Решение по дело №4406/2013 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.С.,10.05.2014 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, АО ІІІ -Г състав, в открито заседание на десети април  през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                                                       АННА НЕНОВА

 

При участието на секретаря И.К. като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 4406 по описа за 2013 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                  С решение от 21.01.2013 г., постановено по гр. д. 10858/12 г., СРС ,83 състав ОТХВЪРЛЯ    предявения    от    И.   Г.    С.,    ЕГН ********** срещу С.Н.С. ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на апартамент №12, находящ се в гр. С., ж.к „Ф.Ж." бл.***, вх.*, ет. *, със застроена площ от 72.88 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: от изток стълбище, от запад двор, от север - двор, от юг - коридор, заедно с прилежащото мазе № 12 и заедно с 1.074 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж: върху мястото, вследствие на пълна трансформация на лично негово имущество като неоснователен, ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 2 СК сумата от 225 лв. месечно, представляваща размер на наема който С.Н.С. да заплаща на И.Г.С. за ползването на притежаваната от И.Г.С. 1/2 идеална част от апартамент №12, находящ се в гр. С., ж.к „Ф.Ж." бл.***, вх.*, ет. * считано от 01.06.2012 г.и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 10858/2012 г., в частта, в която се иска осъждане на С.Н.С. да заплаща на И.Г.С. сумата от 225 лв. месечно за бъдещ период.

               Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ищеца , с която се обжалва постановеното решение като неправилно , незаконосъобразно,в противоречие с процесуалния закон.Твърди се,че неправилно съдът не приема доказателствената сила на нотариалните удостоверения,от които се установявало,че ищцата е получила дарение именно за покупка на процесния апартамент;свидетелят-син на страните не установил,че продажната цена на жилището е по-голяма от посочената в нотариалния акт;свидетелката на ищцата установила,че тя и съпругът й имали средства от продажба на друг апартамент,поради което  дарили сумата за покупка на процесното жилище.

       Моли да се постанови ново решение,с което да бъде отменено първоинстанционното и да се уважи предявеният иск.Претендира разноски.

                Срещу въззивната жалба не е подаден отговор от въззиваемата страна,но в съдебно заседание се изразява становище,че жалбата е неоснователна.Претендира разноски .

              След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                От ищцата-въззивник  са ангажирани доказателства, че извършеното от баща й дарение е предоставено  изцяло за закупуване на процесното жилище . Изяснен е размерът на сумата,касаеща дарението - 12072 щатски долара,равняващи се към  онзи момент на сумата 23 160.10 лв.. Съгласно представените удостоверения, издадени от нотариус Ш. е доказан  фактът, че на 26.11.1999 г. е сключен договор за дарение на определена сума във валута, като подписите върху този договор са положени от ищцата и нейния баща  .

    Извършената сделка, съгласно НА № **том II, рег. № 3747, дело 279 от 26.11.1999г. е  изплатена  в български левове -23 160.10 лв.,сумата  касаеща дарението . Сделката с цитирания нотариален акт е с рег.№3747, а извършеното дарение е с рег.№ 3746 и двете нотариални удостоверявания са в един ден, при един и същ нотариус като дарението е извършено непосредствено преди сделката с имота.

Първият спорен е въпросът дали дарената сума е дадена точно за закупуване на апартамента.

    Свидетелката Л.  твърди, че са продали тристаен апартамент в жк”Б.Б.”и с парите купили апартаменти на двете си деца: на сина си в жк”Н.”-гарсониера,на дъщеря си,ищцата по делото,в жк”Ф.Ж.”,по-голям апартамент.Апартамента го купили от стара жена.Заявява,че не е присъствала при броенето на парите ,а мъжът й се разправял,броени били на ръка 23 160 ,парите не ги държали в банка.Твърди,че апартаментът на Е. е купен през 2009 г. и тогава е продаден техният апартамент в Б.Б.”.

Изслушан е и свидетелят С.,син на страните.От показанията му не се установява нищо по спорните въпроси.Същият е бил малолетен по време на придобиване на имота.

              Съдът ще цени показанията на майката на ищцата-Л..Да,има известно противоречие в тях.Л. ,към момента на разпита, е на 77 години.На такава възраст може да допусне неточности по отношение на време на събитията .Разгледани като показания по отделни факти може да се установи,че на дъщеря си купили апартамент във жк”Ф.Ж.”по време,когато са продали своето жилище в жк”Б.Б.”.Тя погрешно посочва 2009 г.,но във „Ф.Ж.”Е. е придобила през 1999 г. апартамента  .Няма доказателства за друг придобит имот от ищцата в този квартал,или на друго място.А процесният имот е придобит през 1999 г.,следователно свидетелката е имала предвид 1999 г.Възможно е с парите от продажба на апартамент в жк”Б.Б.”-елитен столичен квартал,да се закупят апартамент във „Ф.Ж.” и гарсониера в „Н.” ,не дотам привлекателни квартали на столицата.Не посочва сумата 23 160 дали е в български лева или долари,но твърди:”ние купихме този апартамент с наши пари”.А продажната цена е отбелязана в нотариалния акт,именно 23 160 лв.Правилно посочва и продавача-„парите дадохме на човека,който ни продаде апартамента-стара жена.Видно от нотариалния акт продавачката е 78 годишна към момента на сделката.Свидетелката твърди,освен това,че дарение е имало,но същото изчезнало,за да се спечели апартамента.

              Предвид последователните нотариални отбелязвания на дарението на паричната сума,напълно съвпадащо с цената на закупения апартамент ,и на извършената сделка за придобиване на жилището, в един и същи ден, при един и същ нотариус ,както и показанията на свидетелката Л. се стига до извода,че именно дарената сума е заплатена на продавача на процесното жилище изцяло.А дарение е имало и е удостоверено от нотариуса,както и наличието на договор за дарение е потвърдено и от свидетелката.

             В отговора на исковата молба ответникът твърди,че са получавали пари от родителите си ,имали спестени,но заявява:„категорично отричам продажната цена на жилището да е заплащана само с лично дарени средства от страна на ищцата”.,Освен това, посочената продажна цена е според данъчната оценка и  не е действителната цена.Процесуалният му представител твърди,че е ноторно известно ,че се пише в нотариалния акт по-малка цена ,за да се избегнат нотариални такси.

              Следователно възниква вторият спорен въпрос: Платена ли е по-висока цена за процесното жилище над посочената в нотариалния акт сума ?

               Доказателствената тежест е на ответника ,който твърди този факт,както и му е указано с доклада по делото.В тази връзка не са събрани никакви доказателства и оспорването е неуспешно.

                 По делото се твърди за наличие на банкови кредити на страните,ипотеки на процесния имот,с цел да се обоснове заплащане на средства за закупуване на жилището,но такива договори не се намират в доказателствата по делото.Има само искане към въззивния съд да приеме като доказателство по делото договор за ипотека от 2006 г. и за банков кредит от 2006 г.,което искане не е уважено.Дори и да съществуват такива доказателства те биха удостоверили,че пет години след заплащане на жилището страните са се нуждаели от средства и са получили такива от кредит.Към датата на сделката няма отпускани кредити,които биха обосновали влагане на средства при закупуване на апартамента.  

От изложеното следва изводът,че ищцата е придобила жилището по време на брака си с ответника ,но със средства изцяло дарени й от нейния баща.При това положение тя е станала изключителен собственик на имота,вследствие на пълна трасформация на лично нейно имущество  .Искът по чл.23 ал.1 СК следва да бъде уважен,а решението в тази част следва да се отмени като незаконосъобразно.

По предявения иск по ч57 ал.2 СК

 

С бракоразводното решение съдът е разгледал искане по чл.56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище като го е предоставил на ответника по настоящото дело

Императивна законова последица от решението ,с което съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от бившите съпрузи при условията на чл.56 СК,е възникването на наемно отношение между бившите съпрузи-чл.57 ал.1 СК.Правоотношението възниква по силата на закона с влизането на решението в сила.Наемната цена се определя от съда,ако някоя от страните поиска.-чл.57 ал.2 СК

Видно от допусната СТЕ средната пазарна наемна цена на имота е 470 лв.Искът е предявен за сумата 450 лв. и в този размер следва да се уважи.Следва да се присъдят още 225 лв.до пълния предявен размер.

           С оглед изхода на спора на въззивника  се дължат разноски за държавна такса в размер на 240.25 лв .  

                       Воден от горното, СГС

 

       

                                              Р   Е   Ш   И:

           ОТМЕНЯ решение от 21.01.2013 г., постановено по гр. д. 10858/12 г., СРС ,83 състав в частта,с която се ОТХВЪРЛЯ    предявеният    от    И.   Г.    С.,    ЕГН ********** срещу С.Н.С. ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК - за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е изключителен собственик на апартамент №**находящ се в гр. С., ж.к „Ф.Ж." бл.***, вх.* ет.* със застроена площ от 72.88 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: от изток стълбище, от запад двор, от север - двор, от юг - коридор, заедно с прилежащото мазе № 12 и заедно с 1.074 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж: върху мястото, вследствие на пълна трансформация на лично негово имущество като неоснователен и в частта,в която не е присъден месечен наем в пълния предявен размер по иска с правно основание чл.57 ал.2 СК  и вместо това

                                                 Постанови:

             ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения    от    И.   Г.    С.,    ЕГН ********** срещу С.Н.С. ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК , че ищецът И.   Г.    С. е изключителен собственик на апартамент №* находящ се в гр. С., ж.к „Ф.Ж." бл.***, вх.* ет. **със застроена площ от 72.88 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения при съседи: от изток стълбище, от запад двор, от север - двор, от юг - коридор, заедно с прилежащото мазе № 12 и заедно с 1.074 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж: върху мястото, вследствие на пълна трансформация на лично негово имущество

               ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 2 СК сумата от още  225 лв. месечно, представляваща размер на наема ,който С.Н.С. да заплаща на И.Г.С. за ползването на притежавания от И.Г.С. като изключителен собственик  апартамент №* находящ се в гр. С., ж.к „Ф.Ж." бл.***, вх.* ет.* считано от 01.06.2012 г  

               ОСЪЖДА С.Н.С. ЕГН ********** да заплати на   И.   Г.    С.,    ЕГН **********  на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата 240.25 лв. разноски за държавна такса пред въззивната инстанция.

                   РЕШЕНИЕТО    подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                     2.