№ 1273
гр. Русе, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20234520101004 по описа за 2023 година
Ищецът Ш. О. А. твърди, че е потребител на електроенергия в обект, находящ се в
***********, с клиентски № ********** и абонатен № **********. От 2013г. той и
семейството му живеели извън РБългария. В имота, на посочения по-горе адрес не живее
никой. Когато за първи път през 2014г. си дошли в България, установили, че в дома им
нямало електричество. Тъй като престоят им в страната бил само за няколко дни, а и
евентуално, за да не се трупат допълнителни сметки за ел.енергия, ищецът не е предприемал
действия да бъде възстановено електрозахранването. Към средата на м.октомври 2022г. се
върнал за постоянно в България. Тъй като в имота му все още нямало електричество, на
24.10.2022г. посетил офиса на ответника в гр.Русе, за да заяви желанието си да бъде
възстановено токоподаването. Служител на гишето за контакт с гражданите, го уведомил, че
за обитавания от него имот през 2013г. е начислена служебна електроенергия и
задължението му към 24.10.2022г. е в размер на 5 400.00 лева. Било му отказано да му бъде
дадена каквато и да било повече информация по случая, освен, че задължението не е
оспорено по съдебен ред. Поискал писмено ответното дружество да разясни какъв е
размерът на задължението – главница, лихва и неустойки, както и месечните периоди, за
които се отнасят, но молбата му не била приета от служителката, с аргумента, че са минали
повече от 5 години и базата данни няма информация по случая и тъй като няма как да му
бъде издадена справка, то няма да бъде приета и писмената му молба. Ищецът заявява, че
винаги е заплащал всички начислени сметки. В периода от началото на 2013г. до средата на
м.октомври 2022г., имотът му не е бил обитаван. Категорично не е изразходил количеството
енергия, което е остойностено като негово задължение за плащане. Счита, че
претендираната от ответника сума от 5 400.00 лева е недължима. Поради отказа на
1
ответното дружество да му даде каквато и да било информация какво е главното му вземане,
както и акцесорните вземания, представляващи обезщетения /лихви/ за забава, той е лишен
от възможността да детайлизира претенцията си за недължимост на посочената по-горе сума
по пера, като главница и лихви към нея. Твърди, че задълженията по договор за доставка на
електроенергия представляват „переодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД,
тъй като имат общ правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време и техните размери поначално са определяеми. Затова към
тези задължения се прилага по-краткия 3-годишен давностен срок, в който смисъл е и
задължителното тълкуване на закона, извършено от ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение
№ 3/2012г. Това означава, че с изтичането на 3 години от пораждане на задължението, ако
същото не е изпълнено или кредиторът не е пристъпил към принудително изпълнение,
вземането му се погасява по давност. В тази връзка намира, че задължението му към
ответника за главница, начислена през 2013г. и лихви в общ размер на 5 400.00 лева, са
погасени по давност. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че не дължи поради погасяване по давност по
смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, сумата от 5 400.00 лева, за електроенергия и мрежови
услуги по клиентски № ********** за периода три години преди предявявяне на иска –
преди 04.11.2019г. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ответникът „Енерго-Про продажби” АД със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, район “Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул.“Вл.Варненчик“ № 259,
представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Пламен Стефанов, Яна Димитрова
и Радослав Иванов, оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че на 25.03.2014г. до РРС е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна на „Енерго-Про
Продажби” АД срещу Ш. А. в качеството му на клиент на дружеството и длъжник за сумите
в размер на 2 775.37 лева, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени в периода от 19.04.2013г. до 11.06.2013г., сумата в размер на 206.82 лева,
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.03.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за разноските по заповедното производство в размер на 289.11 лева.
В резултат на това е образувано ч.гр.дело № 1924/2014г. по описа на РРС и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1233/26.03.2014г. Срещу така издадената
заповед не е постъпило възражение съгласно чл.414 от ГПК и същата е влязла в законна
сила. На 18.07.2014г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който, на 09.09.2014г.
ответното дружество е образувало изп.дело № 602/2014г. по описа на ЧСИ Милкана
Македонска с район на действие РОС, за горепосочените суми. В рамките на развилото се
изпълнително производство е наложен запор на банкова сметка, на 20.04.2015г., запор на
други две банкови сметки, на 02.10.2017г., още един запор на банкова сметка – на
2
28.06.2019г. и запор на трудово възнаграждение на 16.11.2021г. На 10.03.2022г. „Енерго-
Про Продажби” АД е депозирало молба по изпълнителното дело с искането да бъде
наложена възбрана на недвижимо имущество, собственост на длъжника. Отделно от
посочените изпълнителни действия, със Заявление № 4249469 към „Енерго-Про Продажби”
АД /в качеството на кредитор и взискател по изп.дело № 602/2014г./ на 15.08.2016г., ищецът
е помолил за разсрочване на процесните суми на равни месечни вноски, отнасящи се до
обект на потребление с абонатен № **********. Същата му е била отказана поради факта, че
за същите суми и за същия клиентски и абонатен номер веднъж вече му е било разрешено
разсрочено изпълнение, но споразумението не е било изпълнено от страна на Ш. А.. Така
подадената молба за разсрочване на дълга, ответното дружество счита за признаване на
същия, което на свой ред прекъсва давността, съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД. В съдебната
практика е прието, че прекъсващо погасителната давност по чл.116, б.”а” от ЗЗД е всяко
поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифектира
съзнанието му за съществуване на още неизпълнено конкретно задължение. То може да бъде
обективирано изрично /макар и без изискване за конкретна форма/ или конклудентно. С
изявлението или пряко се признава съществуването на вземането, или се излагат фактически
твърдения, искания, предложения, които в контекста на обстоятелствата, при които са
отправени, манифестират имплицитно признанието от страна на правнозадълженото лице.
Признаване на дълга би могло да бъде и искане от длъжника до кредитора за удължаване
срока за изпълнение на задължението или за неговото разсрочване. В съдебната практика са
дадени и разяснения във връзка с прилагането на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, според които
двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се осъществява
изпълнение, включително доброволно /например споразумение между страните/, т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или
поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря. В тази
насока счита, че молбата на ищеца за разсрочване на дълга от 15.08.2016г., като признание
на същия, освен че прекъсва давността, прекъсва и двугодишния срок на перемпцията. Тази
молба към момента на подаването й е първият момент, в който не се е осъществило
изпълнение поради непостигнато споразумение за разсрочване. Молбата за разсрочване,
подадена до съдебния изпълнител, доколкото същия действа по възлагане на взискателя,
следва да се счита за изявление към самия кредитор. „Енерго-Про Продажби” АД твърди и
че с влизане в сила на заповед за изпълнение на парично вземане № 1233/26.03.2014г. е
установено със сила на пресъдено нещо съществуването на процесното вземане, поради
което приложимата давност е тази по чл.117, ал.2 от ЗЗД, а именно 5-годишната. В
действащия ГПК, с изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против
заповедта за изпълнение, се получава крайния ефект – именно на окончателно разрешен
правен спор относно съществуване на вземането. За атакуването й е предвиден и специален
ред – чл.423 и чл.424 от ГПК, аналогичен на извънредния способ за отмяна на влезли в сила
съдебни решения по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК. Преклудират се и всички факти и
доказателства относно ликвидността и изискуемостта на вземането, които длъжникът може
да изтъкне или с които разполага или може да се снабди, до изтичане на срока на
3
възражението. Така е и със съдебното дирене преди постановяване на съдебно решение.
Чрез влизането й в сила, заповедта се стабилизира и става необжалваема, а в теорията и
практиката всяко необжалваемо решение се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая
обаче съдебният акт е заповедта и независимо от наименованието, при положение на влязъл
в сила такъв акт, притезанието бива съдебно установено. А всяко такова притезание се
ползва с 5-годишна давност, дори и преди това тя да е била по-кратка. По изп.дело №
602/2014г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, до 28.06.2019г., на която дата е наложен
запор на банковата сметка на длъжника, действия по делото са предприемани в срок по-
кратък от две години, с което е била прекъсната давността на процесното вземане. Така
давността би настъпила едва през 2024г., поради което ищцовата претенция се явява
неоснователна. В условията на евентуалност моли съда да отхвърли иска като
неоснователен и поради следните доводи: Съгласно съдебната практика перемпцията е без
правно значение за давността. Прието е, че когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се
все още у него изпълнителен лист. Според тази нова съдебна практика така приложеният
изпълнителен способ, представлява валидно и законосъобразно действие, което прекъсва
давността, независимо дали делото е било перемирано. Действията, релевантни за
прекъсване на давността в случая, са именно запорът на банковата сметка, наложен на
28.06.2019г., както и запорът на трудовото възнаграждение, наложен на 16.11.2021г. По
своята същност изпълнителният лист представлява процесуална ценна книга, която
материализира правото на принудително изпълнение. Той освен, че разрешава да бъде
упражнено правото на принудително изпълнение, овластява и задължава изпълнителния
орган да пристъпи по молба на кредитора към принудително изпълнение на притезанието.
Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител
следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е
прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То няма отношение към давността и както
ВКС приема, е чисто канцеларско действие. Както в установилата се съдебна практика, така
и в самото Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, ясно се прави разграничение
между давност и перемпция. Едни и същи действия могат да прекъсват сроковете по
отношение и на двете, но съществуват и такива, които имат значение само и единствено за
давността. В Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК не е разглеждан въпроса
при какви условия и кога настъпва перемпцията. От така изложените постановки се налага
извода, че института на давността следва да се разглежда отделно и извън пределите на
изпълнителното дело и настъпилата перемпция. В чл.16, б.”в” от ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение, като тя е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението
на други лица. По изп.дело № 602/2014г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, с молбата
за образуване на делото „Енерго-Про Продажби” АД е възложило на съдебния изпълнител
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, а давността се прекъсва с предприемането на кое да е
4
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане на взискателя. Така в резултат на наложените запори на 28.06.2019г., съответно
на 16.11.2021г., започва да тече нова давност. Тези действия сами по себе си представляват
предприемане на действия за принудително изпълнение, съгласно цитираната законова
разпоредба. От значение е също и направеното от „Енерго-Про Продажби” АД искане от
10.03.2022г. за налагане на възбрана по делото. Това ново искане също прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. По тези
съображения счита, че давността е прекъсвана многократно през период по-кратък от 5
години чрез действията, описани по-горе и представлява самостоятелен материалноправен
институт, пораждащ своето действия, независимо от настъпилата перемпция. Последиците
при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са от процесуален характер – изпълнителният
лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя
продължава да съществува. Поради това към момента на подаване на исковата молба и към
настоящия момент, давността не е изтекла.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не спори, че ищецът е потребител на електроенергия доставяна от
ответното дружество в обект, находящ се в ***********, с клиентски № ********** и
абонатен № **********. На 25.03.2014г. до РРС е било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение от страна на „Енерго-Про Продажби” АД срещу Ш. А. в качеството
му на клиент на дружеството и длъжник за сумите в размер на 2 775.37 лева,
представляваща цена за консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в
периода от 19.04.2013г. до 11.06.2013г., сумата в размер на 206.82 лева, представляваща
лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 25.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
разноските по заповедното производство в размер на 289.11 лева. В резултат на това е
образувано ч.гр.дело № 1924/2014г. по описа на РРС и е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 1233/26.03.2014г. Срещу така издадената заповед не е постъпило
възражение съгласно чл.414 от ГПК и същата е влязла в законна сила. На 18.07.2014г. е
издаден изпълнителен лист, въз основа на който, на 09.09.2014г. ответното дружество е
образувало изп.дело № 602/2014г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска с район на
действие РОС, за горепосочените суми, което е приложено в препис към настоящото дело. В
рамките на развилото се изпълнително производство е наложен запор на банкова сметка, на
20.04.2015г., запор на други две банкови сметки, на 02.10.2017г., още един запор на банкова
сметка – на 28.06.2019г. и запор на трудово възнаграждение на 16.11.2021г. На 10.03.2022г.
„Енерго-Про Продажби” АД е депозирало молба по изпълнителното дело с искането да бъде
наложена възбрана на недвижимо имущество, собственост на длъжника. Отделно от
посочените изпълнителни действия, със Заявление № 4249469 към „Енерго-Про Продажби”
АД /в качеството на кредитор и взискател по изп.дело № 602/2014г./ на 15.08.2016г., ищецът
5
е помолил за разсрочване на процесните суми на равни месечни вноски, отнасящи се до
обект на потребление с абонатен № **********. Същата му е била отказана поради факта, че
за същите суми и за същия клиентски и абонатен номер веднъж вече му е било разрешено
разсрочено изпълнение, но споразумението не е било изпълнено от страна на Ш. А..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото не е доказано от страна на ищеца, че за обитавания от него имот през
2013г. е била начислена служебна електроенергия и задължението му към 24.10.2022г. е в
размер на 5 400.00 лева, както и че в периода от началото на 2013г. до средата на
м.октомври 2022г., имотът му не е бил обитаван – няма никакви представени доказателства
за тези факти. От тук неоснователно е и твърдението на ищеца, че не е бил потребил
начислената му електроенергия, а и това твърдение изцяло противоречи на доказателствата,
които ще бъдат изложени по-долу.
По делото не спори, че ищецът е потребител на електроенергия доставяна от
ответното дружество в обект, находящ се в ***********, с клиентски № ********** и
абонатен № **********. От представения препис на изп.дело № 602/2014г. по описа на ЧСИ
Милкана Македонска с район на действие РОС е видно, че на 25.03.2014г. до РРС е било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение от страна на „Енерго-Про
Продажби” АД срещу Ш. А. в качеството му на клиент на дружеството и длъжник за сумите
в размер на 2 775.37 лева, представляваща цена за консумирана и незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени в периода от 19.04.2013г. до 11.06.2013г., сумата в размер на 206.82 лева,
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 25.03.2014г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за разноските по заповедното производство в размер на 289.11 лева.
В резултат на това е образувано ч.гр.дело № 1924/2014г. по описа на РРС и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 1233/26.03.2014г. Срещу така издадената
заповед не е постъпило възражение съгласно чл.414 от ГПК и същата е влязла в законна
сила. На 18.07.2014г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който, на 09.09.2014г.
ответното дружество е образувало изп.дело № 602/2014г. по описа на ЧСИ Милкана
Македонска с район на действие РРС, за горепосочените суми. В рамките на развилото се
изпълнително производство е наложен запор на банкова сметка, на 20.04.2015г., запор на
други две банкови сметки, на 02.10.2017г., още един запор на банкова сметка – на
28.06.2019г. и запор на трудово възнаграждение на 16.11.2021г. На 10.03.2022г. „Енерго-
Про Продажби” АД е депозирало молба по изпълнителното дело с искането да бъде
наложена възбрана на недвижимо имущество, собственост на длъжника. Отделно от
посочените изпълнителни действия, със Заявление № 4249469 към „Енерго-Про Продажби”
АД /в качеството на кредитор и взискател по изп.дело № 602/2014г./ на 15.08.2016г., ищецът
е помолил за разсрочване на процесните суми на равни месечни вноски, отнасящи се до
обект на потребление с абонатен № **********. Същата му е била отказана поради факта, че
за същите суми и за същия клиентски и абонатен номер веднъж вече му е било разрешено
6
разсрочено изпълнение, но споразумението не е било изпълнено от страна на Ш. А.. Така
подадената молба за разсрочване на дълга, съдът намира за направено признаване на същия
от страна на ищеца, което на свой ред прекъсва давността, съгласно чл.116, б.”а” от ЗЗД. В
съдебната практика е прието, че прекъсващо погасителната давност по чл.116, б.”а” от ЗЗД е
всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено
манифектира съзнанието му за съществуване на още неизпълнено конкретно задължение. То
може да бъде обективирано изрично /макар и без изискване за конкретна форма/ или
конклудентно. С изявлението или пряко се признава съществуването на вземането, или се
излагат фактически твърдения, искания, предложения, които в контекста на обстоятелствата,
при които са отправени, манифестират имплицитно признанието от страна на
правнозадълженото лице. Признаване на дълга би могло да бъде и искане от длъжника до
кредитора за удължаване срока за изпълнение на задължението или за неговото разсрочване.
В съдебната практика са дадени и разяснения във връзка с прилагането на чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК, според които двугодишният срок започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение, включително доброволно /например споразумение между
страните/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или
безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят
отговаря. В тази насока съдът намира, че молбата на ищеца за разсрочване на дълга от
15.08.2016г., представлява признание на същия от негова страна, и че това признание освен,
че прекъсва давността, прекъсва и двугодишния срок на перемпцията. Тази молба към
момента на подаването й е първият момент, в който не се е осъществило изпълнение поради
непостигнато споразумение за разсрочване. Молбата за разсрочване, подадена до съдебния
изпълнител, доколкото същия действа по възлагане на взискателя, следва да се счита за
изявление към самия кредитор. „Енерго-Про Продажби” АД. С влизане в сила на заповед за
изпълнение на парично вземане № 1233/26.03.2014г. е установено със сила на пресъдено
нещо съществуването на процесното вземане, поради което приложимата давност е тази по
чл.117, ал.2 от ЗЗД, а именно 5-годишната. В действащия ГПК, с изтичане на преклузивния
срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение, се получава крайния ефект
– именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуване на вземането. За
атакуването й е предвиден и специален ред – чл.423 и чл.424 от ГПК, аналогичен на
извънредния способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от
ГПК. Преклудират се и всички факти и доказателства относно ликвидността и
изискуемостта на вземането, които длъжникът може да изтъкне или с които разполага или
може да се снабди, до изтичане на срока на възражението. Така е и със съдебното дирене
преди постановяване на съдебно решение. Чрез влизането й в сила, заповедта се
стабилизира и става необжалваема, а в теорията и практиката всяко необжалваемо решение
се ползва със сила на пресъдено нещо. В случая обаче съдебният акт е заповедта и
независимо от наименованието, при положение на влязъл в сила такъв акт, притезанието
бива съдебно установено. А всяко такова притезание се ползва с 5-годишна давност, дори и
преди това тя да е била по-кратка. По изп.дело № 602/2014г. по описа на ЧСИ Милкана
Македонска, до 28.06.2019г., на която дата е наложен запор на банковата сметка на
7
длъжника, действия по делото са предприемани в срок по-кратък от две години, с което е
била прекъсната давността на процесното вземане. Така давността би настъпила едва през
2024г., поради което ищцовата претенция се явява неоснователна. Следва да се отбележи и
че съгласно съдебната практика перемпцията е без правно значение за давността. Прието е,
че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията
е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ – той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Според
тази нова съдебна практика така приложеният изпълнителен способ, представлява валидно и
законосъобразно действие, което прекъсва давността, независимо дали делото е било
перемирано. Действията, релевантни за прекъсване на давността в случая, са именно запорът
на банковата сметка, наложен на 28.06.2019г., както и запорът на трудовото
възнаграждение, наложен на 16.11.2021г. По своята същност изпълнителният лист
представлява процесуална ценна книга, която материализира правото на принудително
изпълнение. Той освен, че разрешава да бъде упражнено правото на принудително
изпълнение, овластява и задължава изпълнителния орган да пристъпи по молба на
кредитора към принудително изпълнение на притезанието. Единствената правна последица
от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото
искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право.
Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или
вреди на длъжника. То няма отношение към давността и както ВКС приема, е чисто
канцеларско действие. Както в установилата се съдебна практика, така и в самото
Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, ясно се прави разграничение между
давност и перемпция. Едни и същи действия могат да прекъсват сроковете по отношение и
на двете, но съществуват и такива, които имат значение само и единствено за давността. В
Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК не е разглеждан въпроса при какви
условия и кога настъпва перемпцията. От така изложените постановки се налага извода, че
института на давността следва да се разглежда отделно и извън пределите на
изпълнителното дело и настъпилата перемпция. В чл.116, б.”в” от ЗЗД е изрично установено
правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение, като тя е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението
на други лица. По изп.дело № 602/2014г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, с молбата
за образуване на делото „Енерго-Про Продажби” АД е възложило на съдебния изпълнител
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, а давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане на взискателя. Така в резултат на наложените запори на 28.06.2019г., съответно
на 16.11.2021г., започва да тече нова давност. Тези действия сами по себе си представляват
предприемане на действия за принудително изпълнение, съгласно цитираната законова
разпоредба. От значение е също и направеното от „Енерго-Про Продажби” АД искане от
10.03.2022г. за налагане на възбрана по делото. Това ново искане също прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не. По тези
8
съображения съдът намира, че по делото е доказано, че давността е прекъсвана многократно
през период по-кратък от 5 години чрез действията, описани по-горе и представлява
самостоятелен материалноправен институт, пораждащ своето действия, независимо от
настъпилата перемпция. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК са от
процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Поради това към
момента на подаване на исковата молба и към настоящия момент, давността не е
изтекла.
Поради гореизложеното предявения иск се явява изцяло неоснователен и като такъв
същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения иск,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в
размер на 24.00 лева – такса за издаване на копие от изпълнителното дело платена на ЧСИ и
200.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от предявения от Ш. О. А. от ***********, с ЕГН:
**********, против „Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, район “Владислав Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул.“Вл.Варненчик“ № 259, ЕИК
*********, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Пламен Стефанов, Яна
Димитрова и Радослав Иванов, отрицателен установителен иск, с който иска да бъде
признато за установено по отношение на ответното търговско дружество, че не дължи
поради погасяване по давност по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД, сумата от 5 400.00 /пет
хиляди и четиристотин/ лева, за електроенергия и мрежови услуги по клиентски №
********** за периода три години преди предавявяне на иска – преди 04.11.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Ш. О. А. от ***********, с ЕГН: **********, да заплати на „Енерго-Про
Продажби” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, район “Владислав
Варненчик“, Варна Тауърс – Г, бул.“Вл.Варненчик“ № 259, ЕИК *********, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на УС Пламен Стефанов, Яна Димитрова и Радослав
Иванов, сумите от 24.00 /двадесет и четири/ лева – направени по делото разноски и 200.00
/двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9