№ 884
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело №
20211100506343 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните срещу решение № 134468/29.06.2020 г.,
постановено по гр. д. № 35421/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 139-ти състав, в частта относно
режима на лични отношения на бащата Я.Д.Л. с детето М.Я. Л.а.
Във въззивната си жалба ищцата М. В. ГР. е изложила подробни съображения срещу
първоинстанционното решение в частта относно режима на лични отношения на бащата
Я.Д.Л. с детето М.Я. Л.а. Моли да се отмени решението в тази му част и да се постанови
друго, с което да се определи режим на лични отношения, съобразен с най-добрите интереси
на детето. Излага доводи, че режимът на лични отношения следва да се осъществява
първоначално в присъствието на майката и постепенно да бъде разширяван с оглед на
възрастовото развитие на детето. Претендира за направените разноски пред въззивната
инстанция, за които е представила списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Я.Д.Л. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подала отговор на въззивната жалба, с
който оспорва изцяло изложеното в последната и моли да се остави без уважение. Подал е и
въззивна жалба, в която подробно е изложил съображенията си срещу първоинстанционното
решение в частта относно режима на лични отношения с детето. Моли да се отмени
решението в тази му част и да се постанови друго, с което определеният от
първоинстанционния съд режим на лични отношения с детето му М. да бъде разширен.
1
Претендира за направените разноски пред въззивната инстанция, за които е представил
списък по чл. 80 от ГПК.
Ищцата М. В. ГР. е подала отговор на въззивната жалба на ответника, с който се оспорва
изложеното в жалбата и се моли същата да се остави без уважение.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страни,
имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С решение № 134468/29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 35421/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 139-ти състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете М.Я. Л.а на майката М. В. ГР., на основание чл. 127, ал. 2 СК
местоживеенетона детето е определено при майката.
На основание чл. 127, ал. 2 СК е определен режим на лични отношения на бащата
Я.Д.Л. с детето М.Я. Л.а, както следва:
- всяка първа, втора и трета седмица от месеца за два последователни дни от 17:00 часа
на първия ден до 18:00 часа на втория ден, като бащата взема детето от дома на майката и го
връща там. Ако детето е на детска градина в първия ден, то бащата го взема от там след
приключване на занятия и го връща втория ден в дома на майката. Дните, в които бащата
има право да взема детето през седмицата, са първите два дни от неговите почивни дни
според работния му график за месеца, който той се задължава да изпраща на майката по
имейл до 1-во число на месеца;
- през лятото (1 юни-15 септември) бащата има право да взема детето за 14
последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а след
навършване на 4-годишна възраст на детето – за 20 последователни дни, които не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава до 01.06 да посочва в кои дни
от лятото ще ползва платен годишен отпуск;
- през четните години – за Великденските празници – от 10:00 часа на разпети петък до
18:00 часа на Великден, а така също както и за времето от 10:00 часа на 25.12 до 18:00 часа
на 27.12,
- през нечетните години – за Великденските празници – от 10:00 часа на Великден до
18:00 часа на деня, следващ Великден, както и за Новогодишните празници от 10:00 часа на
30.12 до 18:00 часа на 02.01 на следващата година;
- след като детето тръгне на училище: през нечетни години първата половина от
есенната ваканция, от зимната ваканция (която не съвпада с Коледните празници) и от
пролетната ваканция (която не съвпада с Великденските празници) за периода от 10:00 часа
на първия ден на ваканцията до 18:00 часа на последния ден от първата половина на
ваканцията; през четните години – втората половина на ваканциите в същия часови период;
2
- за рождения ден на бащата –от 17:00 часа до 19:00 часа;
- за рождения ден на детето – за 2 часа на този ден по споразумение с майката, а при
липсата на такова от 17:00-19:00 часа.
Бащата Я.Д.Л. е осъден да заплаща на детето си М.Я. Л.а, чрез неговата майка и
законен М. В. ГР. издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от 27.05.2020 г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства за прекратяване
или изменение на издръжката, като предявеният иск за издръжка е отхвърлен за разликата
над 250 лв. до 300 лв.
Бащата Я.Д.Л. е осъден да заплати на детето си М.Я. Л.а, чрез неговата майка и законен
М. В. ГР. издръжка за периода 20.06.2019 г. - 27.05.2020 г. в общ размер на 820 лв., ведно
със законната лихва върху остатъка от всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за издръжка запериода 20.06.2019 г.-
27.05.2020 г. за сумата от 1930 лв. (над 820 лв. до 2750 лв.) като погасена чрез плащания и за
разликата над 2750 лв. до пълния предявен размер за периода от 3300 лв. като
неоснователен.
При въззивното разглеждане на делото е изготвена съдебнопсихологична експертиза.
От заключението на съдебнопсихологичната експертиза (СПЕ), изготвено от Д. Г. В., се
установява следното: Не се открива наличие на травматични преживявания в детето М.Я.
Л.а към момента на изследването, които да дават основание за твърдение за извършена
сексуална злоупотреба с детето. Дори да се е случила такава, тя не е оставила травматични
следи в психиката на детето. Преминаването през кризата на развитие в три годишна
възраст се свързва с любопитство към сексуалността и сексуалните роли, характерни за тази
възраст. Няма индикации за сексуална злоупотреба с детето, които да са оставили
травматични отпечатъци в неговата психика. Не се констатират поведенчески прояви или
регрес в развитието на детето. Проблемът със спане в детската градина, също не е
достатъчно основание за твърдение за сексуална злоупотреба. Детето по–скоро се чувства
застрашено да функционира в среда с непознати или външни за семейството лица, поради
липсата на достатъчно добра доверителна връзка. Необходимо е на детето да бъдат
разяснявани границите на неговото тяло и лична неприкосновеност, както и да бъдат
разяснени половите различия и сексуалните роли на достъпен за него език. При притеснения
от страна на грижещите се за това, може да се използват образователните филмчета, които да
се коментират с детето. В противен случай в неговата глава остават без отговори много
въпроси, свързани с порастването и съществува риск да преминава по зрял начин през
кризите на развитието
С оглед на така изложеното, настоящият състав намира, че не съществуват никакви рискове
за детето М.Я. Л.а при контактите му с неговия баща Я.Д.Л. и бащата не представлява
опасност за живота и здравето на детето. Бащата има добър родителски капацитет и
подходящи жилищни условия за престой, вкл. с преспиване, на детето при него, като може
да разчита на подкрепата на своите родители при отглеждането на детето във времето,
3
когато то ще пребивава в неговия дом. Детето М. няма негативно отношение към баща си и
между двамата е налице емоционална връзка. Последното обстоятелство се установява и от
заключението на изслушаната по делото СПЕ. В настоящия случай ограничаването на
контактите на детето с бащата, вкл. по начина, поискан от майката, ще се отрази
неблагоприятно върху крехката психика на малолетната М., за която съществува не малка
опасност да се отчужди от своя баща. В този смисъл решението на първоинстанционния съд
е правилно и е постановено изцяло в интерес на детето.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и
мерките за лични отношения с другия родител, не са задължителни за съда. Техните
становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на
събраните доказателства, като висшият критерий за решението на съда е интереса на децата.
Чрез режима на личните отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип
мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-
широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето
и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. (в този
смисъл Решение № 116/16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. №5156/2013 г., IV г. о., ГК).
Въззивният съд обаче намира за подходящ кратък преходен период за възстановяване
на контактите на детето с бащата – такъв период е необходим, за да не се подлага на стрес
детето, който би се проявил, ако малолетната М. веднага започне да преспива при бащата.
По разбиране на настоящия състав, за да свикне детето с обстановката в дома на бащата,
последният следва да вижда и взима детето за период от шест месеца след влизане на
настоящото решение в сила всяка първа и трета събота и неделя на месеца, без преспиване,
от 10.00 часа до 18.00 часа. След изтичането на посочения преходен период на бащата
следва да бъде дадено право да контактува с детето както следва: до шест месеца от влизане
на настоящото решение в сила бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и
трета събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от
10.00 часа до 18.00 часа, а след това – да вижда и взима детето всеки първи и трети петък,
събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя; през лятото бащата
има право да взема детето за десет последователни дни, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката, а след навършване на 7-годишна възраст на детето – за двадесет
последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна
година през Коледните празници и Великденските празници от 09.00 часа на първия ден до
18.00 часа на последния ден, всяка нечетна година през Новогодишните празници от 09.00
часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; за рождения ден на бащата – от 17:00
часа до 19:00 часа; като във всички тези случаи взима и връща детето по местоживеенето
му; бащата има право да присъства на рождения ден на детето – за времето на празника.
Личните отношения между родителите и децата следва да са така определени, че да се
създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Определените мерки за
4
лични контакти трябва да бъдат в интерес на децата, като се отчита и възрастта на детето,
разстоянието на което следва да бъде придвижвано и възможностите му за адаптация при
честа промяна на дома. С оглед на гореизложеното въззивният съд намира, че режимът на
лични отношения в конкретния случай не следва да бъде съобразяван изключително с
работния график на бащата Я.Д.Л., тъй като по този начин не се отчитат нито потребностите
на детето М., които следва да са водещи, нито трудовата заетост на майката М. В. ГР.. При
отчитане на обстоятелството, че графикът на работа на бащата е динамичен, следва да се
има предвид, че от многобройните писмени доказателства представени пред въззивната
инстанция се установява, че съобразяването на режима на лични отношения единствено с
него е създало объркване между страните по делото относно изпълнението на
първоинстанционното решение и значително затруднява майката при планиране на времето,
което тя ще прекарва с детето.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд в частта относно режима на лични
отношения следва да бъде отменено, като се определи режим на лични отношения на Я.Д.Л.
с детето М.Я. Л.а съобразно мотивите на настоящото решение.
Относно разноските по производството
В настоящия случай страните нямат право на разноски. Производството по делото е такова
на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно режим на лични
отношения, предпоставен от невъзможност родителите да постигнат споразумение.
Съдебното решение се постановява за защита по най-добрия начин на интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 134468/29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 35421/2019 г. на СРС,
ІІІ ГО, 139-ти състав, в частта, относно режима на лични отношения на бащата Я.Д.Л. с
детето М.Я. Л.а и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Я.Д.Л., ЕГН **********,
с детето М.Я. Л.А, ЕГН **********: до шест месеца от влизане на настоящото решение в
сила бащата има право да вижда и взима детето всяка първа и трета събота на месеца от
10.00 часа до 18.00 часа и всяка първа и трета неделя на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, а
след това – да вижда и взима детето всеки първи и трети петък, събота и неделя на месеца от
18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя; през лятото бащата има право да взема детето за
десет последователни дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, а след
навършване на 7-годишна възраст на детето – за двадесет последователни дни, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година през Коледните
празници и Великденските празници от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния
ден, всяка нечетна година през Новогодишните празници от 09.00 часа на първия ден до
5
18.00 часа на последния ден; за рождения ден на бащата – от 17:00 часа до 19:00 часа; като
във всички тези случаи взима и връща детето по местоживеенето му; бащата има право да
присъства на рождения ден на детето – за времето на празника.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Я.Д.Л. и М. В. ГР. за присъждане на разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6