РЕШЕНИЕ

Номер   260578                         Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                    VІІІ граждански състав

На 25.02                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 25.01.2021 г. в следния състав:

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 14179 по описа за   2020 година,       

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 във връзка с чл.245, ал.1 и ал.2 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

            Ищецът М.Д.К. *** моли съдът да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238 и следващите от ГПК, с което да осъди ответника да му заплати сумата 12 065, 52 лева – нетно трудово възнаграждение за периода месец февруари 2020 г. – месец май 2020 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.05.2020 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 1 027, 60 лева; сумата 10 229, 58 лева – обезщетение за неспазен 90-дневен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, и сумата 4 532, 74 лева – обезщетение за 27 дни неползван платен годишен отпуск за 2017, 2018, 2019 и 2020 г., заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски.

       Ответникът “Хюманита” АД – гр. Пловдив, не е представил отговор на исковата молба, не е взел становище по ОСИ, не е направил доказателствени искания, не е изпратил процесуален представител по делото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищецът е работила по трудово правоотношение в ответното дружество, последно като „***“ от 27.02.2017 г. до 30.05.2020 г., считано от която дата трудовото му правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ – поради неизплатени трудови възнаграждения със Заповед № *** на И. д. на ответното дружество, връчена на ищеца на 29.05.2020 г. – като със самата Заповед е било разпоредено да се заплатят на ищеца обезщетения по чл.221, ал.1 от КТ в размер на 300% брутното му трудово възнаграждение и по чл.224, ал.1 от КТ за 27 дни неползван платен годишен отпуск (като с Трудовия договор между тях страните са уговорили срокът на предизвестието за прекратяването му да е 90 дни).

Както вече бе посочено, ответникът не е представил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, не е взел становище по обективно съединените искове, не е ангажирал доказателства, не е изпратил процесуален представител по делото за съдебното заседание на 25.01.2021 г. и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие – като видно от разписката за връчване на преписите от исковата молба и приложенията към нея, ведно с придружаващото ги съобщение, ответникът е бил предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства – включително и от издадени от самия ответник Служебни извлечения, основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, Заповедта за прекратяване на трудовия договор и извършеното служебно от съда изчисление на размера на мораторната лихва с компютърна програма, обективно съединените искове са вероятно основателни.

Поради това, с оглед направеното от п. на ищеца адв. Ж.Ж. в съдебното заседание на 25.01.2021 г. искане за постановяване на неприсъствено решение, като взе предвид, че са налице предпоставките по чл.239 от ГПК за постановяване на такова, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено решение по делото, с което да се уважат изцяло обективно съединените искове, заедно със законната лихва върху трите главници от 29.10.2020 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на 996 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК - ДТ за производството по делото за четирите уважени иска в размер на 1 123, 11 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

            ОСЪЖДА „Хюманита“ АД, град Пловдив, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица“ №154, блок А, ет. 10, представлявано от И. д. Р. К.-Х. В. З., ДА ЗАПЛАТИ НА М.Д.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. Ж.Ж., СУМАТА 12 065, 52 лева – нетно трудово възнаграждение за периода месец февруари 2020 г. – месец май 2020 г., ЗАЕДНО С мораторна лихва върху тази сума за периода от 31.05.2020 г. до 29.10.2020 г. В РАЗМЕР НА 1 027, 60 лева; СУМАТА 10 229, 58 лева – обезщетение за неспазен 90-дневен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, и СУМАТА 4 532, 74 лева – обезщетение за 27 дни неползван платен годишен отпуск за 2017, 2018, 2019 и 2020 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху трите главници, начиная от 29.10.2020 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството  по делото В РАЗМЕР НА 996 лева с ДДС, А В ПОЛЗА НА бюджета на съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив – 1 123, 11 лева ДТ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ решението на страните, КАТО заедно с преписа за връчване ДО ОТВЕТНИКА ДА СЕ ИЗПРАТЯТ И указания по чл.240 от ГПК.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