Решение по дело №23/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1294
Дата: 3 април 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200600023
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 януари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

3.8.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

08.01

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Ивелина Солакова

дело

номер

20124100500912

по описа за

2012

година

За да се произнесе, съобрази:

С Решение № .../....2012г. , постановено по гр. Д. № .../2012г. Горнооряховският Районен съд е признал за незаконно уволнението на В. Х. И. от длъжността „ръководител движение, ръководител смяна”, с място на работа Поделение за товарни П. Г. О., гара Г. О.,- разпределителна, извършено със Заповед № .../...2011г. на Директора на Поделение за товарни П. Г. О. Отменена е цитираната заповед и е възстановен В. Х. И. на заеманата преди уволнението длъжност „ръководител движение, ръководител смяна” с място на работа поделение за товарни П. Г. О., работно място – гара Г. О.- Разпределителна.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 43,99лв., представляваща остатък в нетен размер от обезщетението, за времето, през което ищецът е останал без работа в резултат на уволнението, за периода януари- март 2012г.

Осъден е ищецът да заплати на ответника и сумата от 189,44лв., остатък в брутен размер от обезщетението за времето, през което работникът е останал без работа в резултат на уволнението за периода от 01.04.2012г.- 24.04.2012г. получена чрез прихващане.

Отхвърлен е искът по чл. 344,ал. 1 т. 3 от КТ вр . 225, ал. 1 от КТ за сумата от 606,16лв., както и този за присъждане на законна лихва върху обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ .

Присъдени са разноски.

Против това решение в частта му, с която са уважени исковете по чл. 344,ал.1,т. 1 , 2 и 3 от КТ е постъпила въззивна жалба от „БДЖ- Т. П.” Е. С.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост. Твърди се, че доводите на първоинстанционния съд не са основателни и противоречат на закона и съдебната практика. Възразява се, че съдът неправилно е приел като факт, обосноваващ незаконност на уволнението липсата на отправено писмено предизвестие до работника. Според въззивника липсата на предизвестие не е основание за отмяна на уволнението.

На следващо място необосновано съдът приел, че не е налице посоченото от работодателя уволнително основание- „съкращаване в щата”. Волята на работодателя за извършеното съкращаване била изразена в щатното разписание , с което била премахната занапред една щатна бройка в гара-Разпределителна при поделението на ответника в Г. О. След като щатната бройка не съществувала в разписанието , следвало да се приеме, че е премахната трудовата функция за тази бройка. Неоснователно било прието, че на мястото на ищеца бил назначен друг работник след уволнението. Изпълняването на трудовата функция на ръководител движение и смяна било възлагано само временно. Освен това първото възлагане било от 2010г. – преди самият ищец да е заемал тази длъжност.

Незаконосъобразни били и мотивите на съда по отношение извършения от работодателя подбор. Според въззивника в случая работодателят е извършил подбор в съответствие с изискванията на закона. Развити са подробни доводи в тази насока.

Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на всички предявени искове.

Въззиваемият- ищец в първоинстанционното производство не заема становище по подадената въззивна жалба.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на служебното си задължение по чл.269 от ГПК въззивният съд провери валидността и допустимостта на обжалваното решение и намира, че решението е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част.

По същество решението в неговата обжалвана част е правилно,макар и част от съображенията на първоинстанционния съд да не кореспондират с тези на настоящата инстанция.

С исковата си молба ищецът В. Х. И. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника Поделение за товарни П. Г. О. към „БДЖ товарни П.”Е. С., като е заемал длъжността ръководител движение- ръководител смяна” с място на работа Гара Г. О.- разпределителна, считано от ...2011г. На ...2012г. му била връчена заповед № .../....2011г. на работодателя, с която последният едностранно е прекратил на основание чл.328,ал.1 т. 2 от КТ трудовия му договор, считано от връчване на заповедта. Разпоредено било изплащането на обезщетение по реда на чл. 220,ал.1 от КТ. Ищецът твърди уволнението му да е незаконосъобразно, поради което отправя молба до съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му, да го възстанови на заеманата от него преди уволнението длъжност, да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа и да заплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие.

Претендират се и разноски.

Ответникът по делото Поделение за товарни П. Г. О. към „БДЖ товарни П.”Е. С. чрез своя процесуален представител заема становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че е спазил процедурата по уволнение на ищеца, като е извършен и законосъобразен подбор. Твърди, че преди уволнението на ищеца щатните бройки за заеманата от него длъжност са били 6, като в последствие с ново щатно разписание броят им бил намален на 5. Със заповед на директора на ПТП Г. О.била назначена комисия по подбора за конкретната длъжност, като критериите били определени императивно определени от закона и детайлизирани чрез отделни показатели към всеки от тях. За извършеното оценяване комисията съставила протокол, от който ставало ясно, че ищецът е оценен с най- нисък брой точки. В съответствие с класирането било прекратено неговото трудово правоотношение. Претендира се отхвърляне на предявените обективно кумулативно съединени искове, ведно с направените разноски. При условията на евентуалност е депозирано възражение за прихващане на дължими от работника към работодателя суми с обезщетението по чл. 225 от КТ.

