Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. П., 21.10.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3560/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Софрониева, срещу Н. Г. М. ***,
с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 183,29 лв. /сто осемдесет и
три лв. и 29 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
сумата 15,16 лв. /петнадесет лв. и 16 ст./, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 183,29 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща 1/ 6 от
общото задължение за имота.Вземането произтича от следните обстоятелства:
неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., включително, за топлофициран
имот, находящ
се гр.П., ул. Б.Г., **/*/*.
В исковата молба се твърди, че между страните
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети
от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред
и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че
имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена
сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната
нормативна база.
С
исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 15.01.2019 г. и
заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008
г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д.
№00831 по описа на съда за 2020 г. Отправено е искане за назначаване по делото
на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в
исковата молба.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът, с М. чрез адв. Б. В. - е депозирал отговор на исковата молба
чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника.
Навеждат се доводи на първо място за недопусимотст на производството като се сочи, че в исковата
молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Сочи се, че ответницата
местопребивава във В. и на основание чл.411 ГПК
производството по делото е недопустимо. На следващо място е посочено, че в случай
че съдът счете искът за допустим, то е налице нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е
посочил периода, за който твърди да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, притежаваната квота в съсобствеността, както
и стойността на обезщетението за забава, не е уточнено помесечното
разпределение на претенциите, не е изяснено основанието, на което претендира
вземанията именно от ответника, съществува неяснота относно начина, по който е
формирано задължението за главница – не е посочено каква част от него е за
отопление на имот, за битово водоснабдяване или за сградна
инсталация, не става ясно на какво основание сумите се търсят именно от
ответника – като собственик или носител на вещно право на ползване върху този топлоснабден имот. Оспорва се ответникът да е собственик
или ползвател в посочената част на имота, и при твърдението, и че не е и
потребител на топлинна енергия. Поддържа, че не е доказано наличието на
соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответника няма качеството
потребител на топлинна енергия. Сочи се, че възразява срещу допускането на
СИЕ и СТЕ по делото, като не оспорва фактите, които експретите
биха обследвали досежно размера и периода на претендираните суми, както и че се касае за топлоснабден имот. Моли съдът да се произнесе по това
искане в първото по делото с.з.Претендира разноски по делото. Оспорва разноските на другата
страна. Отправя допълнителни доказателствени искания
в следния смисъл: съдът да задължи ищеца да представи Договори сключени със
съответното ФДР за разпределение на ТЕ между „Топлофикация П.” АД и съответното
ФДР и между ФДР и СЕС за процесния период, с оглед
изявлението му в исковата молба за наличното ФДР, респ. неговото задължение да
разпределя ТЕ за отделните абонати и укаже последствията при непредставянето
им; представя съдебно решение между същите страни на ПРС, но за друг искове
период, с което исковата претенция е била отхвърлена. Прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът
е намерил исковата молба за редовна, а предявените с нея искови претенции за
процесуално допустими. Относно възражението за допустимостта на същата, съдът в
доклада си е посочил, че следва да отбележи следното: действително, видно от
справка НБД, настоящият адрес на лицето е посочено, че е във В., но
същевременно е видно от справката, че лицето –ответник по делото има постоянен
адрес ***. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.1 ГПК- Заявлението се подава до районния
съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок
извършва служебна проверка на местната подсъдност. Заявление срещу потребител
се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща
незабавно на надлежния съд. Следователно, съдът намира, че възражението на
ответната страна за недопустимост на производството е неоснователно такова.
В
проведеното по делото съдебно заседание, при взето становище на страните
относно спорните по делото факти, съдът с протоколно определение е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните факти: а именно: че
се касае за топлоснабден имот, че до процесния имот, за процесния
период, е доставено процесното количество топлинна
енергия на посочената стойност в исковата молба.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150
ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД
Както
беше изяснено, съдът с протоколно определение е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото следните факти: а именно: че се касае за топлоснабден имот, че до процесния
имот, за процесния период, е доставено процесното количество топлинна енергия на посочената
стойност в исковата молба.
Спорен
по делото остава фактът дали ответницата е собственик – сама и единствена,
включително и изключителен собственик на процесния
имот за процесния период.
С
исковата си молба ищцовото дружество твърди,
че през процесния период между него и ответницата е съществувало облигационно
правоотношение във връзка с доставката на топлинна енергия, породено от притежаваните
от нея права върху имота, конкретно правото на собственост. На това основание /като
конкретен юридически факт/ ищецът претендира и признаване дължимостта на
вземанията. Тези обстоятелства са отразени в проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 01.09.2020 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на
възражения от страните.
С
оглед изложеното, предмет на проверка в настоящото производство е
съществуването на паричните притезания така, както са индивидуализирани от
ищеца с исковата молба – по вид, размер, период и по
основание, от което произтичат, както и дали ответницата е собственик и на
какво основание се претендират от нея сумите в посочената 1/6 ид.ч.
Съдът при разпределяне на доказателствената
тежест в процеса по реда на чл.154 ГПК е посочил, че в тежест на ищеца е, при
условията на пълно и главно доказване, да установи възникването и
съществуването между него и ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко
– продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи
условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставял такава за процесния топлоснабден недвижим
имот чрез изправно и преминало през метрологична проверка СТИ, за която се
дължи посочената в исковата молба сума и която е отчетена и разпределена от
избрана от СЕС ФДР /фирма за дялово разпределение/ и по силата на сключен между
нея и ищеца договор, както и че ответникът е собственик на имота в посочената
идеална част. Указал е на ищеца, че
не сочи доказателства за съществуването през исковия период на облигационно
правоотношение между него и ответника, относно твърдяната доставка на топлинна
енергия през релевантния период до исковия топлоснабден
имот, начина на формиране на цената ѝ и на отделните компоненти, включени
в нея, както и за отчитането на топлинната енергия с изправно и сертифицирано
СТИ в абонатната станция и за разпределението ѝ от ФДР, въз основа на
съответните договори.При установяване на горните обстоятелства, в тежест на
ответника е да докаже плащане. След отделяне на спорните от безспорните факти
по делото оспорена е била пасивната процесуална легитимация на ответницата, че
същата не е собственик, в това число и на посочените ид.ч
от имота и че не дължи сумите, описани в исковата молба.
По делото от страна на ищеца са били
ангажирани и допълнителни писмени доказателства, с оглед установяване на
фактите, разпределени в негова доказателствена
тежест. Видно от представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като официални документи, ползващи се с материална доказателствена сила се установява, че- видно от
представено заверено копие от Договор за продажба на недвижим имот по реда на
НДИ от 28.12.1986г. – жилището е било
закупено от Б. М. и Г.М., който, видно от представено по делото удостоверение за
родствени връзки и семейно положение /стр 8 от
делото/ е , че Б.М.., сключила брак с М. на 18.11.1979 г., видно от отбелязване
върху документа е към дата 05.02.2019 г. вдовица и има две деца от брака си-
ответницата М. и син Е.М.. Видно от представеното на страница 7 от делото
удостоверение за наследници се установява, че Г.М.е починал на 14.06.2012 г., което е преди
исковия период и е оставил законни наследници- съпругата си и двете си деца,
като видно от датите на брака и на закупуване на имота се установява, че процесният имот е бил закупен по време на брака и
следователно същият е бил в режим на
СИО, преди да почине наследодателя. Видно от доказателствата по делото М.
–съпруга няма данни да е починала. Ищецът е насочил иска си за 1/6 ид.ч от претенциите към дъщерята на починалия /макар и
изрично да не е посочила, че сумите се търсят в качеството й на
наследник/. Следователно, съдът намира,
че безспорно по делото се установява, че ответницата е дъщеря, и наследник към настоящия момент на
посоченото лице Г.М.. Видно от Чл.
5. (1) от ЗН
Децата на починалия наследяват по равни части. И чл.9, АЛ.1 ЗН-Съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно Б. М., в лично
качество и при данни, че е жива, и към настоящия момент, то същата притежава
½ част от имота, като по наследство е придобила и част равна на частта
на всяко дете, като от брака си с М. имат две деца. Следователно, по делото се
установява, че ответницата, действително е собственик на 1/6 ид.ч от имота и именно в тази ид.ч
се иска да бъде осъдена за претендираните суми, като
не се спори, че имотът е топлофициран и до него е
доставено процесното количество топлинна енергия на
посочените стойности в исковата молба. Следователно, съдът намира, доводите,
наведени в отговора на им в посочения смисъл за неоснователни.
По делото сумите са посочени, като
искани на основание- лично от ответницата в посочената идеална част от една
втора от имота, като не е било през време на целия процес нито в исковата молба
/заведена на 08.08.2019 г. тоест след смъртта на наследодятеля/основание за
дължимост на вземанията под формата претенция от ответницата в качеството й на
наследник на починалия М., такива данни по делото отсъстват- в качеството й на законен
наследник /за различния характер на
двете основания – Решение № 112 от 08.04.2019 г. по в. гр. дело № 99/2019 г. по
описа на Окръжен съд – П./. В това решение е посочено, че-„В хипотеза на доказано наследствено
правоприемство и съобразно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците
отговарят за задълженията на своите наследодатели като част от
приетото наследство. В настоящия случай тази хипотеза не следва да бъде
обсъждана, тъй като ищецът претендира процесните суми от ответницата в лично
качество, а не като наследник на починал потребител на топлинна енергия. С
оглед спазване на принципа за диспизитивното начало в процеса съдът
е обвързан от заявеното от ищеца основание, поради което обсъждането и
коментирането от районния съд на наличието на задължения на ответницата в
качеството й на наследник на починалия потребител на топлинна енергия за
процесния период е в нарушение на този принцип.”.
Следователно,
уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на
ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването
през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо
за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от
публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило
такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в
исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на
ответниците в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
Възникването
на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и
потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е
обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост,
съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим
имот.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т.
2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично
волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното
правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр.
П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008
г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко
физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда.
Тоест по делото, безспорно се установява, че именно
ответникът е собственик на процесния недвижим имот в
посочените ид.ч, като наследник на своите починалия
си родител / преди завеждане на исковата молба, като претенцията също касае
срок след това/. Съдът
намира, че ответникът, като съсобственик на процесния
имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на
закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост,
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2
ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се
разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът,
че се касае за топлоснабдени имот, видно от делото
това обстоятелство е било обявено за безспорно. На следващо място, идва да се
посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който
възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е
силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните
услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно
договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система
за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система
потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен
потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота
уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните
имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по
индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от
топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна
на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответницата е собственик на имота по наследство на посочената
идеална част от същия, а именно за една шеста.
Следва да се посочи, че в случай на доказано наследствено правоприемство и съобразно разпоредбата на чл. 60,
ал. 1 ЗН наследниците отговарят за задълженията на наследодателите си, като
част от приетото наследство, но в настоящия случай тази хипотеза, както вече
беше изяснено, не следва да бъде обсъждана, тъй като с исковата си молба ищцовото
дружество претендира процесните суми от ответницана в лично качество, а не в
качеството й на наследник на починалия потребител на топлинна енергия.
Липсата на първата и основна
предпоставка за уважаване на процесните искове – съществуването на облигационно
правоотношение между страните прави ненеобходимо обсъждането на останалите
събрани по делото доказателства, насочени към установяване реалната доставка на
топлинна енергия до имота, дължимата за това цена и отделните компоненти,
включени в нея.
следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото
дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми
за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна
инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение
и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.
Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават
разписка с идентично съдържание за
дължимите суми ежемесечно. С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията
на ответника в тази насока.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок. В случая
ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от
гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото
Дружество при незаплатени суми не дължи- касае за периодични плащания, които
имат точно определен падеж и с настъпване на същия, сумите стават дължими, а не
с уведомяване. Поради което това възражение
на ответника се явява неоснователно такова.
Както
беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от
изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно
ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане
купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Изложеното
дотук обуславя извода, че предявените искове се явяват основателни и като
такива следва да бъдат уважени, както за главницата, така и за претендираната лихва за забава за периода, като размерът им
е обявен за безспорен факт по делото.
На
основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и
законната лихва за забава върху размера на претендираната
главница, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й плащане.
По отговорността
за разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се
произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр.
чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26
от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния
случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и
правна сложност на делото, ПРС намира,
че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
каквато е и претенцията по представения списък по чл. 80 ГПК /СТР.29 ОТ
ДЕЛОТО/, като именно такава е и заявената претенция за възнаграждение.
При този
изход на спора – на ищеца се следват направените разноски в размер на 200 лева-
заплатени държавни такси, юк възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“
АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино,
срещу Н. Г. М. ***, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 183,29 лв. /сто осемдесет и
три лв. и 29 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,
сумата 15,16 лв. /петнадесет лв. и 16 ст./, представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата 183,29 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
07.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, представляваща 1/ 6 от
общото задължение за имота.
ОСЪЖДА Н. Г. М. ***, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. П., ж.к. Мошино, сумата от 200 лева разноски по
делото за заплатен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба, пред Окръжен съд – П.,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № 00831 по описа на съда за 2020 г. на ПРС, с приложен към същото заверен препис от
настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: