Решение по дело №233/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 46
Дата: 23 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Галина Димитрова Жечева
Дело: 20213200500233
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. гр. Добрич , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на втори юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20213200500233 по описа за 2021 година
за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба вх.№260862/18.01.2021 г.,уточнена с молба вх.
№264508/12.03.2021 г. по описа на ДРС,от „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД-гр.Добрич срещу решение №260390/30.12.2020 г. по гр.д.
№1652/2020 г. на Добричкия районен съд в частта,с която се признава за
установено по иска,предявен от Б. И. АЛ. с правно основание чл.439 от ГПК
срещу въззивника,че Б. И. АЛ. не дължи на “Водоснабдяване и канализация”
AД-гр.Добрич сумата 2 807,51 лева,представляваща вземане по изпълнителен
лист №164 от 19.06.2013 г.,издаден по ч.гр.д.№270/2013 г. по описа на РС-
Б.,съставляваща:1 946,54 лева главница за неизплатени ВиК
услуги,предоставени за периода от 01.12.2004 г. до 07.05.2013 г.,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК-07.05.2013 г.,до окончателното изплащане;903,96 лева-сбор от
обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащане на всяка една
1
предоставена и незаплатена ВиК услуга,считано от изискуемостта на всяка от
издадените фактури до датата на подаване на заявлението-07.05.2013 г.;57,01
лева-разноски,присъдени по ч.гр.д.№270/2013 г. по описа на РС-Б.,като
въззивникът е осъден да заплати на Б. И. АЛ. сумата от 691,66 лева разноски
по делото съразмерно на уважената част от исковете.Обжалваното решение
било неправилно,тъй като противоречало на действителното правно
положение.Нарушени били процесуални правила,като съдът се бил обосновал
с отменени правни норми на ГПК /отм./ и въз основа на решения по ГПК
/отм./.Необосновани били изводите на съда,че вземанията са погасени по
давност преди образуване на изп.д.№153/2019 г. по описа на ЧСИ С. С..Не
били обсъдени възраженията на въззивника в отговора на исковата молба,че
длъжникът А. не бил подал възражение срещу заповедта за
изпълнение,поради което последната била влязла в сила,а правото на
длъжника да оспорва задълженията с възражения било преклудирано.С
изтичане на срока за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК започвал да тече нов
тригодишен давностен срок,като такъв започнал да тече наново и след
издаването на изпълнителен лист по ч.гр.д.№270/2013 г. на Районен съд-
Б..Извършените по изпълнителното дело действия прекъсвали
давността.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и за
цялостно отхвърляне на исковете.Претендират се от въззивника сторените от
него разноски в двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият Б.
И. АЛ. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на атакуваното решение.Сочи,че в жалбата липсват конкретни
доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част.Преповторени били доводите в отговора на исковата молба.Излагат се
отново обстоятелствата в исковата молба,обосноваващи според страната
изтекла погасителна давност.Претендират се сторените от въззиваемия
разноски в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Добричкият окръжен съд
установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
2
05.01.2021 г.,а жалбата е подадена на 18.01.2021 г. при изтекъл за страната
срок за въззивно обжалване на 19.01.2021 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
първоинстанционното решение в неизгодната за него част.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо в обжалваната част
като постановено по предявените допустими искове.По същество е правилно
в атакуваната част,като съображенията за този извод са следните:
Гр.д.№1652/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№12545/21.07.2020 г.,с която са предявени обективно кумулативно съединени
отрицателни установителни искове на основание чл.439 ал.1 от ГПК от Б. И.
АЛ. с ЕГН ********** от гр.Б. срещу „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД-гр.Добрич,с които се настоява да се признае за установено по
отношение на ответното дружество,че ищецът в качеството му на длъжник по
изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС не
дължи на ответника-взискател по цитираното изпълнително дело сумите по
изпълнителен лист №164/19.06.2013 г.,издаден по ч.гр.д.№270/2013 г. по
описа на Районен съд-гр.Б.,както следва:1946,54 лв главница за неизплатени
ВиК-услуги,предоставени за периода от 01.12.2004 г. до 07.05.2013 г.,ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-07.05.2013 г.,до окончателното изплащане;903,96 лв-сбор
от обезщетения за забава в размер на законната лихва в изплащане на всяка
една предоставена и незаплатена ВиК услуга,считано от изискуемостта по
всяка от издадените фактури до датата на подаване на заявлението-07.05.2013
г.;57,01 лева-разноски,присъдени по ч.гр.д.№270/2013 г. по описа на РС-Б..
В исковата молба е изложено,че по ч.гр.д. №270/2013 г. по описа на РС-Б.
е издадена заповед за изпълнение №164/09.05.2013 г.,а въз основа на
последната изпълнителен лист №164/19.06.2013 г.Според ищеца вземанията
по изпълнителния лист са погасени по давност още преди образуване на
изп.д.№*** по описа на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС.
3
В депозирания по делото отговор на исковата молба ответното дружество
изразява становище за неоснователност на исковете.Счита,че,след като
длъжникът не е подал възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК срещу
заповедта за изпълнение,последната е влязла в сила и всички възражения
срещу дължимостта на вземанията по заповедта са преклудирани.По
образуваното по повод издадения въз основа на заповедта изпълнителен лист
изпълнително дело били извършени множество изпълнителни действия,които
прекъсвали погасителната давност.
Исковете-предмет на гр.д.№1652/2020 г. на ДРС-са допустими като
такива по чл.439 от ГПК,целящи оспорване на изпълнението по цитираното
изпълнително дело по описа на ЧСИ С. С. при позоваване на
правопогасяващи факти /изтекла погасителна давност/,настъпили след
приключване на съдебното производство,по което е издадено изпълнителното
основание.В случая се твърди погасяване на вземанията по давност при
изтекъл срок на погасителна давност след влизане в сила на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №164/09.05.2013 г. по
ч.гр.д.№270/2013 г. на БРС,въз основа на която е издаден процесният
изпълнителен лист.Исковете по чл.439 от ГПК са предявени от активно
легитимиран правен субект-от длъжника по изпълнението,респ. са насочени
срещу пасивно легитимиран правен субект-взискателя по
изпълнението.Изп.д.№*** по описа на ЧСИ С. С. е образувано на 21.02.2019 г.
по повод молба на взискателя-кредитор „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД-гр.Добрич,който е правоприемник на кредитора по процесния
изпълнителен лист „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-
гр.Добрич.Безспорно за ищеца Б.А. като длъжник по висящото изпълнително
производство е налице правен интерес от търсената защита чрез установяване
със сила на пресъдено нещо недължимост на вземанията на кредитора и като
крайна цел установяване несъществуването /погасяването/ на изпълняемото
право,подлежащо на принудително изпълнение,респ. като последица-
прекратяване на изпълнителния процес на основание чл.433 ал.1 т.7 от ГПК.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№270/2013 г. на БРС по повод заявление по чл.410 от ГПК на
кредитора „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД-гр.Добрич /праводател на
4
ответника по делото „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД-гр.Добрич/
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №164/09.05.2013
г.,с която е разпоредено длъжникът Б. И. АЛ. да заплати на заявителя
процесните суми.Заявителят е уведомен за заповедта на 16.05.2013 г.,а
длъжникът по реда на чл.47 ал.1 и ал.2 от ГПК чрез залепване на уведомление
на дата 15.05.2013 г.,като съобразно чл.47 ал.5 от ГПК се счита за уведомен
след изтичане на двуседмичния срок за получаване на книжата,т.е. на
30.05.2013 г. при изтекъл двуседмичен срок на 29.05.2013 г.В срока по чл.414
ал.2 от ГПК /според тогава действащата редакция на разпоредбата
двуседмичен/ длъжникът А. не е подал възражение срещу заповедта и същата
е влязла в сила на 14.06.2013 г.На 19.06.2013 г. е издаден от БРС
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение,по
повод на който на 21.02.2019 г. по молба на правоприемника на кредитора е
образувано изп.д.№*** по описа на ЧСИ С. С. с район на действие ДОС.От
влизане в сила на заповедта за изпълнение на 14.06.2013 г. до образуване на
изпълнителното дело на 21.02.2019 г. са изтекли пет години осем месеца и
шест дни.
Влязлата в сила заповед за изпълнение е съдебно изпълнително
основание и се приравнява по значение на съдебно решение по смисъла на
чл.117 ал.2 от ЗЗД,като в тази насока е цитирана от първоинстанционния съд
обилна съдебна практика.Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила,че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражение.С изтичане на срока по чл.414 ал.2 от ГПК за подаване от
длъжника на възражение срещу заповедта и с влизане в сила на заповедта за
изпълнение всяко възражение на длъжника,че вземането не съществува,е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск освен при специалните
хипотези на чл.424 и чл.439 от ГПК.В случая възражението на длъжника А. за
изтекла погасителна давност не е преклудирано,защото се касае именно за
специалната хипотеза по чл.439 от ГПК,при която се навежда
правопогасяващо възражение въз основа на обстоятелства,настъпили след
влизане в сила на изпълнителното основание.Твърди се изтекла погасителна
давност именно след влизане в сила на процесната заповед за изпълнение.
Според разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД при установено със съдебно
5
изпълнително основание вземане срокът на новата давност е всякога пет
години.Както вече бе посочено,от влизане в сила на процесната заповед за
изпълнение до предприемане на действия по принудително изпълнение от
ответното дружество са изтекли повече от пет години,през които давността не
е прекъсвана по смисъла на чл.116 от ЗЗД и е изтекла преди образуване на
изпълнителното дело за принудително събиране на вземанията през февруари
2019 г.Затова са напълно ирелевантни и не следва да се обсъждат доводите на
ответното дружество в насока какви действия са извършвани по
изпълнителното дело,прекъсващи давността,след като давността вече е била
изтекла към датата на образуване на изпълнителното дело.Вземанията на
ответника са погасени по давност и недължими още преди започване на
принудителното изпълнение.
Предвид изложеното исковете са основателни и правилно са уважени от
първоинстанционния съд,чието решение в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този изход от спора въззивникът и ответник по делото „В и К
Добрич“ АД няма право на разноски нито за първата,нито за въззивната
инстанция и такива не следва да му се присъждат,въпреки че са
претендирани.Право на разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК има ищецът
по делото Б.А.,който също е претендирал такива.Първоинстанционният съд е
присъдил за първата инстанция разноски в полза на ищеца съразмерно на
уважената част от исковете и в тази част решението му следва да бъде
потвърдено.За въззивната инстанция ищецът и въззиваем А. също има право
на разноски.Същият е сторил разноски в производството пред ДОС,както
следва:450 лв адвокатско възнаграждение,изплатено съгласно договора за
правна защита и съдействие на лист 18 от предходно образуваното в.гр.д.
№112/2021 г. на ДОС /прекратено и върнато на ДРС за администриране на
въззивната жалба/;61,56 лв държавна такса,внесена допълнително по указания
на ДОС по сметка на ДРС за водене на делото по исковете,които са предмет и
на въззивното производство.Така в полза на въззиваемия А. следва да се
присъдят за настоящата инстанция сторени съдебно-деловодни разноски в
размер на 511,56 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260390/30.12.2020 г. по гр.д.№1652/2020 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която се признава за установено по
иска,предявен от Б. И. АЛ. с ЕГН ********** от гр.Б.,*** с правно основание
чл.439 от ГПК срещу “Водоснабдяване и канализация Добрич” AД-
гр.Добрич,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Добрич,бул.“Трети март“ №59,че Б. И. АЛ. не дължи на “Водоснабдяване и
канализация Добрич” AД-гр.Добрич сумите по изпълнителен лист №164 от
19.06.2013 г.,издаден по ч.гр.д.№270/2013 г. по описа на РС-Б.,както
следва:1946,54 лева главница за неизплатени ВиК услуги,предоставени за
периода от 01.12.2004 г. до 07.05.2013 г.,ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-07.05.2013
г.,до окончателното изплащане;903,96 лева-сбор от обезщетения за забава в
размер на законната лихва в изплащане на всяка една предоставена и
незаплатена ВиК услуга,считано от изискуемостта на всяка от издадените
фактури до датата на подаване на заявлението-07.05.2013 г.;57,01 лева-
разноски,присъдени по ч.гр.д.№270/2013 г. по описа на РС-Б.,респ. в частта,с
която “Водоснабдяване и канализация Добрич” AД-гр.Добрич е осъдено да
заплати на Б. И. АЛ. сумата от 691,66 лева разноски по делото съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация Добрич” AД-гр.Добрич,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети март“
№59 да заплати на Б. И. АЛ. с ЕГН ********** от гр.Б.,*** сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 511,56 лв
/петстотин и единадесет лева и петдесет и шест стотинки/,от които 450 лв
адвокатско възнаграждение и 61,56 лв допълнителна държавна такса за
водене на делото.


Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8