№. 690 / 6.11.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г.М. 05.11.2019 година
В. ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М. ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в. открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в. следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА г.дело №. 1968 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Д.П.К. и К.Х.К. xxx, чрез пълномощника си адв.Ц.Д. предявяват срещу ответниците К.К.Т. и И.К.Л. иск с правно основание чл. 87, ал.3 от Закона за задълженията и договорите.
Поддържат, че извършили продажба на собствения си недвижим имот, находящ се в. г.М. на внуците си Д.К. Д. и К.К.Д. /Т./ със съгласието на тяхната майка К. Х.К., при права – за Д.К. 2/3 идеални части от имота и за К.К. 1/3 идеални части от същия недвижим имот, подробно индивидуализиран, а именно:
НЕДВИЖИМ ИМОТ с идентификатор 48489.3.307 по кадастралната карта и кадастралните регистри на г. М. общ. Монтана обл. М. одобрени със Заповед РД-18-29/05.04.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 320 кв.м., адрес на поземления имот: г. М. у. Г. №. 9., ведно с намиращата се в. имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна със застроена площ от 76кв.м. на 2 етажа и постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж, срещу задължението на К. Х.К., законна представителка на купувачите да се грижи за тях, докато нейните деца навършат пълнолетие, след което последните поемат това задължение, като осигуряват на продавачите спокоен живот до тяхната смърт, обезпечавайки им храна, отопление, осветление, грижи при болест и немощ, било лично или чрез трето лице, като продавачите си запазват правото на обитаване до смъртта си на стаята откъм улицата на първия етаж. Сделката е материализирана в. НА №.20, том І, дело №.46/1991г.
Ищците поддържат, че първоначално всичко вървяло добре, докато купувачите не навършили пълнолетие, създали свои семейства и се отделили от тях. Отношенията им се променили, внукът им Д.К. xxx, идвал периодично, но не могат да кажат, че се е грижел за тях. В. други случаи К. Х.К. им помагала, когато се обръщали към нея, с труд, купувала им лекарства и други необходими продукти, които били поръчали.
Внезапно на 30.01.2019г. внукът им Д.К. починал и след неговата смърт те се обърнали за помощ към внучката К.К., за да се грижи, но същата категорично отказала поради лични и семейни причини да полага грижи за тях.
Заявяват, че са възрастни и болни хора и се нуждаят от непрекъснати грижи, снабдяване с храна и лекарства, посещение на лекари, осигуряване на отопление и други, което им е трудно да вършат сами. При така създалата се ситуация поддържат, че са изправени пред необходимостта да искат разваляне на договора, поради неизпълнение на поетите с него задължения от страна на купувачите, с оглед и възможността да се приберат от село Д. в. град М. което е близо до лекарска помощ, от която имат нужда, социални услуги.
Молят съда да постанови решение, с което развали извършената продажба, материализирана в. НА №.20, том І, рег.№. 84, дело №.46/14.01.1991г. на РС М. като обезсили действието на нотариалния акт, с оглед възможността в. бъдеще да си осигурят спокоен живот и сигурност, както и възможност за поемане на реални грижи и помощ, с оглед възрастта и здравословното им състояние.
Заявяват искания за допълнителни гласни доказателства.
Ответникът К.К.Т. в. срока по чл.131, ал.1 ГПК депозира писмен отговор, в. който поддържа, че не оспорва предявения иск.
Не оспорва твърденията в. исковата молба, като заявява, че няма възможност, както материална, така и лично време и възможности да се вижда със своите баба и дядо и да им оказва помощ. Не възразява да бъде отменен нотариалния акт за продажба, с който им е прехвърлен имота, за да могат пръхвърлителите да си осигурят спокоен и евентуално срещу помощ живот, докато са живи.
От ответника И.К.Л., майка и законен представител на малолетното д. К. Д. К., който е единствен законен наследник на Д.К. Д., е постъпил в. срока по чл.131, ал.1 ГПК писмен отговор, в. който заявява, че счита искането за разваляне на договора за продажба за основателно. Поддържа, че няма възможност да се грижи за други хора, освен за детето си и не е в. състояние да поеме чужди задължения, нито финансово, нито морално. Прекъсната е връзката на детето с родителите на съпруга й, поради което не възразява договора да бъде развален, за да могат ищците да си осигурят в. бъдеще някой да поеме грижи за тях при необходимост и тяхно лично желание.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение и съгл. правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №. 20, том І, нотариално дело №. 46 от 14.01.1991 година на Районен съд М. ищците К.Х.К. и Д.П.К. продали на внуците си Д.К. Д. и К.К.Д., при права за първия 2/3 идеални части и за втория 1/3 идеална част от следния недвижим имот: имот пл.№. 1173, включен в. парцел ІІ от квартал 171 по плана на г.М. който имот е от 517 кв.м., заедно с намиращите се в. същия имот масивна жилищна сграда на два етажа, гараж и лятна кухня, по действащата кадастрална карта на г.Монтана: поземлен имот с идентификатор 48489.3.307, с административен адрес г.М. у.Генерал Столетов №.9., с площ от 320 кв.м., номер по предходен план: 1173, кв.171, парцел: ІІ, ведно с намиращата се в. същия имот жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 76 кв.м. на два етажа и постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж, срещу задължението на К. Х.К., законен представител на купувачите, да се грижи за продавачите, докато купувачите – нейни деца, навършат пълнолетие, след което последните ще поемат това задължение, като осигуряват на продавачите един сносен и спокоен живот до смъртта им, обезпечавайки им храна, отопление, осветление и грижи при болест и немощ, било лично или чрез трето лице. Продавачите си запазват правото на обитаване до смъртта си на стаята откъм улицата от първия етаж.
Това обстоятелство се установява от приложения към делото и неоспорен от ответниците нотариален акт за продажба на недвижим имот под горния номер. Установява се също, че след извършената продажба на имота срещу задължението за издръжка и гледане, в. началото К. Х.К., законен представител на приобретателите Д.К. и К.К., изпълнявала поетите с договора задължения, а след навършване на пълнолетие на Д. и К., същите поели в. известна степен грижите към ищците.
Установява се, че на 30.01.2019г. Д.К. внезапно починал, поради което ищците се обърнали за помощ и съдействие към ответницата К.К., както и към наследниците на Д.К., а именно К. Д. К., чрез законния представител И.К.Л..
С оглед твърдяното неизпълнение на договора, по делото са събрани писмени доказателствени средства, признанията на ответниците, които заявяват, че не оспорват предявения иск за разваляне на договора за продажба. Ответницата К.К. заявява, че отдавна е прекъсната връзката й с ищците и е почти формална, като тя няма нито материална, нито финансова възможност и време да полага грижи за тях. Твърди, че е съгласна да бъде отменен изцяло нотариалния акт, с който им е прехвърлен имота, поради невъзможност да изпълнява поетите задължения към праводателите.
От ответницата И.К.Л., законен представител на К. Д. К., наследник на починалия Д.К., е постъпил писмен отговор, в. който заявява, че не възразява да бъде развален сключения договор за издръжка и гледане, тъй като изцяло е прекъсната връзката между детето и родителите на съпруга й, няма възможност да се грижи за ищците и не е в. състояние да поема чужди задължения, нито финансово, нито морално.
Настоящият състав кредитира признанията на ответниците, тъй като същите се подкрепят изцяло от твърденията в. исковата молба и останалия доказателствен материал. Същите, преценени с останалите доказателства по делото, са годни доказателствени средства по смисъла на чл.175 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за основателен и доказан по следните съображения:
Съгласно практиката на Върховният съд, чрез договори за гледане и издръжка се преследва обезпечаването на кредитора, посредством осигуряването на спокоен живот в. едни нормални битови условия, чрез полагането на издръжка, както и лични грижи и внимание, формулирано чрез термина “гледане”- ТР №. 96/66 на ОСГК на ВС и Решение 2390а-64-1 ГО. Видно от формирана воля на страните, при сключването на договора същите са уговорили, че издръжката и гледането се дължат за в. бъдеще. В. този смисъл, съдът намира, че по валидно сключеният алеаторен договор, задължението на преобретателя обхваща полагането на онези лични грижи и предоставянето на издръжка, които да осигурят един нормален живот, съобразен с нуждите на кредитора по договора, предвид обикновеният начин на живот.
Поетите с договора задължения от преобретателите, предвид събраните доказателства, сочат на неизпълнение от тяхна страна.
Анализирайки събраните писмени доказателства и доказателствени средства, съдът приема, че не е налице престиране на грижи от страна на ответниците в. дължимия по договора обем.
Безспорно събраните по делото доказателства установяват, че ответниците не са полагали грижи за ищците, за осигуряване на спокоен живот обезпечавайки им храна, отопление, лекарства и други необходими с оглед заболяването и възрастта им грижи.
По изложените съображения, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД за основателен и доказан и алеаторния договор, касаещ ответниците следва да бъде развален, като на основание чл.537, ал.2 ГПК се отмени нотариалният акт за продажба на имота.
Ищците не претендират разноски в. производството, поради което съдът не дължи произнасяне в. тази насока.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.87, ал.3 от ЗЗД РАЗВАЛЯ Договор за прехвърляне на собственост чрез ПРОДАЖБА, сключен на 14.01.1991 година и материализиран в. Нотариален акт №. 20, том І, дело №. 46/1991 година, с който К.Х.К. ЕГН xxxxxxxxxx и Д.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx продават на внуците си Д.К. Д. и К.К.Д. при права за Д.К. – 2/3 идеални части и за К.К. 1/3 идеални части, които купуват чрез законния си представител К. Х.К., тяхна майка, следния недвижим имот: имот пл.№. 1173, включен в. парцел ІІ от квартал 171 по плана на г.М. който имот е от 517 кв.м., заедно с намиращите се в. същия имот масивна жилищна сграда на два етажа, гараж и лятна кухня, по действащата кадастрална карта на г.Монтана: поземлен имот с идентификатор 48489.3.307, с административен адрес г.М. у.Генерал Столетов №.9., с площ от 320 кв.м., номер по предходен план: 1173, кв.171, парцел: ІІ, ведно с намиращата се в. същия имот жилищна сграда – еднофамилна със застроена площ от 76 кв.м. на два етажа и постройка на допълващо застрояване със застроена площ от 41 кв.м. на един етаж.
ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт №. 20, том І, дело №. 46/1991 година на РС г.М. с който К.Х.К. ЕГН xxxxxxxxxx и Д.П.К. ЕГН xxxxxxxxxx продават на внуците си Д.К. Д. и К.К.Д. при права за Д.К. – 2/3 идеални части и за К.К. 1/3 идеални части, които купуват чрез законния си представител К. Х.К., тяхна майка, следния недвижим имот: имот пл.№. 1173, включен в. парцел ІІ от квартал 171 по плана на г.М. който имот е от 517 кв.м., заедно с намиращите се в. същия имот масивна жилищна сграда на два етажа, гараж и лятна кухня.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в. двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: