Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 8
гр. Русе,
03.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
11-ти декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4294
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявеният
иск е с правна квалификация чл.534, ал.1 от ТЗ във вр. чл.463, ал.1 от ТЗ във вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Претенцията
на ищцата се основава на твърдения, че ответникът
ѝ е издал запис за сумата от 2 250 евро с падеж 18.06.2016
г. На
18.06.2019 г. изтекла тригодишната погасителна давност по чл. 531 от ТЗ, поради
което ищцата изгубила правото си на менителничен ефект въз основа записа на
заповед. Поради това счита, че е налице хипотезата на чл. 534, ал. 1 от ТЗ и
претендира за осъждане на ответника да ѝ
заплати сумата, с която той се е обогатил за нейна сметка в размер на 2250
евро, представляваща сумата по записа на заповед. Претендира и
законна лихва върху сумата от завеждането на иска до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В срока
за отговор адв. Д. М. *** - особен представител
на ответника, назначена на осн. чл.47, ал.6 от ГПК, е подала
отговор на исковата молба. Оспорва редовността на издадения запис
на заповед. Счита, че липсва основен реквизит, а именно
място на плащане. Счита, че записът
на заповед е абстрактна сделка, която поражда задължение заплащане, но то съществува само наред
с друго задължение, от което
произтича – т. нар. каузално правоотношение.
Прави възражение, че липсва такова. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.
Не се сочи
доказателства.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
От представения по делото заверен препис от запис на заповед /на л.5 от
делото/ е видно, че на 18.06.2016 г.ответникът е издал запис на заповед в полза
на ищцата за сумата от 2 250 евро с падеж 18.06.2016 г. В същия не е посочено място на издаване – в
графата на бланката за час и място на издаване е посочено само „18.06.2016 г.“.
Посочено е обаче адрес на издателя – „гр.Русе, Община Русе, ул.***“. В записа
на заповед е отразено, че е предявен на 18.06.2015 г., което е удостоверено с
подпис на издателя. От изложеното е видно, че е налице редовен от външна страна
запис на заповед, съдържащ всички задължителни реквизити по чл.535 от ТЗ, вкл.
и място на плащане, което по смисъла на закона е населено място. Това е така,
защото се прилагат правилата на ал.3 и ал.4 на чл.536 от ТЗ – „Ако не е уговорено друго, мястото на издаването
се смята за място на плащането и за местожителство на издателя“(ал.3) и „Запис на заповед, в който не
е посочено мястото на издаването, се смята
издаден в мястото, посочено до името на издателя“(ал.4). В случая до името на издателя
е посочено“живущ *** и това посочване запълва непълнотата в съдържанието.
Поради това не е налице хипотезата на чл.536, ал.1 от ТЗ на липса на запис на
заповед. Съгласно чл.534 от ТЗ „Когато приносителят
на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или
неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да
иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда (ал.1), а искът по ал. 1 се погасява с
тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата,
записа на заповед или чека (ал.2). В случая падежът на записа на заповед е 18.06.2016 г.,
на която дата той е бил и предявен за плащане. При това положение на осн.
чл.531, ал.1 от ТЗ ищцата е загубила иска си по записа на заповед поради
тригодишна давност на 18.06.2019 г. и от тази дата тече друг тригодишен срок, в
който може да претендира сумата по записа на заповед на осн. чл.534, ал.1 от ТЗ. Същият не е изтекъл, поради което искът се явява основателен и следва да се
уважи изцяло. Възражението на особеният представител на ответника за липса на
каузално правоотношение е неоснователно. Записът на заповед е едностранна
абстрактна сделка и за действителността на същата не се изисква доказване на
каузалното правоотношение от страна на поемателя. В случаите като настоящия, в
който ответникът по иска като издател на записа на заповед не е изложил конкретни
факти и възражения срещу ценната книга, то липсва задължение за ищеца - поемател
на ефекта, да ангажира доказателства относно фактите, от които вземането произтича.
В този смисъл е задължителната съдебна практика по реда на чл. 290 от ГПК - Решение
№ 173/12.01.2011 г. на ВКС, I т. о. на ТК по т. д. № 901/2009 г., докладчик съдия
Мариана Костова; Решение № 119 от 8.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1160/2010 г.,
II т. о., ТК, докладчик съдия Боян Балевски; Решение № 94 от 22.06.2015 г. на ВКС
по т. д. № 829/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева и др.
Предвид уважаването на иска и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят направените в производството разноски.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ответника М.К.Т., ЕГН:********** ***
да заплати на ищцата М.М.Б., ЕГН:********** сумата в размер на 2 250
евро на осн. чл.534, ал.1 от ТЗ - менителнично неоснователно обогатяване във връзка
с прескрибиран запис на заповед, издаден от ответника на 18.06.2015 г. с падеж
18.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.07.2019 г.
до окончателното плащане, както и 1271,03 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Районен съдия: