Присъда по дело №1551/2021 на Районен съд - Русе

Мотиви по НОХД № 1551/2021г. по описа на РРС,
ІV наказателен състав

Русенската Районна прокуратура е обвинила подсъдимата Р. Н.
АРН. в това, че на 24.09.2018год. в гр. Русе, по непредпазливост запалила
чужд имот – Сектор “В“ (източно крило) на сградата на СУ “Възраждане“,
находящо се в гр. Русе, ул. “Студентска“ №2, представлявано от директора С.
А. Г., със значителна стойност 2 485 500.00 лева (два милиона четиристотин
осемдесет и пет хиляди и петстотин лева), като причинените щети са в размер
на 6 686.93 лева (шест хиляди шестстотин осемдесет и шест лева и деветдесет
и три стотинки) - престъпление по чл. 331, ал. 1 вр. чл. 330, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимия.
Производството по делото е по чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимята
дава съгласие да не бъдат разпитвани по делото в качеството на свидетели
С.Г. и и вещото лице Б. С.а.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Р.Н. А. е родена на ****год. в гр. Русе, българска
гражданка, с висше образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата работела на длъжност “Учител по изобразително
изкуство“ в СУ “Възраждане“, находящо се в гр. Русе, ж.к. “Възраждане“, ул.
“Студентска“ №2. Административната сграда на учебното заведение била
публична общинска собственост от 19.12.2013год., изградена в ПИ
идентификатор 63427.1.253 според СГКК – Русе и с площ 14 545кв.м. Същата
била с “П“ – образна форма и се състояла от четири несамостоятелни сгради
(крила/сектори) – триетажна монолитна сграда с идентификатор 63427.1.253.1
със ЗП 1280кв.м, четириетажна монолитна сграда с идентификатор
63427.1.253.2 със ЗП 1022кв.м, едноетажна монолитна сграда с
идентификатор 63427.1.253.3 със ЗП 385кв.м и едноетажна монолитна сграда
с идентификатор 63427.1.253.4 със ЗП 372кв.м. Първите три от изброените
сгради били предназначени за образование, а четвъртата – за
енергопроизводство. Във връзка с изпълнение на служебните си задължения
обвиняемата ползвала хранилището към кабинет №44, което се намирало на
четвъртия етаж в сграда с идентификатор 63427.1.253.2 според СГКК – Русе
със ЗП 1022кв.м и РЗП 4088кв.м, условно наричана Сектор “В“ (източно
крило). Помещението било с размери около 2.8м х 6м и височина 3.30м.
На 24.09.2018год., неработен ден, около 10.00 часа обвиняемата отишла
в училището, за да подготви входните нива за учениците от пети до осми
клас. В кабинета й имало работна маса, която тя ползвала и която се намирала
непосредствено до перваза на прозореца, като на нея били наредени всички
листи, представляващи входните нива на учениците. На разстояние около 1,25
м. от тази работна маса имало и друга, по-малка маса, частично разположена
под перваза на прозореца, върху която имало метален пепелник с форма на
клекало за тоалетна с отвор с конусовидна форма с диаметър около 7см в най-
1

високата и най-широката му част и с диаметър около 2.5см в най-ниската и
най-тясна част. Цялата височина на пепелника била около 5см. Към
посочената дата същата употребявала цигари “Ротманс слим“,
самозагасващи, т.е. при преустановяване на употребата им в продължение на
няколко минути се самозагасявали. В този пепелник можело да се
поставят/изгасят две угарки (фаса) от цигари, които падали в цилиндричната
му част. Около 11,54 ч. подсъдимята си тръгнала за дома, който бил в близост
до училището.
Около 12.20 часа М. Х., изпълняваща длъжността на зам.-директор на
СУ “Възраждане“ – гр. Русе, забелязала от прозорец на дома си, който имал
изглед към Сектор “В“ на учебното заведение, издигащия се дим от прозореца
на хранилището. Същата веднага уведомила за случая св. Г., който незабавно
се отправил към мястото на инцидента. При пристигането му вече имало екип
на РУ 02 при ОД МВР – гр. Русе. След като бил уведомен, че пожарът бил
възникнал в хранилището по изобразително изкуство, свидетелят уведомил
обвиняемата за това обстоятелство. Същата веднага отишла на мястото и в
проведения разговор признала пред св. Георгиев, че малко преди това била
ползвала хранилището. След потушаване на огъня местопроизшествието било
посетено от дежурна оперативна група на ОДМВР – гр. Русе. Със
съставянето на протокола за първото действие по разследването, а именно –
оглед на местопроизшествие, на основание чл. 212, ал. 2 вр. чл. 23, ал. 2 от
НПК било образувано настоящото наказателно производство.
Видно от протокола за извършения оглед на местопроизшествието,
както и от изготвения и приложен по делото снимков материал, вратата на
хранилището била силно обгоряла; стените, намиращи се вляво и вдясно от
вратата, били силно опушени, вплътняващи се по посока на тавана; работната
масата на обвиняемата също била силно обгоряла и опушена, намиращото се
до него двукрило шкафче с 3 бр. чекмеджета също било обгоряло от вън, но
не и от вътре; стола и помощната масичка на обвиняемата били обгорени. Три
слоя от мазилката на южната стена била нападала по пода, но не била
опушена. Стъклата на прозореца били счупени на парчета и посипани по
пода, а ПВЦ дограмата била обгоряла. Върху северната стена били
установени две големи петна с неправилна форма с диаметър около 1 метър с
липсваща до нивото на тухлата мазилка.
Видно от заключението на изготвената съдебна ценова икономическа
експертиза, стойността на нанесените щети по средни пазарни цени към
момента на извършване на деянието е в размер на 6 686.93 лева.
Други безспорно установени доказателства по делото няма.
От така установената доказателствена наличност се установява, че
подс. Р.А. не е извършила деяние, а следователно и престъплението в което е
обвинена, т.е. налице е хипотезата на чл.304 пр.1 от НПК.
Спорният по делото въпрос се изразява в това дали през периода, в
който подсъдимата е отишла в служебното си помещение в училището, около
10,00ч., до напускането му в 11,54ч. подсъдимата е пушила цигара/и, ако да -
2

дали ги/я е изгасила и евентуално в случай, че не е била дорбе изгасена/и те
ли са предизвикали пожара, който е възникнал.
На първо място от гласните доказателствени следства по никакъв начин
не може да се установи, че към момента на престоя си в училището
подсъдимата е пушила цигари. Подобно твърдение има единствено в нейните
разпити, като свидетел от 25.09.2018г. (л.68 от дос.пр-во) и от 19.12.201г.
(л.69 от дос.пр-во). Въпреки, че предвид придобиването на процесуалното
качество на обвиняем тези показания изцяло губят доказателствената си
стойност и от същите не могат да се правят никакви доказателствени изводи в
нейна вреда или полза, на основание чл. 118 ал.1 т.1 от НПК следва само да
бъде посочено, че дори и в тях тя твърди за една изпушена цигара, която
освен това е загасила много добре и то в посочения по-горе пепелник, който
предвид формата си (тесен и дълбок)не би позволил излизането на неизгасен
фас дори при падането му от масичката, което тя твърди и в обясненията си,
като обвиянема.
На следващо място от показанията на св.С.Г. по никакъв начин не може
да се установи, че непосрествено след като е повикана от него да дойде в
училището подсъдимата е признавала, че е пушила по време на престоя си в
хранилището. От показанията на другия разпитан по делото свидетел – И.Д.,
който в качеството си на пожарникар пръв е пристигнал на
местопроизшествието с оглед изгасяването му не се съдържат твърдения, че
подсъдимита пред него да е споделяла, че е пушила цигара в хранилището. В
своите показания този свидетел заявява: „Жената само ми каза, че е отишла
до вкъщи и като се върнала всичко горяло. Друго не ми е казвала“, л.40 от пр.
за с.з. от 19.10.2021г. Всъщност това не се опровергава и от съдържанието на
справка за ликвидирано произшествие (л.105 от дос.пр.во), в която е отразено
от св.И.Д., че подсъдимата му е споделила, че е изпушила една цигара, която
е оставила в пепелника върху масичката под прозореца; това следва да се
отдаде на негово заключение за развилия се причинно-следствен процес. На
първо място очевидно в нея не се съдържа изявление на подсъдимата, че е
оставила незагасена цигара, а на второ, но не и по значение, посочената
справка няма никаква процесуална стойност и същата не представлява годен
доказателствен източник на основание чл.127 ал.1 от НПК. Друг съществен
момент в показанията на този свидетел е фактът на възприемане на
пепелника, който е бил в помещентието и който той е възприел на земята под
прозореца. Доколкото по делото няма данни за други пепелници в
помещението с много голяма вероятност може да се допусне, че именно това
е пепелникът, който подсъдимата описва в разпита си на досъдебното
производство, приобщени по реда на чл.279 ал.1 т.4 пр.1 от НПК. За разлика
от това в протокола за оглед на местопроизшествие л.58 –л.59 от дос.пр-во
пепелник нито е констатиран, а още по-малко е изземван такъв. При това
положение по никакъв начин не могат да бъдат опровергани много
съществените възражения на подсъдимата, „…цигарите, падайки през конуса,
няма как да излязат от пепелника…..невъзможно е, ако не се бръкне с ръка
3

или предмет фасовете да бъдат извадени“. Именно приобщаването на
пепелника към материалите по делото, като веществено доказателство и
посредствено следствен експеримент би дала възможност за проверка на това
твърдение; нещо повече по този начин не би могло да се провери в него
имало ли е остатък от цигара/фас в случай, че огънят не е унищожил изцяло
подобна субстанция, като същественото е, че органите на досъдебното
производство са били длъжни да се опитат да положат усилия в тази насока
на основание чл.107 ал.3 и ал.5 врчл.203 ал.1 и ал.2 от НПК. При внимателен
оглед на евентуално намерения пепеленик в качеството му на веществено
доказателство би могло да се потвърди или отхвърли по експертен път, дали в
него е имало цигара, евентуално прогорял от температурата фас или не.
От обясненията на подсъдимата на досъдебното производство, които са
годно доказателствено средство, не се установява същите да съдържат
признание, че към момента на престоя си в училището тя е пушила цигара/и.
Единствено се твърди, че към инкриминирания момент тя е пушила
определена марка цигари, които са самозагасящи. От обясненията на
подсъдимата, дадени на дос.пр-во също се установява, че обичайното място
на пепелника е било на дървена масичка, която обаче е встрани и най-вече
под перваза на прозореца, и същият би пазил евентуално от вятър или
течение. С наличната доказателствена съвкупност това възражение на
подсъдимата също не може да бъде опровергано, тъй като от една страна
огънят е унищижил мебелировката на помещението, а от друга както бе
посочено пепелникът, който според обвинението е първоизточникът на
пожара предвид незагасената цигара в него не е иззет при огледа на
местопроизшествието.

По делото са назначени три пожаро-технически есксперитизи –
първоначална, допълнителна и тройна.
Видно от изготвената по делото пожаротехническа експертиза, пожарът
възникнал вследствие незагасена /тлееща/ цигара, а първоначалното огнище
на възникване на пожара било локализирано непосредствено пред перваза на
прозореца, където горимото натоварване било значително. Последното се
установява от наблюдаваните на местопроизшествието ясни следи от т.нар.
“огнищен конус“ по стените от двете страни на прозореца, където
негоримата мазилка по стените била загубила якостните си свойства, като на
големи участъци същата липсвала, докато в горната част на отсрещната стена
се наблюдавало само опушване и мазилката била запазена. В самото огнище
мебелите били напълно изгорели до степен да не може да се определи вида
им, докато тези в останалата част на помещението били с дълбоки прогаряния
в горната си част (над плоскостта на равните налягания) и в частта си
директно изложена на лъчистия топлобмен от огнището на пожара, но били
запазени като конструкция. В останалата част от помещението, както и към
коридора, пожарът се разпространявал под влияние на въздухообмена.
Заключението на вещото лице е, че не е имало опасност пожара да се
4

разпростре върху съседни имоти.
Изготвената по делото допълнителна пожаротехническа експертиза
потвърждава изводите в първоначалната такава, като изключва възможността
пожарът да е възникнал вследствие на самовъзпламеняване на намиращи се в
помещението предмети - запалки и спрейове под въздействието на високата
температура на въздуха в помещението и/или нагряването им с преки
слънчеви лъчи, както и поради поставено в контакт зарядно устройство.
Съдът, въпреки, че е приел тези експретизи в съдебно заседание не ги
кредитира, защото те са обосновани единствено и на практика със
свидетелеските показания на подс.А., че е пушила цигара, които както също
бе посочено, са изгубили своята процесуална стойност в това наказателно
производство на осн.чл.118 ал.1 т.1 от НПК, тъй като по отношение на нея
производството по делото не е прекратено, съотв. не е приключило с влязла в
сила присъда. Заключенията на тези две експретизи са изградени върху
признанието й в качеството на свидетел, че е пушила цигара и по метода на
изключването елиминират всички други обективни възможни причини за
възникване на пожара. Всъщност тези двете експретизи дори обвинението е
приело, че са необсоновани и е възникнало съмнение в тяхната правилност,
като по делото е назначена тройна повторна пожаротехническа експертиза с
мотивите, че показанията на подсъдимата в качеството на свидетел са
изгубили процесуалната си стойност, постановление на РРП на основание
чл.229 ал.3 на л.10 от дос.пр-во.
Изготвената по делото повторна пожаротехническа експертиза на
практика преповтаря и също потвърждава изводите в първоначалната и
допълнителната пожаротехническа експертиза. Съдът не кредитира
показанията и на тази експертиза, тъй като и тя на практика е изградена на
основата на твърдение на подсъдимата, този път вече в качеството й на
обвиняема, л.198 от дос.пр-во, “че е пушила цигари докато е подготвяла
входните нива на учениците“, експертно заключение, л.179 долу. Всъщност
внимателният прочит на обясненията на подсъдимата от дос.пр-во единствено
води до извода, че в разпита си е заявила, че към него момент е пушила
цигари определена марка, които са самозагадващи, т.е. не е потвърдила, че
към момента на престоя си в училището тя е пушила цигара/и. В тази
експертиза се съдържа извод и то във вид на голяма вероятност – „Най-
вероятно пожарът е възникнал в дясната страна на стаята погледнато от
вратата върху импровизирана кушетка..“, л.184 , от дос.пр.во. От събраните
по делото доказателства не може да се установи каква и била височината на
масичката и на тази кушетка; приемайки именно този причининоследствен
процес – отворено крило на прозореца, от което нахлува вятър, който събаря
пепелника, в който е имало априори неизгасена цигара/фас и той пада върху
тази кушетка, като в резултат на тлеене е възникнал пожара вещите лица на
практика градят изводите си върху предложения, вероятности и хипотези.
Това е така, защото както бе посочено пепелникът не е иззет, по този начин
не може да се направи извод за теглото му, доколкото е бил метален, не е
5

възможно да се установи интензивността на нахлулия въздушен поток и дали
е в състояние да го събори и най-вече имплицитно се приема, че кушетката е
била по-ниска от масичката, като двете са били една до друга и въобще
как пепелникът с незагасената цигара в него се е озовал върху кушетката. Не
става ясно също така откъде вещите лица правят изводи за разположението
на мебелите преди пожара, който видно от протокола за оглед на
местопроизшествие и албума към него е унищожил голяма част от
мебелировката – изготвените от подсъдимата скици на л.70 – л.72 от делото
доколкото са неразделна част от протокола й за разпит на свидетел също
нямат доказателствена стойност, предвид последващото й привличане към
наказателна отговорност. В тази връзка следва да се посочи, че дори според
схемата, съставена от подсъдимата - л.70 от делото, масичката и кушетката са
в срещуположни краища на стаята и така изобщо не става ясно как
пепелникът с неизгасена цигара се е прехвърлил там. Възприетата в
обвинителния акт теза, че пепелникът е оставен върху перваза на прозореца
над кушетката, падайки по този начин върху нея, и което именно е
предизвикало пожара, не се подкрепя от никакви доказателства по делото –
единствените възможни в случая са обясненията на подсъдимата, в които се
отрича подобна хипотеза – единствено се твърди, че пепелникът е бил на
масичката, която обаче е била на разстояние от перваза и под него.
В този смисъл съдът намира, че тезата на обвинението е недоказана, тъй
като по делото не се събраха доказателства, от които може да се направи
еднозначния извод, че пожарът е причинен от недобре изгасена цигара от
подсъдимата, която безспроно е била единственият човек в тази част на
сградата към момента преди възникването на пожара. Липсата на
доказателства по делото не може доведе до обиктивна отговорност изградена
върху разбирането, че щом само тя е обитавала служебните си помещения, то
неминуемо само и единствено тя е предизвикала пожара. На практика
единствено в заключението на тройната повторна пожаротехническа
експретиза се излагат изводи за обусловен от нея причинно-следствен процес,
но както бе посочено съдът не кредитира тази експретиза, защото не е
изградена върхо годен доказателствен материал и съответно почива върху
множество вероятности и с то с висока степен на условност.
При това положение съдът намира, че обвинението не е доказано по
стандарта, указан в чл.303 от НПК, защото версията за неизгасената цигара не
може да бъде потвърдена по никакъв начин предвид прекъсването във
веригата на причинно-следствения процес – липсата на всякакви
доказателства, че подсъдимата е пушила в помещението. Признаването й за
виновна въз основа на това, че всички други версии за пожара, освен
неизгасена цигара, са изключени също би било в грубо противоречие с
посочената разпоредба и на практика би довело до обективна отговорност,
което е недопустимо.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
6

Районен съдия:

7

Номер на акта:	113
Дата:	14 декември 2021 г.
Съдия:	Венцислав Димитров Василев

Дело:	20214520201551
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 юли 2021 г.

Присъда по дело №1551/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите