Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 260124
гр.Кюстендил,23.02.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен
съд,гражданска колегия, първи състав,в открито съдебно заседание на двадесет и
седми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на съдебният секретар
ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1872/2020
год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
А.И.А.,ЕГН
********** ***,съдебен адрес-*** е предявила против П.И.А., ЕГН ********** и Й.А.А.,ЕГН
**********,***,иск да бъде признато за установено по отношение на тях,че ищцата
е собственик на подробно описаният в ИМ недвижим имот.
Ответниците оспорват иска и молят за
отхвърлянето му.
КРС,след като обсъди събраните по
делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Страните по делото,видно от
удостоверение за наследници изх.№ 40/30.09.2019 год./л.7/,изд.от кмета на
с.Жабокрът,Община Кюстендил, са низходящи от първи ред на бившият жител ***,И. А. К.,
починал на 13.08.1999 год.,а последният по силата на договор за
дарение,обективиран в нот.акт № 154,том III,нот.дело
№ 1044/1968 год. /л.9/придобил собствеността на ½ -една втора ид.част от
терена на парцел XIX-деветнадесети,имот пл.сн.№
709-седемдесети от кв.6 по плана на с.Жабокрът,целият състоящ се от 689
кв.м.,ведно със същата част от построените в имота жилищна сграда и други
стопански постройки.Видно от констативен нот.акт № 15/том II,нот.дело
№ 599/1992 год./л.8/ на Нотариуса при КРС е ,че Иван Кадийски е бил признат за собственик на още 1/2-една
втора ид.част от правото на собственост на гореописаният имот.Скица №
502/27.10.2020 год./л.18/,изд.от Община Кюстендил отразява наличното
застрояване в имота-една двуетажна масивна сграда и прилепена до нея
полумасивна.
От показанията на свидетелите Р. А. и К. А.-дъщеря
и съпруг на ищцата,се установява че в процесният имот живели заедно родителите
на страните, както и ответникът със своето семейство,че до 2007 год.първата
свидетелка,а до 2012 год. и вторият посещавали имота заедно с ищцата, като били
допускани до първият жилищен етаж.Свидетелят А.
твърди,че ответникът П.А. блъснал самоволно построени в имота обор и
сеновал,построил без съгласието на ищцата пристрояване към основната
къща,започнал сам да сади и обработва двора и заявил на ищцата,че ако иска да
го съди,но той ще прави каквото иска.Пак според тези свидетели ищцата имала
собствен ключ от входната врата на къщата,но нямала такъв от вратата,поставена
на оградата на дворното място,за да влиза свободно в него .Според св.Апостолов
през 2009 год. ответникът предлагал на ищцата да изкупи делът й от имота по
данъчна оценка, но тя не се съгласила.Според показанията на св.Никола Кадийски
от 2002 год.насетне ищцата рядко посещава имота като при посещенията е виждал
страните по делото да спорят,без да знае естеството на спора,но предполага че е
свързан с имота,като ответникът счита имота за собствен.Според показанията на
св.Д. Н. същият живее в
съседство с дворното място и къщата,като ищцата посещавала рядко имота,чувал е
кавги между страните и предполага че са
свързани с наследството.Видно от документите,представляващи съдържанието на
нот.дело № 158/2018 год./л.41-56/ по описа на Нотариус Лилия Христова с рег.№
586 при Нотариална камара-София,същата на основание разпита на свидетелите по
протокола от 03.08.2018 год./л.49/ и постановлението си от същата дата/л.50/,е
изготвила на 03.08.2018 год./л.46/конст.нот.акт № 199, том I,рег.№
7369,нот.дело № 158/2018 год.,с който признала ответниците за собственици на
процесният имот на основание давностно владение.
Постановление /л.10/ от 14.02.2020 год. на КРП
по пр.вх.№ 2384/2019 год. било отказано образуване на досъдебно производство по
жалба на ищцата против ответникът П.А. за извършени от него самоуправни
действия по отношение на процесният имот.
По делото са приети като
доказателства и удостоверение за данъчна оценка на имота № 289/26.10.2020
год./л.19/изд.от отдел „Местни приходи“ при Община Кюстендил,от което се установява,че
като съсобственици на процесният имот са посочени страните по делото,като
данъчната оценка за целия имот е сумата от 4 468.40 лв.,а за всеки
съсобственик-2234.30 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените доказателства.Съобразно установеното се
налагат следните изводи:
Според чл.77 от Закона за собствеността „Правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.“ Право
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години-чл.79 от ЗС, а според чл.68 от ЗС“ Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя.(2) Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя“.Безспорно в доктрината е,че признаците на владението
са два-обективен упражняване на фактическа власт и субективен -намерението
вещта да се държи лично,или чрез другиго като своя.Обективният признак е лесно доказуем,докато
субективният,бидейки част от душевния мир на човека не е явен,за него се съди
от проявата на обективния и с оглед доказването е установена законова и оборима
презумпция в чл.69 ЗС-владелецът държи вещта като своя,докато не се докаже,че я
държи за другиго.
Правната доктрина и съдебна практика
приемат,че владението трябва да притежава и някои допълнителни
признаци.Историческият анализ на института на владението показва,че те
произлизат от отмененият чл.302 ЗИСС,в които е посочено, че
„Владението е законно,когато то е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително
и с намерение да се държи вещта като своя собствена“. Владението, установено
върху недвижим имот от съсобственик по отношение частите на другия
съсобственик, се счита спокойно, когато не е установено по насилствен начин. По делото няма данни и доказателства ответникът А, или и двамата да са завладяли имота по насилствен начин.
При спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците,какъвто в една част е и настоящият
казус,следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе
си целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от
момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт
върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението
му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа
власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС
презумпцията по чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че
съсобственикът упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее
собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите
съсобственици.Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на
съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия
съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост
върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да
превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези случаи
презумпцията по чл. 69 ЗС
се счита оборена и доказателствената тежест се размества. По отношение на
ответницата Й.А.-съпруга на ответникът,която не е наследник на възходящите на
съпругът и ищцата,презумпцията по чл.69 ЗС се прилага на общо основание.
Владението на невладеещия съсобственик се
счита отблъснато, когато с действията си владеещият съсобственик го отблъсква и
препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да
бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее
за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.
На първо място следва да се отбележи,че
приживе бащата на страните е получил по дарение
½-една втора ид.част от правото на собственост на процесният имот
от свой възходящ от първи ред, а след това е признат на основание давностно
владение и на останалата ½ ид.част от същият.Към датата на смъртта на И. К. същият е бил
собственик на процесният недвижим имот,който не е имал характера на СИО,при
което е наследен при равни права от наследниците си-преживялата съпруга и
страните по делото,а след смъртта на Н. К.-майка на страните последните са били съсобственици при равни права по
отношение на процесният имот.
Показанията на свидетелите дават основание
на съда да приеме,че ответникът,който заедно със семейството си е живял в имота
след кончината им,ведно със съпругата си е установил владение върху имота за
себе си,като е променил намерението си и от държане е започнал да владее частта
на сестра си.Показанията на св.Р.А. сочат на това,че същата заедно с родителите
си е посещавала имота,били са допускани в него,като преките и наблюдения
датират до 2007 год.До посочената година не се установиха твърденията й,че
ищцата е разполагала със собствена стая в къщата,където е съхранявала собствени
вещи и от която е имала ключ.В имота свидетелката и роднините и са ходили като
на гости в роднини,а не като собственици,респ.ищцата като съсобственик на
имота.След 2007 год. показанията на тази свидетелка установяват,че майката не е
била допускана в имота,въпреки че го е посещавала.Съдът отхвърля неистинност в
показанията на тази свидетелка,поради това че е дъщеря на ищцата,защото
показанията й се подкрепят частично и от показанията на останалите,както ще се
изложи по-долу.Следва да се отбележи само,че тази свидетелка не е придружавала
майка си при опитите и да влезе в имота след 2007 год.,но очевидно по данни на
последната и е било известно,че не е била допускана в имота.Свидетелят К. А.-баща на горната и съпруг на ищцата, сочи за това,че
ответникът още след смъртта на родителите си е започнал да владее и ползва
имота по негово усмотрение и желание,без да се съобразява с волята на
ищцата.Според този свидетел ответникът започнал да обработва самостоятелно
двора, осъществил пристрояване към къщата за жилищните си нужди, изградил навес
за паркиране на личният си автомобил, действително през 2009 год.предложил на
ищцата да изкупи делът й по данъчна оценка, но след това тези разговори
престанали,като дори и заявил,че ще прави каквото иска в къщата.Действително
показанията на тази група свидетели,намиращи се в роднински и съпружески
връзки,не са преки по отношение на твърдението им,че и след 2009 год.,конкретно
и след 2012 год. ищцата е посещавала лично имота,същите се базират на нейните
твърдения, но от друга страна съдът ги намира за достоверни,защото показанията
на втората група свидетели не отрича посещенията на ищцата в имота,или опитите
и за това след 2012 год.Свидетелите на ищццата практически установяват това,че
ответникът е отричал най-късно от 2009 год.правата на ищцата,считайки имота за
свой като и поведението му е било като
на собственик.Това ,че е заявил на ищцата ,че ще прави каквото иска е очевидна
демонстрация на това,че отблъсква владението на последната и е демонстрирал,че
вадее за себе си.На тези действия ищцата не се е противопоставила след откриване
на наследството, каквато правна възможност е имала като например иска
разпределение ползването на съсобствения имот, или да й се заплати обезщетение
за ползването му по чл. 31, ал. 2 ЗС,
както и да ревандикира своята наследствена част.Следва да се отбележи ,че
несключването на договор за доброволна делба на процесния имот не би могло да
доведе до преобръщането на държането във владение за ответникът,защото законът
не предвижда изискване за мотивиране на отказа, нито му придава друго значение,
освен по пречка за извършване на доброволна делба, който има за последица
запазване на съсобствеността. В този случай, това не означава намерение на
съсобственика да държи целия имот като свой – не установява подобна презумпция.
Причините за отказа могат да са най-различни,но те се установиха по делото-до
посочената година ответникът е предлагал изкупуване на делът на сестра си,но по
данъчна оценка,с което последната не е била съгласна.След този разговор
ответникът е променил намеренията си ,като е превърнал държането на частта на
ищцата във владение.
Втората група свидетели,тези на
ответниците,не се намират в роднински връзки с никоя от страните,поради което
съдът изключва тяхна евентуална предубеденост.Такава съдът изключва и поради
това,че показанията на тези свидетели /св.К. А. и Н. К./се покриват в по-голямата им част с тези на първата група.Тези двама
свидетели са съседи на имота и имат пряко и непосредствено впечатление по
отношение на владението на същият-недвусмислено от ответникът и съпругата
му,като при краткотрайните и спорадични посещения на ищцата за време от 10-15
минути –това винаги е било свързано със скандал,след което ищцата си е
тръгвала.Следва да се изтъкне допълнително и следното: Разпоредбите на чл. 116 ЗЗД
и чл.
84 ЗС са императивни,като в тази на чл. 116 ЗЗД
законодателят изчерпателно е очертал хипотезите, в които постановява давността
да бъде прекъсвана,.а извънсъдебните спорове по повод упражняване
на фактическа власт върху процесният имот не попадат в нито една от тях, като чл.
84 ЗС препраща към правилото на чл. 116 ЗЗД
и относно придобивната давност /срвн. и решение № 262 от 13.07.2012 г.
по гр. д. № 944/2011 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК,
в което е прието, че спокойно е това владение, което не е установено с насилие;
предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност/.
В този смисъл е и решение № 376 от 12.03.2013 г.
по гр. д. № 260/2012 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК,
в което в отговор на правен въпрос е прието, че владението е спокойно, когато
не е установено и поддържано с насилие. Според чл. цитираният
чл.116 ЗЗД, приложим съответно към института на придобивната давност
съгласно чл.
84 ЗС давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение или с искане за почване на помирително
производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. Други
действия, вън от ограничително посочените, не могат да прекъснат течението на
започналата придобивна давност. Така например фактическите смущения на
владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на
владението за повече от шест месеца, не водят до прекъсване на придобивната
давност /чл. 81 ЗС/,поради
и което и спорадичните посещения на имота от ищцата не са довели до прекъсване
на владението на нейната част от ответникът,като и в този случай неговото
владение е останало необезпокоявано (несмущавано, непрекъснато)
На основание на горните доказателства
съдът счита,че ответникът и съпругата му в периода от 20.02.2002 год. до
03.08.2018 год. са владяли при усл.на чл.79,ал.2 ЗС във вр.с чл.69,ал.1 ЗС
½ ид.част от процесният имот и при усл.на чл.79,ал.1 ЗС са придобили
собствеността й.Както бе изтъкнато доказателствата по делото не установиха това
щото ищцата, при усл.на чл.81 ЗС и чл.115 и чл.116 ЗЗД да е прекъсвала това
владение,поради което предявеният от нея иск като неоснователен ще се
отхвърли.Представеното постановление на КРП не е акт,измежду посочените в
чл.116 ЗЗД. От удостоверението за
данъчна оценка, издадено въз основа на декларации от страните по ЗМДТ не
може да се прави извод за изявено намерение за своене или липса на такова, тъй
като те се подават в изпълнение на административно-данъчно задължение пред
орган, който налага специфични изисквания относно начина на подпълване на образеца
за декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е
административна дейност,поради което от същото не може да се прави извод за
признаване права на съсобственици и/или за владението, или липса на такова по
отношение на която и да е от страните по делото.
С оглед резултата по делото на ответниците
не се следват разноски по делото,тъй като такива не са сторени.ответниците са
предсталявани от адвокат Г.М. *** при усл.на чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата
и същата е сторила изрично искане за определяне и присъждане на
разноски.Адвокатските възнаграждения в минимални размери се определят по реда и
условията на Наредба № 1/09.07.2004 год. на Висш Адвокатски Съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .Разпоредбата на
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
определя минималния размер на адвокатското възнаграждение, съобразно определен
интерес, който обаче е различен от цената на иска, върху която се изчислява
дължимата се държавна такса. Установителният иск за собственост,какъвто е
настоящият, е вещен иск и защитата по делото следва да се определи, като
интерес, зависим от размера на данъчната оценка, която е 4 468.40
лв.,съгласно удостоверението за данъчна оценка на имота,но интересът на
ответниците е реално за половината,т.е сумата от 2234.40 лв.,при което и
съобразено с чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата възнаграждението възлиза на сумата от
386.40 лв.Това е минимума по наредбата като чл.38,ал.2 от ЗА обвързва съда да
не определя по-нисък размер на следващото се възнаграждение от
посоченият.настоящият състав на съда счита,че следва да се изплаит на адв.М.
възнаграждение в размер на 400.00 лв.,при съобразяване с това че с оглед
естеството на защитата тя не само е изпълнила минимума от същата-изготвяне на
отговор на ИМ и ангажиране на доказателства, но и реално участва в откритото
съдеблно заседание при разпита на свидетелите и на двете страни.посочената сума
ищцата ще бъде осъдена да заплати на адв.Г.М..
Водим от горното и на осн.чл.124,ал.1 ГПК,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от А.И.А.,ЕГН
********** ***, против П.И.А.,ЕГН ********** и Й.А.А.,ЕГН **********,***,иск да
бъде признато за установено по отношение на тях,че ищцата е собственик на
½ -една втора идеална част от терена на УПИ XIX-70 /урегулиран поземлен
имот деветнадесет,отреден за имот планоснимачен номер седемдесети/ в кв.6
/шести/ по одобреният със Заповед п№ 1606/16.04.1962 год. План на
с.Жабокрът,община Кюстендил,целият с площ от 689 /шестотин и осемдесет и
девет/кв.м празно и застроено място,ведно с построените в имота двуетажна
масивна жилищна сграда,стопанска постройка и навес,имотът с административен
адрес-с.Жабокрът,Кюст.област,ул.“Плиска“№ 11,при граници и съседи : улица с
о.т. 24а-25,улица о.т.24а-24,УПИ XVIII-69, УПИ XIII-72,всички
в кв.6/шести/ по плана на с.Жабокрът,община Кюстендил.
ОСЪЖДА А.И.А.,ЕГН ********** ***,ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Г.М. ***,адрес на кантора-гр.Кюстендил, ул.“Площад
Демокрация“ № 1,ет.5,офис 12, на осн.чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата,сумата
от 400.00 / четиристотин/лева,представлаващо адвокатско
възнаграждение за осъщественото от последната процесуално представителство на
ответниците по делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: