Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 755
21.07.2020г., гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в
публичното заседание на седми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове:
Фаня Рабчева
К.Иванов
С
участието на секретаря П.Георгиева като разгледа докладваното от съдията
Ф.Рабчева в.гр.д.№ 1061/2020г по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по чл.258,
ал.1 и сл.ГПК във вр. с чл.17, ал.1 ЗЗДН.
Въззивното производство е образувано
по въззивна жалба на В.Т.Т. ***, чрез адв.И.И.,*** против Решение № 114/
09.01.2020г. постановено по гр.д.№ 12191/ 2019г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с. , в частта, с
което са взети на основание чл. 5 ал.1и сл. ЗЗДН по
отношение на З.И.Т., действаща лично и като законен представител на малолетните
А. В.Т., роден на *** г. и В. В.Т.,
роден на *** г., всички от гр. П*
мерките за защита, както следва: задължаване на жалбоподателя да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, по отношение на
молителите, забрана на жалбоподателя да приближава молителката
в жилището, в което живее с малолетните
деца в гр. П***, ж.к. ***, както и местата за социални контакти и отдих на молителя
за срок от осемнадесет месеца, задължение за жалбоподателя като извършител на насилието да
посещава Специализирана програма за
работа с пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес гр. П*, ул.”****,
указано е на жалбоподателя като
извършител на домашно насилие, че съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение
на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на Прокуратурата, осъден е жалбоподателят
да заплати глоба в размер на 500,00 лева по сметка на ПРС, в полза на бюджета
на съдебната власт, както и по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 25,00 лева, сумата от 300,00лева
представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат, както и разноски
направени от бюджета на съда за експертизи в размер на 450,00 лева по сметка на
ПРС, в полза на бюджета на съдебната власт. С въззивната жалба се иска отмяна на решението в обжалваната
част, като се сочи, че на първо място по делото било прието като доказателство
магнитен носител от Дирекция „Национална система 112" РЦ - Кърджали, от
служебната разпечатка от които е установено, че на 07.07.2019 г. молителят З.Т.
е подала сигнал на телефон 112 за семеен скандал със съпруга й В.Т., като е
потърсила съдействие от органите на МВР. Твърди се, че Т. заявила в сигнала, че
мъжът й не й е посегнал, но била изплашена и сама с децата. Видно било, че
между двете страни по настоящото дело е налице семеен скандал поради влошени
семейни отношения, но липсвали данни за осъществен акт на домашно насилие от
ответника Т. спрямо съпругата му, който да е осъществен на процесната дата
07.07.2019 г.; прави се анализ на свидетелските
показания на разпитаните свидетели по делото, като се сочи, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаната като
свидетел по делото Й. И. П., сестра на молителката Т., с възражението, че
същата не е била очевидец, на случилото се на 07.07.2019 г.; по представените като
доказателства по делото в първоинстанционното производство становища -
Становище от проведено психологическо изследване на З.И.Т., с изх
N926/26.07.20193. на Център за психологична консултация „Феникс”-гр.
Пловдив, Становище от проведено
психологическо изследване на В. В.Т., с изх. N932/23.08.2019 г. на Център за
психологична консултация „Феникс“- гр. Пловдив, Становище от проведено
психологическо изследване на А. В.Т., с изх. № 33/22.08.2019 г. на Център за
психологична консултация „Феникс"-гр. Пловдив се излага критичен анализ
относно сочените в тях обстоятелства, и възражението и това, че не са изготвени по реда и начина, предвидени
в ГПК, за да послужат за годно писмено доказателство, което обективно отразява
фактите и изводите. Тези доказателства, според жалбоподателя, представлявали
изходящи от молителя частни документи, а изложените факти в становищата и
изводите на специалиста, който го е изготвил, били субективни и тенденциозни.
По отношение на приетите по делото три
заключения, по допуснатата
съдебно-психологична експертиза, на вещото лице А. Д. се правят възражения, че
същите не могат да бъдат приети като обективни, пълни и съдържащи данни, като
основание за това, че е осъществено домашно насилие. В този смисъл се сочи,
че не може да се направи обоснован и
безспорен извод за осъществен акт на някаква форма на домашно насилие на дата
07.07.2019 г., а напротив, от трите представени от вещото лице заключения се
съдържали данни за влошени семейни отношения между Т. и Т. като съпрузи.
Обосновава се, че установеното поведение на ответника е израз на крайно
изострените отношения между съпрузите. Не може да се приеме, че по своя
характер и въздействие върху молителя З.Т. и децата В. Т. и А. Т. този акт
съставлява насилие по смисъла на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН. Посочената разпоредба
определя домашното насилие като акт на физическо, психическо или сексуално
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, намиращи се в
определени родствени, семейни или фактически връзки. Целта на закона, се сочи,
е да осигури защита на лица, пострадали от домашно насилие, а не да урежда
спорове между съпрузи при разстроени брачни отношения, за разрешаването на
които съществуват други правни способи. В този смисъл е посочена и практиката
на Окръжен съд - Пловдив, изложена в Решение № 993 от 26.07.2019 г. по в. гр.д.
№ 1262 / 2019 г. на VІІІ състав на Окръжен съд - Пловдив. В условията на евентуалност се иска, ако
настоящият съдебен състав приеме, че е осъществен акт на домашно насилие на
07.07.2019г. от ответника В.Т. спрямо
молителката З.Т. и малолетните А.Т. и В. Т., се счита, че Решението на Районен
съд - Пловдив е незаконосъобразно и по отношения на срока, за който са наложени
мерките за защита от домашно насилие, като следва да бъде определен в минимален
размер, а именно три месеца. В тази
насока се прави довод, че З.Т. и В.Т.
имат трето дете Б. В.Т., което страда от „****", като за детето се полагат
денонощни грижи. По отношение на обжалваното решение в частта на наложената на
ответника глоба, съгласно чл.5, ал. 4 в размер на 500 лв. е формулирано
оплакване за това, че е необосновано завишена и се счита, че следва да бъде
намалена до минимален размер от 200лв. По така изложените аргументи, се иска да
се постанови съдебно решение, с което да
се отмени като неправилно обжалваното решение
и да се постанови друго, с което
да се отхвърли молбата на З.И.Т.. Алтернативно се иска да се постанови съдебно решение,
с което да се измени обжалваното решение, по отношение на наложените мерки за
закрила от домашно насилие с правно основание чл.5, ал.1, т.З, т.4 и ал.4 от ЗЗДН , мярката по чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН да бъде наложена за срок от три месеца, както и по мярката по чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН
бъде наложена глоба на В.Т.,
в минимален размер от 200 лв.
Постъпил е отговор по въззивна жалба
от молителката и въззиваема в З.Т., с който отговор се иска отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на решението на Районен съд –
Пловдив. Оспорват се заявените във въззивната жалба оплаквания, с главните доводи за това, че
всичките доказателства в първоинстанционното производство били събрани по
инициатива на молителката Т., а
ответникът не бил ангажирал нито едно
доказателство по делото. Прави се
също анализ на събрания доказателствен материал по делото, както на
декларацията, по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, на коментираните три броя становища, за
проведено психологическо изследване, на
приетите три съдебно-психологични
експертизи, от вещото лице А. Д., на изслушания един свидетел – Й. И. П.,
на разпечатката от МВР, по подаден сигнал на телефон 112 от молителката З.Т. на
дата 07.07.2019 г., както и по представения социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане“.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна
страна и е в законния по чл.17, ал.1 ЗЗДН срок, като процесуално допустима
подлежи на разглеждане по същество.
Молителката З.И.Т., действаща
лично и като законен представител на малолетните си деца А. Т. и В. Т. е
сезирала съда с молба за постановяване на мерки за защита от домашно насилие по
чл.5 ЗЗДН спрямо съпруга си В.Т., с приложение на Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
за обстоятелства и факти на датата 07.07.2019г., на която ответникът проявил
акт на домашно насилие, изразяващо се в психологически и физически тормоз по
време на семеен скандал между съпрузите като крещял на молителката и децата,
буйствал и разбил вратата на детската стая, нападал молителката с грозни
думи, което предизвикало уплаха у
молителката и малолетните деца, заради което и се наложило обаждане на тел.112,
а в последствие ударил молителката с тежък шамар. В подкрепа на заявеното в
Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН е представен заверен препис от преписка с рег.№
435р-13477/23.07.2019г по описа на II РУ на ОДМВР-Пловдив, докладните записки
по която на служители на МВР удостоверяват посещение на процесната дата на дома
на молителката по подаден от нея сигнал на тел.112 , в резултат на което било
установено арогантно поведение от страна на ответника спрямо служителите и
съпругата си, за което същият бил предупреден устно по чл.65 ЗМВР. В подкрепа
на заявените с молбата обстоятелства и факти молителката са ангажирани
допълнителни доказателства, като освен изготвения от АСП-ДСП-Пловдив Социален
доклад изх.№ ПР/Д-РВ/316-001/ 16.09.2019г. , ангажирани от страна на
молителката са гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Й. И. П.,
представени са Становища по проведени
психологични изследвания на молителката
и малолетните деца на Център за психологическа консултация “Феникс” –
гр.Пловдив в периода 26-07. – 22.08.2019г., ангажирана е СПЕ с в.л. А. Д. за
обследване емоционално психичния статус на молителката и малолетните деца към
момента на процесното събитие, по която е депозирано компетентно изготвено и
неоспорено заключение на вещото лице.
При така събраните, ангажирани от страна на
молителката, писмени и гласни доказателства, районният съд е обосновал от
фактическа и правна страна изводът за установеност на извършен на процесната
дата 07.07.2019г акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН от страна на ответника спрямо съпругата си и
молетните деца от брака, като е преценил и подходящността на мерките за защита
на пострадалите от насилието, наложени съобразно чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.5 и
т.6 ЗЗДН, като е приложена и
императивната разпоредба на чл.5, ал.4 ЗЗДН
за налагане на глоба на извършителя. Така постановеното от районния съд
е в съответствие са доказателствения материал и Закона.
Поддържаното от ответника с
въззивната жалба оспорване основателността на молбата на молителката за
налагагане на мерки по чл.5 ЗЗДН се основава на защитната теза за
неустановеност на изложените от молителката факти и обстоятелства поради
негодност на част от доказателствените средства в доказателствения процес в
първоинстанционното производство от една страна и неподкрепа на заявените от
молителката обстоятелства в друга част от доказателствата. Доводите и
възраженията не се намират за
основателни. Заявените фактически обстоятелства в молбата, с която съдът е
сезиран от молителката и които обстоятелства са възпроизведени идентично като
факти в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН , съставляват агресивни физически и
психически действия от страна на ответника, които като такива се явяват акт на
домашно насилие но смисъла на чл.2 , ал.1 ЗЗДН спрямо молителката в качеството
на съпруга на ответника, търсеща защита по ЗЗДН съобразно изискването на чл.3,
т.1 от същия закон, а като извършени в присъствие на малолетните деца на
страните и спрямо последните, по смисъла на чл.2, ал.2 ЗЗДН. С представената по
делото разшифрованата разпечатка на телефонното обаждане на молителката на
тел.112 се явяват потвърдени заявените първоначално от молителката
обстоятелства за това, че “мъжът й блъска и чупи, разбива вратата”, което е
довело до силната й уплаха. Незаявеното първоначално обстоятелство за пряка
физическа агресия на ответника спрямо молителката не изключва посочените
извършени от ответника действия да съставляват акт на психическо насилие с
пряко отрицателно въздействие върху психо-емоционалната сфера на молителката, а
като извършено в присъствието на малолетните деца на страните – и върху тях. С
оглед на това доводът в тази насока на жалбоподателя в жалбата се явява
несъстоятелен.
Относно доводите и
възраженията на жалбоподателя по доказателствения материал, събран по
доказателствена инициатива на молителката в подкрепа на представената
Декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН следва да се посочи следното: принципно с
изричната разпоредба на чл.13, ал.3 от ЗЗДН на
Декларацията по чл.9, ал.3 от същия закон е придадена доказателствена
стойност, вкл. с правната възможност при
липса на други доказателства заповед за защита да може да бъде издадена само
въз основа на приложената декларация. Независимо от това в конкретния случай
агресивното поведение на ответника на процесната дата е възпроизведено и в акт
на структура на държавен орган, удостоверено в цитираната по горе преписка с
рег.№ 435р-13477/23.07.2019г по описа на II РУ на ОДМВР-Пловдив. Всички
останали събрани по инициатива на молителката доказателства се явяват
подкрепящи посоченото от първата в Декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, установено
и от служителите на МВР при посещение на място. Независимо от това
представените по делото Становища по проведени психологични изследвания на
молителката и малолетните деца на Център
за психологическа консултация “Феникс” – гр.Пловдив в периода 26-07. –
22.08.2019г представляват допустимо доказателствено средство съобразно
изричната разпоредба на чл.13, ал.2 т.1 ЗЗДН като изходящо от психолози,
консултирали пострадалите лица.
По отношение на довода на
жалбоподателя в жалбата за целта на Закона за защита от домашното насилие да осигури защита на лица, пострадали от
домашно насилие, а не да урежда разстроени брачни отношения, принципно се
споделя и от настоящия състав на съда, доколкото обаче състоянието на брачната
връзка в резултат на изострени отношения между съпрузите не следва да става
основание за проява на действия, съставляващи по смисъла на чл.2 актове на
домашно насилие. В тази връзка изявлението от страната на жалбоподателя в
жалбата относно причината за проявените от същия действия – изостреност на
отношенията в резултат на разстроена брачна връзка предполага необходимост от
продължаване действието на предприетите мерки с обжалваното решение до
приключване висящността на брачния процес между страните с оглед превантивния
ефект на мерките за предотвратяване на последваща проява на действия по смисъла
на чл.2 ЗЗДН. С оглед на това се намира , че не следва определеният срок за
действие на мерките по чл.5, ал.2 ЗЗДН да се редуцира в намаление. Доводът в
тази насока, свързан с третото дете на страните и неговото заболяване, не се
засяга от определените с настоящото решение мерки за защита на пострадали,
доколкото същото не е сред посочените лица като пострадали от действията на
ответника, поради което по отношение на него мерки за защита от домашно насилие
не са приложени. Наложената санкция по императивната разпоредба на чл.5, ал.4 ЗЗДН, принципно предвиждаща във всички случаи налагане на глоба в размера от
200 лв до 1000 лева, е в пределите и рамките на законовата норма и граничи с
минималния размер, поради което не се възприема за прекомерна, в каквато насока
и конкретни съображения не са мотивирани от жалбоподателя във въззивната жалба.
По така изложените
съображения както главните, така алтернативните искания на жалбоподателя за
отмяна на постановеното решение на първоинстанционния съд в обжалваните му
части се явяват неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
на въззиваемата следва да се присъдят направените разноски за
адв.възнаграждение за настоящата инстанция
в размер на 400 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното и на
основание чл.271, ал.1 , пр.I ГПК , въззивният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/
09.01.2020г. постановено по гр.д.№ 12191/ 2019г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с. , в обжалваните
части, в които са взети на
основание чл. 5 ал.1 т.1, т.3, т.5 и
ал.4 от ЗЗДН по отношение на З.И.Т. ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ал.
25, действаща лично и като законен представител на малолетните А. В.Т. ЕГН **********,
роден на *** г. и В. В.Т. ЕГН **********,
роден на *** г., всички чрез адв. д-р И.В., адрес за призоваване и
кореспонденция - гр. П., п.к. 4000, ул. „** *, следните мерки за защита, като е
задължен В.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, **, чрез адв. И.И.,
да се въздържа от
извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, по отношение
на З.И.Т. ЕГН **********, А. В.Т. ЕГН ********** и В. В.Т. ЕГН **********; забранено е на В.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, ал. *, чрез
адв. И.И., да приближава молителя З.И.Т. ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
ал. *, жилището в което живее с малолетните деца в гр. П*, ж.к. ** бл. ** както
и местата за социални контакти и отдих на молителя за срок от осемнадесет
месеца; задължен е извършителят на насилието В.Т.Т. ЕГН **********, с
адрес: ***,
ал. 2, чрез адв. И.И., да посещава Специализирана програма за работа с
пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес гр. П*, ул.”**; указано
е на извършителя на домашно насилие В.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, ал. 2,
чрез адв. И.И., че
съгласно чл.21 ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на заповедта на съда,
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.; осъден е В.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, ал. *, чрез
адв. И.И., да
заплати глоба в размер на 500,00(петстотин) лева по сметка на ПРС, в полза на
бюджета на съдебната власт; осъден е В.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, ал. 2,
чрез адв. И.И., да
заплати по сметка на ПРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 25,00(двадесет и пет) лева; осъден е В.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, ал. 2,
чрез адв. И.И., да
заплати на З.И.Т.
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, ал. 25, сумата от 300,00 лева
представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат, както и осъден е В.Т.Т. ЕГН **********, с адрес: ***, ал. 2,
чрез адв. И.И. да заплати разноски направени от бюджета на
съда за експертизи в размер на 450,00 лева по сметка на ПРС, в полза на бюджета
на съдебната власт.
В
НЕОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ решението е влязло в
законна сила.
Осъжда В.Т.Т. ЕГН ********** *** да заплати на З.И.Т. ЕГН ********** *** направените за настоящата
инстанция разноски в размер на 400 лева / четиристотин лева/ за
адв.възнаграждение.
Решението е
окончателно на основание чл.17, ал.6 ЗЗДН.
Председател: Членове: