Решение по дело №1184/2019 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 43
Дата: 3 февруари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Боряна Стойчева Петрова
Дело: 20193530101184
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                    НОМЕР 43, 03.02.2020 г. гр.Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                        Районен съд -Търговище, седми състав в публично съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ПЕТРОВА

                                                            СЕКРЕТАР: Михаил Пенчев

 

                        като разгледа докладваното от Председателя гр.д.№ 1184/19 по описа на Районен съд -Търговище, за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявени са искове с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането и  чл.86 от ЗЗД.

 

                        Ищецът твърди в исковата си молба, че на 15.05.2017 година при ПТП, предизвикано от друг водач на лек автомобил, са причинени имуществени вреди на неговия автомобил. Отправил уведомление за щета до ответника, за изплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. На 16.05.2017 г., е изготвен описа на щетите по автомобила, но ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по предявената претенция до получаването на документ, удостоверяващ вината за произшествието на другия участник в ПТП, застрахован при него. В последствие е бил съставен нов за ПТП, съгласно който като виновен за настъпване на ПТП е бил посочен той, за което му е издаден и АУАН. Ответникът отново отказал изплащане на обезщетение. Издаденият АУАН е бил отменен с влязло в сила съдебно решение, но обезщетение от застрахователя не е изплатено. Поради горното ищецът е депозирал искова молба против другия участник П. Т. Р., виновен за ПТП и с влязло в сила решение, съдът го е осъдил да му заплати сумата от 2 582.56 лв., представляваща обезщетение за причинените по автомобила му вреди в следствие на това ПТП, съдът е осъдил П.Р. да заплати и разноски по делото в размер на 495.35 лв. и 5 лв., за издаване на изпълнителен лист. В това производство ответникът е бил привлечен като помагач. Независимо от горното и към момента отказва да заплати обезщетение за вредите причинени при настъпилото на 15.05.2017 година ПТП. Въз основа на изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 2 582.56 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяването на иска, сумата от 383.15 лв., представляваща лихва за забава от 15.05.2017 г. до 08.07.2019 година, сумата от 498.35 лв., разноски присъдени по гр.д.№ 179/18 на ТРС и 5 лв., за издадения изпълнителен лист. Претендира да му бъдат заплатени и разноски в настоящото производство.

                        Ответникът оспорва предявените искове. Оспорва исковете както по основание, така и по размер. Навежда твърдения, че липсват основания за ангажиране отговорността му, поради факта, че , вината за настъпилото ПТП е на ищеца. Това е установено по цитираното гр.д.№ 179/18г. на ТРС. Обемът на отговорността на застрахователя е ограничен до размера на присъденото обезщетение по уважен срещу застрахования делинквент иск по чл.45 от ЗЗД, поради което претенцията би следвало, евентуално, да се уважи до размер на 2582.56 лв., присъдена срещу делинквента със съдебно решение.Оспорва и претенциите за заплащане и на деловодни разноски, по проведеното гражданско производство.

                        След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

                        Безспорно е по делото, че на 15.05.2017година, около 00.00 часа, в гр.Търговище, на кръстовището на бул.”Цар Освободител” и бул.”Трайко Китанчев”, е настъпило ПТП, в което е участвал ищецът О.Н., който управлявал л.а. Пежо 307” с рег.№ Т 5421 МТ” и П.Р., управлявал л.а. Рено” с рег.№ Т 4792 КТ. При това ПТП са причинени вреди и по двата автомобила. Ищецът О.Н. е предявил против другия участник П.Р. иск за обезвреда на причинените вреди. По предявеният иск е образувано гр.д.№ 179/18 по описа на РСТ. В това производство е изследван и установен въпроса относно вината за настъпилото ПТП, както и механизма на настъпването му. Безспорен също в процеса е и факта, че е била налице валидно действала към момента на ПТП застраховкаГражданска отговорност”, сключена от собственика на лекия автомобил, управляван от П.Р. и ответника в настоящото производство ЗАД „Алианц България” АД.

                        На 15.05.2017 година, О.Н. е подал до застрахователя уведомление за щета, въз основа на което е образувана преписка по щета № 1000/17/250/500005. Описани и оценени са щетите нанесени по автомобила на О.Н., но застрахователят е отказал да заплати застрахователното обезщетение, с мотив, че не е доказана вината на застрахования П.Р..

                        По делото са изслушани показанията на свидетелите С.Р. и Д.Д., за установяване на механизма на настъпване на ПТП. Показанията на свидетелите очертават фактическа обстановка, коренно различна, установена в производството по гр.д.№ 179/18 по описа на РС-Търговище.

                        Видно от приложеното гр.д.№ 179/18 по описа на РС-Търговище, е установено по безспорен начин, че за настъпилото на 15.05.2017 година ПТП в гр.Търговище, основната вина е поведението на ответника П.Р., който е извършил няколко нарушения на правилата за движение. Установено е, че и ищецът О.Н. има принос за настъпването на произшествието. Последният също е нарушил правилата за движение, несъобразявайки скоростта си така, че да може да спре при риск от настъпване на ПТП. Съдът е приел, че приносът на ищеца О.Н. за настъпването на ПТП, е 1/5, а другият участник П.Р. има принос към вредоносния резултат в съотношение на 4/5. В производството по гр.д.№ 179/18 година, като трето лице помагач, на страната на ответника П.Р. е бил привлечен настоящия ответник ЗАД”Алианц България” АД.

                        Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

                        Влезлият в сила застрахователен договор, сключен между застрахователя и водача, виновен за настъпването на ПТП, поражда задължение за застрахователя да изплати на  другия водач претърпял щети в резултат на ПТП, обезщетение за претърпените от събитието вреди. В случая за ответника е възникнало задължение да обезщети вредите по автомобила на ищеца. Настоящият ищец е предявил против другия участник иск за установяване на гражданската му отговорност и репатриране на вредите от ПТП, като с влязло в сила съдебно решение, последният е осъден да му заплати 2 582.56 лв. В производството по гр.д.№ 179/18 година, като трето лице помагач, на страната на ответника П.Р. е бил привлечен настоящия ответник ЗАД”Алианц България” АД. Ето защо и съгласно чл. 223,ал.1 от ГПК, решението има установително действие в отношенията между третото лице ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* гр.София, и ищеца О.Н.. В отношенията си с противната страна третото лице е обвързано от силата на пресъдено нещо, което по същество представлява установителното действие на рението съгласно чл.223 от ГПК. В тази връзка, доколкото правното положение е установено, то страните, както и третото лице помагач са длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Мотивите на решението, в частта относно спорното право са задължителни, становище възприето в ТР № 1/2000 на ОСГК на ВКС, съгласно което встъпилото лице е обвързано със силата на пресъдено нещо в отношенията с противната страна, в случая ищеца О.Н., а във вътрешните отношения с подпомаганата страна - от задължителната сила на мотивите. Поради горното, възражението на ответника в настоящия процес и трето лице помагач във приключилото вече производство, че виновен за настъпване на вредоносния резултат при ПТП е единствено и само ищеца О.Н. е неоснователно. Действително  установена е и негова вина, но съпоставена с вината на другият участник в произшествието е незначителна и това не може да доведе до отпадане на отговорността на настоящия ответник да заплати застрахователно обезщетение, което да покрие щетите. В тази връзка не следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели С.Р. и Д.Д., тъй като те изцяло са в противоречие с установеното в мотивите на цитираното съдебно решение. С оглед на изложеното не следва да се обсъждат и останалите събрани в настоящия процес доказателства, относно механизма на настъпване на ПТП и вината на участниците в него.

                        Безспорно е, че това е обезщетение за вреди причинени при ПТП, както и, че те не са изплатени от страна на осъдения. Ето защо и доколкото ищецът е упражнил правото си да претендира вредите от застрахователя, то отговорността на последния се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уваженя против виновния водач иск по чл. 45 ЗЗД. Становище застъпено в ТР 1/2014 от 23.12.2015 год. на ОСТК на ВКС.Застрахователят дължи и лихва за забава, от датата на уведомяването от страна на пострадалото лице- 15.05.2017 година. При определяне на дължимата лихва съдът се позова на изчисленията на електронен калкулатор. Така определената лихва за забава върху главницата от 2 582.56 лв. за периода 15.05.2017 г. до 08.07.2019 година е в размер на 563.15 лв.

                        Ответникът оспорва и задължението си да покрие, присъдените по гр.д.№ 179/18 по описа на СР-Търговище, в полза на ищеца О.Н. разноски, в размер на 498.35 лв., както и 5 лв., за издаване на изпълнителен лист, общо разноски, в размер на 503.35 лв. Ответникът носи отговорност за тези разноски, съгласно чл.429, ал.5 от Кодекса за застраховане- дължи разноските, присъдени в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса.

                                Изложеното, обуславя основателността на исковата претенция и неоснователност на възраженията на ответника, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

                        Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, направените от ищеца разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Ответникът е направил разноски, в размер на 173.44 лв., представляващи заплатена държавна такса.

                        Съгласно приложения по делото договор за правна помощ, упълномощения адвокат е оказал безплатна такава на ищеца, при условията на чл.37, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата. Поради това и съгласно чл.38 от Закона за адвокатурата, за оказаната правна помощ в полза на упълномощения от ищеца адвокат – Л.И., следва да бъде присъдено възнаграждение, определено, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По всеки един от исковете- главния и акцесорен, следва да се присъди минимално възнаграждение от по 300 лв. или общо възнаграждение, в размер на 600 лв.

           

                        С оглед на горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

                        ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* гр.София, район „Оборище”, бул.”Княз Ал.Дондуков”, № 59, действащо чрез пълномощника си адвокат Б. Н. Г. *** да заплати на О.О.Н. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 1, а.. Л.И. *** 582,56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на л.а.Пежо 307” с рег.№ Т 5421 МТ, вследствие ПТП, настъпило на 15.05.2017г. в гр.Търговище на кръстовището на бул.”Цар Освободител” и бул.”Трайко Китанчев, ведно със законната лихва от 08.07.2019 година, сумата от 503.35 лв., представляващи разноски, присъдени с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д.№ 179/18 по описа на РС-Търговище.

                        ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* гр.София, район „Оборище4, бул.”Княз Ал.Дондуков”, № 59, действащо чрез пълномощника си адвокат Б. Н. Г. *** да заплати на О.О.Н. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 1, а.. Л.И. ***, сумата от 563.15 лв., представляваща лихва за забава, върху присъденото обезщетение, за периода 15.05.2017 г. до 08.07.2019 година.

                                ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* гр.София, район „Оборище4, бул.”Княз Ал.Дондуков”, № 59, действащо чрез пълномощника си адвокат Б. Н. Г. *** да заплати на О.О.Н. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***, офис 1, а.. Л.И. ***, направените по делото разноски в размер на 173.44 лв., представляваща заплатена държавна такса по делото.

                        ОСЪЖДА ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* гр.София, район „Оборище4, бул.”Княз Ал.Дондуков”, № 59, действащо чрез пълномощника си адвокат Б. Н. Г. *** да заплати на адвокат Л.И. ***, възнаграждение за оказаната на ответника О.Н. правна помощ по делото, в размер на 600 лв.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд -Търговище.

                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :