РЕШЕНИЕ
№ 386
гр. Перник, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200365 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №20-1158-006783/27.04.2021г., издадено
от началник група в Сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР – Перник, на
М.Ю.М. с ЕГН **********, са наложени административни наказания:
глоба в размер 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/;
глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца на основание чл.175, ал.3, предл.1-во от ЗДвП, за това, че на
27.11.2020г., в 22.20 часа, гр. Перник, ул. Юрий Гагарин управлявал МПС –
лек автомобил „Ауди А3“ с рег. №****, като не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към него,
както и за това, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред /регистрацията му е прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП поради неизпълнение на задължението в двумесечен срок от
придобиването да регистрира ППС/ – нарушения съответно на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от М.Ю.М., с която моли издаденото наказателно постановление да
бъде отменено.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание
представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 27.11.2020г., 22.20 часа, в гр. Перник, свидетелят В. А. П. – командир
на отделение към ОДМВР – Перник, 02 РУ, и полицай А.И., спрели за
проверка на ул. Юрий Гагарин в района на блок №* водач на лек автомобил
„Ауди А3“ с рег. №****, движещ се в посока от ул. Ленински проспект към
Ладовица. След преглед на документите представени от него, полицейските
служители установили самоличността му – М.Ю.М.. Констатирали, че същият
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към него. При извършена служебна справка в
информационните масиви на МВР установили, че автомобилът е собственост
на друго лице – К.К. с ЕГН **********, както и че регистрацията на
превозното средство е прекратена служебно на основание чл.143, ал.15 от
ЗДвП, предвид това, че собственикът не изпълнил задължението си да
регистрира придобитото ППС в двумесечен срок .
Във връзка с тези констатации срещу М.М. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №515432 от 27.11.2020г., като
актосъставителят приел, че виновно са нарушени разпоредбите на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.140, ал.1 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето му
актът бил предявен на жалбоподателя, същият го подписал и приел връчения
му препис. В съдържанието на акта било отразено, че автомбилът не е
регистриран, тъй като „не се кара“. Писмени такива не били депозирани в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 27.04.2021 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че
са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от ЗДвП и
чл.175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП ангажирал административнонаказателна
отговорност на М.М. за установените нарушения по чл.100, ал.1, т.1 и чл.140,
ал.1 от с.з.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетеля В. АТ. П., както и писмените
доказателства - заверени копия на АУАН №515432 от 27.11.2020 г., заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
2
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност съдът
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната
процедура и обосноваващи незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление в частта относно нарушението по т.2 от н.п.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП за това,
че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Изложените в обстоятелствената част на акта и постановлението
фактически обстоятелства, относими към елементите от състава на
административнонаказателната норма, са недостатъчни от гледна точка
изискването в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и с оглед проверка за
обоснованост и законосъобразност на вмененото на М. нарушение. При
описание на нарушението е отразено твърдение, че регистрацията на
превозното средство е служебно прекратена към момента на проверката на
основание чл.143, ал.15 от ЗДвП поради това, че наказаният не е изпълнил
задължението си в двумесечен срок от придобиването да регистрира ППС.
Датата, на която се е случило това /със съответно отбелязване в
автоматизираната информационна система на КАТ/ изобщо не е отразена и не
е изводима от останалите изложени обстоятелства, доколкото не е посочено в
кой момент въпросното ППС е придобито. Тези данни следва да се съдържат
в обстоятелствената част на акта и постановлението, не да се извличат от
други събрани по делото доказателства, чиято функция е да подкрепят
нарушението, не да запълват с конкретно съдържание признаците от
състава му .
На следващо място, в наказателното постановление липсват изложени
обстоятелства адресат ли е жалбоподателят на произтичащото от
горепосочената норма задължение да регистрира придобитото превозно
средство, тъй като законодателят вменява същото на собственика. По този
въпрос в АУАН е посочено, че в действителност собственик на управлявания
от М. автомобил е друго конкретно посочено лице. След като
жалбоподателят не е собственик на автомобила, АНО е следвало да ангажира
доказателства при какви обстоятелства и на какво основание то се е намирало
в негово владение на датата на проверката. Връзка между него и собственика
на автомобила – К.К. не е установена и доказателства в тази насока в
администартивонаказателното производство не са събирани. При това
положение изводът на наказващия орган, че на установения водач е бил
известен факта на прекратяване на регистрацията на автомобила е голословен
и необоснован в доказателствен аспект. От изложеното следва, че вмененото
нарушение е и недоказано от субективна страна.
В заключение съдебният състав приема, че актът и наказателното
постановление в тази част не отговарят на изискванията в чл.42, т.4 и чл.57,
3
ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно описание на нарушението и на обстоятелствата,
при които е извършено. Допуснатата незаконосъобразност съществено
нарушава процесуалните изисквания и прави практически невъзможно
упражняването правото на защита на жалбоподателя – да разбере за какво
точно е привлечен към административнонаказателна отговорност и въз
основа на какви факти, за да може да проведе адекватна защита, особено след
като самият той не е собственик на превозното средство, във връзка с
управлението на което е наказан .
Констатираните нарушения по приложението на закона са съществени,
неотстраними са и обосновават отмяна на наказателното постановление в
разглежданата част като незаконосъобразно.
Относно нарушението по т.1 от н.п.
В тази част нарушения на процесуалните правила не са допуснати,
поради което се дължи разглеждане на жалбата по същество..
На жалбоподателя е вменено във вина, че при извършената проверка не е
представил свидетелство за управление на МПС от съответната категория и
контролен талон към него, които като водач е бил длъжен да носи съгласно
задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Този факт не е спорен по делото.
Възражения в тази насока М. не прави и не сочи каквито и да е причини от
обективен характер, стоящи извън неговото поведение. Поради това съдът
приема нарушението за безспорно доказано. Писмените и гласните
доказателства в тази насока са непротиворечиви, взаимно се подкрепят и
съдът ги кредитира с доверие. Както се посочи, вмененото нарушение не се
оспорва и от жалбоподателя, защитата на когото е насочена единствено
спрямо първото описано в н.п нарушение.
Въз основа на изложеното съдът приема, че формираните от
актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са
обосновани и правилни, поради което законосъобразно М.М. като водач на
МПС е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан за
нарушението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
С наказателното постановление административнонаказващият орган е
наложил за извършеното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП глоба в
размер 10 лв. на основание административнонаказателната разпоредба на
чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП. Това наказание е определено от закона
в абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно
наложена и наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази
му част.
Разноски по делото не се претендират, не са доказани и не се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.3 и ал.9, вр. ал.2,
т.1 и т.5, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-1158-006783/27.04.2021г.,
издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” – ОД на МВР –
Перник, в частта, с която на М.Ю.М. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, са
наложени административни наказания глоба в размер 200 /двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 6 /шест/ месеца на основание чл.175,
ал.3, предл.1-во от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №20-1158-
006783/27.04.2021г., издадено от началник група в Сектор “Пътна полиция” –
ОД на МВР – Перник, в частта, с която на М.Ю.М. с ЕГН **********, с адрес
гр. ****, е наложено административно наказание глоба в размер 10 /десет/
лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и 2 от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5