РЕШЕНИЕ
гр. София, 18.12.2020 год.
ВИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, I отделение, 13 състав, в закрито заседание на деветнадесети
ноември, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Росен Димитров
като
разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 11429 по описа на 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от Закона за
наследството от В.К.В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Ж.Ж.
против В.К.Х., за прогласяване нищожността на саморъчно завещание с посочена в
него датата на съставяне 11.11.2015 г. на Т.Г.И., ЕГН **********, починал на
20.03.2016 г. в София, обявено на 15.09.2016 г. по реда на чл. 27, ал. 1 от ЗН
от нотариус И.Д., с рег. № 039 на НК, вписано в Службата по вписванията в гр.
София на 09.03.2017 г., с което на В.К.Х., ЕГН ********** е било завещано
цялото движимо и недвижимо имущество на завещателя.
Ищецът
твърди, че е нарушена нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, а именно,
завещанието не било написано ръкописно
от самия завещател и не било подписано от него.
Моли
съдът да постанови решение, с което да установи и прогласи нищожността на завещанието.
Претендира да му бъдат заплатени
направените разноски по делото.
Ответникът
В.К.Х., ЕГН: **********, чрез назначения
особен представител - адв. Ц.Г., оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен. В тази връзка твърди, че при
съставянето на саморъчното завещание са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1
от ЗН. Оспорва твърдението на ищеца, че
завещанието не е написано и подписано от посоченото като негов автор лице Т.Г.И..
Моли
съдът да отхвърли иска като неоснователен.
Доказателствата
по делото са писмени и устни.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и след като взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа обстановка
следното:
Видно
от представения Препис-извлечение от акт за смърт на Т.Г.И., както и от
Удостоверение за наследници на Т.Г.И., с изх. № 4011/13/04/16Г/П от 17.01.2018
г., както и от Удостоверение за наследници на И.С.К.с изх. № УГ01-4394 от 25.04.2016 г., ищецът В.К.В. се явява
единствен наследник на починалия си брат-Т.Г.И.. Ищецът е приел наследството
изрично, което се установява от представеното заверено копие от Съдебно
удостоверение № 22272 от 28.04.2016 г. за приемане на наследство, като
приемането е вписано в специална книга на СРС по № 537 от 28.04.2016 г. Ищецът
се е снабдил и с констативни нотариални актове по документи за недвижимите имоти, за които знае, че са част от наследствената
маса.
От приложеното, на основание чл. 192
от ГПК, ксерокопие на нотариално дело №
55 от 05.07.2016 г., вписано под № 8225/2017 г, с вх. рег. № 12160 от 09.03.
2017 г. в Служба по Вписванията се установява, че е обявено саморъчно завещание
с Протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег. № 18097 от 15.09.2016
г.,
под Акт № 97, том II, рег. 4352, н.д 55 от 2016 г., вписано в Служба по вписвания гр. София под акт № 21, том.
III, дело № 8225 от 2017 г., вх. рег. № 12160 от 09.03.2017 г., в което
завещание наследодателят се разпорежда с цялото си движимо и недвижимо
имущество в полза на ответника В.К.Х.. От протокола за съхранение на саморъчно
завещание се установява, че завещанието е предадено за съхранение и пазене при
нотариуса на 05.07.2016 г., не от завещателя, т.к. същият вече е бил починал
/20.03.2016 г./, а от адвокат В.Д.Д..
В
о.с.з., проведено на 19-ти ноември 2020 г., вещото лице дава заключение, което не
е оспорено, на съдебно графологическата
експертиза, в което твърди, че текста на завещанието, както и положеният подпис
не са изпълнени от
завещателя Т.Г.И., с ЕГН: **********.
Т.е. саморъчното завещание, обект на експертизата, не е написано, както и не е
подписано от наследодателя. Експертиза е
приета е от решаващия състав като компетентно изготвена по правилата на ГПК.
Въз основа на
събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност
във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните, съдът приема за
установено от правна страна
следното:
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН.
Искът е процесуално допустим, предявен от
лице, което притежава качеството наследник, призовано е към наследяване и е
приело наследството.
Твърди се, че завещанието не е написано и подписано от завещателя, което по съществото си представлява
оспорване на неговата истинност /автентичност/, насочено към оборване на
формалната доказателствена сила на подписания частен документ/ завещанието/ по чл. 180 от ГПК. При оспорване
автентичността на саморъчното завещание с твърдения, че то не е написано и подписано от
завещателя, страната, която се ползва от него следва да установи неговата истинност
чрез пълно и пряко доказване. (Решение № 123
от 7.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2393/2013 г., IV г. о., ГК, по реда на чл.
290 ГПК, Решение № 228 от 11.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г., II г.
о., ГК, Решение № 211 от 6.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 388/2012 г., II г. о.,
ГК). Настоящият
съдебен състав изцяло споделя константната практика на Върховния касационен съд, макар и
незадължителна същата е постановена в съответствие с разпоредбата на чл.
154 ГПК, съгласно която всяка страна е длъжна да
установи благоприятните за нея факти, от които черпи права. Ето защо, по предявения иск за
прогласяване нищожността на процесното завещание ответникът следва да докаже пълно и главно, че общото завещателно разпореждане е
изцяло написано ръкописно от завещателя, съдържа означение на датата, когато е
съставено и е подписано от него, като подписът е поставен след завещателните
разпореждания.
Не са ангажирани доказателства, от страна на ответника,
от които да
следва, че процесното завещание е написано от завещателя, съставено и е подписано от
него. По пътя на обратното доказване, проведено от страна на ищеца се установи,
че завещанието не отговаря на предпоставките по чл. 25, ал. 1 от ЗН, като това
се установява от заключението, изготвено от назначената от съдебния състав
съдебно графическа експертиза. Експертизата, неоспорена, дава отговор, че завещанието
не е написано и не е подписано от Т.Г.И., като съдът приема и кредитира експертното
заключение като компетентно и правилно, кореспондиращо с правилата на ГПК.
Следователно, процесното завещание не поражда
действие и следва да се прогласи за нищожно, т.к. противоречи на чл. 25, ал. 1
от ЗН , поради факта, че не е написано, нито е подписано от посочения за негов
автор, а именно от Т.Г.И..
За пълнота следва да се отбележи, че
завещателното разпореждане може да бъде общо /универсално/ завещателно
разпореждане, при което завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с
дробна част от него, или частно завещателно разпореждане /завет/, при което
авторът му се разпорежда с определено, индивидуализирано имущество.
В конкретния случай се касае за саморъчно
общо /универсално/ завещателно
разпореждане, т.к. завещателят се е разпоредил с цялото си имущество. За
да породи действие, обаче, саморъчното завещание трябва да отговаря на кумулативно зададените
предпоставки за действителност по чл. 25, ал. 1 от ЗН. Това е така, тъй като саморъчното завещание е строго формален акт, който по съществото си представлява едностранна правна сделка, за действителността на която законът поставя
специални императивни изисквания – а именно, завещателното
разпореждане следва да е написано изцяло
ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл. 25, ал. 1 ЗН. Неспазването на което и да е от
тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание като едностранна сделка – чл. 42, б. „б“ от ЗН. В
този смисъл е и константната
практика на съдилищата, съобразно която, когато завещателното разпореждане е съставено в
нарушение на предписаната от чл. 25, ал. 1 ЗН форма следва да се
счита за нищожно. (Решение № 863 от 12.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 654/2009 г., II г. о.,
ГК, Решение № 343 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2010 г., I г. о., ГК, ).
Предвид изложеното искът за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание на
Т.Г.И., ЕГН: **********,
починал на 20.03.2016 г., в полза на В.К.Х. с ЕГН **********, съставено на 11.11.2015 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание с
рег. № 18097 от 15.09.2016 г., съставен от нот. Нотариус И.Д., с per. № 039 в Регистъра и Нотариалната камара и
с район на действие - района на Софийски районен съд, като същото е вписано в
книгите по вписванията под акт № 21, том III, дело № 8225/2017 г., с вх. peг. № 12160 от 09.03.2017 г., е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на
делото съдът приема, че ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски по делото в
размер на 2813,30 лева, представляваща
платена държавна такса, внесен депозит за особен представител,
депозит за СГЕ, държавна такса за вписване на исковата молба .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО на
основание чл. 42, ал. 1, б. „б" във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН по иск на В.К.В., с ЕГН: **********
чрез адвокат Ж.Г.Ж. против В.К.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** чрез особен представител адв. адв. Ц.Г. , саморъчно завещание на Т.Г.И., ЕГН: **********, починал на 20.03.2016 г., съставено на 11.11.2015 г., обявено с
Протокол за обявяване на саморъчно завещание с рег. № 18097 от 15.09.2016 г., съставен от нот. Нотариус И.Д., с per.
№ 039 в Регистъра и Нотариалната камара и с район на действие - района на
Софийски районен съд, като същото е вписано в книгите по вписванията под акт №
21, том III, дело № 8225/2017 г., с вх. peг.
№ 12160 от 09.03.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.К.Х. с ЕГН ********** да
заплати на В.К.В.,
ЕГН **********сумата от 2813, 30 лв. разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: