№ 690
гр. Русе, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520201076 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Д. Е. от гр.Русе против наказателно постановление № 22-
1085-003704/30.01.2023г. на Началник група при сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР-
гр.Русе. Същият моли съда единствено да измени наказателното постановление, с което му
е наложено наказание “глоба” в размер на 150 лв. за нарушение по чл.94 ал.3 вр.чл.178 Е
от ЗДвП, като същото бъде намалено.
Ответникът по жалбата, редовно призован не се явява и не взема становище по
жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
вземат становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован се явява лично, като поддържа жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 16.11.2022г. около 13,30ч. жалбоподателят паркирал управлявания от него
т.а.”Фиат Дукато” с ДК № Р 39 89 КР, собственост на куриерската фирма негов работодател,
на тротоара по ул.“Митрополит Григорий” в близост до бл.“Тулча“ в гр.Русе. Това негово
поведение било забелязано от гражданин, който подал жалба в Сектор „Пътна полиция“,
вкл. провокиран от обстоятелството, че след паркирането на жалбоподателя жена, тикаща
дете в инвалидна количка се е принудила да слезе на пътното платно, за да заобиколи
паркирания от него автомобил. Проверка била възложена на св.Ц. П., служител в Сектор
1
„Пътна полиция“ гр.Русе, който след като се запознал с материалите по преписката, вкл. и с
приложената към жалбата снимка на автомобила на жалбоподателя съставил АУАН против
него. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя му било наложено горепосоченото наказание.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на
производството доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
което има право на това, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
От събраните по делото доказателства се установява гореописаната фактическа
обстановка по безспорен и категоричен начин, вкл. същата по никакъв начин не се оспорва
от жалбоподателя, нито с жалбата, нито в съдебно заседание. В този смисъл съдът намира,
че не е налице никакво противоречие в доказателствените материали и не е необходимо да
се излагат съображения защо една част от тях се приемат, а друга отхвърлят.
Наказанието за извършеното нарушение, съгласно нормата на чл.178Е от ЗдВП е
„глоба“ в размер от 50 лв. до 200 лв. Съдът намира, че наложеното на жалбоподателя
наказание не следва да бъде намалявано още (същото е ориентирано малко над средния
размер на предвиденото в закона), тъй като макар и той да твърди, че е паркирал за не
повече от три минути на тротоара в резултат на неговото поведение жена тикаща дете в
инвалидна количка се е принудила да провърви това разстояние по пътно платно и то при
интензивен трафик, както е посочено в жалбата; няма как това обстоятелство да бъде
интерпретирано в негова полза. Отделно от това, но не и на второ място по значение
жалбоподателят е наказван общо 22 пъти за извършени от него административни нарушения
по ЗДвП (от които заплатени само седем), установени с влезли в сила наказателни
постановления и фишове, което не може да доведе до друг извод освен, че същият е траен и
системен нарушител на този закон. Макар и да не е изрично посочено в наказателното
постановление очевидно АНО е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство
краткия период, в който жалбоподателят е паркирал управляваното от него МПС на
тротоара. В този смисъл съдът намира, че намаляването на наказанието още повече по
отношение на деец с подобно обременено минало по ЗДвП би било проява на прекомерна
снизходителност и в разрез с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно и не са налице основания за неговата
отмяна или изменение.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН ,съдът :
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22 - 1085-003704/30.01.2023г., издадено от
Началник група при Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР - гр.Русе, с което на Д. Д. Е.,
с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 150 лв.
за нарушение по чл.178Е от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Русенския Административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3