Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 25.11.2022 г.г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 702 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен e осъдителен иск с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Щ.” ЕАД, ЕИК ********, твърди, че между страните съществували облигационни
отношения на основание сключеното Договорно споразумение № КФ 017/12.07.2017г.
с предмет „Доставка и полагане на хидроизолация“ на обект “Фабрика за
производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“ в Шумен.
Твърди, че бил главен изпълнител по проекта, а с посочения договор ответникът „Х.”
ЕООД, ЕИК ******** (с предишно наименование “Хидроинженеринг I” ЕООД) бил
назначен като подизпълнител за доставката и монтажа на хидроизолация. Поддържа,
че цената по договора била уговорена в чл. 5 от договора в размер на 277 520,46
лв. без ДДС, какато и че неразделна част от уговореното в съглашението между
страните били Общи условия.
Твърди,
че поради забавяне, причинено от инвеститора на обекта, страните в настоящото
производство сключили Допълнително споразумение № 1/21.03.2018г., с което
срокът за завършването на работата по Договор № КФ 017/12.07.2017г. се
удължавал както следва: хидроизолационните работи в зоната на спринклерната
инсталация следвало да бъдат приключени от 25.05.2018г. до 10.06.2018г.; хидроизолационните
работи в административната част на сградата следвало да бъдат приключени от
02.04.2018г. до 06.04.2018г.; хидроизолационните работи в халето следвало да
бъдат приключени от 16.04.2018г. до 25.05.2018г.
Твърди,
че ответникът като подизпълнител не завършил пълния обем от работата по
договора. Поддържа, че като възложител с няколко писма приканил ответника да
възстанови работа на обекта, но това не се случило.
Сочи,
че съгласно чл. 15. 2 от Договора, страните се уговорили, че при просрочие на
определените съгласно чл. 9 от Договора срокове, подизпълнителя дължи неустойка
в размер на 0.1 % от стойността на Договора за календарен ден, но не повече от
10 % от стойността на Договора. Посочва, че според чл.15, пар. 1 от Договора,
всички щети, причинени от грешки, недостатъци и пропуски, закъснения от
календарния график, некачествени работи и неспазване на сроковете са за сметка
на подизпълнителя, като Възложителят има право да начисли неустойка в размер на
0,1 % от стойността на договора за всеки календарен ден, но не повече от 10 %
от общата му стойност. Изрично било уговорено, че претенцията за неустойка не
подлежи на намаляване по съдебен ред и е независима от реалното настъпване на
вреди, а търсената като обезщетение сума може да бъде увеличена, ако реалните
вреди надхвърлят размера на неустойката.
Твърди,
че ответникът не просто забавил значително изпълнението на възложената му
работа, нещо повече - липсвали доказателства, че били изпълнени всички СМР от
обхвата на Договора. Поддържа, че съгласно Договора, документа, който
удостоверявал успешното извършване на всички СМР от КСС бил двустранно подписан
Финален Протокол (чл. 8 от Договора), какъвто обаче липсвал, защото не се
стигнало до неговото съставяне. Поддържа, че не била свършена цялата работа по
Договора, като съгласно месечен доклад № 7, към датата на неговото съставяне -
10.09.2018г. била свършена работа на стойност 176 397,56 лв. без ДДС от общо
277 520,46 лв. без ДДС.
Твърди,
че съгласно Анекс № 1/21.03.2018г., крайният срок за завършване на цялата
работа по договора от 12.07.2017г. бил определен на 10.06.2018г. Твърди, че
след дата на съставяне на МСП № 5 (19.03.2018г.) повече работа по Договора не
била извършвана от ответника независимот от поканите, отправени от ищеца.
Поддържа, че към 18.09.2018г. (денят, когато максималната неустойка по Договора
би била постигната, т.е. на стотния ден след изтичане на уговорения срок за
изпълнение по посочения Анекс № 1) липсвал подписан между страните Окончателен
платежен сертификат, което обуславяло размера на претенцията му за неустойка да
се определи като максималния допустим по чл. 15.2. от Договора, а именно на
сумата от 27 752 лв., представляваща 10 % от цената на Договора по чл. 5.
Поради изложеното моли да се
постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 27
752 лв., представляваща неустойка по чл. 15.2 от Договорно споразумение № КФ
017/12.07.2017г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от предявяване
на иска до окончателното плащане. Претендира направените разноски по делото.
Ответникът „Х.” ЕООД, ЕИК ********
оспорва иска.Твърди, че предоставеният му материал – изолационна вата е била
негодна за изпълнение, тъй като е била навлажнена в следствие на
метереологичните условия. Излага, че не са били извършени предходните СМР от
ищеца относно покривната конструкция, правещо невъзможно поставянето на
изолацията.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните
не се спори относно наличието на сключено между тях Договорно споразумение № КФ
017/12.07.2017г. с предмет „Доставка и полагане на хидроизолация“ на обект
“Фабрика за производство на ламинирани табли за сервиране и пластмасови съдове“
в Шумен. Не съществува спор и относно задължението на ищеца да достави ватата,
необходима за извършване на изолационните работи(Прот. от о.с.з на 16.04.2021
г.)
Не се спори, че
ищецът е имал задължение да достави материала и да го съхранява. Безспорно е,
че производителят на материала Кнауф е доставил ватата на обекта на 17.08.2017
г. и част от нея е била складирана на
открито, като възражението на ответника е във връзка с релевантността на това
обстоятелство. Сочи, че дали изолационният материал е бил мокър е без значение,
тъй като той е могъл да се изсуши и се вложи, както е постъпил следващия
изпълнител. Излага, че ответникът не е имал задължение да следи за качеството
на доставените от главния изпълнител материали, като такова негово задължение
не произтича и от императивна правна норма, като отговорността за качеството на
материалите лежи върху него(ищеца)(Прот. от о.с.з. на 18.06.2021 г.)
Не
се оспорва, че правната връзка е била прекратена, като ищецът е възложил
изпълнението на трето лице.
Безспорно е, че
от 01.11.2017 г. работата по обекта е била спряна по указания на инвеститора. Възстановена
е на 26.02.2018 г., като за последното
ответникът е бил уведомен с писмо от 23.02.2018 г. За този период изолационния
материал се е намирал на обекта.
Не се спори, че
с Допълнително споразумение № 1/21.03.2018г. срокът за завършването на работата
по Договор № КФ 017/12.07.2017г. се удължава както следва: хидроизолационните
работи в зоната на спринклерната инсталация следвало да бъдат приключени от 25.05.2018г.
до 10.06.2018г.; хидроизолационните работи в административната част на сградата
следвало да бъдат приключени от 02.04.2018г. до 06.04.2018г.;
хидроизолационните работи в халето следвало да бъдат приключени от 16.04.2018г.
до 25.05.2018г.
Не се спори също
така, че със съобщение от 25.05.2018 г. ответникът е уведомил ищеца за
негодност на материала.
По делото е
разпитан св. Б.С., който е бил
технически ръководител на обекта. Той е дал показания, че покривната
конструкция е била приета с актове по ЗУТ. Покривът е бил готов за полагане на
хидроизолация. Направената хидроизолация
на цоклите е била извършена преди прекъсването на строителния процес, като след
неговото възстановяване покривите на
двете сгради и отводнителните им системи са били завършение 100% на
администрацията и 90% от другите сгради. Противопожарните люкове на покрива са
били монтирани. Приблизително 50 % от вата е била в помещенията, а другата
половина на открито. При предявяване на снимките използвани от експерта,
разпознава местоположението на обекта и материалите. Съдът кредитира частично показанията, в
частта, с която те кореспондират със заключението на СТЕ, актовете за
строителство и приетите снимки. В останалата част не следва да се кредитират,
тъй като липсва конкретност. Установяване на достигането на съответните етапи в
строителството се осъществяват с протоколи по Наредба № 3, каквито са налице
само 3 бр. Свидетелските показания, макар да са допустими, не доказват при
условията на пълно и главно доказване какви точно по вид, характер, обем и
качество СМР са извършени от ищеца.
Не се спори и
относно наличието на частично изпълнение, което е било осъществено до спиране
на работата, до когато са извършени и СМР на ищеца по покривната конструкция.
По
делото с са представени цветни снимки с
писмена молба от 02.06.2022 г., предоставени на ВЛ, във връзка с възраженито на ищеца, че
представените черно – бели ксерокопия на такива не са ясни, изготвени по негови
твърдения за периода авг. - септ. 2017
г. и м.05.2018 г.
Ищецът
е оспорил тези веществени доказателства, тъй като не съдържат времето на
тяхното съставяне, не може да се установи кой, кога и по какъв начин е причинил
разкъсването на обвивката на пакетите, което може да е провокативно осъществено
от служители на ответника; не се установява наличието на влага, съответно
годността на материала; изсушениите материали са били вложени впоследствие от
друг изпълнител; част от палетите са с бяла обвивка и не може да се определи
съдържанието им; не може да се установи дали касаят процесния обект.
Съгласно
СТЕ, допълнителната СТЕ и уточненията на ВЛ в съдебните заседания, когато изолацията се намокри и кухините вътре
са запълнят с вода, тогава изолационният материал губи своите свойства, понеже
неговата устойчивост на топлопренос е сериозно намалена. В процесното покривно пространство на
произвоствоното хале излишната влага компоретира дървените елементи на покрива
и ламарината, която ще корозира и ще се увреди металната носеща конструкция.
Това важи и за стоманобетонния покрив на адм. сграда. Мократа изолационна вата
е негодна за влагане като топлоизолация. Тя трябва да се замени с нова. След
сушенето на ватата се променят нейните физикомеханични качества. Това прави
задължително окачествяването й от
лаборатория на производителя. Тя не следва да се влага докато не се установи,
че нейнитефизико-мехонични свойства са еднакви с тези по документа за
съответствие на производителя. Това съставлява несвойствена за ответника
дейсност, за която следва да се отделят работници. За да се извърши такова
изсушаване е небоходимо да се използва подпокривото пространство, което би
блокирало работата и би изложило материала на опасност от ново намокряне или на
покрива, който не е бил довършен и което би блокирало работата там, създавайки
предпоставки за ново намокряне. Вещото лице е посочило, че в случай на доставка
на материали с такъв специфичен характер следва да се изготви линеен график,
който е обвързан с графика на отделните СМР, като каменната вата не може да се
разтовари на земята и да се държи на открито при зимни условия с повишена
влажност.
Експертът
е дал заключение, че за извършване на СМР свързани с монтажа на изолационната
система е необходимо всички действия по конструкцията на покровното покритие,
включваща - монтажа на трапецовинита високопрофилна ламарина покривните
прозортци, ламарината за обратен наклон и борда да са приключили; монтажа и
надлежното фиксиране / замонолитване на средстват за водоотвеждане на
отмосферните води – вакуумни варонки с додгряване и аварийни барбакани ТРО с
предпазни решетки да са приключили; да е добре почистен покрива от ненужни
изолационни материали. Направен е извод, че завършването на отводнителната
система е абсолютно задължителна предпоставка за изпълнение на изолационните
дейности от техническа гледна точка.
При
съпоставка на събраните доказателства по делото: снимковия материал използван
от ВЛ, приобщен към делото при извършения оглед, показанията на св.С., че част от ватата е била намокрена, който е
разпознал материалите и обекта, с момента на доставка на изолационната вата – 17.08.2017 г., следва
да се направи извод, че снимките се отнасят за периода след този момент,
доколкото те се виждат на изображенията и е било налице овлажняване на такива материали, като степента на
овлажняване няма значение, съгласно СТЕ. Това има отношение към намиращите се
на открито материали, като съгласно показанията част от тях са се намирал в
халето.
Следва
да се съобрази, че след момента на спиране на работа на обекта – 01.11.2017 г.
ищецът не е извършвал СМР, като веднага
е поканил ответника да започне работа след отпадане на пречката, т.е. отразяват
състоянието на обекта до момента на
спирането, в какъвто смисъл са и свд. показания.
От
твърдяното обстоятелството, че обекта е
бил завършен от друго дружество със същата изсушена вата, не може да се направи
извод за нейната годност, тъй като тя не е била установена по указания от ВЛ
лабораторен способ. Самият свидетел сочи, че такива действия са били
предприети, но са били изоставени при спиране на строителството. Следователно
тя е била вложена без да са установени нейните характеристики, явяващо се
задължение на ищеца. Това не би се явило точно изпълнение в качествено
отношение, тъй като би противоречало на
строителните стандарти.
При така
установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
Насрещните права
и задължения определят договора като такъв за изработка.
Съгласно нормата
на чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение.
В съответствие с
чл. 260 от ЗЗД изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако
доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да
иска доставяне на подходящ материал.
Чл. 267, ал.2 от ЗЗД постановява, че изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението
на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на
материала, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.
Следователно
при твърдяното частично неизпълнение, породило право на неустойка, ищецът
следва да установи наличието на договора за изработка и годността на
предоставения материал.
Ответникът
следва да установи наличие на точно
изпълнение във времево, количествено и качествено отношение, а при неизпълнение
да докаже възраженията си, явили се причина за това, в случая за негодността на
материала и уведомяването на
възложителя.
При въведеното от него възражение, че ищецът
не е извършил СМР, явяващи се предпоставка
за собственото му изпълнение, то той следва да установи наличието на такава
причино-следствена връзка. Самото
предходно обуславящо неизпълнение за него е отрицателен факт и следователно
върху ищеца е тежестта да установи положителния за него факт, че е
изпълнил тази предпоставка.
По делото се
установи наличие на частична негодност на материала, както и уведомяване на
ищеца за това обстоятелство. Липсва обаче яснота относно количеството на
негодния материал. Макар ВЛ въз основа на експертните си знания, при отчитане
на факта, че при липсата на изолация в халето и свободно преминаване на
дъждовна вода и сняг, повече от половината от ватата е била негодна, липсва
конкретизация на количеството .
Същевременно
както се посочи по-горе, съдът кредитира заключението на СТЕ относно
последователността на извършване на СМР, позволяващи поставянето на изолацията.
Тяхното наличие, явящо се задължение на ищеца, не е установено по делото.
Докалкото не се
установи извършването на всички предварително необходимо всички действия по
конструкцията на покровното покритие, включваща - монтажа на трапецовинита
високопрофилна ламарина покривните прозортци, ламарината за обратен наклон и
борда да са приключили; монтажа и надлежното фиксиране / замонолитване на
средстват за водоотвеждане на отмосферните води – вакуумни варонки с додгряване
и аварийни барбакани ТРО с предпазни решетки да са приключили; да е добре
почистен покрива от ненужни изолационни материали, не е бил „отворен фронт” за
работа на ответника и той не е могъл да започне изпълнение на договора.
Доколкото тези дейности технологично се явяват предхождащи работата на
ответника, а по отношение на спорното правоотношение те не се явяват задължение
на ищеца-кредитор(те се явявят негови задължения по отношение на възложителя),
спрямо ответника имат характер на неуказано съдействие, явяващо се
освобождаваща длъжника кредитова забава.
Неоснователно
е оспорването основано на липса на обсъждане на Актове обр.№7от 31.08.2017 г. и
31.09.2017 г. Съобразно изявлението на ВЛ в о.с.з на 20.05.2022 г. той е взел
предвид тези протоколи. Видно от документите те установяват монтаж на покривна
ламарина между конкретни оси, а не
изцяло, в какъвто смисъл е експертизата
и признанието на ищеца в о.с.з. на 20.05.22 г.
Предвид
липсата на спор, че правоотношението е било прекратено, като ищецът е възложил
на друга фирма изпълнението, а ищецът не е установил да този момент всички
обуславящи негови дейности да са били извършени, следва да се направи извод, че
не е налице твърдяната забава довела до пълно неизпълнение. Следователно
неустойка по чл.92 ЗЗД не се дължи, налагащо извода за неоснователност на
предявения иск.
С
оглед на изхода на делото в тежест на ищеца следва да се възложат направените
от ответника разноски – 3000 лв. адв. Възнаграждение; 100 лв. депозит за
свидетел и 400 лв. за вЛ или обощо 3500 лв.
Ищецът
е направил възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение заплатено от
ответника.
Съдът
намира възражението за неоснователно. Заплатеното възнаграждение е съразмерно с
фактическата и правна сложност на делото.
Воден
от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Щ.” ЕАД, ***, р-н „Илинден”, ж.к. „*******, чрез адв. В.К.,***
срещу „Х.” ЕООД, ***, оф.10, чрез адв. Д.С.,*** иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата от 27 752 лв., представляваща неустойка по чл. 15.2
от Договорно споразумение № КФ 017/12.07.2017г.
ОСЪДЖДА
„Щ.” ЕАД, ***, р-н „Илинден”, ж.к. „*******, чрез адв. В.К.,*** да заплати на „Х.”
ЕООД, ***, оф.10, чрез адв. Д.С.,*** сумата 3 500 лв. разноски на осн.
чл.78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: