещават и ще го връща обратно в дома на майката;
- всяка четна година на рождения ден на детето М. /двадесети февруари/
от 16 часа или след учебните занятия в учебно време до 20 часа, като бащата
ще взема децата от дома на майката или учебното заведение, което децата
посещават и ще ги връща обратно в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на бащата /двадесет и четвърти юли/ от 9
часа до 09 часа на следващия ден с преспиване, като бащата ще взема децата
от дома на майката и ще ги връща обратно на следващия ден в дома на
майката;
- през коледната ваканция всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 20
часа на 29.12. с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 20
часа на 03.01. с преспиване, като бащата ще взема децато от дома на майката
и ще ги връща обратно;
- през великденските празници всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до
20 часа в понеделник с преспиване, като бащата ще взема децата от дома на
майката и ще ги връща обратно;
- през лятната ваканция 30 дни, както следва: от 10 часа на 10.07. /десети
юли/ до 20 часа на 25.07. /двадесет и пети юли/ и от 10 часа на 10.08. /десети
август/ до 20 часа на 25.08. /двадесет и пети август/, като бащата ще взема
децата от дома на майката и ще ги връща обратно;
- през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
8
прилага останалият режим на лични отношения;
- във всеки друг случай срещите между децата и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
Предвид несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната част досежно
режима на лични отношения на децата с бащата следва да бъде отменено
и вместо него да се постанови друго в посочения смисъл.
По семейното жилище
В § 1 от допълнителните разпоредби на СК се съдържа легално
определение на "семейно жилище" и това е жилището, което е обитавано от
двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. От събраните по
делото доказателства /споразумение между страните от 03.02.2021 г., жалба
на П. А. от 19.11.2020 г. до Районна прокуратура – Варна, постановление за
прекратяване на досъдебно производство от 23.02.2021 г. на Районна
прокуратура – Варна, постановление от 21.02.2022 г. на Районна прокуратура
– Варна, свидетелски показания/ се установява, че бившите вече съпрузи и
двете, родени от брака деца, са живели в ***, находящ се в ***, поради което
и намира твърдението на ищеца, че това не е семейно жилище за недоказано.
Съгласно член 56, алинея 1 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. При решаване на мерките относно семейното жилище съдът
първо следва да установи кой е собственик на жилището, от колко помещения
се състои то и дали има помещения, които не се обитават от членовете на
бившето семейство; на второ място съдът следва да прецени дали е възможно
да се определят самостоятелни реални части от семейното жилище без общо
ползване на помещения, а ако това е невъзможно се определя кои помещения
от кого ще се ползват, като това се посочва изрично, стига отношенията да са
търпими. Едва когато се установи, че жилището не може да се разпредели за
ползване между бившите съпрузи, съдът извършва преценката на кого да
предостави жилището, като взема предвид жилищната нужда на съпрузите,
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства - член 56, алинея 5 от СК; критериите не са
изчерпателно изброени и съдът следва да ги обсъжда поотделно и съвкупно,
като над всичко се вземат предвид интересите на децата.
И двете страни са заявили претенция за ползване на семейното жилище.
Апартаментът е придобит чрез покупка по време на брака на страните от
П. А. /двамата бивши съпрузи са избрали режим на разделност на
имуществото/ и М. А. като съсобственици,. Впоследствие през 2021 г. П. А.
прехвърля своята идеална част на родителите си, като си запазва правото на
ползване върху ½ идеална част от прехвърлената част. Апартаментът е със
застроена площ от 97,90 кв.м и се състои от две спални, хол-дневна, кухня-
9
столова, баня, тоалет и коридор. Между страните е безспорно, че през 2014 г.
/по време на брака/ С. К. е придобила жилище с площ от 53,16 кв.м в ***.
Жилището не е собственост на страните, а на родителите на ищеца и на
едното родено от брака дете, като ищецът има запазено право на ползване
върху ¼ идеална част от имота. Тази фактическа обстановка не може да бъде
подведена под нито една от хипотезите на член 56, алинеи 2, 3 и 5 от СК.
Поради това настоящия състав на въззивния съд намира, че при
преценката си на кого от бившите съпрузи да предостави за ползване
семейното жилище на първо място следва да се ръководи от интересите на
децата. Тук следва да се отбележи, че ½ идеална част от жилището е
собственост на детето М. и няма никакво законово основание то да бъде
лишено от ползването му, което би довело до нарушаване правото му на
собственост. Вярно е, че майката има и друго жилище, но бащата не е доказал
наличие на жилищна нужда, нито е твърдял такава, чиято е доказателствената
тежест според разпоредбата на член 154, алинея 1 от ГПК, а се е съсредоточил
върху доказването на факта, че майката притежава и друг апартамент.
Семейното жилище не разполага с помещения, позволяващи да се
използва поотделно от страните, тъй като не могат да се обособят
самостоятелни сервизни помещения. За да достигне до извод дали ползването
може да се разпредели при общо ползване на сервизни помещения, трябва да
се изясни дали отношенията между страните са търпими. В конкретния
случай от многобройните доказателства /писмени и гласни/ е безспорно
установено, че те са силно влошени и бившите съпрузи са в състояние на
нетърпимост един спрямо друг.
Доколкото ½ идеална част от апартамента е собственост на трети лица
/родителите на бащата/, а самият той има учредено право на ползване върху ¼
идеална част от имота, то се създават облигационни отношения между
страните, които следва да бъдат уредени посредством друг процесуален ред.
С оглед изложеното и с оглед идентичните крайни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, то обжалваното решение досежно
предоставяне ползването на семейното жилище следва да бъде
потвърдено.
По разноските
В хода на производството пред въззивната инстанция са направени
разходи за възнаграждение на вещото лице по СПЕ и за преводач в размер на
800 лева, които са заплатени от бюджета на съда.
С оглед нормите на член 77 и 78 от ГПК следва да бъдат осъдени
страните поравно да заплатят така сторените разноски.
С оглед изхода на спора не се налага коригиране на решението на
Районен съд – Варна в частта му за разноските.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №299 от 02.02.2023 г., постановено по гр.д.№
********* по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав,
в частта, с която е определен режим на лични отношения на бащата П. А. А.
ЕГН ********** с децата М. П.ов А. ЕГН ********** и М. П.ова А.а ЕГН
**********, както следва: всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца
от 10 часа в събота до 18 часа в неделя с преспиване при бащата; всяка четна
година от 10 часа на 21.12. до 18 часа на 27.12. и от 10 часа на 16.04. до 18
часа на 20.04.; всяка нечетна година от 10 часа на 28.12. до 18 часа на 03.01. и
от 10 часа на 11.04. до 18 часа на 15.04.; всяка година двадесет дни през
лятото в периода месец юни – месец август, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; всяка година на рождения ден на бащата /24.07./ децата ще
бъдат при него с преспиване от 10 часа на 24.07. до 10 часа на следващия ден
25.07.; на рождените дни на децата /07.02. и 20.02./ бащата има право да
присъства на празненствата, организирани по повод рождените дни; при
осъществяване на режима на лични отношения бащата ще взема децата от
жилището, в което се отглеждат и ще ги връща в същото; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата П. А. А.
ЕГН ********** с децата М. П.ов А. ЕГН ********** и М. П.ова А.а ЕГН
**********, както следва:
1/ След влизане на решението в сила:
- първите три месеца - всяка първа и трета седмица от месеца от 10 часа
до 12 часа в събота в присъствието на майката и на социален работник и
психолог в сграда на ДСП – Варна, като да се задължат родителите да ползват
социална услуга „Контактен център“;
- следващите шест месеца - всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа до 12 часа в събота без присъствието на майката, но в присъствието на
социален работник и психолог в сграда на ДСП – Варна;
- следващия един месец - всяка първа и трета седмица от месеца от 10
часа до 12 часа в събота без присъствието на трети лица;
- следващите два месеца – всяка първа и трета седмица от месеца от 10
до 16 часа в събота и от 10 часа до 16 часа в неделя без преспиване
2/ След изтичането на преходната една година:
- всяка нечетна седмица от месеца /като първата седмица в годината се
приема за нечетна/ за времето от 09 часа в събота до 17 часа в неделя, като
бащата ще взема децата от дома на майката и ще ги връща обратно;
- всяка нечетна година на рождения ден на детето М. /седми февруари/ от
16 часа или след учебните занятия в учебно време до 20 часа, като бащата ще
взема децата от дома на майката или учебното заведение, което децата
посещават и ще го връща обратно в дома на майката;
- всяка четна година на рождения ден на детето М. /двадесети февруари/
11
от 16 часа или след учебните занятия в учебно време до 20 часа, като бащата
ще взема децата от дома на майката или учебното заведение, което децата
посещават и ще ги връща обратно в дома на майката;
- всяка година на рождения ден на бащата /двадесет и четвърти юли/ от 9
часа до 09 часа на следващия ден с преспиване, като бащата ще взема децата
от дома на майката и ще ги връща обратно на следващия ден в дома на
майката;
- през коледната ваканция всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 20
часа на 29.12. с преспиване и всяка нечетна година от 10 часа на 30.12. до 20
часа на 03.01. с преспиване, като бащата ще взема децато от дома на майката
и ще ги връща обратно;
- през великденските празници всяка четна година от 10 часа в петък до
20 часа в неделя с преспиване, а всяка нечетна година от 10 часа в събота до
20 часа в понеделник с преспиване, като бащата ще взема децата от дома на
майката и ще ги връща обратно;
- през лятната ваканция 30 дни, както следва: от 10 часа на 10.07. /десети
юли/ до 20 часа на 25.07. /двадесет и пети юли/ и от 10 часа на 10.08. /десети
август/ до 20 часа на 25.08. /двадесет и пети август/, като бащата ще взема
децата от дома на майката и ще ги връща обратно;
- през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът на
лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се
прилага останалият режим на лични отношения;
- във всеки друг случай срещите между децата и бащата могат да се
осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 299 от 02.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ ********* по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети
състав, в частта, с която ползването на семейното жилище, представляващо
*** в *** с площ от 97,90 кв.м, е предоставено на С. А. К. ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 299 от 02.02.2023 г., постановено по гр.д.
№ ********* по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети
състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА П. А. А. ЕГН ********** с адрес в *** *** и съдебен адрес в
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски окръжен съд сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
възнаграждение за вещо лице и преводач, платени от бюджета на съда.
ОСЪЖДА С. А. К. ЕГН ********** с адрес в *** *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски окръжен съд сумата
от 400 /четиристотин/ лева, представляваща възнаграждение за вещо лице и
преводач, платени от бюджета на съда.
12
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13