Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 1225 / 29.07.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2409 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.285 от ЗИНЗС.
Ищецът
П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***, е предявил иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” София за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в периода от 15.01.2020г. – 29.01.2020г., през който е
изтърпявал наложеното му дисциплинарно наказание в наказателна килия, в размер
на 1400 лева, причинени вследствие незаконосъобразни бездействия на служители
на ответника, изразяващи се в непредоставяне на маса, стол, както и на прибори
за почистване и препарати за хигиенизиране, представляващи чувство на
малоценност, незащитеност в следствие на явното незачитане на закона от страна
на администрацията на Затвора Бургас.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“ за срок от 14 денонощия. Конкретно посочва, че в помещението, в което е
бил настанен е имало само две легла. Посочва, че не е разполагал с шкаф, маса
или стол, поради което е бил принуден да се храни в леглото си, а когато храна
е била течна и там не е можел да се храни. Твърди, че помещението било в
нехигиенично състояние, нямало метла, лопатка, стирка или някакъв парцал за
почистване. Счита, че описаното състояние на битовите условия му е нанесло
претендираните неимуществени вреди, чието обезщетяване желае.
В
съдебно заседание ищецът лично и чрез назначения му по реда на Закона за
правната помощ процесуален представител адвокат Р. поддържа исковата молба,
ангажира доказателства и пледира за уважаване на исковата молба.
Ответникът
– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ чрез юрисконсулт Г. оспорва исковата
молба. Представя писмен отговор в който заявява, че предявеният иск е допустим,
но не е основателен. Счита, че липсва незаконосъобразно поведение на ответника,
тъй като изложеното в исковата молба не съответства на действителното
положение. С тези възражения ответникът иска от съда да отхвърли предявения
срещу него иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Депозира
писмени бележки.
Представителят
на Прокуратурата счита, че искът е недоказан.
ФАКТИ:
Ищецът
е постъпил в Затвора Бургас на 14.01.2015г., от която дата е започнал да
изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 7 месеца по НОХД №
186/14г. на Районен съд Средец. Наказанието е изтърпяно на 14.08.2015г., от
която дата ищецът е започнал да изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 7 години и 6 месеца по ЧНД № 3070/2016г. на Районен съд – Бургас.
Считано от 26.02.2019г. до настоящият момент е настанен в ЗОЗТ „Дебелт“. В
справката е посочено, че е наказван дисциплинарно многократно. Награждаван е.
Със
заповед № 27 от 14.01.2020г. на началника на Затвора Бургас му е наложено
дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 14 денонощия
за физическо насилие спрямо друг лишен от свобода.
Съгласно
докладна записка от главен инспектор Д.Д.Ч.– НС НОД, дисциплинарното
наказанието е изтърпяно в периода от 15.01.2020г. до 29.01.2020г. в наказателна
килия № 222. Посочено е, че помещението се намира на втория етаж в корпуса на
затвора в обособено отделение. То е с размери 3,5 х 4 метра. Към същото има
самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода. Помещението има
естествено осветление осигурено от два прозореца и изкуствено осветление
осигурено от две осветителни тела. Според същата докладна записка наказателната
килия е оборудвана с две легла, два шкафа, маса и два стола. Заявено е, че от
съображения за сигурност на изолираните в наказателната килия не се осигуряват
средства за хигиенизиране на помещенията, а същите се хигиенизират от втора
затворническа група.
По
делото в качеството на свидетел е разпитан Я.М.Т., който също е лишен от
свобода и според показанията му е обитавал същата килия заедно с ищеца по
същото време. Според свидетеля в наказателната килия има две единични легла,
няма друго оборудване, т.е. липсва маса, стол и това пречи намиращите се в нея
лица да могат спокойно да се хранят, особено когато храната е течна. Според
свидетеля килията е мръсна, а когато се хранят, трябва да го правят в леглото и
някъде да оставят хляба, докато държат чинията и лъжицата. Към килията има
сервизни помещения с течаща вода, но според свидетеля те са в лошо състояние,
миришат и има течове. Освен това има дървеници и хлебарки. Липсват всякакви
инструменти за поддържане на хигиена, като метли и лопатки или прибори за
бърсане на под. Според свидетеля, докато били заедно с ищеца 14 дни в тази
килия, никой не идвал да я почисти и дезинфекцира. Той поискал от надзирателя
сам да извърши това, но никой не му предоставил метла и лопатка. Според
показанията на свидетеля в тази килия няма сапун, тъй като имало случаи на
други лишени от свобода, които гълтали дезинфектанти, лъжици и администрацията
на затвора, за да вземе предохранителни мерки изпразнила наказателните килии от
пособия за почистване и от препарати за поддържане на хигиена. Същевременно не
се позволявало самото наказано лице, което следва да изтърпи наказанието си във
въпросната килия, да си внесе сапун. Свидетелят заяви, че докато били заедно с
ищеца в тази килия в продължение на 14 дни само веднъж ги пуснали да се
изкъпят.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим.
Твърдят
се неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия
на служители на ответника във връзка с условията в наказателната килия, в която
ищецът е пребивавал през периода 15.01.2020г.-29.01.2020г., а именно
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното дисциплинарно наказание 14
дни „изолация в наказателна килия“, изразяващи се в липса на оборудване на
килията с минимално необходимите мебели, като маса и стол и липса на възможност
за хигиенизиране на помещението, както и за поддържане на лична хигиена.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи, която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред
националното законодателство. Съгласно
втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС(в приложимата редакция - ДВ,
бр.13 от 2017г.), искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс „Производства за
обезщетения“, където в чл.205 е регламентирано, че искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите, а чл.203, ал.2 препраща за неуредените случаи
към ЗОДОВ. Чл.285, ал.2 от ЗИНЗС (в приложимата редакция - ДВ, бр.13 от
2017г.) сочи като ответници органите по чл.284, ал.1, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в случая от
специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище в София съгласно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни
териториални служби (чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да
отговаря по предявеният иск.
За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл.3 от закона, настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и причинна връзка между тях.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3,
ал.1), при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2).
В
процесната искова молба се твърди, че помещението, в което се изпълнява
дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ е нехигиенично,
липсват метла и лопатка, които да позволят самите обитатели на килията да
осъществят хигиенизирането. Освен това в нея липсват шкаф, маса и стол, което
препятства възможността на обитателите да се хранят по общоприетия начин.
Единственият изход в тази ситуация бил те да се хранят в леглото. Това обаче от
своя страна било силно затруднено действие в случаите, когато храната е течна.
По този начин с бездействието си ответникът причинил неимуществена вреда
(според твърденията в исковата молба) на ищеца, изразяваща се в чувство на
малоценност, незащитеност в следствие на явното незачитане на закона от страна
на администрацията на Затвора Бургас.
Органите,
на които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността
по изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода са длъжни
да осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки
за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение.
Съдът
счита, че от доказаните по делото факти се установява наличие на
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на Затвора Бургас, което
се изразява в отсъствието на възможност за поддържане на хигиена, съответна на
минималните жизнени стандарти в помещението за изтърпяване на дисциплинарно
наказание, както и в непредоставянето на минимално обзавеждане на килията,
което да позволи на обитателите да се хранят съобразно базисни хуманни
стандарти. Същевременно обаче това незаконосъобразно бездействие, доколкото се
касае за помещение за изтърпяване на дисциплинарно наказание, е причинило
вредно въздействие спрямо ищеца само в продължение на 14-дни, т.е. твърде
кратковременно, за да се приеме, че в следствие на описаните бездействия ищецът
е претърпял вреди по-големи от тези, които самото лишаване от свобода
предполага в кумулативност с конкретно наложеното дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия“. Нормата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС регламентира възможност
за отговорност за вреди, причинени на лишени от свобода, само ако тези вреди са
в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. Съдът по-горе подробно обсъди тази
норма, която забранява осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Фактите по
конкретния случай, най-вече времетраенето, през което ищецът е бил подложен на
вредното въздействие на последиците от бездействието на служителите на
ответника, водят до извода, че в случая категорично не може да се говори за
изтезания, за жестоко и унизително отнасяне. Липсата на маса и стол, както
отсъствието на възможност за поддържане на лична хигиена и такава в
помещението, могат да се причислят към факторите, които обосновават наличие на нечовешко
отношение. В процесния случай обаче въздействието на това отношение от гледна
точка на интензитета и на времетраенето е твърде малко, за да се обоснове от
него извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване.
По
тези съображения съдът счита, че не е изпълнен фактическият състав на нормата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
За
пълнота изложението съдът намира за нужно да посочи във връзка с възраженията,
изложени в писмените бележки на ответника, че наличието на маса и стол, както и
на възможност за поддържане на лична хигиена и на хигиена на помещението не са
обстоятелства, които водят до комфорт и удобства, а са минимално оборудване на
помещение, в което ще пребивава човешко същество. В този смисъл е налице
необходимост от минимално оборудване на помещенията за изтърпяване на
дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ и въвеждане на
организация, която да позволява тези помещения да се почистват без да се
създава опасност пребиваващите в тях лица да се самонараняват. Опитът на
настоящия съдебен състав в разглеждането на аналогични дела дава основание
съдът да не приеме като основателно твърдението, изложена в писмените бележки,
че качеството на живот и условията в затвора следва да мотивират лишените от
свобода да се въздържат от извършване на престъпления в бъдеще, а не да им
служи за облагодетелстване за сметка на бюджета. На съда е служебно известно,
че условията в Затвора Бургас дори и след ремонта, който сградата претърпя с
цел обособяване на санитарни помещения към килиите е много далеч от понятието
„качество на живот, комфорт и удобства“. Освен това отсъства легитимна цел на
наказанието „лишаване от свобода“, която да е обвързана с лоши условия на
изтърпяване на това наказание с цел лишеният от свобода да се въздържа от
извършване на бъдещи престъпления. След като отсъства такава уредена в закона
цел, тя не може да стане и част от мотивите за поддържане на такива лоши
условия в местата за лишаване от свобода.
Съгласно
чл.286, ал.2 от ЗИНЗС,
когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло
или при отказ от иска изцяло.
С
оглед на цитираната разпоредба, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение претендирано всоевременно. Ищецът дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във вр. с чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба от наредбата за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Съгласно чл.78,
ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) конкретния
размер по всеки спор се определя от съда. В случая представителството
осъществено от юрисконсулт е на главна страна, но делото не е с фактическа
сложност и по него са проведени само две
заседания. По тази причина съдът счита, че са налице основания да бъде
присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл.25,
ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА на П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***, против Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в периода от 15.01.2020г. – 29.01.2020г. през който е изтърпявал
наложеното му дисциплинарно наказание в наказателна килия, в размер на 1400
лева, причинени вследствие незаконосъобразни бездействия на служители на
ответника, изразяващи се в непредоставяне на маса, стол, както и на прибори за
почистване и препарати за хигиенизиране, представляващи чувство на малоценност,
незащитеност в следствие на явното незачитане на закона от страна на
администрацията на Затвора Бургас.
ОСЪЖДА
П.Д.Б., ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр.София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: