№ 30
гр. Русе , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500021 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Община И., обл.Русе, представлявана от кмета Г.М., е обжалвала
решение № 260396 от 11.11.2020г. на Русенския районен съд, постановено по
гр.д.№ 3341/2020г. по описа на РРС, с което са отхвърлени предявените от
нея искове по чл.26,ал.1,предл.1 и чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради
противоречие със закона и поради невъзможен предмет.Излага доводи за
неправилност на решението поради нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон.Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени, при
законните последици.
Въззиваемите В. И. П. и Д. М. П., двамата от с.П., община И., изразяват
становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
1
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявени от Община И.
против В. И. П. и Д. М. П. искове, с правно основание по чл.26,ал.1,предл.1 и
чл.26,ал.2,предл.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот с пл.№17, в м.“П.“, масив 1, землището
на с.П., сключен на 26.01.1999г., поради противоречие със закона и поради
невъзможен предмет.
С исковата молба е представен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 26.01.1999г. междуОбщина И., представлявана от
кмета И.И., от една страна и В. И. П., от друга страна, по силата на който
В.П. придобива „право на собственост върху земята в имот с пл.№17 в
м.“П.то“, масив 1, в землището на с.П., Русенска обл., , от 120кв.м, при
граници : имоти пл.№№15,16,18,19“ срещу заплащане на сумата от
144000лв.Не се спори, че към момента на сключване на договора купувачът е
бил в граждански брак с ответницата Д.П..
Със заповед № РД-09-146/15.04.2010 г. на Кмета на Община И., издадена
на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, § 4н, ал. 13, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ във вр.с §
4к, ал. 8, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ и Костативен протокол от 16.03.2010 г. на
комисия, назначена със заповед на кмета, поправена със Заповед № РД-09-
324/02.08.2010 г. /л. 13/ на Кмета на Община И., е одобрено изменение на
плана на новообразуваните имоти по § 4 к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ на
землището на с. П., одобрен със Заповед на областния управител на област
Русе № 9500-361/30.06.2008 г. в частта за м. „Д.“ /“П.“/ в землището на с.П.,
като изключва от плана на новообразуваните имоти 114 броя имоти,
обособени от имот № 000010 с площ 57,917 дка от плана за земеразделяне на
с. П., местност „Д.“ /“П.“/ - под формата на фактическа грешка е налице ново
волеизявление, но заповедта не е обжалвана. От извлечение от регистър на
ОбСЗГ-И., пълна история на имот № 000010 към 24.07.2020 г. с открита
2
партида на 17.09.1997 г., се установява, че същият представлява вилна зона с
площ 57.917 дка, в м.„Д.“, десета категория, с предназначение на земята – за
нуждите на селското стопанство, смесена собственост. Като собственик на
имота е записана Община И., с.П., на основание – ЗСПЗЗ, като е отбелязано,
че няма данни за бивши собственици.
Представен е препис от Решение №96 от 31.05.2012г. на ОбС И. по
протокол № 12, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 17 и т. 18 и чл. 27, ал.4 от
ЗМСМА, във вр. чл. 25, ал. 1 ЗАТУРБ, е създадено селищно образувание „П.“
в м. „Д.“ в землището на с. П.. Със Заповед № РД-18-10/23.05.2014 г. на изп.
директор на АГКК, обнародвана в ДВ, бр.49/13.06.2014 г., е одобрена
кадастралната карта и кадастралните регистри на селищно образувание „П.“ в
землището на с. П., общ. И., обл. Русе/вж.л.10 от гр.д.№3341/20г. по описа на
РРС/.В разписен лист по собственици от м.12.1995 г.,заверен от ОСЗ-с.И., за
имот вилна зона с площ 57.917 дка, в местността „Д.“, десета категория, като
собственик е вписано Кметство с. П..В скица на поземлен имот №15-710090-
06.08.2020г. издадена от СГКК-Русе, е удостоверено, че процесният имот, с
площ 121кв.м по ул.“П.“ №60 в с.П. е включен в урбанизирана територия.
В първоинстанционното производство като свидетели са разпитани И.К.
и Й.П., роднини на ответниците, които притежават имот в близост до
процесния.Свидетелите уточняват, че са заплатили имотите си на кметството,
като св.К. заявява, че и той има договор за покупко-продажба с община И..От
показанията им се установява, че ответникът В.П. стопанисва процесния имот
повече от 20 години. В мястото има барака, заградено е с жив плет. Преди
това там е било пустош и камънак. Никога не е било земеделска земя. Според
св.П. преди 1990 г. всички плащали глоба за незаконно строителство-преди да
им продадат местата. Разказва, че заплатили местата в кметството – по
радиоточката съобщили да отидат в кмеството в с.П. и да си платят
парцелите в определен ден, в който идвал човек от Община И. и им издавали
документи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
приема следното:
Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице основание за
3
нищожност на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот,
поради невъзможен предмет.В исковата молба се твърди, че към момента на
сключването на договора му описаният имот не е съществувал, а е бил част от
имот № 000010 с площ 57.917 дк, а едва с приемането на кадастралната карта
и кадастралните регистри в селищно образувание „П.“ през 2014 г. за пръв
път се създава имотът с необходимите реквизити за местонахождение, площ,
граници и начин на трайно ползване.
Във връзка с така наведеното основание за нищожност, следва да се
съобрази, че предметът на дадена сделка е обектът на правоотношението
/вещ, действие, бездействие, нематериално благо/. Невъзможност на предмета
по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД е налице само ако при сключването й
предметът е неосъществим по субективни или обективни причини.
Невъзможността може да е фактическа или правна и следва да е пълна, за да
има нищожност на сделката. В този смисъл решение № 64/08.03.2012 г.на
ВКС по гр.д.№ 820/2011 г., ІІІ г.о. По смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД
договорът е нищожен поради невъзможен предмет, ако към момента на
сключването му вещта, предмет на разпореждане, не съществува фактически
или не отговаря на установените в действащия устройствен закон изисквания
за самостоятелен обект, т.е. съобразно тези изисквания не представлява годен
за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Преценката
следва да бъде извършена с оглед състоянието на вещта към момента на
извършване на разпореждането. Нищожността поради невъзможен предмет
предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на
сключване на сделката, както и е невъзможно да възникне.Към момента на
сключването на договора, имотът- представляващ негов предмет е
съществувал и е индивидуализиран в достатъчна степен по местонахождение,
вид, площ, граници като – „ земя в имот пл.№17, в м.“П.то“, с.П., с площ
120кв.м, при граници : имоти пл.№№15,16,18 и 19.В ТР № 3/28.06.2016 г. по
т.д.№ 3/2014 г. на ВКС, ОСГК е прието, че ако към момента на сключване на
сделката реално определените части от недвижим имот не са фактически
обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект,
съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент,
договорът не е нищожен поради невъзможен предмет.
Като основание за нищожност на договора поради противоречие със закона ищецът сочи неспазване на изискванията по чл.35 ЗОбС за продажба на имот, частна общинска собственост.
4
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не
принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица, са общинска
собственост. В приложното поле на тази норма се включват само онези
земеделски земи, които са подлежали на възстановяване /т. е., земи,
попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в
предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по
реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл.
25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Земеделските земи, които не
подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично посочени в закона, остават
държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на
собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата
на закона. атова и общината следва да установи, че процесният имот има
земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от
предвидените по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
Процесният имот не е земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Той е
включен в урбанизираната територия на с. П., общ. И., обл. Русе, в селищно
образувание „П.“. С кадастралната карта от 2014 г. за него е предвидено
трайно ползване – ниско застрояване. Това е посочено и в скицата от
06.08.2020г.Той не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито спрямо
него са заявени претенции по § 4а ЗСПЗЗ, няма данни да е предоставян за
ползване по някое ПМС. Поради това и при дефицит на доказателства имотът
да е бил част от кооперативното земеползване, одържавен или отнет по друг
начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, съответно да не е
бил заявен за възстановяване в законните срокове, то не може да се направи
извод, че попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ /вж.Р№ 488 от 19.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК; Р № 88/17.07.2015 г. по гр. д. №
6225/2014 г. на ВКС, І ГО, решение № 109/25.05.2016 г. по гр. д. № 356/2016
г. на ВКС, I ГО и др. /. Представените преписи от протоколи от 1940г. и 1941
г. не променят този извод.Правилно е прието, че ищецът не е установил,
че продаденият на 26.01.1999г. имот е частна общинска собственост, за да
намерят приложение цитираните правни норми за продажба на недвижим
имот, частна общинска собственост.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено. С оглед
изхода на спора и на основание чл.9 от НМРАВ жаалбоподателят дължи на
5
ответниците разноските по делото за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260326 от 11.11.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д. № 3341/2020 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Община И., обл.Русе, представлявана от кмета Г.М. да
заплати на В. И. П. и Д. М. П., двамата от с.П., община И., сумата от 300,00
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6