М О
Т И В И
към присъда № 85/14.12.2011 г., постановена по
НОХД 723/2011 г.
Подсъдимият
Ж.И.М. е предаден на съд с обвинение в това, че на *** г. в гр.К., Пловдивска област, с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Л.В.Д.
от гр.К., ЕГН ********** заблуждение – че ще достави стока –
обувки на стойност 450 лева и с това е причинил имотна вреда на „****” ООД гр.К. в
размер на 450 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението
на наказанието не е било отложено по чл.66 НК – престъпление по чл.211 пр.
ІІ-ро във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ и „б” от НК.
Прокурорът поддържа обвинението. Пледира съдът
да признае подсъдимия за виновен и да определи наказание – лишаване от свобода
за срок от седем години, което да бъде редуцирано по реда на чл. 58а от НК с
1/3 и изтърпяно при първоначален строг
режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Пледира гражданският
иск да бъде уважен в пълен размер.
В производството по делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното юридическо лице „***“
ООД, със седалище и адрес на управление гр. К., обл. Пловдивска, ул.
*** № **, вх. **,
ет.2, ап.3, представлявано и управлявано от
Р.Г.И. за осъждане на подсъдимия Ж.И.М. да заплати сумата 450.00
(четиристотин и петдесет) лева, представляваща обезщетение за причинените с
деянието по чл.211 пр. ІІ-ро във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ и
„б” от НК имуществени вреди в размер стойността на парите, предмет на измамата.
Представителят на гражданския ищец, Р.Г.И.,
пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и уважи гражданския иск в пълен
размер.
Подсъдимият
Ж.И.М. признава изцяло фактите, визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти,
съжалява за извършеното. Пледира съдът да му наложи наказание по негова
преценка, ако е може – не седем, а дванадесет години.
Защитникът
подсъдимия пледира съдът да признае подзащитния му за виновен в престъплението,
за което е предаден на съд, и да наложи наказание при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК – лишаване от свобода под установения минимум или за срок от
две години.
След запознаване с фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и след преценка на доказателствата
по делото, събрани в досъдебното производство, поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимия Ж.И.М. е роден на *** ***, ****:
гр. ***, ул. „***”
, понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода” в „Централен затвор”
гр.София, ЕГН **********, ***, като към датата на
деянието – 23.04.2010 г. наказания са му налагани с 11 отделни присъди, както от
значение за правната квалификация са присъдите по НОХД ***/***
г. на РС София и НОХД ***/***
г. на РС Сливен.
Подсъдимият Ж.И.М. и свидетелят М.М.
се познавали. На *** г. двамата тръгнали заедно от гр. София
с лек автомобил „***” модел ***, черно на цвят
ползван от М.. Целта на пътуването била двамата заедно да вземат неустановена в
производството по делото жена от неустановено населено място, което се намирало
на подбалканския път София – Бургас, в близост до „Петолъчката“. Тръгнали
заедно около 09.00 часа от София, стигнали да мястото и подсъдимия влязъл в
къща, в която престоял около десетина минути. От там с него излязла непозната
жена и тримата тръгнали заедно за град София. По време на пътуването минали
през Карлово. Когато влезли в града, подсъдимия казал на св. М. да спре колата,
посочил му мястото, казал, че отива да вземе нещо и излязъл. М. и непознатата
жена останали да го чакат в автомобила. Докато чакали, жената през цялото време
държала мобилния си телефон в ръце.
След като слязъл от автомобила, около 13.30
часа, подсъдимият М. влязъл в магазин за детски стоки, находящ се в град К.
на ул. ***, срещу сградата на полицейското управление. Магазинът се
стопанисвал от дружество „***“ ООД, представлявано
и управлявано от свидетелката Р.Г.И..
По това време на работа в магазина била свидетелката Л.Д.,
на длъжност продавач–консултант (трудов договор № *** от ***
г. – л. 28 от досъдебното производство). В помещението имало няколко клиенти,
които разглеждали изложената стока. След като влязъл, подсъдимият се приближил
до свидетелката и съобщил, че кара стока за магазина – обувки. Джонджорова очаквала
зареждане на магазина с обувки в същия ден и го възприела като представител на
фирмата, от която зареждат със стока. Подсъдимият поискал сумата от 450 лева, а
на отговора на свидетелката, че не разполага с такава наличност казал да му
плати от оборота за предания ден. Д., която все още не
била отчела този оборот и вследствие проведения в този момент телефонен
разговор между подсъдимия М. с неустановено в производството по делото лице, се
убедила, че разговаря с доставчик на обувки. М. разговарял с жена, чийто глас
свидетелката чувала, и съобщил,води разговори с „шефката“, която след няколко
минущи ще звънне за допълнителни указания. След като приключил разговора,
подсъдимият накарал свидетелката Д. да състави разписка с
текст „*** г. стока за 450 лева“, на който се подписал. След
подписване на документа, свидетелката предала на подсъдимия сумата 450 лева, а
той излязъл от магазина, като я информирал, че отива да докара буса със
стоката. Д. го последвала, видяла го че се отправя нагоре по улицата,
а паркиран бус нямало. Свидетелка веднага отишла в полицейското управление от
другата страна на улицата и подала
сигнал за случилото се. Обадила се и на управителката на магазина, св. И.,
която я уверила, че не знае нищо за случая.
Подсъдимият се качил в автомобила и заедно със
спътниците си отпътували за София.
След установяване на извършителя свидетелката
Д. разпознала подсъдимия (протокол и фотоалбум на л. 56-58 от досъдебното
производство), като описала характерните му белези – ръст, тен, телосложение,
цвят и дължина на косата.
На
основание чл. 373, ал.4 от НПК съдът прие за установена горната фактическа
обстановка, съответна на обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и подкрепена изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства - показанията на свидетелите Л. Д.
– очевидец на деянието и св. М. М., въз основа на
чийто показания се установява поведението на подсъдимия непосредствено преди и
след извършване на деянието. Показанията на тези свидетели са обективни,
основани на преки техни впечатления. Фактическата обстановка се основава
косвено и на показанията на св. И., същата не е очевидец и нейните впечатления
от случая са изградени въз основа на споделеното от св. Д..
Съдът кредитира тези показания изцяло, като съответни и кореспондиращи с
останалите доказателствени средства. Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия в частта, с която подробно изяснява механизма на извършване на
деянието – собствените си действия. Неговите обяснения са основен доказателствен
източник, те не противоречат на
показанията на очевидеца Д. и на свидетеля М., в
посочената част. Тези доказателства подкрепят изцяло, обстоятелствата посочени
от прокурора в обвинителния акт.
Съдът
при постановяване на присъдата си ползва и писмените доказателства по делото
– експертна справка, справка за
съдимост, преписи от бюлетини за съдимост, характеристична справка, справки за
изтърпян размер наказания, които са събрани в предвидения от НПК ред, относими
са към предмета на доказване и са в пряка връзка с останалите събрани
доказателства по делото.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че
подсъдимият Ж.И.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 211 пр. ІІ-ро във вр. с чл.209 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.
„а“ и „б” от НК, тъй като на *** г. в гр.
К.,
Пловдивска област, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил у Л.
В. Д. от гр.
К.,
ЕГН ********** заблуждение – че ще достави стока – обувки на стойност 450 лева
и с това е причинил имотна вреда на „****” ООД гр.К.
в размер
на 450 лева, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година с влязла в законна сила на *** г. присъда по НОХД ***/***
г. на РС София, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 НК и след
като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едното от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл.66 НК – с влязла в законна сила на
03.10.2008 г. присъда по НОХД ***/*** г.
на РС София и влязла в законна сила на 30.10.2009 г. присъда по НОХД ***/***
г. на РС Сливен, поради което съдът го признава за виновен в това престъпление.
От
обективна страна престъплението измама засяга обществените отношения свързани
със собствеността.
Изпълнителното
деяние се изразява в две форми – деецът да е възбудил заблуждение (създал
невярна представа у адресата) или поддържал заблуждение (използвал вече
създадена такава представа) в определено – лице – адресат на измамата. По делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимият
М. е осъществил от обективна страна първата форма на изпълнителното деяние –
въвел е в заблуждение свидетелката Л.Д.,
като се е представил за доставчик на обувки за магазина, в който тя работела,
уверил я че идва по поръчение на работодателя, и поискал пари за стоката, показал увереност,
че Д. разполага със средства. За да подкрепи версията си,
провел телефонен разговор, като симулирал, че разговаря с управителя на
магазина, накарал свидетелката да състави и разписка, която подписал
собственоръчно. Вследствие на създадената невярна представа у адресата – св. Д.,
последната дала поисканата сума в размер на 450 лева. Подсъдимият е съзнавал,
че с действията си възбужда и поддържа заблуждение у адресата – той не е
разполагал с обувки, с които да зареди магазина, не е доставчик на стока или
представител на фирма, не познава св. И. – управител на магазина. С поведението
си М. е целял да мотивира Д. да се разпореди с
поисканата сума за доставка на обувки, а подсъдимия да получи имотна облага,
която не му се следва. Измамливото действие на подсъдимия– създаване на невярна
представа у адресата, че е доставчик на обувки е мотивирало свидетелката Д. да извърши действие – да му предаде сумата от
450 лева, собственост на „***“ ООД К.,
които са представлявали оборотни средства на магазина от предходния ден и все
още са били неотчетени. Вторият задължителен елемент от състава на
престъплението по чл. 209, ал.1 от НК е налице – заблуденото лице – свидетелката
Д. е извършила действие на разпореждане с чужда вещ – пари,
които е държала в качеството си на продавач-консултант. Размерът им е установен
по несъмнен начин от показанията на свидетелката и от обясненията на
подсъдимия, и не е спорен в производството по делото. Подсъдимият е нанесъл
имотна вреда на ощетеното юридическо лице „***“ ООД К.,
която вреда е пряка и непосредствена последица от измамливите му действия и
представлява престъпния резултат на престъплението, за което е предаден на съд.
Доказана
по несъмнен начин е и правната квалификация на деянието по чл. 211, пр. ІІ-ро
вр. с чл. 209, ал.1 от НК – деянието да е извършено при условията на опасен
рецидив по чл. 29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. От справката за съдимост на Ж.М.
и преписите от бюлетините за съдимост се установява, че с влязла в законна сила
на 22.02.2008 г. присъда по НОХД ***/***
г. на РС София, му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от една
година и три месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим. С влязла в
законна сила на 30.10.2009 г. присъда по НОХД ***/***
г. на РС Сливен му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от две
години, при първоначален строг режим. Деянията, за които са наложени наказания
по тези две присъди са в отношение на рецидив едно спрямо друго. След влизане в
сила на двете посочени присъди е извършено престъплението, предмет на
настоящото производство. От влизане в законна сила на двете присъди, до датата
на деянието не са изминали пет години, т.е. невъзможно е срокът по чл. 30 от НК
да е изтекъл. С тези присъди Ж.М. е осъждан лишаване от свобода за тежки
умишлени престъпления от общ характер – обсебване, извършено при условията на
опасен рецидив и кражба, извършена при условията на опасен рецидив. Наказанията
не са отложени по чл. 66, ал.1 от НК. Деянията, за които са му наложени
наказания са извършени в съотношение на рецидив, т.е. – налице са две
осъждания, които обуславят правната квалификация по чл. 29, ал.1, б. „а“ и б.
„б“ от НК.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили
обществено опасни последици, които съдът извежда от действията на подсъдимия. Съдът
намира за установена в производството и специалната користна цел – допълнителен
субективен признак на престъплението – деянието е извършено с цел подсъдимия да
набави за себе си имотна облага, като в настоящия случай целта е постигната – получил
е сумата от 450 лева от св. Д..
За
извършеното от подсъдимия закона предвижда наказание – лишаване от свобода за
срок от три до десет години и престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т.7
от НК. При определяне на вида и размера на наказанието, съдът прецени
обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Като смекчаващи
обстоятелства съдът приема признанието на вината и съдействието за разкриване
на обективната истина още в досъдебната фаза на процеса. М. в обясненията си е
посочил механизма на осъществяване на изпълнителното деяние. Отегчаващо
отговорността обстоятелства са съдебното минало на дееца, и установеният траен
престъпен умисъл към за извършване на престъпления против собствеността. При
тази данни съдът приема, че наказанието следва да бъде определено при паритет
на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства или около средния
предвиден в закона размер. Най-справедливо би било М. да изтърпи наказание –
лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца (78 месеца). Предвид
на това, че производството протече по реда на чл. 372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът следва да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК (ред.
ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г.) и да редуцира определеното наказание с една трета
(двадесет и шест месеца). След редукцията, на подсъдимия съдът налага наказание
лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца (четиридесет и два
месеца).
Следва,
на основание чл. 61, т.2 във вр. с чл. 60, ал.1 от ЗИНЗС, подсъдимият Ж.И.М. да изтърпи наложеното му наказание – лишаване
от свобода за срок от три години и шест месеца при първоначален строг режим, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД, съдът уважи предявения срещу подсъдимия
граждански иск, като го осъди да заплати на на „****“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, обл. Пловдивска, ул.
*** № ***, представлявано и
управлявано от Р.Г.И. сумата 450.00
лева, представляваща
обезщетение за причинените с деянието по чл.211 пр. ІІ-ро във вр. с чл.209 ал. 1
вр. с чл. 29 ал.1 б. „а“ и „б” от НК имуществени вреди в размер стойността на
парите, предмет на измамата. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45,
ал.1 от ЗЗД, следва да са налице пет предпоставки – деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, причинени вреди, вина и причинна
връзка между деянието и причинените вреди. Наличието на тези предпоставки е
основание да се ангажира отговорността на ответника за причинените от него
имуществени и вреди. Деянието е осъществено чрез действие – въвеждане в
заблуждение, като начина на извършването му съдът обсъди при изследване на
обективните признаци на престъплението, предмет на настоящото производство.
Противоправността е установена от закона – измамата е престъпление по смисъла
на чл. 211 от НК и в извършване на престъпление съдът призна за виновен
подсъдимия, вината е установена с присъдата. Причинените вреди – безвъзмезден
невъзстановим разход се установяват от гласните и писмените доказателства.
Причинната между деянието и вредата е установена, настъпила е в резултат
противоправното поведение на подсъдимия. По изложените съображения съдът уважи
предявения граждански иск изцяло.
Мотивиран от изложеното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
П.В.