№ 684
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20231100900397 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба на З. ЕООД, ЕИК: ******* с искане за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена по реда на чл. 625 ТЗ, на
основание неплатежоспособност на дружеството.
На установяване в производството подлежат следните факти и обстоятелства:
неплатежоспособността на дружеството и началната дата, вкл. финансово-икономическото
състояние на дружеството в периода преди подаване на молбата на база на структурата на
активите и пасивите му и показателите за ликвидност и задлъжнялост, стойността на
наличното имущество и паричните задължения.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
На първо място, молителят, като търговец, е сред лицата, спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност. Същият е осъществявал консултантската дейност
по стопанско и друго управление.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да
изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му
дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на
неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че липсата на
изпълнение се дължи на влошено финансово състояние на длъжника, което освен това има
траен характер, тоест, затрудненията на длъжника не са временни /и именно те са в
причинна връзка с неизпълнението/ и че той не разполага с имущество, достатъчно за
покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите. Следователно,
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника,
характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1
1
ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни
активи и липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на влошеното
финансово състояние на длъжника, което освен това има траен характер.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага,
когато търговецът е спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично
вземания на определени кредитори. В настоящия случай, еднозначно е установено, че
длъжникът е спрял плащанията още през 2018 година, включително и на изискуеми
публични задължения към НАП за данъци и осигурителни вноски. Според установеното от
вещото лице, най – старото, непогасено данъчно задължение е било с падеж 25.03.2019
година. Публичните задължения на молителя, на основание чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 9 ДОПК,
са за данък върху доходите по трудови и приравнени на тях правоотношения, ДДС, ДОД и
за задължителни осигурителни вноски и за лихви върху тях. Последно погасяване на
публично задължение /и въобще плащане към кредитори/ е констатирано от вещото лице да
е сторено на 22.03.2021 година, с което са покрити част от задълженията на търговеца,
станали изискуеми още през 2018 г. и 2019 година. Всички, посочени в Приложение 2 към
заключението на вещото лице непогасени задължения на дружеството към НАП по
публичните задължения, освен това, са свързани с търговската дейност на молителя и са
изискуеми /изискуемостта настъпва след датата, на която изтича срокът за доброволното
плащане на тези задължения, посочени конкретно в Приложение 2 от експертизата/.
За да установи релевантните факти, свързани с финансовото състояние на ответното
дружество, съдът взима предвид данните от заключението на вещото лице по приетата
съдебно-счетоводна експертиза относно стойностите на отразените от вещото лице пера от
баланса на дружеството, извлечени от доказателствата по делото и счетоводните документи
и данни, предоставени от НАП и след извършена проверка по счетоводни записи на
дружеството.
Установява се, че за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. финансовият резултат на
дружеството п осчетоводни данни е печалба, а от 01.01.2021 година – 31.10.2022 година –
дружеството е на загуба – която нараства до 110 000 лева към м.12.2022 година.
За изследвания период в структурата на активите се включват дълготрайни материални
активи – в размер на записан, но невнесен капитал и съоръжения /съоръженията не
присъстват като дългосрочен актив към 31.12.2020 година/, както и краткосрочни активи -
вземания от клиенти и доставчици и парични средства в брой /каквито в отчетните периоди
2021 година и към 31.10.2022 година вече не фигурират/ и основната част /над 90%/ от
вземанията са от предприятия в група /свързани предприятия/ и други вземания.
От значение при формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, съответно - способно ли е да функционира нормално, е
какъв е размерът на тези краткотрайни активи, които се приема, че са източник на средства
за погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца. В случая,
основно, към релевантните балансови дати, това са вземания от предприятия в група и други
вземания, като от представените доказателства е видно, че към датата на даване ход на
устните състезания, не са констатирани налични парични средства по каса, нито пък такива
по банковите сметки на дружеството. По делото не се установи и същото да е притежавало
и други бързо ликвидни активи, които да не са надлежно осчетоводени, като същевременно
се установява част от краткотрайните активи да са несъбираеми. Този извод се налага от
това, че от отчетния период - 2020 година - в структурата на актива отсъстват най-
ликвидните в оборота - паричните средства, които предприятието може незабавно да
трансформира в друг вид актив, а текущите активи почти изцяло са формирани от вземания
към предприятия от група, които принципно се характеризират с висока степен несигурност
2
относно събираемостта. За несъбриеми съдът е длъжен да приеме и „други вземания“ от
структурата на краткотрайните активи, тъй като същите не са документално обосновани и
липсват доказателства, правещи обективно възможна преценката за тяхната събираемост.
Едновременно с това, в структурата на пасивите се включват посочените публични
задължения за главници и лихви за данъци и осигурителни вноски, които се увеличават във
всеки един от данъчните периоди на изследване. Не се установява да са налице и други
краткосрочни задължения, които да не са намерили отражение в счетоводството на
дружеството.
С оглед на горното, съдът намира, че следва да се извърши корекция на балансовите
стойности за отчетните периоди за 2020, 2021 и към 31.10.2022 година при анализа на
финансово – икономическото състояние на молителя в частта относно краткотрайни активи.
В трайно установената съдебна практика е възприето, че за оценка на реалното финансово
състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално
обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на
актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост
на счетоводни записвания по баланса актив/пасив следва да се извърши корекционно
преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата
стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. №
685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение
№ 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС) и именно от тази основа да
се преценява заклюението по съдебно-счетоводната експертиза.
Поради това и поради посоченото по-горе относно структурата на актива и
събираемостта на част от перата в него, за отчетните периоди 2020 година, 2021 година и
към 31.10.2022 година, съдът намира, че при определянето на коефициентите за ликвидност,
вземанията от предприятия от група и други вземания, които са основният краткотраен
актив на предприятието, не следва да участват. Както беше посочено, за тях не е налице и
констатирана документална обоснованост, въпреки предоставения достъп на вещото лице до
първичната счетоводна документация на дружеството. При изключване на тези активи,
коефициентът на обща ликвидност за посочените периоди са под референтните стойности,
тъй като съпоставката на стойностите налага извод за това, че към датите 31.12.2020 година,
31.12.2021 година и 31.10.2022 година, краткотрайните задължения на молителя надхвърлят
по стойност краткосрочните активи и съответно - търговецът не е притежавал достатъчно
активи, с които да може да заплати всички свои текущи задължения в кратък времеви
период. Поради това и показателите за обща ликвидност, определени по посочените от
вещото лице формули, но при коригирани стойности, са под референтната стойност от 1,
посочена з арелевантна за отрасъла от вещото лице. Същевременно, за 2022 година се отчита
рязко /петкратно/ увеличение на краткосрочните задължения, при несъответно увеличение
на краткотрайните активи.
Следователно, към датата на която е прието заключението на вещото лице и е даден
ход на устните състезания, се установява трайно влошено финансово - икономическо
състояние, съответно - състояние на неплатежоспособност, което е и обективният фактор
търговецът да спре своите плащания – липсата на средства. По делото няма доказателства за
това до края на устните състезания дружеството да е придобило други бързо ликвидни
активи или да е намалило своите краткосрочни задължения. Липсата на извършвана
стопанска дейност през 2022 година и каквито и да е налични средства по банковите сметки
на търговеца от 2020 година също е индиция за трайното влошаване на финансовото
състояние. Видно от заключението, дори и без корекции, през целия период коефициентите
за незабавна и абсолютна ликвидност са под референтните стойности, което произтича от
липсата на инвестиции и парични средства в брой и по сметки. При горните мотиви, съдът
намира, че през отчетните 2020 – 2022 година дружеството не е било финансово автономно
3
и е изпаднало в състояние на зависимост от своя основен кредитор – НАП.
Спиране на плащанията по аргумент от нормата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ е израз на
обективната невъзможност на ответника да покрие краткосрочните си задължения по
търговската сделка. Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към всички
кредитори, предполага състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция
на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който не
стори това в настоящото производство. Същият не ангажира в производството по
несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Напротив, липсата на заети по трудови договори лица /в който смисъл е изводът на вещото
лице/ и спиране на търговската дейност от страна на дружеството, сочи на трайност и
необратимост на влошеното финансово състояние на дружеството.
В обобщение може да се заключи, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност поради
неплатежоспособност.
Следва, съответно, да се определи началната дата на неплатежоспособността. В
установената практика на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК, е възприето, че началната дата
съвпада с най-ранния момент, когато длъжникът е спрял да погасява своите задължения по
причина на настъпилата обективна невъзможност за това с оглед цялостното му
икономическо състояние. Тоест, началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на неплатежоспособността/
свръхзадължеността. Допълнително, практиката е възприела и подхода, при определяне на
най-ранната дата да се държи сметка за момента, когато е спряно плащането на изискуемите
парични задължения не към един конкретен кредитор, а към всички кредитори /Решение №
220/07.02.2018 година по т. д. № 758/2017 година, ВКС, ТО и др./. С тези уточнения, тя се
определя според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при
условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал. 1 ТЗ с
оглед общото икономическо състояние на длъжника. От заключението на вещото лице е
видно, че още през 2018 година длъжникът е имал изискуеми парични задължения, които не
е погасил в срок. След 31.12.2020 година размерът на изискуемите задължения на ответника
е значително увеличен при липсата на съответно увеличение на активите и недоказана
стопанска дейност с цел подобряване финансовото състояние, като длъжникът е изпаднал в
пълна зависимост от своите кредитори и основно - НАП. Именно поради това съдът приема,
че началната дата на неплатежоспособността е настъпила през 2020 година, но тъй като
липсват данни точно в кой точно момент се е случило това, съдът приема, че
предпоставките са установени към 31.12.2020 година, когато вече са налице значителни по
размер задължения и обективна невъзможност за погасяването им.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Както беше посочено, по делото липсват данни за налични активи на търговеца-
краткотрайни и бързоликвидни, тоест, длъжникът не разполага с налично имущество, което
да е достатъчно да покрие разноските по производството по несъстоятелност. Тези факти
също се установяват от заключението на вещото лице. Според чл. 629б, ал. 4 ТЗ на този етап
от производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства и бързоликвидно имущество, а не други активи, подлежащи на
осребряване, доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите. Отделно, предвид нормите на чл.
193 ДОПК и чл. 43 ЗОЗ налично не може да е и това имущество, което е запорирано по реда
на ДОПК /както е в настоящия случай/ или е заложено по реда на ЗОЗ /тъй като
изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по несъстоятелност/.
4
На основание чл. 629б от ТЗ съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сума за
началните разноски, като им е указал последиците по чл. 632, ал. 1 от ТЗ. Определението е
вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ, но в определения от съда срок не е предплатена от
кредиторите определената сума за покриване на началните разноски, поради което съдът
счита, че са налице предпоставките и на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на З. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата - 31.12.2020 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на З. ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на З. ЕООД, ЕИК:
*******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на З. ЕООД, ЕИК:
*******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ З. ЕООД, ЕИК: *******.
СПИРА производството по т.д. № 397/2023 г. по описа на СГС, VI-3 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното
производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото
решение в търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде
удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на
доказателства за предплащане на сумата от 5 000 лева, необходима за покриване на
началните разноски в производството по несъстоятелност. УКАЗВА на кредиторите и на
длъжника, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския
регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството по
несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено заличаване на длъжника
от търговския регистър.
ОСЪЖДА З. ЕООД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева- държавна такса.
УКАЗВА на длъжника, че в едномесечен срок от вписване на настоящото решение в
Търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в
двумесечен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи
по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на З. ЕООД,
ЕИК: ******* е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на
НОИ – София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от
същото да се изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в
седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в седмодневен срок от датата на
5
връчване на решението пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6