Определение по дело №175/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 юни 2019 г.
Съдия: Добринка Савова Стоева
Дело: 20183400500175
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

 

25.06.2019 год.                                                              гр.Силистра

 

СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД       граждански състав

 

На двадесет и пети юни                                       2019 година

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                ДОБРИНКА СТОЕВА     

 

Секретар ЕЛИ НИКОЛОВА

Прокурор

Сложи за разглеждане докладваното от съдия СТОЕВА

ВГр.д. № 175 по описа за 2018 год.

По време на съдебното заседание се извършва звукозапис

 

На именното второ повикване в 10.05 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ:“КАЛИОПА“ ЕООД чрез представляващ Д.М.Д. – р.пр., не се явява представител.

ОТВЕТНИК: ЕТ „ЛЕШНИК – СТОЯН ИВАНОВ“ – р.пр., не се явява представител, явява се адв.Д..

 

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО

 

АДВ.Д. – Считам, че няма процесуални пречки и моля да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ДОКЛАДВА се делото:

Постъпила е въззивна жалба от „Калиопа“ ЕООД против Решение №76/18.04.2018г., постановено по Гр.д.№253/2017г. по описа на ДРС. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност - неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със закона и данните по делото. Изложени са подробни съображения и направено искане да бъде обезсилено  обжалваното решение, респективно отменено  и постановено ново, като бъдат уважени предявените искове.   

По делото е депозиран писмен отговор от ответника ЕТ „Лешник – Стоян Иванов“, чрез процесуален представител, с който счита решението за правилно и допустимо, а жалбата неоснователна. В з.с. се излагат доводи за оттегляне от ищеца на исковата му претенция относно поземления имот.Изложени са доводи в условията на евентуалност – ако не се приеме, че е оттеглена  исковата претенция относно поземления имот, да се обезсили решението  тази част и да се внесе за разглеждане пред СОС като първа инстанция, а в останалата част да бъде потвърдено решението на ДРС.

 

          АДВ.Д. – Поддържам отговора и изложеното в предходното съдебно заседание. Оспорвам въззивната жалба.

 

СЪДЪТ, съобразявайки направеното от ищеца в с.з. на 25.09.2018г. пред въззивната инстанция уточнение по предявените искове,  констатира че в постановения диспозитив на обжалваното решение на ДРС липсва произнасяне по една част от предявения иск, поради което счита, че следва делото да се прекрати и се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по цялата заявена претенция от ищеца в първоинстанционното производство. След произнасяне от първоинстанционния съд делото да се върне в Окръжен съд Силистра за работа по настоящата жалба и по жалба по допълнителния постановен диспозитив, ако има такава. 

 

АДВ.Д. – Аз и в предходното съдебно заседание заявих, че след постановяване на решението е видно, че първоинстанционният съд се е произнесъл относно иска, който е конкретизиран с молбата от 14.07.2017г. с вх. №3544 на ДРС. Със същата ищецът по делото претендира единствено осъдителен иск по чл.108 от ЗС относно процесната сграда. Ако приемем, че ДРС е допуснал процесуална грешка и не се е произнесъл с изрично определение за това, че прекратява производството по отношение на поземления имот, то следва наистина това да се направи. Ако приемете, че реално тази молба не е изменение на иска, а е конкретизация на иска, то считам, че няма как пред въззивния съд за първи път да се предявява нов иск в това производство. Аз считам, че следва производството относно поземления имот да бъде отделено в самостоятелно производство, по реда на чл.210, ал.1 от ГПК, а въззивното производство да продължи само и относно процесната сграда.

 

СЪДЪТ поддържа мотивите си за връщане на делото за допълване на обжалваното решение. В съдебно заседание пред СсОС на 25.09.2018г бе констатирано, че исковата молба е нередовна поради неясен петитум и бе поканен ищецът да уточни петитума на същата. Този извод съдът направи,  съобразявайки изложеното в жалбата, в исковата молба на ищеца, в уточнителната молба на последния от 14.07.17г. /стр.22 от първоинстанционното дело/, в която същият заявява, че след установяване на претендираното от него право на собственост, моли  да се осъди ответникът да му предаде владението върху „сградата – стол“, както и съобразявайки определение № 434/2.10.17г. по чл.140 от ГПК на ДРС, в което съдът е  приел, че се предявява иск за собственост на цялата шивашка фабрика и съответно предаване на владението върху сградата – стол, като и в първото съдебно заседание по делото на 23.11.2018г. отново прави изявление от ищеца, че поддържа иска за собственост на целия имот и предаване владението само на сградата  - стол.

Именно така изложените по хронология обстоятелства по първоинстанционното дело и направеното пред въззивната инстанция уточнение на исковата молба от ищеца – жалбоподател, мотивират  СсОС да приеме, че е предявена пред ДРС претенция за правото на собственост върху целия поземлен имот с  идентификатор 24030.501.3100 площ от 35 410кв.м., ведно с построените в него сгради, представляващи шивашка фабрика,  и моли да му се предаде владението върху сградата – стол с  идентификатор 24030.501.3100.10.

В мотивите на обжалваното решение на ДРС – на стр. първа от същото, се сочи че е предявен иск за признаване правото на собственост на ищеца върху целия поземлен имот с идентификатор 24030.501.3100, ведно със сградите в него, и за осъждане на ответника да предаде владението само върху имот с идентификатор 24030.501.3100.10, представляващ сграда – стол. С  диспозитива си обаче съдът се произнася само по иск за признаване за установено, че ищецът е собственик на находящата се в поземлен имот с идентификатор 24030.501.3100 сграда за обществено хранене – стол и предаване владението върху тази сграда.

След като ДРС с решението си не се произнесъл по цялата заявена претенция, то настоящата съдебна инстанция счита, че делото следва да бъде върнато на ДРС за допълване на решението, като първоинстанционния съд се произнесе и относно претендираното право на собственост върху целия поземлен имот №24030.501.3100 с площ от 35 410кв.м., ведно с построените в него сгради.

 

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

№237

 

ПРЕКРАТЯВА производството по ВГр.д.№175/2018г. по описа на СсОС.

ВРЪЩА делото на ДРС за допълване на решението, като се произнесе в цялост по предявения пред него иск.

След изпълнение указанията на съда, делото да се върне на въззивния съд за произнасяне по настоящата жалба и по евентуалната жалба по допълнителното решение, ако има такава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Заседанието приключи в 10.16 часа.

Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 25.06.2019г.

 

 

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

                                                                                                1.

 

 

                                                                                                2.

 

 

                                                                             СЕКРЕТАР: