№ 1227
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20221100901823 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278
ГПК.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД срещу отказ № 20220929163823-
2/05.10.2022 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП
данни относно действителните му собственици. Отказът е мотивиран с
неизпълнение на указанията за представяне на заверен на български език
превод на доказателства за съществуването и представителството на
чуждестранните юридически лица, които пряко и непряко упражнявали
контрол върху заявителя.
Жалбоподателят твърди, че режимът на регистрация на процесните
обстоятелства бил декларативен и в ЗМИП нямало изискване за представяне
на документи за удостоверяване съществуването на заявените за вписване
обстоятелства, а изискването, въведено с чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1/2007 г.),
било неприложимо поради противоречието си със закона.
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат
съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в
обжалвания акт.
Съдът намира жалбата за основателна.
От името на жалбоподателя „Д.“ ЕООД е подадено Заявление Б7 №
20220929163823 за вписване на данни относно действителните му
собственици. Към заявлението е представена нотариално заверена декларация
по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, в която са посочени физическите лица, определени за
действителни собственици с оглед качеството им на членове на Съвета на
доверителните собственици на юридическото лице „Б.Е.М.К.с фаундейшън“,
Кралство Дания, притежаващо 48,08 % от дяловете и 86,14 % от правата на
глас в дружеството-едноличен собственик на „Д.“ ЕООД („Д.С“ А/С,
1
Кралство Дания). На жалбоподателя са дадени указания да представи на
основание чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2007 г. документите,
установяващи съществуването на юридическите лица, чрез които пряко или
непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги
представляват по националния им закон.
Според настоящия състав указанията са били недължими.
Спрямо учредените по българското право търговски дружества, каквото
и е и дружеството-жалбоподател, ЗМИП въвежда административно
задължение за заявяване за вписване в търговския регистър на данните за
техните действителните собственици, което задължение се изпълнява чрез
деклариране (чл. 63, ал. 4 ЗМИП), а неточното му изпълнение (напр. поради
невярно деклариране) води прилагане на презумпцията на § 2, ал. 5 ДР
ЗМИП за определяне на лицето, което да се счита за действителен
собственик. Изложеното означава, че верността на декларираните
обстоятелства не подлежи на проверка от длъжностното лице, и това важи
както за фактите, свързани с притежанието/контрола, така и с
правосубектността на посочените в декларацията юридически лица, чрез
които това притежание/контрол се осъществява. Ако тези факти са неверни
(напр. ако посоченото като контролиращо юридическо лице не е
правосубектно), спрямо декларатора ще бъде приложена (освен възможната
санкция за лъжливо деклариране) последицата за презумптивно определяне
на действителния собственик, а това гарантира постигане на целите на ЗМИП.
Поради това настоящият състав счита, че изискването, установено с
подзаконовата нормативна уредба (чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2007 г.),
за доказване правосубектността на посочените в декларацията юридически
лица, не е съобразено с разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, предвиждаща
като единствено основание за вписване декларирането на съответното
обстоятелство, но не и доказването му, нито доказване на част от
декларираните факти. Ето защо непредставянето на удостоверения за
правосубектност и представителна власт не може да се основание за отказ за
вписване на декларираните действителни собственици и обжалваният акт
следва да бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ № 20220929163823-2/05.10.2022 г. на длъжностно лице
при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните
по реда на ЗМИП данни относно действителните собственици на „Д.“ ЕООД,
ЕИК *******, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише заявените
със заявление вх. № 20220929163823/29.09.2022 г. обстоятелства.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2