Решение по дело №73499/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2696
Дата: 29 март 2022 г.
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20211110173499
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2696
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20211110173499 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2
КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
114555/22.12.2021 г., с която ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК *********, чрез адв. С.М.,
е предявило срещу „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК ********* осъдителен иск с правно
основание чл. 411, изр. 2 КЗ за сумата от 2289,40 лева, представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение
за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на
09.02.2018 г. в с. Богомилово, област Стара Загора, по вина на водача на лек
автомобил „Опел Астра“, с рег. № *********, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек
автомобил „Пежо 308“, рег. № ********, застрахован по имуществена
застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска /22.12.2021 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС”, сключен с лизингова къща
„София лизинг“ ЕАД, е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в
причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при ищеца
1
автомобил „Пежо 308“ с рег. № ********. Поддържа, че при ищцовото
дружество била образувана преписка по щета № 0300-18-230-500085, като
увреденият автомобил бил ремонтиран в доверен сервиз на застрахователя, а
именно – „Автохит 2000“ ООД. Посочва, че цената на ремонта била в размер
на 4797, 41 лева, за която сума била издадена фактура № 72983/20.03.2018 г.,
като същата била изплатена от ищцовото дружество на сервиза, извършил
ремонта на застрахования при ищеца автомобил, на 16.05.2018 г.
Допълнително били извършени ликвидационни разноски в размер на 25,00
лева. Ищецът поддържа, че вредите по застрахования при него лек автомобил
„Пежо 308“, с рег. № ******** са причинени от водача на лек автомобил
„Опел Астра“, с рег. № *********, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесния пътен инцидент. Поддържа, че ответното дружество е поканено да
заплати дължимата сума в общ размер от 4822,42 лева /с включени
ликвидационни разноски от 25,00 лева/, като ответникът погасил
задължението частично. След извършеното частично плащане останала
дължима сума в размер на 2289,40 лева, която именно се претендира в
настоящото производство.
Предвид гореизложеното, моли, съда да се произнесе с решение, с
което да осъди ответното дружество „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК ********* да
заплати в полза на ищеца ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ********* сумата от 2289,40
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 09.02.2018 г. в с. Богомилово, област Стара Загора, по вина
на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по лек автомобил „Пежо 308“, рег. № ********, застрахован
по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска /22.12.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. В отговора на исковата молба се излагат
2
твърдения, че ответникът е бил поканен извънсъдебно от ищеца да заплати
единствено сума в размер на 2508,01 лева, която и сума била погасена от
ответника преди завеждане на делото. Поддържа се, че за процесните 2289,40
лева ищецът не е отправял извънсъдебна регресна покана. Посочва се, че след
получаване на препис от исковата молба на 10.01.2022 г., от страна на
ответното дружество е извършено преразглеждане на документите по
заявената регресна претенция и на 09.02.2022 г. е извършено доплащане в
размер на процесната сума от 2289,40 лева. Сочи се, че поканата, която е
представена от ищеца, като приложение към исковата молба, съществено се
различава от онази, която е била получена от ответното дружество по
надлежния ред. Приложената към исковата молба покана не била подписана и
нямало доказателства за връчването й на ответника, поради което ответната
страна оспорва факта, че е била канена да заплати изцяло сума в размер на
4797,42 лева. Предвид липсата на покана и точното изпълнение на
договорните задължения, ответната страна счита, че не е изпадала и в забава
по отношение изпълнението на задължението си по предявената от ищеца
регресна претенция, възникнала във връзка с процесния пътен инцидент.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск и се претендират
разноски, като се поддържа, че ответното дружество не е станало повод за
завеждане на делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
3
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед изложеното в отговора на исковата молба и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните в производството, че на 09.02.2018 г. около 16:00
часа в с. Богомилово, област Стара Загореа лек автомобил „Опел Астра“ с
рег. № *********, управляван от Димитър Радев, при наличие на знак Б-2, не
пропуска движещия се по път с предимство автомобил „Пежо 308“ с рег. №
********, вследствие от което го удря странично и му причинява щети, т.е. че
процесното ПТП е реализирано в резултат на виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № *********; че
към датата на реализиране на процесното ПТП /09.02.2018 г./ гражданската
отговорност на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ********* е
била застрахована при ответното дружество; че към датата на реализиране на
процесния пътен инцидент /09.02.2018 г./ за лек автомобил „Пежо 308“ с рег.
№ ******** е била налице сключена валидна имуществена застраховка
„Каско“ при ищцовото дружество; че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 4797,41 лева;
че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в
размер на 25,00 лева; че от страна на ответното дружество е извършено
извънсъдебно частично плащане по предявена от ищеца регресна претенция
/предявена във връзка с процесното ПТП/.
При доказана основателност на исковата претенция, в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване,
погасяване на претендираното вземане. Към отговора на исковата молба е
представено платежно нареждане с референция № FT22040585804041 от
09.02.2022 г. за сумата от 2289,40 лева с наредител ДЗИ-О.З. ЕАД, получател
ЗАД А.Б. АД и основание „73499/2021 СРС 160 ЩЕТА *********“. Съдът
намира, че от представеното и приобщено към доказателствения материал
платежно нареждане с референция № FT22040585804041 от 09.02.2022 г., се
установява в производството, че на 09.02.2022 г. от страна на ответника в
полза на ищеца е извършено плащане на сумата, предмет на предявения за
разглеждане в настоящото производство осъдителен иск.
4
Предвид извършеното плащане на претендираната сума в хода на
процеса, то предявеният иск с правно основание, чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ,
следва да се отхвърли, като погасен чрез плащане, извършено в хода на
производството.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Спорно се явява обстоятелството дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото и дали дължи на ищеца направените от него разноски в
пълен размер.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца.
Трайно се приема в съдебната практика, включително на Върховен
касационен съд, че предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 2
ГПК, са кумулативно изискуеми, като за да се приложи тази разпоредба и
разноските в производството да се възложат в тежест на ищеца, е небходимо,
както ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и
да признае иска.
В настоящия случай, съдът намира, че действително ответникът не е
дал повод за завеждане на делото. В тази връзка, следва да се посочи, че по
делото липсват доказателства, че от страна на ответното дружество е
получена покана за заплащане на обещетение по регресна претенция във
връзка с процесното ПТП. Съдържащата се на л. 30 от делото покана за
доброволно изпълнение на регресна претенция по щета №
0300/18/230/500085, по описа на ЗАД „А.Б.“ АД, отправена от последното
дружество до ответника, няма данни да е била връчвана, респективно
получаваna от „ДЗИ – О.З.“ ЕАД. Същевремнно от ответника се представя
5
покана за доброволно изпълнение, изпратена от ищеца до ответника /със
съдържание различно от това на поканата, представена от ищеца с исковата
му молба/, като в тази покана изрично е посочено, че общият размер на
претенцията по процесната щета е 2508,01 лева, за която сума не е спорно
между страните в производството, че е заплатена от името на ответника в
полза на ищеца преди завеждане на настоящото производство. Следователно
по делото не са представени доказателства, че ищецът е поканил ответника да
му заплати претендираната в настоящото производство сума по процесната
регресна претенция, респективно, че ответникът е знаел за това свое
задължение преди получаване на препис от исковата молба. С определение №
4520/22.02.2022 г., постановено в настоящото производство, съдът, на
основание чл. 190 ГПК, е задължил ищцовото дружество, в срок до
насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи по делото
цялата преписка по щета № 0300-18-230-500085, по описа на ЗАД „А.Б.“ АД.
Тези указания на съда не са изпълнени от ищцовото дружество, поради което
на основание чл. 161 ГПК, съдът приема, че от страна на ищеца до ответника
не е изпращана, респективно получавана от последния, регресна покана за
доброволно изпълнение на задължението за сумата от 2289,40 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 09.02.2018 г. в с. Богомилово, област Стара Загора, по вина
на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по лек автомобил „Пежо 308“, рег. № ********, застрахован
по имуществена застраховка при ищеца.
Предвид горното, се налага извод, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото.
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав,
поведението на ответника, изразяващо се в погасяване на сумите, предмет на
предявения за разглеждане в настоящото производство иск, в срока за
отговор на исковата молба, представлява извършено с конклудентни действия
признание на иска /предвид извършеното в пълен размер погасяване на
исковата претенция в срока за отговор на исковата молба/.
Следователно, съдът приема, че са налице кумулативно изискуемите от
6
закона предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК и разноските в настоящото
производство, следва да се възложат в тежест на ищеца.
От името на ответника се претендират разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 468,30 лева с ДДС.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК ЗАД „А.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59, следва да
заплати в полза на „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от 468,30 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по гр.д. № 73499/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59
против „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, осъдителен иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ за осъждане на „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК ********* да заплати в
полза на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 59 сумата от 2289,40 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето
му, настъпило на 09.02.2018 г. в с. Богомилово, област Стара Загора, по вина
на водача на лек автомобил „Опел Астра“, с рег. № *********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при което са
причинени щети по лек автомобил „Пежо 308“, рег. № ********, застрахован
по имуществена застраховка при ищеца, като погасен чрез плащане,
извършено в хода на производството.
ОСЪЖДА ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 59 да заплати в полза на „ДЗИ О.З.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата от 468,30 лева, представляваща разноски
7
за заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
73499/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8