№ 15787
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110147075 по описа за 2021 година
Предявени са от „ФИРМА“ЕАД установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
363,17 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
м. 10.2017г. до м. 04.2019г. , ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до
окончателно изплащане на вземането ; 61,30 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 29.12.2020 г.; 20,03 лв., представляваща цена на такса за
услуга дялово разпределение за периода от м. 12.2017г. до м.04.2019 г.,ведно
със законна лихва от 26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането ,
както и 2,74 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
на такса за услуга дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до
29.12.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 4572/2021 г. по описа на СРС, 69
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при следните квоти:
по отношение на ответницата Е. С. Т. - 4/6, а именно: 242,11 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.
10.2017г. до м. 04.2019г. , ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до
окончателно изплащане на вземането ; 40,87 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 29.12.2020 г.; 13,35 лв., представляваща цена на такса за
услуга дялово разпределение за периода от м. 12.2017г. до м.04.2019 г.,ведно
със законна лихва от 26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането ,
както и 2,74 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена
1
на такса за услуга дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до
29.12.2020 г. ; по отношение на ответника С. С. Т. -2/6 , а именно : 121,06 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.
10.2017г. до м. 04.2019г. , ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до
окончателно изплащане на вземането ; 20,43 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 29.12.2020 г.; 6,68 лв., представляваща цена на такса за услуга
дялово разпределение за периода от м. 12.2017г. до м.04.2019 г.,ведно със
законна лихва от 26.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането , както
и 1,37 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
такса за услуга дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до
29.12.2020 г.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. АДРЕС , аб.№ *****, като
купувачите не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на такса за услуга дялово разпределение.
Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат
най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно
общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, а съгласно
тези от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г., в 45-дневен срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон, което
ответниците не са сторили, поради което претендира същите. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и обезщетение
за забава върху всяка от главниците. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците С. С. Т. и Е. С. Т. са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Твърдят , че
е подадено в ищцовото дружество още през 2014г. заявление за закриване на
неползвана партида по образец на ищеца с рег. № Г 5955/09.05.14г. , с което е
изразено желание за прекратяване на правоотношенията с ищеца, като
заявление за откриване на партида не е подавано. Поддържат, че след
извършени справки се установило, че ищецът не е издавал фактури за
процесния период . Оспорват пасивната си процесуална легитимация по
делото с твърдение , че имотът технически не е присъединен към абонатната
станция или нейно самостоятелно отклонение , поради което нямат
2
качеството на клиенти . Поддържат, че услугите в имота са били прекъснати
още през 1995г., поради което няма как при демонтирани в имота
отоплителни тела, при липса на доставяне на топлинна енергия и при липса на
средства за търговско измерване , ответниците да са клиенти на ищеца.
Поддържат, че поради липсата на отоплителни тела в имота топлинна енергия
за битови нужди не е постъпвала и не е използвана от ответниците. Твърди се
липсата на представени от ищеца писмени доказателства, че сградата е
присъединена към топлопреносната мрежа.Твърди се, че правната уредба на
понятието „потребител на топлинна енергия“ е нищожна, поради което
оспорват да имат това качество. Навеждат доводи за противоречие между ЗЕ
и ЗЗП, като считат, че последният се прилага с предимство. Оспорват
сключването на писмен договор с ищеца, като в тази връзка се позовават на
практика на СЕС. Считат, че липсва конкретизация на предоставената услуга.
Поддържат, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е нищожна поради
противоречието с чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, респ. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, доколкото е
издадена при липса на компетентност и неиндивидуализация по основание и
размер на вземането, предмет на същата. Като допълнително основание за
нейната нищожност посочват липсата на изрично разпореждане за издаване
на заповедта за изпълнение. Оспорват действието на общите условия за
продажба на топлинна енергия, тъй като не са ги приели под формата на
писмен документ, както и да са ги подписали. По отношение на претенцията
за цена на услуга дялово разпределение заявяват, че се касае за предявяване
на чуждо задължение, а именно към фирмата за дялово разпределение, а не
към ищеца. В тази връзка се позовават на нарушение на КРБ, Директива №
2011/83/ЕС, инкорпорирана в ЗЗП, и Директива 1993/13/ЕОИ. Считат, че
претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят
на реалното потребление. Оспорват претендираните от ищеца разноски като
недължими и прекомерни. Навеждат довод за неравноправност в клаузите на
общите условия. Считат, че се касае за непоискана услуга. Оспорват да е
доказано осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата
не е индивидуализирана по количество. Оспорва се и основанието за
начисляване на услуга сградна инсталация. Оспорват доказателствената сила
на представените извлечения от сметки. Оспорват да е доказано пускането в
експлоатация на абонатната станция. Считат за нищожно начисляването на
лихви върху прогнозни сметки. С тези съображения отправят искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендират и разноски.
Третото лице –помагач на ищеца по делото – „ФИРМА“ЕООД изразява
писмено становище с молба по делото , че не е извършвало услугата „дялово
разпределение“ за процесния период по отношение на имот с аб. №
*****.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По реда на чл. 410 и сл. от ГПК, въз основа на подадено на 26.01.2021 г.
заявление, срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за
3
изпълнение на задължение за заплащане на цената на доставена ТЕ
/включително лихви и разноски/ за сумата от 363,17 лв., за доставена от
дружеството-ищец топлинна енергия през периода от 01.10.2017 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва за периода от 26.01.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 61,30 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 29.12.2020 г., сума от 20,03лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2017г. до 30.04.2019г. ,
заедно със законна лихва от 26.01.2021г. до изплащане на вземането, , както и
мораторна лихва в размер на 4,11лв. за периода от 31.01.18г. до 29.12.20г.
Сумите са претендирани от длъжниците по заповедното производство
разделно , както следва от Е. С. Т. -4/6 идеални части , а от С. Т. – 2 /6
идеални части. В срока по чл. 414 от ГПК длъжниците са подали възражение
срещу заповедта, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите искове за установяване на оспорените вземания.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по
исковете за главницата – че оспореното договорно правоотношение между
страните е възникнало и съществувало валидно в рамките на процесния
период, реално доставена в конкретен обем топлинна енергия до имота на
ответниците за процесния период, както и нейната стойност; че са
възникнали главните вземания , както и че е настъпила тяхната изискуемост.
В конкретния случай ответниците оспорват качеството си на битови
клиенти на ищцовото дружество с доводи за липсата на валидно
облигационно правоотношение.
По делото, от страната , чиято е доказателствената тежест за това, не са
ангажирани годни доказателства, въпреки предоставената от съда
неколкократно възможност за това/ относно собствеността и правото на
ползване от страна на ответниците при посочените с исковата молба квоти
върху процесния имот. По делото не се установява и ответниците , в
качеството им на собственици на процесния имот, да са изразили съгласие за
присъединяване към топлопреносната мрежа – чрез подаване на
индивидуална молба за топлоснабдяване на имота или чрез участие в общо
събрание на етажните собственици. Горното обстоятелство не се установява
нито от представените към исковата молба протокол от проведено ОС на ЕС
от 10.07.2002г., включително договор при общи условия за извършване на
услуга „дялово разпределение“ от 29.07.15г. , сключен между “ФИРМА“ЕАД
и „ФИРМА“ЕООД за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия , доколкото от същите не се установява и съгласието на
всички собственици за присъединяване на сградата към топлопреносната
мрежа , както и за упълномощаване на ищеца за сключване на договор за
дялово разпределение с третото лице-помагач на ищеца по делото. Доставката
на топлинна енергия до процесния имот също не е установена по несъмнен
начин от страната, която носи доказателствената тежест за това в процеса. Не
са представени документи от третото лица- помагач, доколкото същото е
4
ангажирало становище, че не е извършвало дялово разпределение за
процесния период и по отношение на процесния имот. Ищецът е представил
единствено съобщения към фактури , в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлинна енергия за процесния
период. Представените по делото фактури обаче представляват частни
свидетелстващи документи по см. на чл. 180, вр. с чл. 178, ал.1 ГПК ,
обективиращи изгодни за издателя им факти , доколкото не носят подписа и
на двете страни по спора. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително
изявление , направено от субекта, сочен като техен издател, поради което
съдът не приема за доказани обстоятелствата, удостоверени посредством тези
частни свидетелстващи документи, оспорени от насрещните страни.
Спорните факти между страните не се установяват и от приетата съдебно-
техническа експертиза по делото , доколкото при изслушването му вещото
лице заявява, че е работило по документите, предоставени от ищеца, като ,
както бе прието и по-горе , представените съобщения към фактури и
счетоводни справки , като частни свидетелстващи документи, обективиращи
изгодни за издателя си обстоятелства , не се ползват с доказателствена сила и
не установяват по несъмнен начин твърдяните от ищеца обстоятелства.
Горното не се установява и от счетоводната експертиза, също оспорена от
ответниците по делото, доколкото заключението на вещото лице касае
счетоводната отчетност на ищеца относно процесните стопански операции в
представените по делото извлечения от фактури , и не установява
правнорелевантния факт дали ищцовото дружество е доставило на
ответниците описаното в процесните фактури количество топлоенергия.
С оглед на изричното оспорване от страна на ответниците и на факта , че
не им е доставяно количество топлинна енергия, която да е съответна на
търсената стойност през исковия период, в тежест на ищеца бе да установи
чрез пълно и главно доказване и настъпването на този факт, което не бе
сторено , поради което и на това основание исковете се явяват недоказани и
като такива подлежат на отхвърляне.
Поради неоснователност на главните искове при приложение на
правилото на чл. 154, ал.1 ГПК , на отхвърляне подлежат и акцесорните.
При горните мотиви и само на това основание исковете подлежат на
отхвърляне като неоснователни и недоказани, без да следва да бъдат
обсъждани всички останали доводи и възражения на ответниците.
Предвид изхода от спора, следва на ответника С. Т. да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 800лева – за заплатено
адвокатско възнаграждение за исковото производство с оглед представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 03.02.22г./ л. 238 от
делото/ . По делото не са ангажирани доказателства за извършване на други
разноски от страна на ответниците, поради което такива не им се следват . С
оглед изхода на спора пред горните инстанции във връзка с депозираните от
5
ответниците частни жалби срещу протоколни определения на съда от о.с.з. ,
проведено на 15.02.22г. по настоящото дело , разноски за тези производства
на ответниците не се следват.
Ищецът също няма правото на разноски по производството с оглед на
изхода на делото между страните .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, искове с правно основание чл.
415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл. 86 от
ЗЗД, за установяване, че ответниците Е. С. Т. с ЕГН ********** и С. С. Т. с
ЕГН ********** дължат на ищцовото дружество сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
4572/2021г. по описа на СРС, 69с-в, както следва:
- срещу Е. С. Т. с ЕГН ********** - 4/6, а именно: за сумата от
255,47лева / от която 242,11 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. и 13,35 лв.,
представляваща цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от
м. 12.2017г. до м.04.2019/ , ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до
окончателно изплащане на вземането ; 40,87 лв., представляваща лихва за
забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от
15.09.2018 г. до 29.12.2020 г.; и 2,74 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение за
периода от 31.01.2018 г. до 29.12.2020 г. ;
- срещу С. С. Т. с ЕГН ********** -2/6 , а именно : за сумата от
127,73 лева / от която 121,06 лв., представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от м. 10.2017г. до м. 04.2019г. и 6,68 лв., представляваща
цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от м. 12.2017г. до
м.04.2019 г./, ведно със законна лихва от 26.01.2021г. до окончателно
изплащане на вземането ; 20,43 лв., представляваща лихва за забава върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
29.12.2020 г.; и 1,37 лв., представляваща лихва за забава върху задължението
за цена на такса за услуга дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до
29.12.2020 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС, да заплати на С. С. Т. с ЕГН ********** , сумата от
800 лв. за разноски в исковото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, за
заплатено адвокатско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД
като трето лице-помагач на страната на ищеца.
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, в двуседмичен срок
от получаване на препис от същото, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7