Присъда по дело №15776/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	118
Дата:	31 май 2022 г. (в сила от 31 май 2022 г.)
Съдия:	Силвия Петкова Георгиева

Дело:	20211110215776
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 118
гр. С., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. ГР.
и прокурора Евг. Г. Т.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Наказателно дело от общ характер №
20211110215776 по описа за 2021 година
Въз основа на закона и доказателствата
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. ХР. Т. - роден на -------- г. в гр. ПАЗ.,
български гражданин, начално образование, не работи, осъждан, с адрес, с.
М., общ. Б., --------, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на
13.09.2021 г., около 20:00 ч., в гр. С., ж.к. „Л.“, на кръстовището на бул. „СЛ.“
и бул. „П.ВЛ.“, в подлеза на метростанция „СЛ.“, като нанесъл удар с юмрук
в областта на лицето на СТ. Т. С., в качеството му на полицейски орган, при
изпълнение на службата му като младши инспектор в 01 група на сектор
„Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ на СДВР (назначен в
наряд на метростанция „СЛ.“ за времето от 19,00 ч. на 13.09.21 г. до 07,00 ч.
на 14.09.21 г., съгласно ежедневна ведомост рег. № 513р-35048/26.04.21 г. и
разпореждане за ППД рег. № 513р-78052/13.09.21 г.), му причинил лека
телесна повреда - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, изразяваща се в подкожен хематом и охлузвания в областта на
лява вежда, с което е реализиран медико-биологичният признак на временно
1

разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.
2, т. 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.55,
ал.1, т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС
следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим.

На основание чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК при изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ следва да се зачете времето, през което
подсъдимият Д. ХР. Т., със снета по-горе самоличност, е бил задържан по
настоящето производство, а именно със Заповед по ЗМВР, считано от 20:00 ч.
на 13.09.2021 г. до 16:15 ч. на 14.09.2021 г., с Постановление на СРП за
задържане до 72 часа по НПК, считано от 14.09.2021 г., както и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 16.09.2021 г. до влизане на
настоящата присъда в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
„лишаване от свобода“.

На основание чл.68, ал.1 от НК привежда в изпълнение наложеното на
подсъдимия Д. ХР. Т. наказание по НОХД № 2055/2018 г. по описа на РС-
ПАЗ. ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода при
първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. ХР. Т., със
снета по-горе самоличност, да заплати сторените по делото разноски на
досъдебното производство в общ размер на 370, 50 лв. ( триста и седемдесет
лева и петдесет стотинки) лева в полза на СДВР, сторените в хода на
съдебното следствие в размер на 1098 (хиляда деветдесет и осем лева) лв. в
полза на СРС, както и в размер на 440 (четиристотин и четиридесет лева) лв. в
полза на НБПП за възнаграждение на служебен защитник.

На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Д. ХР. Т., със
снета по-горе самоличност, да заплати по 5 (пет лева) лв. държавна такса за
служебно издаване на всеки един изпълнителен лист.

2

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от
днес пред СГС.

Мотивите ще бъдат изготвени в срока по чл.308, ал.2 от НПК, но не
по-късно от шестдесет дни от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД №15776/2021 г. ПО ОПИСА НА СРС,
НО, 19 СЪСТАВ:

Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт (ОА) срещу
Д. ХР. Т. за това, че на 13.09.2021 г., около 20:00 ч., в гр. С., ж.к. „Л.“, на
кръстовището на бул. „СЛ.“ и бул. „П.ВЛ.“, в подлеза на метростанция „СЛ.“,
като нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на СТ. Т. С., в качеството му
на полицейски орган, при изпълнение на службата му като младши инспектор
в 01 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ на
СДВР (назначен в наряд на метростанция „СЛ.“ за времето от 19:00 ч. на
13.09.2021 г. до 07:00 ч. на 14.09.2021 г., съгласно ежедневна ведомост рег. №
513р-35048/26.04.2021 г. и разпореждане за ППД рег. № 513р-
78052/13.09.2021 г.), му причинил лека телесна повреда - разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в
подкожен хематом и охлузвания в областта на лява вежда, с което е
реализиран медико-биологичният признак на временно разстройство на
здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор от СРП поддържа
изцяло повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия Д. ХР. Т., съгласно
фактическите и правни квалификации, които са посочени в ОА. Пледира за
осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и му
бъде наложено наказание около минималния размер, предвиден за
съответното престъпление, както и да му бъдат възложени сторените по
делото разноски.
Подсъдимият се явява лично, ползва се от правото си да не дава обяснения.
По същество пледира, че е невинен.
Защитава се от служебен защитник, който се позовава на установеното в
КСППЕ относно индивидуалността на подсъдимия и влиянието на алкохола
върху поведението му в негативен аспект, поради което пледира за
оправдаването на подсъдимия, алтернативно, при установяване на
обвинението то да бъде наложено справедливо наказание на подсъдимия с
цел да бъде поправен.
От събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите
С., М., Т., Г., С. и В., както и писмените доказателства, заключенията по
изготвените СМЕ, КСППЕ и КСППЕ, обсъдени на основание чл.14 и чл.18 от
НПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д. ХР. Т. е роден на --------- г. в гр. ПАЗ., български
гражданин, с начално образование, не работи, с адрес, с. М., общ. Б., ---------,
ЕГН **********.
Същият е осъждан по НОХД № 2055/2018 г. по описа на РС-ПАЗ., с влязла
в законна сила на 13.02.2019 г. присъда на лишаване от свобода за срок от
1

ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА, което наказание на основание чл.66, ал.1
от НК е отложено за изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Д. ХР. Т. водел през месец септември на 2021 г. скитнически
начин на живот и обитавал пространството около подлеза на метростанция
„СЛ.“, намиращо се в гр. С., ж.к. „Л.“, кръстовището на бул. „СЛ.“ и бул.
„П.ВЛ.“.
На 13.09.2021 г. покрай подсъдимия на територията около подлеза на
метростанция „СЛ.“ в гр. С. преминал случаен минувач с когото възникнала
разпра, сбиване и подсъдимият паднал на стълбите. Наблизо били
свидетелите В. и С., с компания, които видели сбиването. Те чули и
подсъдимият да крещи. Следствие на това подсъдимият силно се афектирал и
започнал да се заяжда със свидетеля В., който го познавал, тъй като заедно с
други момчета го били засичали. Подсъдимият започнал да вика по свидетеля
В.: „ела тук“ и хвърлил по него шише с вода, при което го уцелил в областта
на главата. Свидетелят В. тръгнал да бяга, за да уведоми баща си. След него
тръгнал и свидетеля С., който също познавал подсъдимия. Той и момиче от
компанията се отправили към автобусите.
Свидетелят С., който работел като младши инспектор в 01 група на сектор
„Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ на СДВР бил назначен в
наряд на метростанция „СЛ.“ за времето от 19:00 ч. на 13.09.2021 г. до 07:00
ч. на 14.09.2021 г., съгласно ежедневна ведомост рег. № 513р-35048/26.04.21
г. и разпореждане за ППД рег. № 513р-78052/13.09.21 г. Същият бил
уведомен, докато се намирал на „Вестибюл 1“ на метростанция „СЛ.“ около
20:00 часа за поведението на подсъдимия в подлеза от страната на
„Автогарата“ от младо момиче и тръгнал да го установява. След като се
приближил към подсъдимия в близост до магазинчетата на метростанцията, в
които работели свидетелките Т.: в павилион за бързи закуски и пици, М.: в
сладкарница, но в този момент била излязла навън да пуши с Г., която
работела в закусвалня „Форнети“, му се представил. Подсъдимият бил
агресивен и се нахвърлил върху полицейския служител с думите: „Нищо, че
си от Столична дирекция ще те хвана и ще те пребия“. Отказал да му се
легитимира, бил неадекватен. Имал шапка на главата си, която хвърлил и се
съблякъл гол до кръста. Свидетелят С. тогава забелязал, че подсъдимият има
кръв в областта на лицето. Действията на подсъдимия и полицейския
служител С. били пряко наблюдавани от свидетелките М. и Г., които били в
близост пред павилионите, в които работели и пушели цигари и през
витрината, тъй като обслужвала клиенти, от свидетелката Т.. Непосредствено
след подадените от свидетеля С. към подсъдимия команди подсъдимият се
нахвърлил физически върху него. Подсъдимият скъсал с ръце униформената
тениска на свидетеля С. в областта на лявата гърда, непосредствено под яката
и го ударил с юмрук в лицето, в областта на лявото око. Свидетелят С. успял
да извика по радиостанцията подкрепление и използвайки физическа сила да
постави белезници на подсъдимия. В това положение го видели свидетелите
В. и С., след като били извикани да се върнат, за да дадат обяснения.
2

Извикана била спешна медицинска помощ. На място бил прегледан
свидетеля С., а по-късно и освидетелстван. След като била установена
самоличността на подсъдимия, същият бил транспортиран за извършване на
медицински преглед в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, с оглед констатирано
нараняване. Впоследствие подсъдимият бил задържан със Заповед по ЗМВР
рег. №3384зз-803/ 13.09.2021 г. за срок до 24 часа в 09 РУ-СДВР, считано от
20:00 часа на 13.09.2021 г. до 16:15 ч. на 14.09.2021 г. С Постановление на
СРП от 14.09.2021 г. подсъдимият бил задържан за срок до 72 часа.
От СМЕ №206/2021 г., изготвена от д-р Б.М., се установяват следните
наранявания по СТ. Т. С., а именно: подкожен хематом и охлузвания в
областта на лява вежда; оток на първа пръстна става на четвърти пръст на
лява ръка, които травматични увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети на ограничена контактуваща
повърхност, по механизъм на удар с или върху такива и тяхното
тангенциално действие и биха могли да се получат по време и начин, както
съобщава прегледания, които в своята съвкупност реализират медико-
биологичен признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р К. и психолог Г. на подсъдимия се
установява, че същият е без качествени разстройства в ясното съзнание към
момента на експертното изследване, употребата на алкохол при него е в
границите на т. нар. вредна с реални рискове от развитие на зависимост в
близко бъдеще, като към момента на деянието се приема, че се е намирал в
състояние на обикновено (просто) алкохолно опиване средна към тежка
степен, но липсвали данни по време на инкриминираното деяние да е бил в
краткотрайно или продължително разстройство на ясното съзнание, като, ако
бъде признат за извършител следва да се приеме, че е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи действията и
постъпките си и се приема, че психичното му състояние към момента на
изследването не се явява пречка за неговото участие във всички фази на
наказателното производство.
Видно е от комплексната съдебно-психиатрична и психологична
експертиза, изготвена от вещите лица д-р Г. и психолог В. е, че подсъдимият
страда от психични и поведенчески разстройства, вследствие вредна употреба
на алкохол, като към момента на извършване на деянието, ако се установи, че
го е извършил, е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване средна
към тежка степен, по време на деянието, ако го е извършил, и към днешна
дата е бил в състояние правилно да възприема, имащите значение за делото
факти и обстоятелства, да ги запаметява и възпроизвежда в обясненията си,
като от медицинска гледна точка може да дава за тях правилна оценка и
обяснения с конкретно-образен характер, касаещи съдебното производство,
като не следва да се очакват абстрактни умозаключения, предвид
особеностите на интелекта, личността и актуалното алкохолно повлияване, се
3

излага, че към момента на инкриминираното деяние, ако го е извършил, е бил
с налични годности да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.

По чл. 305, ал. 3, изр. 1-во и 2-ро НПК:
Съдът кредитира писмените доказателства, приети по делото, които имат
връзка с предмета на доказване и личността на подсъдимия. Липсват индиции
за тяхната недостоверност и същите не се оспорват от страните. Съдът цени
заключенията по приетата СМЕ и двете комплексни съдебно-психиатрични и
психологични експертизи, като обективни и компетентни. Между същите
липсват противоречия. Кредитират се изцяло показанията на свидетеля С..
Независимо от обстоятелството, че С. се явява заинтересуван от изхода на
производството, доколкото е пострадал, показанията му са както логични и
вътрешно непротиворечиви, така и не са в противоречие с останалите събрани
по делото други доказателства, най-вече гласните, показанията на
свидетелите очевидци: Т., Г. и М., отнасящи се до поведението на
подсъдимия по отношение на С., както и начина на причиняване на телесните
увреждания и вида на травматичните увреждания, те кореспондират и с
освидетелстването на пострадалия, както и с приетата по делото СМЕ и
описват цялостната картина пълно и логично. От неговите показания, както и
от заключението по СМЕ и показанията на посочените трима свидетели-
очевидци по категоричен и непротиворечив начин се установява какви са
били причинените му увреждания, както и механизма на причиняването.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите Т., Г. и М. като
вътрешно непротиворечиви и при липса на противоречие с останалите
събрани по делото кредитирани от съда доказателства, вкл. показанията на
пострадалия, конкретно действията на подсъдимия, думите, които са били
изречени от него по отношение пострадалия и действията на пострадалия.
Следва да се отчете факта, че помежду си лицата не са в близки отношения,
както и не са в близки с пострадалия. Като следва да се има предвид, че
свидетелките Г. и М., тъй като са били извън търговските си обекти, в които
работят и са се намирали в близост до случващото се, по пряко и детайлно са
могли да възприемат действията на подсъдимия и пострадалия, за разлика от
свидетелката Т., която е била в обекта, в който работи и е обслужвала
клиенти, поради което е възприела случващото се накъсано и не изцяло. Като
тези три свидетелки са изцяло незаинтересовани от изхода на делото, поради
което и безпристрастни от същото.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите С. и В. относно
поведението на подсъдимия преди случилото се, както и впоследствие по
какъв начин са го установили след задържането му. Те познават отпреди
подсъдимия, наблюдавали са предходни негови постъпки и сравняват
неговото поведение преди и в конкретния случай. Правят анализ на
поведението му. Техните показания са логични и пълни, независимо от
4

изминалия период от време от датата на събитията, за които свидетелства до
депозирането на същите пред съда.
От така установената фактическа обстановка, въз основа на кредитираните
от съда доказателства съдът приема следното от правна страна, а именно:
При безспорната установеност на наличието на признаците от обективна и
субективна страна съдът намира, че следва да бъде ангажирана наказателната
отговорност на подсъдимия Д. ХР. Т. за това, че е осъществил престъпление
по престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 130, ал. 1 от НК ,
тъй като на 13.09.2021 г., около 20:00 ч., в гр. С., ж.к. „Л.“, на кръстовището
на бул. „СЛ.“ и бул. „П.ВЛ.“, в подлеза на метростанция „СЛ.“, като нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето на СТ. Т. С., в качеството му на
полицейски орган, при изпълнение на службата му като младши инспектор в
01 група на сектор „Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ на
СДВР (назначен в наряд на метростанция „СЛ.“ за времето от 19:00 ч. на
13.09.2021 г. до 07:00 ч. на 14.09.2021 г., съгласно ежедневна ведомост рег. №
513р-35048/26.04.2021 г. и разпореждане за ППД рег. № 513р-78052/13.09.21
г.), му причинил лека телесна повреда - разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в подкожен хематом и
охлузвания в областта на лява вежда, с което е реализиран медико-
биологичният признак на временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и по тази правна квалификация го призна за виновен, поради
следното:
От обективна страна подсъдимият Д.Т. е нанесъл удар с юмрук в областта
на лицето на СТ. Т. С.. Причиненият съставомерен престъпен резултат е
подкожен хематом и охлузвания в областта на лява вежда, т.е. същото се
приравнява по медико-биологична характеристика на „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота”, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Съгл. т.15 на Постановление №3/1979 г. на Пленума на ВС: „Този вид телесна
повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите на
тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на
организма, които са довели до болестно състояние, без то да е
продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се
за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане
на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.”
Безспорно е, че механизма на причиняване на телесното увреждане, в това
число и мястото на последното е обстоятелство от кръга на чл.102 НПК и е
изяснено по несъмнен и категоричен начин.
На следващо място от кредитираните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че така причиненото телесно увреждане е на
свидетеля С., който е бил на работа в качеството му на полицейски орган при
изпълнение на службата му като младши инспектор в 01 група на сектор
„Метрополитен“ към отдел „Охранителна полиция“ на СДВР. Същият е бил
5

назначен в наряд на метростанция „СЛ.“ за времето от 19:00 ч. на 13.09.2021
г. до 07:00 ч. на 14.09.2021 г., съгласно ежедневна ведомост рег. № 513р-
35048/26.04.2021 г. и разпореждане за ППД рег. № 513р-78052/13.09.21 г.
От субективна страна се установи по несъмнен начин, че деянието е
извършено от подсъдимия Д. ХР. Т. при пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, пр.1 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал настъпването на тези последици. Същият е бил наясно, че отправя удар
с юмрук в лицето на полицейски служител, който му се е легитимирал, както
и е бил с униформа. Субективната страна на деянието и наличието на пряк
умисъл у подсъдимия се установява не само от показанията на С., Т., Г. и М.,
но и от СМЕ и освидетелстването на пострадалия. Следва да се посочи, че
несъмнено е, че съгласно чл. 31, ал. 1 от НК подсъдимият е наказателно
отговорно лице, което е било пълнолетно към датата на деянието.
Подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си. Той е действал в състояние на вменяемост, тъй
като по делото не съществуват никакво съмнение и никакви индиции, за да се
направи извод в обратна посока. Напротив, заключението на двете
комплексни съдебно-психиатрични и психологични експертизи за
подсъдимия са категорични, че той е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Като в случая цялостното поведение на подсъдимия е било конкретно
насочено към накърняване телесния интегритет на пострадалия, който е
полицейски служител по време на изпълнение на службата му, отзовал се на
сигнал на гражданин, в конкретния случай младо момиче. Пострадалият е бил
на служба като полицай, за което подсъдимият е бил наясно с оглед
униформения му външен вид и факта на легитимация и че изпълнява
служебните си задължения и именно в това му качество му е нанесен удар от
подсъдимия. Като относно тези негови възприятия са налице всички факти по
деятелността му.
Не са налице основания да се приеме, че леката телесна повреда е
причинена вследствие на обида или оказано насилие от страна на
пострадалия. Такива доказателства не бяха събрани.
Причините и условията за извършване на деянието се съзират в ниска
правна култура, желание за физическа саморазправа, както и факта, че
подсъдимият е бил алкохолно повлиян, поради което неговите волеви
задръжки са били снижени, както и афектиран, поради предходна разправа
със случаен минувач, с когото са се и били.
За извършеното от Д. ХР. Т. деяние по чл. 131, ал. 2, т. 3 във връзка с чл.
130, ал. 1 от НК в материалния закон е предвидено наказание лишаване от
свобода от една година до пет години.
Съдът приема, че наказанието на подсъдимия следва да се наложи при
условията, предвидени в чл.55, ал.1, т.1 от НК, поради следното:
6

Макар и подсъдимият да е осъждан преди извършването на настоящето
деяние, то при всяко осъждане следва да се отчитат конкретните
обстоятелства при определяне вид и размер на наказание. Не може
единствено и само като се вземат предходните извършени от подсъдимия
престъпления да се приема, че всяко едно от тези деяния е осъществено при
сходни ситуации и еднотипно поведение от страна на същия. Съдът намира,
че младата възраст на подсъдимия е смекчаващо вината обстоятелство, а
предходното осъждане отегчаващо, но в случая наказанието не следва да се
налага на основание чл.54, ал.1 от НК, при което биха имали резон подобни
разсъждения, поради следното: Налице е в конкретния случай едно
изключително смекчаващо вината обстоятелство, доколкото в процесната
ситуация подсъдимият е бил в обикновено алкохолно опиване – средна към
тежка степен, като алкохолната интоксикация и личностовите особености,
отразени в КСППЕ, изготвена от вещите лица д-р Г. и психолог В. се приемат
за улесняващ поведението фактор. Поради което предвиденото в закона
минималното наказание „лишаване от свобода” от една година се явява
несъразмерно тежко. Ето защо съдът намира, че с оглед постигане целите,
предвидени в разпоредбата на чл.36 от НК и най-вече тези на специалната
превенция по отношение на осъденото лице: да бъде превъзпитан и да се
въздържа от подобно поведение за в бъдеще, следва да му бъде наложено
наказание под минимума от една година, а именно при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което наказание на основание, което наказание на основание чл.57, ал.1, т.2,
б. „в“ от ЗИНЗС следва да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Подсъдимият е осъден, за деяние, което е извършил в изпитателен срок на
предходно осъждане, за което му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“, което е било отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК.
При изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ на основание
чл.59, ал.2, във вр. с ал.1, т.1 от НК следва да се зачете времето, през което
подсъдимия Д. ХР. Т., със снета по-горе самоличност, е бил задържан по
настоящето производство, а именно със Заповед по ЗМВР, считано от 20:00 ч.
на 13.09.2021 г. до 16:15 ч. на 14.09.2021 г., с Постановление на СРП за
задържане до 72 часа по НПК, считано от 14.09.2021 г., както и с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, считано от 16.09.2021 г. до влизане на
настоящата присъда в сила, като един ден задържане се зачита за един ден
„лишаване от свобода“.
Доколкото настоящето деяние, за което подсъдимият е признат за виновен е
извършено на 13.09.2021 г., което се явява в изпитателния срок на
предходното му осъждане по НОХД № 2055/2018 г. по описа на РС – ПАЗ., с
влязла в законна сила на 13.02.2019 г. присъда, то са налице основания
същото да бъде приведено в изпълнение. Ето защо съдът е приложил
разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и е превел наложеното на подсъдимия Д.
ХР. Т. наказание по НОХД № 2055/2018 г. по описа на РС- ПАЗ. ЕДНА
ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Определил е за изтърпяване
7

на това наказание първоначален „общ“ режим на основание чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС.

Относно разноските:
С оглед на това, че съдът е признал подсъдимият Д. ХР. Т. за виновен,
същият на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъден да заплати направените по
делото разноски на досъдебното производство в общ размер на 370, 50 лв.
(триста и седемдесет лева и петдесет стотинки) лева в полза на СДВР,
сторените в хода на съдебното следствие в размер на 1098 (хиляда деветдесет
и осем лева) лв. в полза на СРС, както и в размер на 440 (четиристотин и
четиридесет лева) лв. в полза на НБПП за възнаграждение на служебен
защитник.
Съдът е осъдил подсъдимия на основание чл.190, ал.2 от НПК да заплати по
5,00 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на всеки един
изпълнителен лист.
Воден от горното съдът постанови своя съдебен акт.

Районен съдия:

8

Съобщи за изтекли лични данни