Фактическата обстановка по делото е изяснена от първоинстанционния съд обективно, всестранно и пълно. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като са направени правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях. Настоящият състав изцяло възприема установената от първата инстанция фактическа обстановка, поради което не я възпроизвежда в настоящото решение.

Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е формирал правни изводи, част от които настоящият състав не споделя. Като краен резултат обаче въззивният съд намира, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно.

От данните по делото се установява, че работодателят на ищеца е прекратил трудовото му правоотношение със заповед, считано от датата на нейното връчване. Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е нарушена процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, с оглед основанието за прекратяване, което изисква задължително да бъде отправено предизвестие. Според настоящия състав, а и с оглед сложилата се константна съдебна практика, няма пречка трудовото правоотношение, подлежащо на прекратяване от работодателя с предизвестие, да бъде прекратено без да е изтекъл неговият срок. Довод за това съдът черпи от разпоредбата на чл. 335,ал. 2 т. 2 от КТ, който сочи момента на прекратяване на трудовото правоотношение при неспазен срок на предизвестие. След като страната по трудовото правоотношение, която има правото да го прекрати чрез отправяне на предизвестие, изрази воля срокът му да не бъде спазен и правоотношението да бъде прекратено преждевременно, няма пречка тя да поиска да стори това без въобще да е спазен срокът / без да е „отработено ” предизвестието/. В този случай трудовото правоотношение се прекратява от деня на връчване на предизвестието.

В конкретния случай е налице заповед на работодателя, с която той, упражнявайки правото си да уволни работника с отправяне на предизвестие, е предпочел да не спази срока на същото. Това, че волеизявлението на работодателя е именувано „заповед”, а не „предизвестие”, не означава, че предизвестие не е отправяно. Напротив- процесната заповед № .../....2011г. на работодателя съдържа неговото намерение да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на конкретно законово основание, като същевременно в нея е обективирано недвусмисленото му намерение да не спази срока по чл. 326,ал. 2 от КТ. С други думи налице са всички изискуеми реквизити, които следва да съдържа едно предизвестие за прекратяване на трудово правоотношение. Намерението на работодателя да не спази целия срок на предизвестието следва от разпореждането му да се изплати на работника съответното обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Изводите на първоинстанционния съд, че предизвестието задължително предхожда заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение също не почиват на законовите разпоредби. При прекратяване с предизвестие не е необходима нарочна заповед- трудовото правоотношение се прекратява само по силата на факта на изтичане срока на отправеното предизвестие. Заповед на работодателя не е необходима, а ако има такава, тя само констатира факта на прекратяване на правоотношението .

На следващо място от данните по делото е установено и че работодателят е намалил броя на служителите, които е предвидено да заемат длъжността „ръководител движение, ръководител смяна”. Сравнението между действащото до 04.11.2011г. щатно разписание и действащото след тази дата такова достатъчно ясно, че броят им е намален от 6 на 5 . Това е достатъчно, за да се приеме, че поне формално е налице съкращаване на една от щатните бройки за посочената длъжност. Не е необходимо работодателят да издава нарочна заповед, в която да упоменава кои и колко бройки от щатното разписание се съкращават. От момента на одобряване на щатното разписание, което отразява съкращаването, то става факт. В този смисъл доводите на първоинстанционния съд, че понеже работодателят не е посочил наименованията и броя на всички длъжности, които се съкращават, няма налице реално съкращаване на щата, са неправилни.

Друг е въпросът, че само фактическото премахване от щатното разписание на определен брой щатни длъжности не е достатъчно, за да се приеме, че е налице реално съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1 т. 2 пр. 2 от КТ. За да е налице такова следва занапред работодателят да е премахнал въобще трудовата функция на съкратената щатна длъжност. По делото е установено по категоричен начин, че в конкретния случай работодателят само формално е намалил броя на лицата, заемащи длъжността „ръководител движение, ръководител смяна” в щатното разписание. Веднага след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца трудовите функции на „ръководител движение, ръководител смяна” са възложени за изпълнение на друг работник- П. К., което е видно от приложеното към делото лично трудово досие на последния. Съгласно приложените графици за работното време и почивните дни на работниците от сектора, в който е работил ищецът, за месеците януари, февруари и март 2012г. / когато е обявено за приключено съдебното дирене по делото/е повече от очевидно, че въпреки намалението на щатните бройки от 6 на 5 за този сектор, той е продължил да работи в състав от 6 души. На работника Кацов със заповеди помесечно му е възлагано изпълнението на функциите на „ръководител движение, ръководител смяна”, като това възлагане е обосновано с „производствена необходимост”. Всичко това дава основание да се счете, че макар и една от бройките за длъжността „ръководител движение, ръководител смяна” при ответника да е премахната от щатното разписание, то трудовата функция за тази бройка фактически не е премахната и се е изпълнявала от друг работник. Възражението на въззивника, че възлагането е временно не е състоятелно, тъй като възлагането на изпълнение длъжността „ръководител движение, ръководител смяна” е извършвано в рамките на три последователни месеца след уволнението. В този смисъл категорично не е налице реално съкращаване на щата. Само това е достатъчно, за да се счете, че уволнението на ищеца е абсолютно незаконосъобразно .

За по- голяма яснота и с оглед възраженията на ответника- сега въззивник – съдът намира, че следва да изложи и останалите си доводи за незаконосъобразност на атакуваното от ищеца уволнение. Те касаят извършения от работодателя подбор. Според настоящата инстанция подборът не е извършен в съответствие с изискванията на чл. 329, ал. 1 от КТ. Съгласно този текст при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. По силата на цитираната разпоредба работодателят в конкретния случай е бил длъжен да извърши подбор измежду лицата, заемащи длъжността „ръководител движение, ръководител смяна”. За целта той е назначил комисия, която е следвало да оцени служителите заемащи горната длъжност. С нарочна заповед работодателят е въвел и критерии, които да служат за преценката. Тези критерии според въззивния съд имат крайно неясно съдържание-посочен е само цифров израз на оценките, както и „тежест” на всеки един критерий, без да е пояснено какво точно е съдържанието им. Принципно няма пречка чрез други доказателствени средства, извън писмените такива, работодателят да докаже съдържанието на въведените критерии за подбор и съответно правилното им приложение спрямо всички лица, подлежащи на такъв подбор. В конкретния случай от разпита на лицата, участвали в комисията по подбор става ясно, че комисията не се е ръководила от конкретни правила, а формално е приложила една твърде неясна формулировка на понятието „ добре си върши работата”. За да поставят най ниската цифрова оценка на ищеца по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа, качество, срочност и ефективност” двама от членовете на комисията по подбора са имали предвид инцидент с влак. От показанията на тези двама членове/ св. Миланов и Рашев/, разпитани като свидетели става ясно, че само и въз основа на този единствен случай те са формирали генералното заключение за ниско ниво на изпълнение на работата от страна на ищеца. По делото освен техните показания няма други доказателства, касаещи въпросния инцидент, който според единия свидетел е следвало да доведе и до дисциплинарна отговорност, но очевидно такава не е потърсена. Същевременно на друг служител, с наложено дисциплинарно наказание, комисията е поставила далеч по – висока обща оценка от тази на ищеца.

Останалите членове на комисията по подбор не са познавали работата на ищеца и фактически са се доверили на мнението на свидетелите Миланов и Рашев.

При това положение не може в никакъв случай да се приеме, че при изпълнение на задължението си по чл. 329,ал. 1 от КТ работодателят точно е спазил закона. Подборът не следва да бъде само формален, а да са налице конкретни и ясни поставени от работодателя критерии, както и реални и съответстващи на действителността оценки, поставени на работника по тях.

При оспорване законността на уволнението на преценка подлежи не само това дали е изпълнено задължението на работодателя за извършване на подбор, а и по какъв начин са приложени законоустановените критерии / в този смисъл ТР № ....01.2012г. на ВКС/ .

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. Искът по ч 344,ал.1 т. 1 от КТ е основателен и правилно е уважен от първоинстанционния съд. Предвид обстоятелството, че останалите обективно съединени с този иск искове се явяват кумулативно съединени с него, те също следва да се уважат, както е сторил първоинстанционния съд с решението си.

Фактическите и правни констатации на въззивния съд обосновават извода за правилност и законосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт в обжалваната му от въззивника част. Решението не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разноски за водене на делото пред въззивна инстанция в общ размер на 530,73лв. съгласно приложения по делото списък на разноските.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № .../....2012г. , постановено по гр. Д. № .../2012г. на Горнооряховския Районен съд в частта му, с която са уважени предявените от В. Х. И., ЕГН * против Поделение за товарни П. Г. О. към „БДЖ товарни П.”Е. С. искове с правно основание чл. 344,ал.1, т. 1 т. 2 и т. 3 от КТ.

ОСЪЖДА Поделение за товарни П. Г.О. към „БДЖ товарни П.”Е. С. ЕИК *048 да заплати на В. Х. И., ЕГН * сумата от 530,73лв./ петстотин и тридесет лева 73 ст/ , представляваща разноски по водене на делото пред въззивна инстанция.

Решението подлежи на жалба в едномесечен срок, считано от връчването му на страните, пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

2B79338592940992C2257A4F00473E54